№ 320
гр. Пазарджик, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:М. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от М. Ненова Гражданско дело №
20225220103180 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД – Павлов иск.
Ищецът П. Х. Т. твърди, че на 26.04.2017 г. между него и А. С. С. бил
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
по силата на който С. се задължила да му продаде ½ идеална част от следните
недвижими имоти: нива от 2.714 дка, шеста категория, местност „Ч.“, имот №
025055 по плана за земеразделяне при граници (съседи): № 025054 – нива на
наследниците на А. М. П., № 025051 – нива на наследниците на Н. П. К., №
025132 – полски път на Кметство Мененкьово; лозе от 1.521 дка, девета
категория, местност „******“, имот № 4033 по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): № 4031 – лозе на наследниците на Ц. Г. К., № 4030 – лозе
на наследниците на Л. И. Д., № 4032 – лозе на наследниците на С. Т. Ш., №
4034 – лозе на наследниците на А. И. Д., № 10 – полски път на Кметство
Аканджиево – комуникации; нива от 1.003 дка, шеста категория, местност
„М.“, имот № 20045 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): №
20044 – нива на наследниците на С. А. К., № 20058 – полски път на Кметство
Аканджиево – комуникации, № 20046 – нива на Д. И. П., № 34 – полски път
на Кметство Аканджиево – комуникации; нива от 7.255 дка, шеста категория,
местност „И.“, имот № 34028 по плана за земеразделяне, при граници
(съседи): № 34031 – нива на наследниците на Б. Ст. Х. и С. Г., № 34026 –
полски път на Кметство Аканджиево – комуникации, № 31054 – лозе на Т. И.
Л., № 171 – полски път на Кметство Аканджиево – комуникации, № 178 –
горски стопански територии на ДГС; нива от 2.402 дка, четвърта категория,
1
местност „****“, имот № 40115 по плана за земеразделяне, при граници
(съседи): № 40110 – нива на наследниците на А. И. Т., № 40111 – полски път
на Кметство Аканджиево – комуникации, № 40118 – нива на наследниците на
А. Х. Ш., № 40141 – полски път на Кметство Аканджиево – комуникации;
лозе от 5.517 дка, шеста категория, местност „П.“, имот № 42036 по плана за
земеразделяне, при граници (съседи): № 42037 – лозе на Н. Л. С., № 42040 –
полски път на Кметство Аканджиево – комуникации, № 42035 – лозе на
наследниците на З. П. Д., № 42015 – лозе на Х. Н. М., № 42016 – И. С. К., №
42017 – лозе на наследниците на С. А. К.; нива от 1.502 дка, четвърта
категория, местност „Ч.“, имот № 44084 по плана за земеразделяне, при
граници съседи: № 44097 – нива на наследниците на Х. и Д. Ш.и, № 44101 –
нива на Н. С. К., № 44088 – нива на наследниците на А. И. Т., № 44071 –
полски път на Кметство Аканджиево – комуникации, № 44081 – нива на
наследниците на Т. Л. М., като уговорената продажна цена от 5 000 лв. била
заплатена при сключване на договора.
На 31.08.2018 г. обещателката по предварителния договор и сестра й Л.
С. Б. сключили с Л. А. Ш. договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
за който бил съставен нотариален акт от 31.08.2018 г., вписан в Служба по
вписванията – Пазарджик с вх.р. № 7288, дв.вх.рег. № 7288, акт № 128, т. 24,
н.д. № 4196/2018 г., по силата на който му продали следните недвижими
имоти: поземлен имот № 034028 в землището на с. Аканджиево, общ. Белово,
ЕКАТТЕ 00165, площ на имота 7.255 дка, начин на трайно ползване: нива,
категория при неполивни условия: шеста, находящ се в местността „И.“ при
съседи: ПИ № 034031 – нива, ПИ № 034026 – полски път, ПИ № 031054 –
лозе, ПИ № 000171 – полски път, ПИ № 000192 – горски път, ПИ № 00178 –
горска стопанка територия; поземлен имот № 042036 в землището на с.
Аканджиево, общ. Белово, ЕКАТТЕ 00165, площ на имота 5.517 дка, начин на
трайно ползване: лозе, категория при неполивни условия: шеста, находящ се
в местността „П.“, при граници и съседи: ПИ № 042037 – лозе, ПИ № 042040
– полски пъти, ПИ № 042035 – лозе, ПИ № 042015 – лозе, ПИ № 042016 –
лозе, ПИ № 042017 – лозе; поземлен имот № 044084 в землището на с.
