№ 258
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502573 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх.№326984/11.06.2021 г., подадена от Прокуратурата на Република България, срещу
Решение №263581 от 02.06.2021 г. по гр.д.№13359/2020 г. на СГС, I ГО, 20 с-в, В
ЧАСТТА МУ, с която по предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е осъден
жалбоподателят да заплати на ищеца Н. Л. С. сумата от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконното му
обвинение в извършване на престъпление, за което е привлечен по ДП №2340/2016 г.
на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№29378/2016 г. на СРП, за което е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД №4103/2017 г. на СРС, НО, 20 състав, ведно със законната лихва от
18.06.2020 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част, поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е отчел в достатъчна
степен обстоятелствата, относими към размера на присъденото обезщетение и не е
обосновал значението им в посока увеличаване или намаляване на присъденото
обезщетение – продължителността на наказателното производство е в границите на
разумния срок, взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е ограничила
правата на ищеца, а задържането му е за непродължителен срок от 72 часа, ищецът е
бил оправдан още от първата инстанция, а прокуратурата не е поддържала подадения
протест. Не е съобразена липсата на здравословни увреждания, неправилно е приета
причинна връзка между липсата на трудова заетост на ищеца в процесния период и
повдигнатото обвинение, както и че то е довело до накърняване честта и достойнството
на ищеца. Съдът не е съобразил конкретната личност на увредения, интензивността на
преживените от него болки и страдания, както и обществените представи за
справедливост, съобразно икономическите условия към момента на проявление на
1
вредите. Сочи се нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на
завишен размер на присъденото обезщетение. Настоява се за отмяна на решението в
обжалваната част, и постановяване на ново по същество, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност – да бъде намален размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежен процесуален
представител, жалбоподателят не дължи внасянето на държавна такса за
производството, на основание чл.83, ал.1, т.3 от ГПК, въззивната жалба отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор на
въззивната жалба.
С въззивната жалба и в проведеното открито съдебно заседание страните не са
представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради
което нови доказателства пред въззивната инстанция не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че на 08.08.2016 г. в 03.00 ч. ищецът е бил задържан за 24 часа от
органите на МВР на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, въз основа на Заповед за задържане
на лице №2328/08.08.2016 г., и на същата дата е привлечен като обвиняем по ДП №ЗМ
2340/2016 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. №29378/2016 г. по описа на СРП, за
извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.2, пр.1, и т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 пр.2 от НК,
за това, че на 07.08.2016 г. от паркинг в с. Владая, противозаконно е отнел чуждо МПС
– лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, от владението на собственика,
без негово съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е извършено в пияно
състояние, при условията на чл.195, ал.1, т.4 от НК чрез използване на техническо
средство /ключ на автомобила/, което обвинение е за „тежко престъпление“ по смисъла
на чл.93, т.7 от НК, тъй като е наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една до 10 години. Впоследствие, с влязла в сила на 18.06.2020 г. оправдателна
присъда, постановена на 26.03.2019 г. по НОХД №4103/2017 г. на СРС, НО, 20-ти
състав, и потвърдена с Решение №381/18.06.2020 г. по ВНОХД №1357/2020 г., ищецът
е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
При така установените и безспорни по делото обстоятелства, съдът намира, че
на налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на ответника Прокуратурата на Република България, в качеството на
процесуален субституент на държавата, за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение и воденото срещу него
наказателно производство за извършено престъпление, за което той е бил признат за
2
невиновен с влязла в сила присъда.
Във връзка с установяване на обема и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, съдът намира за установено следното:
На 08.08.2016 г., при условията на спешност, между 02.00 ч. и 03.50 часа в дома
на ищеца – къща с двор в с. ***, на ул.“***“ №**, е извършено претърсване и
изземване, при което е открит и иззет издирваният автомобил – предмет на отнемането
/Протокол на л.19-26 от ДП/. Впоследствие, с Определение от 08.08.2016 г. по ЧД
№14105/2016 г. на СРС, НО, 7-ми състав, извършеното процесуално-следствено
действие е било потвърдено /на л.103 от ДП/. На същата дата от 3.20 ч. до 4.15 ч. е било
извършено и второ претърсване и изземване, в друг недвижим имот, ползван от ищеца,
находящ се в с. ***, на ул.“***“ №*** /Протокол на л.30-33 от ДП/. Същото е било
одобрено с Определение от 08.08.2016 г. по ЧД №14106/2016 г. на СРС, НО, 7-ми
състав /на л.105 от ДП/.
