Р Е Ш Е Н И Е №260057
гр. Пазарджик, 30.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, търговско отделение, в открито
заседание на четиринадесети декември,
две хиляди и двадесета година в
състав:
Окръжен
съдия:Борислав Илиев
при секретаря Г.Младенова, като разгледа
докладваното от съдия Б.Илиев т. д. N267 по описа за 2019 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 32-ра от ГПК
„Производство по търговски спорове“.
Ищец по делото е ЗК „Лев инс“ АД – гр. София, който е предявил против ответника Н.И.К. *** регресен иск по чл. 274 от КЗ /отм./ във вр. с пар. 22 от действащия Кодекс за застраховането, влязъл в сила от 01.01.2016 г., според която правна норма, намираща се в ПЗР на новия КЗ, за застрахователните договори, преди влизането му сила, се прилага Част четвърта от отменения, освен ако страните договорят друго.
Цената
на иска е 30 000 лв.,частично предявена от 365 590,69лв.,ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата ,както и юрк.възнаграждение , а обстоятелствата, на които се основава са следните:
На 15.12.2011г. в гр.Пазарджик ,Н.И.К. като водач на „Хюндай
купе“ с рег.№*** поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и при
управление на МПС л.а.“Хюндай купе“ с рег.№*** след употреба на алкохол над
допустимите норми по закон ,навлиза на кръстовищетомежду бул.“С.С.“ и ул.“Д.Д.“ при червен за него сигнал и
предизвиква ПТП с л.а „Ситроен Саксо“ с ДКН ***,управляван от Х.Г.П..В резултат
на така възникналото произшествие Х.Г.П. получил множество травми ,вследствие
на което починол. Във
вр. с процесното ПТП е било образувано досъдебно производство №1708/2011г. по
описа на ОДП гр.Пазарджик.Срещу Н.К. е било образувано НОХД№280/2012г. по описа
на ОС Пазарджик за престъпление по чл.343,ал.3,пр.1,б.“Б“ вр. с ал.1,б.“В“ във
вр. с чл.342,ал.1 ОТ ПК.С присъда №35 от 16.07.2012г. ОС Пазарджик е признал Н.К.
за виновен за това,че е причинил смърт по непредпазливост ,като деянието е
извършено в пияно състояние.С решение №193 от 12.11.2012г. по описа на АС
Пловдив и решение №154 на ВКС от 18.03.2013г. присъдата е била потвърдена и е
влязла в сила. Към датата на събитието отговорността на виновния водач е била
застрахована към ЗК“Лев инс“АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с полица №22111890058587/14.07.2011г. с дата на валидност
15.07.2011г.-14.07.2012г. На осн.чл.226
от КЗ срещу ЗК“Лев инс“АД е предявен иск
от наследниците на починалия Х.Г.П. за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на Х.П..След влизане в сила на решението са издадени
изпълнителни листовеи са били образувани изпълнителни делавъв вр. с присъдените
суми на ищците.По повод на изпълнителните дела
и след получаване на поканите за доброволно изпълнение ,ЗК“Лев инс“АД е
заплатило обезщетение в общ размер на 365 590,69лв.главница и лихви ,като
в тази сума не са включени сторените разноски по изпълнителните дела.С
изплащане на застрахователното обезщетение по задължителната застраховка
„гражданска отговорност“,ищецът „ЗК Лев инс“АД
придобива право на регресен иск срещу виновния водач Н.К. до размера на
изплатеното от „ЗК Лев инс“АД застрахователното обезщетение ,възлизащо на 30 000лв. частично предявена от сумата от 365 590,69лв. Петитумът е за осъждане на ответника Н.И.К. *** да заплати
сумата в р-р на 30 000 лв.,частично предявена от 365 590,69лв.,ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата ,както и юрк.възнаграждения.
На
основание чл.127 ал.4 от ГПК се сочи банкова сметка ***"Лев Инс"АД
(Юррбанк и ЕФ ДЖИ – кл.Варна IBAN ***, по която да бъдат
преведени паричните суми.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва по основание и размер исковите
претенций. Оспорва автентичността на застрахователната
полица№22111890058587/14.07.2011г. с твърдение,че подписът под „застрахован“ не
принадлежи на лицето Н.К.,като моли откриване на производтво по чл.193 от ГПК
за проверка истиннноста на документа в случай ,че страната заяви,че ще се ползва от него ,като представи
в оригинал същия.Освен това твърди, нищожност на застрахователния договор
,поради липса на съглесие и поради неспазване на предвидената от закона форма
на договора. Не се противопоставя за изискване на гр-д.№10029/2013г. на СГС и
в.гр.д.№4015/2014г. на АС София ,като моли да се изиска само присъдата по
НОХД№356/2012г. на ОС Пазарджик
,решението по ВНОХД№356/2012г.на АС Пловдив и решението по
кас.дело№241/2013г.на ВКС.Формулира искане за отхвърляне на исковите
претенций,като неоснователни.