Аканджиево, общ. Белово, ЕКАТТЕ 00165, площ на имота 1.502 дка, начин на
трайно ползване: нива, категория при неполивни условия: четвърта, находящ
се в местността „Ч.“, при граници и съседи: ПИ № 044097 – нива, ПИ №
044101 – нива, ПИ № 044088 – нива, ПИ № 044071 – полски пъти, ПИ №
044081 – нива; поземлен имот № 02055 в землището на с. Мененкьово, общ.
Белово, ЕКАТТЕ 47812, площ на имота 2.714 дка, начин на трайно ползване:
нива, категория при неполивни условия: шеста, находящ се в местността „Ч.“,
при граници и съседи: ПИ № 025054 – нива, ПИ № 025051 – нива, землищна
граница, ПИ № 025132 – полски път.
А. С. С. починала на *******, без да изпълни задължението си по
предварителния договор да му прехвърли посочените недвижими имоти.
Поради това завел срещу наследниците й И. Й. С. и Г. Й. С. иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за
2
окончателен, за което било образувано гр.д. № 145/2022 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
Тъй като обещателката по предварителния договор имала качеството на
негов длъжник, който го уврежда с продажбата на обещаните имот, предявява
против наследниците й И. Й. С. и Г. Й. С. и купувача по договора за покупко-
продажба Л. А. Ш. и съпругата му М. Д. Ш. иск с правно основание чл. 135 от
ЗЗД за обявяване на относителната недействителност спрямо него на ½
идеална част от договор за покупко-продажба на недвижими имоти, за който
е съставен нотариален акт от 31.08.2018 г., вписан в Служба по вписванията –
Пазарджик с вх.р. № 7288, дв.вх.рег. № 7288, акт № 128, т. 24, н.д. №
4196/2018 г. Знанието на купувача по договора за покупко-продажба на
обещаните имоти обосновава с факта, че същият е първи братовчед на
обещателката С..
Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците И. Й. С. и Г. Й. С. намират
иска за основателен и молят да бъде уважен. Заявяват, че знаят за сключения
с ищеца предварителен договор, а майка им никога не им била казвала, че има
намерение да продаде или е продала имотите на Л. Ш.. Не сочат
доказателства. Нямат доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Л. А. Ш. и М. Д. Ш. чрез
пълномощника им адвокат Костадинова-Новоместска считат исковата молба
за недопустима, тъй като не се сочат доказателства за правния интерес на
ищеца от предявения Павлов иск.
По същество намират исковата молба за неоснователна. Не оспорват, че
са придобили собствеността върху процесните имоти по силата на посочения
в исковата молба нотариален акт и че ответникът Л. Ш. е първи братовчед на
продавачите А. С. и Л. Б.. Оспорват останалите твърдения в исковата молба.
Считат, че не са налице обективните предпоставки за уважаване на
Павловия иск. Оспорват истинността на представения с исковата молба
предварителен договор и достоверността на датата му, като молят същият да
бъде представен от ищеца в оригинал. Оспорват продавачът А. С. да има
качеството „длъжник“ на ищеца. Твърдят, че предварителният договор не е
подписан от С., а ако е подписан от нея – не е подписан на посочената в
документа дата. Твърдят, че предварителният договор е прекратен със
смъртта на С. и нито тя, нито нейните наследници са длъжници по него.
Твърдят, че С. не би могла да продаде имотите, ако не е спазена процедурата
по чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Твърдят, че не са налице субективните предпоставки за уважаване на
иска, тъй като при сключване на договора за покупко-продажба С. не е
знаела, че е длъжник на ищеца и че уврежда интересите му, нито че
ответниците са знаели, че другата страна има парично или непарично
задължение и с разпоредителната сделка намалява своя патримониум или
увеличава задълженията му.
3
Оспорват ищецът да е узнал за договора за покупко-продажба при
завеждане на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, тъй като предварителният договор
не се вписва, а процесният договор за покупко-продажба е вписан и има
оповестително действие за всяко трето лице.
Твърдят, че настоящата искова молба е симулативна, за което съдят от
странните според тях действия на ищеца – например предявяването на иск
едва след смъртта на С., завеждането на жалба в сектор „Икономическа
полиция“ при ОДМВР Пазарджик във връзка с придобиването на процесните
имоти, странното поведение на другите ответници по иска, липсата на
претенция за разноски и съмнението им, че ищецът придобива имоти по
спорни и притеснителни методи.