На 08.08.2016 г., с Постановление изх.№29378/08.08.2016 г. на Прокурор от
СРП /на л.53 от ДП/ по отношение на него е взета мярка „задържане под стража“ за 72
часа, като на 10.08.2016 г. е внесено от ПРБ предложение за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ /на л.63 от ДП/. С протоколно определение от
10.08.2016 г. по НЧД № 14250 /2016 г. на СРС, по отношение на ищеца е била взета
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 400 лв. /на л.65-71 от ДП/. Така
постановената от СРС мярка за неотклонение е била протестирана от ПРБ, като с
протоколно определение от 18.08.2016 г. по ВНЧД №3651/2016 г. на СГС, НО, V в.с.
/на л.72-74 от ДП/, определената от СРС мярка за неотклонение е била потвърдена.
Паричната гаранция е била внесена от ищеца па 17.08.2016 г. /вносна бележка на л.77
от ДП/.
На 08.08.2016 г. ищецът е бил разпитан в качеството на обвиняем /протокол на
л.55 от ДП/.
От Справка за съдимост от 09.08.2016 г. /на л.57/ се установява, че към момента,
в който му е повдигнато обвинението, ищецът е бил на 43 години, като до този момент
не е бил осъждан.
На 13.12.2016 г. ищецът отново е бил привлечен като обвиняем по уточнено
обвинение за същото престъпление, като е потвърдена взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 400 лв. /постановление на
л.134 от ДП/.
На 27.01.2017 г. са му предявени материалите по ДП №ЗМ-2340/2016 г. по описа
на 06 РУ – СДВР /протокол на л.136 от ДП/.
На 30.01.2017 г. досъдебното производство е приключено със Заключение за
предаване на съд на обвиняемия за престъплението, за което му е повдигнато
обвинение /на л.137 от ДП/.
На 08.03.2017 г. е бил внесен в съда Обвинителен акт срещу ищеца, за същото
престъпление, по който е било образувано НОХД №4103/2017 г. по описа на СРС, НО,
20 н.с. Делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2017 г.,
на която дата с протоколно определение съдебното производство по НОХД
№4103/2017 г. на СРС, НО, 20 състав, е било прекратено, и делото е върнато на СРП за
отстраняване на съществено нарушение на процесуалните правила – липса на
съответствие в обвинителния акт между изложената фактическа обстановка, и
посочената правна квалификация на деянието. Така постановеното определение за
прекратяване на производството е било протестирано от ПРБ, и с Определение
3
№3257/25.07.2017 г. по ВНЧД №3409/2017 г. на СГС, НО, 16-ти въззивен състав,
определението на СРС от 16.05.2017 г., с което е прекратено съдебното производство, е
било отменено, и делото е върнато за разглеждане на същия състав.
След връщането на делото по НОХД №4103/2017 г. са проведени общо 8
открити съдебни заседания:
- на 19.09.2017 г. е проведено предварително изслушване на страните по реда на
Глава 27 от НПК. В проведеното о.с.з. на 19.09.2017 г. ищецът се е явил лично, и с
двама защитници, които са заявили, че желаят делото да бъде гледано по общия ред.
Даден е ход на съдебното следствие и са разпитани свидетели;
- на 09.11.2017 г. ищецът се е явил лично и с двама защитници, даден е ход на
делото, и са разпитани свидетели;
- на 08.02.2018 г. ищецът се е явил лично и с двама защитници, даден е ход на
делото и са разпитани свидетели;
- на 10.05.2018 г. ищецът е бил редовно уведомен, но не се е явил, като е
депозирал молба за отлагане на делото с доказателства за настъпило внезапно
влошаване на здравословното му състояние. Явили са се неговите двама защитници.
Не е даден ход на делото;
- на 17.07.2018 г. ищецът се е явил лично и с единия от защитниците си. Поради
непълнота на съдебния състав - неявяване на един от съдебните заседатели, не е даден
ход на делото;
- на 30.10.2018 г. ищецът се е явил лично и с двама защитници. На делото не е
бил даден ход, поради повторно отсъствие на същия съдебен заседател и непълнота на
съдебния състав;
- на 29.01.2019 г. ищецът се е явил лично и с двама защитници, даден е ход на
делото и са разпитани свидетели, приети са изготвените в досъдебното производство
експертизи, и е приключено съдебното следствие;
- на 26.03.2019 г. ищецът се е явил лично и с двама защитници, даден е ход на
делото по същество, и е постановена Присъда, с която ищецът е бил признат за
невиновен за извършване на престъплението, в което е бил обвинен. С оглед
постановената оправдателна присъда, с протоколно определение от същата дата е
отменена взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 400 лв. /на л.106 от нохд.№4103/2017 г./.
От Призовка за страна от 13.02.2020 г. /на л.4 от ВНОХД №1357/2020 г. на СГС
се установява, че уведомлението до СРП за изготвянето на мотивите към
оправдателната присъда е било изведено от съда почти 11 месеца след постановяването
на диспозитива на оправдателната присъда.
Така постановената оправдателна присъда е била протестирана от ПРБ, и по
протеста е образувано ВНОХД №1357/2020 г. на СГС, НО, 2-ри въззивен състав.
Проведено е едно открито съдебно заседание на 27.05.2020 г., на което ищецът се е
явил лично и с двама защитници, даден е ход на делото и приключено съдебното
следствие. Постановено е окончателно Решение №381/18.06.2020 г., с което
постановената оправдателна присъда е била изцяло потвърдена.
От приложените по делото материали по наказателното производство се
установява, че наказателното производство срещу ищеца е започнало на 08.08.2016 г. и
е приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 18.06.2020 г. – т.е. общата
продължителност на производството е 3 години, 10 месеца и 10 дни, от които
4
досъдебното производство е продължило в периода от 08.08.2016 г. до 08.03.2017 г. –
7 месеца, а съдебната фаза е продължила от 08.03.2017 г. до 18.06.2020 г. – 3 години, 3
месеца и 10 дни. През този период ищецът не е ставал причина за неоснователно
забавяне на наказателното производство. Същият е участвал лично в извършвани
процесуално-следствени действия в досъдебното производство общо 5 дни - на
08.08.2016 г. /претърсване и изземване, повдигане на обвинение, разпит в качеството
на обвиняем/; на 10.08.2016 г. и на 18.08.2016 г. се е явявал в открито съдебно
заседание във връзка с исканата от ПРБ мярка за неотклонение „задържане под
стража“; на 13.12.2016 г. отново е бил привлечен като обвиняем по уточнено
обвинение за същото престъпление; на 27.01.2017 г. са му предявени материалите,
събрани в хода на досъдебното производство. В Съдебната фаза на наказателното
производство ищецът са били насрочени общо 10 открити съдебни заседания, на 9 от
които ищецът се е явил лично. Не се е явил на едно от съдебните заседания – на
10.05.2018 г., с което е станал причина за отлагане на делото, но отсъствието му е било
поради внезапно влошаване на здравословното му състояние, за което са представени
по делото медицински документи, и съдът е приел причината за неявяването му за
извинителна. В съдебната фаза на производството същото е било отлагано два пъти –
на 17.07.2018 г. и на 30.10.2018 г., на които дати не е бил даден ход на делото, поради
непълнота на съдебния състав. Така наказателното производство е било неоснователно
забавено с 6 месеца и 12 дни. Също така се установява, че мотивите към
оправдателната присъда са били изготвяни в продължение на повече от 10 месеца след
приключване на производството пред първостепенния съд.
По време на наказателното производство ищецът е бил задържан под стража в
периода от 03.00 ч. на 08.08.2016 г., когато е бил задържан за 24 часа по ЗМВР,
впоследствие е бил с мярка „задържане под стража за 72 часа“, считано от 17.05 ч. на
08.08.2016 г., определена с постановление на прокурор от СРП, до 10.08.2016 г. в 17.09
ч. /общо два дни и 14 часа/, когато съдът е определил мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 400 лв. С тази мярка за неотклонение ищецът е бил до
постановяването на оправдателната присъда от първостепенния съд на 26.03.2019 г. -
общо 2 години, 7 месеца и 16 дни.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Л. С. /баща на
ищеца/, който твърди, че повдигнатото срещу сина му обвинение за кражба на
автомобил дало отражение върху психиката на ищеца – той получил стрес, вдигнало се
кръвното му налягане, получил нощни припадъци, не спял през нощта. Ходил на
лекари и психолози. Много трудно преживял четирите години, през които се водело
наказателното производство срещу него. Той бил безработен и помагал на баща си.
Преди това бил весел човек, но претърпял психически срив. Повдигнатото срещу него
обвинение станало публично известно в цялото село. При извършване на
претърсването участвали 20-30 длъжностни лица, които дошли през нощта и търсели в
къщата и в джипа злато. Сложили на ищеца белезници, и цялото село разбрало, че
ищецът е арестуван. Хората започнали да странят от него, приятелите му се оттеглили,
хората не искали да му дават работа. Не могъл да си намери работа, и затова
свидетелят го вземал със себе си да берат гъби и билки. Когато съдът дал становище, че
не е виновен, обстановката започнала да се успокоява. Ищецът също се успокоил, но
продължавал да ходи на психолог и да пие билки, намерил си приятелка и сега двамата
имали дете.
Съдът преценява показанията на свидетеля при условията на чл.172 от ГПК, като
отчита близката му родствена връзка с ищеца, обуславяща интерес от изхода на делото
5
в полза на ищеца, поради което частично не кредитира показанията на свидетеля, в
частта им, в която се твърди ищецът да е получил хипертония и „нощни припадъци“,
че е посещавал лекари и психолози в причинна връзка с наказателното производство –
за тези страдания липсват представени по делото медицински документи,
установяващи търсена от ищеца медицинска помощ във връзка с конкретни
оплаквания, доказателства за предписана медикаментозна терапия и закупувани
лекарствени средства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля и в частта им, в
която се твърди, че ищецът бил без работа в причинна връзка с наказателното
производство – в тази част показанията на свидетеля са вътрешно противоречиви,
доколкото самият свидетел твърди, че и преди това синът му бил безработен, и помагал
на баща си. Същевременно по делото е представена справка от ТД на НАП – София за
всички трудови договори на ищеца /на л.97-98 от делото на СГС/, от която е видно, че
от 20.05.2010 г. до датата на привличане на ищеца като обвиняем 08.08.2016 г. ищецът
не е бил ангажиран по трудово правоотношение /за период повече от 6 години/, а също
така и не се е самоосигурявал през този период /видно от справката от НОИ на л.110 от
делото на СГС/, а по време на наказателното производство той е имал сключени два
трудови договора /и двата за кратък срок/ - през 2017 г. /за два месеца/ и през 2019 г.
/за три месеца/.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че наказателното производство срещу ищеца е продължило общо 3
години, 10 месеца и 10 дни, от които досъдебното производство е приключило в
разумен срок от 7 месеца, а съдебната фаза е продължила от 3 години, 3 месеца и 10
дни, в който период се установява неоснователно забавяне на производството с повече
от една година по причини, дължащи се на дейността на съда. По време на
наказателното производство ищецът не е ставал причина за неоснователно забавяне на
производството, като не се е явил само на едно от насрочените съдебни заседания,
поради възникнало внезапно влошаване на здравословното му състояние, с което
производството по делото се е забавило с два месеца. През периода на наказателното
производство срещу него ищецът е бил задържан под стража за период от 62 часа, през
които правото му на свободно придвижване е било ограничено, и накърняването на
правата му е било най-интензивно. През период от 2 години 7 месеца и 16 дни ищецът
е търпял мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 400 лв., която не е
ограничавала възможността му да води обичайния си начин на живот. Размерът на
определената от съда гаранция е бил съобразен със статуса му на безработно лице, и не
е накърнил значително имуществените му права чрез задържането на посочената през
срока на изтърпяване на мярката за неотклонение „Парична гаранция“. Не се
установява по време на наказателното производство срещу него ищецът да е бил
възпрепятстван да упражнява трудова дейност и да реализира доходи – той е бил
задържан под стража за по-малко от три дни, а през останалото време не е била
ограничавана свободата му да се придвижва, да упражнява трудова дейност по трудов
или граждански договор. Съдът взема предвид, че от събраните доказателства по
делото се установява, че при започване на наказателното производство срещу него
ищецът е бил трайно безработен – от повече от 6 години, а за периода от навършване
на пълнолетие, до започване на наказателното производство /когато е бил на 43
години/ - т.е. за период от 25 години, има регистрирана ангажираност по трудово
правоотношение за период общо около 4 години, като няма данни да е получавал
доходи като самоосигуряващо се лице, или като земеделски производител, и няма
данни трудоспособността му да е била ограничена от заболяване, поради което да е
получавал пенсия по болест. Не се установява по несъмнен начин здравето на ищеца да
6
е било влошено в причинна връзка с наказателното производство срещу него – няма
обективни данни за здравословното състояние на ищеца нито преди започване на
наказателното производство, нито по време на протичането му, които да бъдат
съпоставени, и да позволяват експертен анализ за наличие на причинна връзка с
наказателното производство, а събраните гласни доказателства съдът в тази връзка не
кредитира, по изложени вече съображения. Не се установява в личен план ищецът да е
бил възпрепятстван именно от наказателното производство срещу него да създаде
партньорска връзка, или да запази съществуваща такава – няма данни той да е бил
семеен, или да е имал предишна партньорска връзка, която да е била прекратена или
възпрепятствана в причинна връзка с наказателното производство.
Съдът взема предвид, че ищецът от раждането си живее в малко населено място
– село Владая, поради което съдът приема, че е добре известен сред жителите на
същото населено място. Съдът взема предвид, че наказателното производство е
започнало с внезапни процесуално-следствени действия, които са осъществявани от
множество служители на полицията през нощта, в два жилищни обекта в същото
населено място, при което извършването им не е могло да остане незабелязано от
местните жители. Впоследствие са извършвани множество разпити на свидетели –
жители на същото населено място. Ищецът е бил задържан по ЗМВР /“с белезници“/
още при започване на претърсването /в 3.00 ч. на 08.08.2016 г./, но е присъствал при
претърсването и на двата жилищни обекта – т.е. стоял е задържан с белезници през
цялата нощ, охраняван от длъжностни лица от състава на полицията. Съдът приема, че
внезапността на извършените процесуално-следствени действия, започването им през
нощта, нахлуването на значителен брой длъжностни лица от състава на полицията в
дома и личното пространство на ищеца на неговите близки, придружено със задържане
и поставяне на помощни средства – белезници, със значителен интензитет са
накърнили неимуществената сфера на ищеца, като са предизвикали у него силна
уплаха и стрес. Тези действия на разследващите органи са станали публично
достояние, и без съмнение са накърнили честта и достойнството на ищеца, и са оказали
негативно влияние върху името му сред местното общество, като се вземе предвид, че
до този момент няма данни ищецът да е бил осъждан или по отношение на него да е
било предприето друго наказателно преследване. Същевременно, съдът взема предвид,
че повдигнатото срещу ищеца обвинение е за тежко умишлено престъпление,
наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ за срок до 10 години, при това с
предвиден специален минимум от 1 година. Наказателното производство е продължило
значителен период от време – почти 4 години, през който период ищецът е изпитвал
тревожност, несигурност за бъдещето, бил е принуден лично са участва в процесуално-
следствените действия /общо 14 дни/, под угрозата да бъде влошено положението му с
по-тежка мярка за неотклонение. Срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт в съда, но
постановената присъда на първостепенния съд е била оправдателна, и през последните
15 месеца от периода той не е бил ограничаван от мярка за неотклонение. Съдът взема
предвид също така, че проведеното наказателно производство не е оказало последващо
негативно влияние върху личността или бита на ищеца – според показанията на
неговия баща, след приключване на наказателното производство ищецът се е
възстановил психически, създал е партньорска връзка, започнал е живот на семейни
начала, изградил е семейство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи в
размер на 5000 лв., който според настоящия състав съответства за характера и тежестта
7
на повдигнатото срещу ищеца обвинение /за тежко престъпление/, продължителността
на наказателното производство /близо 4 години/, краткият период /62 часа/ на
задържането му под стража, и леката мярка за неотклонение /“парична гаранция“ в
минимален размер/, липсата на негативно отражение на наказателното производство
върху здравето, трудовата дейност и финансовото състояние на ищеца по време на
провеждането му, и липсата на последващо негативно отражение върху живота на
ищеца.
Като е достигнал до частично различни изводи по отношение на размера на
присъденото обезщетение, първостепенният съд е постановил частично неправилно
решение, което ще следва да се отмени в частта му, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение над размера от 5000 лв., до размера от 8000 лв., както и
за лихвите върху главница над размера от 5000 лв., и тази част следва да се постанови
ново решение, с което предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди да се отхвърли за разликата над размера от 5000 лв., до размера
от 8000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №263581 от 02.06.2021 г., постановено по гр.д.№13359 по
описа за 2020 г. на Софийски градски съд, I ГО, 20 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ,
с която по предявен от Н. Л. С., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. Л. С.,
с ЕГН **********, сумата над размера от 5000 лв. /пет хиляди лева/ до размера от 8
000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищеца от незаконното му обвинение в извършване на престъпление, за
което е привлечен по ДП №2340/2016 г. на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№29378/2016 г. на СРП,
за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №4103/2017 г. на СРС, НО, 20
състав, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е осъден ответникът да заплати на ищеца
законната лихва върху главница над размера от 5000 лв. за периода от 18.06.2020 г. до
окончателното плащане, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Л. С., с ЕГН **********, против Прокуратурата
на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по ДП №2340/2016 г. на 06 РУ-СДВР, пр.пр.
№29378/2016 г. на СРП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД
№4103/2017 г. на СРС, НО, 20 състав, за сумата над размера от 5000 лв. /пет хиляди
лева/ до размера от 8 000 лв. /осем хиляди лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №263581 от 02.06.2021 г., постановено по гр.д.
№13359 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, I ГО, 20 с-в, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9