Ищецът се е възползвал от правото си да подаде допълнителна искова молба, с която поддържа изложеното в първоначалната искова молба, оспорва възраженията на ответника ,като досежно искането по чл.193 от ГПК счита същото за безпредметно и неотносимо по съображения визирани в чл.257 от КЗотм. а именно,че всяко лице което ползва МПС има право,респ.има интерес да сключи застраховка гражданска отговорност.Т.е дали подписът е бил или не на Н.К. или др.лице ,което е сключило полицата няма отношение към валидността на застрахователната полица „Гражданска отговорност“. Поддържат се направените доказателствени искания.Формулира искане за издаване на съдебно удостоверение ,което да послуже пред гаранционен фонд относно обстоятелството имали валидно сключена гражданска отговорност по отношение на л.а.“хюндай купе“ с рег.№*** към дата 15.12.2011г.
В
срока по чл. 373 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор на ДИМ.
По делото не се
спори и са събрани достатъчно доказателства, установяващи условията за
ангажиране на регресната отговорност на ответника по отношение на ищеца,
изплатил в качеството си на застраховател обезщетение за неимуществени вреди на
пострадал на основание договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Представени са
доказателства установяващи обстоятелствата,че във вр. с процесното ПТП е било
образувано досъдебно производство №1708/2011г. по описа на ОДП гр.Пазарджик, а
в последствие срещу Н.К. е било образувано НОХД№280/2012г. по описа на ОС
Пазарджик за престъпление по чл.343,ал.3,пр.1,б.“Б“ вр. с ал.1,б.“В“ във вр. с
чл.342,ал.1 от ПК.ПРедставена е и присъда №35 от 16.07.2012г. на ОС Пазарджик с
която е признат Н.К. за виновен за това,че е причинил смърт по непредпазливост
,като деянието е извършено в пияно състояние.По делото е представено решение №193 от 12.11.2012г. по описа на АС
Пловдив и решение №154 на ВКС от 18.03.2013г.с което присъдата е била
потвърдена и е влязла в сила. Към датата на събитието отговорността на виновния
водач е била застрахована към ЗК“Лев инс“АД по силата на застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица №22111890058587/14.07.2011г. и дата на валидност
15.07.2011г.-14.07.2012г. На осн.чл.226 от КЗ срещу ЗК“Лев
инс“АД е предявен иск от наследниците на
починалия Х.Г.П. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта
на Х.П..След влизане в сила на решението са издадени изпълнителни листовеи са
били образувани изпълнителни делавъв вр. с присъдените суми на ищците.По повод
на изпълнителните дела и след получаване
на поканите за доброволно изпълнение ,ЗК“Лев инс“АД е заплатило обезщетение в
общ размер на 365 590,69лв.главница и лихви ,като в тази сума не са
включени сторените разноски по изпълнителните дела.
Представена е
влязла в сила присъда на наказателния съд, установяваща на осн. чл. 300 ГПК със
задължителна сила: извършването на противоправно деяние от водача на посочения автомобил и вината на дееца. С
присъдата и с протокола за химическа експрертиза приложени делото се установява пияното
състояние на виновния за ПТП водач, като условие за суброгиране на
застрхователя в правата на пострасалия като него. /чл. 374, ал.1,т.1 КЗ/отм/. В
диспозитива на присъдата са описани телесните увреждания, които са причинени на
пострадалия П. –остро настъпила кръвозагуба в резултат на разкъсване на
аортата,черния дроб и далака. Установи се, че като не се оспорва нанасянето на
всички тези телесни увреждания по вина на ответника по делото, като е доказано
и неговото фактическо изпълнение. В съдебно-медицинката експретиза се съдържат
и по-подробни данни за всяко едно от тези най-тежки увреждания, причинени на П.,водещи
до летален изход по отношение на същия.
По допустимостта:
Производството по делото е образувано по иск,
квалифициран по чл. чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.); , приложим на
осн. § 22 от ПЗР на КЗ. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016
г. /, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането
(отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не
твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то
следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен
договор, който е сключен преди 01.01.2016 г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.