Ангажират писмени и гласни доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 22.04.2017 г. между А. С. и П. Т. е сключен предварителен договор
за продажба на ½ идеална част от недвижим имот № 055003 по картата на
възстановената собственост на землището с площ от 6 дка, представляващ
широколистна гора, находящ се в местността „*****“.
На 26.04.2017 г. между А. С. и П. Т. е сключен предварителен договор за
продажба на ½ идеална част от следните недвижими имоти: нива от 2.714 дка
в местността „Ч.“, представляваща имот № 025055 по плана за земеразделяне;
лозе от 1.521 дка в местността „******“, представляващо имот № 4033 по
плана за земеразделяне; нива от 1.003 дка в местността „М.“, представляваща
имот № 20045 по плана за земеразделяне; нива от 7.255 дка в местността „И.“,
представляваща имот № 34028 по плана за земеразделяне; нива от 2.402 дка в
местността „****“, представляваща имот № 40115 по плана за земеразделяне;
лозе от 5.517 дка в местността „П.“, представляваща имот № 42036 по плана
за земеразделяне; нива от 1.502 дка в местността „Ч.“, представляваща имот
№ 44084 по плана за земеразделяне.
На 31.08.2018 г. между Л. Б. и А. С. в качеството на продавачи и Л. Ш. в
качеството на купувач е сключен договор за покупко-продажба на следните
недвижими имоти: поземлен имот № 034028 с площ от 7.255 дка, начин на
трайно ползване: нива, находящ се в местността „И.“; поземлен имот №
042036 с площ от 5.517 дка, начин на трайно ползване: лозе, находящ се в
местността „П.“; поземлен имот № 044084 с площ от 1.502 дка, начин на
трайно ползване: нива, находящ се в местността „Ч.“ и поземлен имот №
02055 с площ от 2.714 дка, начин на трайно ползване: нива, находящ се в
местността „Ч.“, за което е съставен Нотариален акт № 155, том І, рег. №
2087, дело № 141/2018 г. на нотариус Ю. В..
А. С. е починала на ******* в с. Аканджиево, общ. Белово и е оставила
за свои наследници по закон сина си И. Й. С. и дъщеря си Г. Й. С..
На 12.08.2021 г. между Л. Б., И. С. и Г. С. в качеството на продавачи и
П. Т. в качеството на купувач е сключен договор за покупко-продажба на
4
поземлен имот с идентификатор 00165.55.3 по КККР за неурбанизирана
територия в землището на с. Аканджиево, община Белово, местност „*****“,
с площ от 6 000 кв.м., с трайно предназначение на територията: гора, номер
по предходен план: 055003, за което е съставен Нотариален акт № 30, том ІІІ,
рег. № 4721, дело № 373/2021 г. на нотариус Т. Д..
Свидетелката Л. С. Б. – в родство с ответниците, установява, че знае за
сключения между ищеца и сестра й А. С. предварителен договор, но не знае
кога е сключен, кога е разбрала за него, нито за какви имоти се отнася. За
предварителния договор знаел и ответникът Л. Ш.. Той лично казал пред нея
и сестра й, че знае за договора, но свидетелката не си спомня кога точно се е
случило това. Свидетелката и сестра й нямали намерение да продават
имотите на никого и не ги били обещавали на ищеца. Искали само да ги
разделят. Отрича да е продавала имоти на Л. Ш. и да е изисквала документи
от съда за това, че майка й е осиновена. Ответникът Ш. и неговата адвокатка
уговорили делбата при нотариус. Когато отишли при нотариуса, не влезли
при него, а адвокатката ги накарала да се подпишат на някакъв лист. Вторият
път отишли при нотариус Ваклинова и тя им казала да се подпишат на
нотариалния акт, без да им го прочете. Мислили, че се подписват на делбата, а
впоследствие разбрали, че са продали имотите на ответника Ш.. Ако им бил
прочетен нотариалният акт, щели да разберат на какво се подписват.
Свидетелката П. Д. П., в родство по сватовство с ответниците,
установява, че през 2017 г. със съпруга й Н. П. и с ответника Л. Ш. се
срещнали с А. С. в къщата й в с. Аканджиево във връзка с общи наследствени
имоти в с. Мененкьово. Говорили за това, че А. С. била издала пълномощно
на ищеца, за да уреди наследствените й земи, но впоследствие го оттеглила.
На тази среща не били коментирали предварителни договори, нито А. С.
споменала, че иска да продава някакви имоти на ищеца. Ищецът не
присъствал на тази среща, нито сестрата на А. С..
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал.
1 от ЗЗД за относителна недействителност на договор за покупко-продажба
на недвижими имоти, който уврежда купувача по предварителен договор за
покупко-продажба на същите имоти.
Основателността на иска предполага ищецът да е кредитор по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти и преди
сключване на окончателния договор обещаните имоти да са прехвърлени с
договор за покупко-продажба на трето лице, което е знаело за наличието на
предварителния договор. Тези правнорелевантни факти следва да бъдат
установени по делото при условията на пълно и главно доказване, като
тежестта за това е на ищеца.
В съдебната практика се приема, че в производството по Павловия иск
ищецът има качеството на кредитор, ако съществуването на вземането му
5
произтича от твърдените в исковата молба факти. Не е необходимо вземането
да е установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е същото да е
действително възникнало. В тази връзка правоотношението, от което
произтича вземането на кредитора, не е част от предмета на отменителния иск
по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, поради което ищецът не следва да доказва пълно и
главно, че вземането му е ликвидно и изискуемо – т. 2 от ТР № 2/2017 г. от
09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая ищецът се легитимира като купувач по предварителен договор
за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 26.04.2017 г. На
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД същият може да предяви иск за сключване на
окончателния договор, което е достатъчно, за да се приеме, че той има
формалното качество на кредитор по отношение на обещателя по
предварителния договор. В настоящото производство това качество на ищеца
не може да бъде отречено по възражения, черпени от съдържанието на
договорното правоотношение между него и длъжника, тъй като неговата
действителност не е предмет на отменителния иск и не може да бъде
разглеждана в настоящото производство – Решение № 552 от 15.07.2010 г. по
гр.д. № 171/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
Налице е увреждащо кредитора действие, тъй като преди да бъде
сключен окончателен договор обещателката А. С. и сестра й Л. Б. са продали
обещаните имоти на ответника Ш., за което е съставен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 155, том І, рег. № 2087, дело №
141/2018 г. Договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във
формата на нотариален акт, има вещнопрехвърлително действие, с оглед на
което ответникът е придобил правото на собственост върху процесните имоти
в режим на СИО с ответницата М. Ш. по силата на чл. 21, ал. 1 от СК. Това
действие уврежда кредитора по предварителния договор и настоящ ищец, тъй
като осуетява възможността за реализиране на правото да се иска сключване
на окончателен договор.
Знанието за увреждащия характер на сделката има субективен характер
и е в тежест на доказване на ищеца. То подлежи на установяване с всички
допустими доказателствени средства. В настоящия случай установяването на
субективния елемент от фактическия състав на отменителния иск изисква
знание у продавача А. С. и у купувача Л. Ш. за съществуване на
предварителен договор, с който С. е обещала недвижимите имоти на ищеца.
Съгласно Решение № 326 от 20.12.2012 г. по гр.д. № 177/2012 г. на
ВКС, ІІІ г.о. сключването на последваща сделка от страна на обещателя-
длъжник, при положение, че задължението му за сключване на окончателен
договор не е погасено, е съзнателно волево действие, насочено към правни
последици, увреждащи кредитора по предварителния договор и затова
предпоставя извод за знание на длъжника относно тези последици и
увреждащия им характер. В случая продажбата на имотите на ответника Ш.
представлява съзнателно извършено от обещателката С. действие, лишаващо
6
купувача по предварителния договор от възможността да придобие
собствеността върху обещаните имоти, което обосновава наличието на знание
за увреждане у същата.
По отношение на третото лице приобретател, с което длъжникът е
договарял, съществува оборима презумпция за знание за увреждане съгласно
чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, но само когато третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая тази презумпция не е
приложима, тъй като ответникът Л. Ш. не е нито съпруг, нито низходящ, нито
възходящ, нито брат на А. С.. Ето защо знанието му за увреждане следва да
бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване. За да
установи това обстоятелство, ищецът ангажира по делото единствено гласни
доказателства, а именно показанията на свидетелката Б.. Представените от
същия писмени доказателства по делото нямат отношение към знанието на
купувача, поради което не следва да бъдат обсъждани.
Свидетелката Б. е сестра на покойната А. С. и братовчедка на ответника
Л. Ш., поради което може да се очаква да има преки впечатления от
отношенията между тях. От показанията й, обаче, трудно може да се направи
категоричен извод за недобросъвестност у купувача Ш..
На първо място показанията на свидетелката Б. са вътрешно
противоречащи си и се опровергават от писмените доказателства по делото.
От една страна свидетелката неколкократно заявява, че тя и сестра й не са
имали намерение да продават имотите на когото и да е било, а в същото време
сочи, че знае за сключен от сестра й предварителен договор, с който е
обещала имотите на ищеца, както и по делото са налице доказателства, че
самата тя на 12.08.2021 г. е продала свой имот на ищеца, за което е съставен
нотариален акт. Също така свидетелката е категорична, че не са продавали
земи на Л. Ш. и съпругата му, а по-късно признава, че заедно със сестра й е
присъствала на сделка пред нотариус, където са подписали нотариален акт за
покупко-продажба на имотите. Твърди на следващо място, че не е изисквала
документи от съда за осиновяването на майка й във връзка с продажбата на
имотите, а по делото е представена молба от 07.08.2017 г. за издаване на
заверен препис от определение за осиновяване по гр.д. № 18/1946 г. по описа
на Окръжен съд – Пазарджик, за която свидетелката признава, че е подписана
от нея и сестра й. В този смисъл показанията на свидетелката Б. не могат да
бъдат приети за достатъчно обективни и достоверни и не следва да бъдат
ценени.
На следващо място показанията на тази свидетелка са твърде общи,
неконкретни и крайно неубедителни. Действително тя заявява, че ответникът
Ш. е знаел за наличието на предварителен договор, сключен между сестра й и
ищеца, но в същото време не може да конкретизира нито кога е сключен този
предварителен договор, нито кои имоти са били негов предмет, нито кога
ответникът е разбрал за съществуването му. Последното обстоятелство е от
съществено значение за осъществяване на фактическия състав на Павловия
7
иск, тъй като за да бъде сделката относително недействителна спрямо
кредитора, следва приобретателят да е знаел за сключения от обещателя
предварителен договор преди да сключи договора за покупко-продажба.
Данни за това няма по делото. Само показанията на свидетелката Б., че
ответникът Ш. е знаел за предварителния договор, без да се установява към
коя дата е било налице това знание у него, не са достатъчни за провеждане на
пълно и главно доказване на факта за знанието на третото лице приобретател.
Напълно е възможно, ако ответникът действително е разбрал за сключения с
ищеца предварителен договор, това да е станало след датата на подписване на
нотариалния акт за покупко-продажба, в който случай знанието му би било
ирелевантен факт. Също така по делото е установено, че между ищеца и А. С.
е бил сключен и друг предварителен договор, имащ за предмет ½ идеална
част от друг недвижим имот. В показанията си свидетелката Б. не може да
посочи имотите, които са предмет на процесния предварителен договор, нито
датата, на която е сключен договорът, поради което не може да се установи с
необходимата категоричност за кой от двата предварителни договора според
свидетелката е знаел ответникът Ш..
Други доказателства, установяващи знание за увреждане у купувача, не
са ангажирани по делото, поради което съдът приема, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на субективния елемент от фактическия състав на
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на това искът за относителна недействителност
на договора за покупко-продажба на недвижими имоти следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноските по делото следва да бъдат
поети от ищеца.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Х. Т., ЕГН ********** от с.
Аканджиево, общ. Белово, ул. „***** против И. Й. С., ЕГН ********** от с.
Аканджиево, общ. Белово, ул. *********, Г. Й. С., ЕГН ********** от с.
Аканджиево, общ. Белово, ул. *********, Л. А. Ш., ЕГН ********** от с.
Аканджиево, общ. Белово, ул. „********* и М. Д. Ш., ЕГН ********** от с.
Аканджиево, общ. Белово, ул. „********* иск с правно основание чл. 135, ал.
1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителна на ½ идеална част от
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 31.08.2018 г.,
за което е съставен Нотариален акт за покупко-продажба № 155, том І, рег. №
2087, дело № 141/2018 г. на нотариус Ю. В..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Х. Т., ЕГН **********
от с. Аканджиево, общ. Белово, ул. „***** да заплати на Л. А. Ш., ЕГН
********** от с. Аканджиево, общ. Белово, ул. „********* и М. Д. Ш., ЕГН
8
********** от с. Аканджиево, общ. Белово, ул. „********* разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 920 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9