ІV от КЗ (отм.);.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ,
освен в случаите по чл. 227, застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие, е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. По смисъла на
цитираната разпоредба, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата, т. е. това е законово преминаване на правата му срещу трети лица,
които застрахованият е имал в момента, когато е бил удовлетворен от
застрахователя за вреди и загуби, причинени от тези трети лица. Плащането на
застрахователното обезщетение на увреденото лице, обаче не е чуждо задължение,
а е задължение на застрахователя, почиващо на договора и закона.
При регресното право по чл. 274 от КЗ застрахователят придобива с плащането на застрахователното
обезщетение,регресно право за връщането му срещу самия деликвент, който е
увредил третото лице, на което пък застрахователят дължи обезщетението пряко.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, сумата,
която е платил на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които има застрахованият, е суброгационно право. Регресната отговорност от своя
страна предполага виновно поведение и причинна връзка между него и настъпилите
щети. В този смисъл регресната отговорност намира израз в елементите на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
а именно: следва да е причинена вреда, тази вреда да е резултат от виновно
противоправно поведение на ответника, следва да е налице и причинна връзка
между противоправното поведение и настъпилите вреди.
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове
на застрахователя, съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС
№7/77г . и в постановени по чл. 290 ГПК решения - решение №
131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г., I т.
о., решение № 70/23.06.2011 г.по т. д.
№ 624/2010 г., I т. о., решение № 144/26.01.2010 г. по т. д. № 532/2008 г. на II т. о. и др. В тези
актове се приема, че регресните искове на застраховател по чл. 81
ЗЗ (отм.); , съответно чл.274 КЗ (отм.); , се погасяват с изтичане на общата
петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който
застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица; задължението на
застрахователя да плати на третото лице и регресното му право срещу
делинквента възникват по силата на закона - чл. 81 ЗЗ (отм.); , съответно чл.274 КЗ(отм.); , а не от застрахователния договор тъй като по
силата на договора застрахователя се е освободил от отговорност с факта на
изплащане на обезщетението,поради което съдът не обсъжда наведеното възражение от особения
представител на ответника, във връзка с оспорване на автертинчността на
застрахонвателната полица ,още повече,че в разпоредбата на чл.257 от КЗотм.е посочено,че всяко лице което ползва
МПС има право,респ.има интерес да сключи застраховка гражданска отговорност.Т.е
дали подписът е бил или не на Н.К. или др.лице ,което е сключило полицата няма
отношение към валидността на застрахователната полица „Гражданска отговорност“.
В случая съдът намира за основателно направеното възражение от особения
представител на ответника за изтекъл период на погасителна давност за
предявяване на иска. Приложима за вземането по платеното застрахователно
обезщетение е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече
от момента на плащане на правоимащите лица, от който момент възниква и самото регресно
право и вземането на ищеца е станало изискуемо, съгласно чл. 114 ЗЗД (т. 14 от
ПП на ВС № 7/1978 г.). В настоящия случай от датата на плащане на
застрахователното обезщетение - 02.12.2014 г. до 02.12.2019 г., когато е
предявена исковата молба, петгодишният давностен срок
е изтекъл . В тази насока
от данните по делото се установи,че ищеццът е завел частичен иск ,като е
посочил общата сума от трите преводни нареждания ,извършени по повод
образуваните срещу застрахователната компания изпълнителни дела от ЧСИ О. М.Следователно
ищецът има в предвид цялото платено обезщетение на наследниците на починалото
лице,като първото плащане е извършено на 02.12.2014г. След като ищецът е
посочил в исковата молба общата сума от всички заплатени обезщетения,следва да
се приеме,че давността започва да тече от датата на първото направено плащане
,тъй като предмет на иска е сумата от 30 000лв. и тя се включва в сумата
на първото изплатено обезщетение т.е претенцията за по-малката сума против
ответника е погасена по давност .
Ето защо
предявените искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По изложението
съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове на ЗК „Лев инс“ АД ЕИК:*********
,гр.София,ул.“Симеоновско шосе“№67А представлявано от изп.дир-ри П.Д.и М-Г. против
ответника Н.И.К.,ЕГН:********** ***,чрез особен представител адв.М.И. от ПАК с
правно основание н. чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД за
сумата
от 30 000 лв., .,частично предявена от 365 590,69лв.,ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата ,както и юрк.възнаграждение ,като неоснователни.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получане на препис от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: