№ 351
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000502694 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.04.2022г. постановено по гр.д.№ 4187/20г. по описа на СГС, ГО 13
състав са уважени частично искове с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.„а“ КЗ, като
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на Н. И. В., обезщетение за неимуществени
вреди настъпили при ПТП на 07.09.2018г. в размер на 120 000 лв., ведно със законна лихва
върху посочената сума от 30.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и имуществени
вреди в размер на 132,19 лв., ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на
ИМ до окончателното й изплащане и разноски в общ размер 423 лв.
Със същото решение е отхвърлен предявения иск за неимуществените вреди над уважения
размер от 130 000 лв. до претендирания такъв от 200 000, като неоснователен.
Присъдени са разноски, като ГФ е осъден заплати на адв. А. Б. сумата от 4716 лв. –
адв.възнаграждение по чл.38 ЗА с ДДС, а по сметка на СГС д.т. в размер на 4800 лв. По
компенсация Н. И. В., е осъден да заплати на ГФ разноски в размер на 440 лв.
Решението е постановено при участието на А. Т. Н., трето лице-помагач на ответника.
С решение от 09.05.2022г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на
решение от 12.04.2022г., като искът да се счита отхвърлен за разликата над 120 000 лв.
/вместо грешно записаното 130 000 лв./ до претендираните 200 000 лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
1
по делото.
В срока по чл.263 ал.2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника
по делото.
Жалбоподателят-ищец Н. И. В. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. и моли съда да уважи предявените претенции в
пълен размер. Посочва, че в резултат на настъпилото ПТП, е приет по спешност в
противошокова зала на УМБАЛСМ „Пирогов" в увредено общо състояние и с опасност за
живота. При извършените прегледи са установени изключително голям брой травматични
увреждания в различни части от тялото, изразяващи се в: травматичен шок; плеврални
изливи и контузионни хиповентилационни промени двустранно; пневмоторакс; фрактура на
тялото на Тх10 и страничния израстък вдясно с изместване на дорзалния фрагмент към
медуларния канал спрямо Тх9 с 6 мм; фрактура на тялото на Тх9 за сметка на долна
дискална повърхност, дорзална част вдясно с малки фрагменти в рецесуса и фрактура на
шикозния израстък; полифрагментна травма на лява скапула; полифраментирана
диафузарна фрактура на фемура; полифрагментирана диафизарна фрактура на тибия на
границата на средна и дестадна трета; фрактура на фибулата в проксимална средна и
дистална трета; мекотъканна травма в областта на фрактурата на бедрото и подбедрицата;
фрагменти в рецесуса на неврофорамена вляво на ниво Тх9-Тх10; фрактури на пет ребра от
лява гръдна половина /7, 8, 9,10,11 ребро/; хиповентилаторни и ателектатични промени в 6 и
11 сегмент вляво, натъртвания и охлузвания. Видно от представените по делото медицински
документи и изготвените СМЕ, получените травматични увреждания са наложили
извършването на 10 оперативни интервенции, от които: 2 на гръбначния стълб, 6 на
увредения крак, 1 за поставяне на гръден дренаж, 1 за извършване на трахеостомия.
Първоначалният му престой в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" е в продължение на почти 2,5
месеца /от 07.09.2018г. - 18.11.2018г./. Получената гръдна травма и проведеното в тази
връзка оперативно лечение, е наложило поставянето на Н. В. в продължителна
медикаментозна кома за период от 07.09.2018г. до 01.10.2018г., което видно от
заключението на повторна СМЕ само по себе си представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота. При получените травми степента на болезненост е
изключително висока, като и към настоящия момент той не е напълно възстановен, а
белезите и уврежданията, които е получил, ще му останат за цял живот. Твърди, че травмите
са в различни части от тялото и в тази връзка водят до болки и страдания независимо една
от друга. Още повече и към настоящия момент не се е възстановил напълно, като има
ограничени движения в лява глезенна става, които никога няма да бъдат възстановени в
пълен обем. Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ГФ оспорва решението в неговата осъдителна част –за
разликата над 80 000 лв. до уважения размер от 120 000 лв. досежно неимуществените
вреди. Изтъква, че сумата е прекомерно завишена от гледна точка на установените в
страната икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна практика за
процесната 2018г. На следващо място счита, че съдът следва да отчете факта, че
2
застрахователното обезщетение следва да бъде извършено не от застраховател, а от ГФ,
създаването на който има за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно
обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по
договорно правоотношение. В тази връзка следва да се има предвид, че по силата на чл.558
ал.1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на
минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината,
в която е настъпило ПТП. По този начин посочените в чл.492 КЗ лимити се явяват за Фонда
максимални, в рамките на които конкретният размер бива съобразен с доказателствата,
принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на
живот, трайната съдебна практика към датата на ПТП. Установените с изменения на чл.266
КЗ /отм./ (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила ог 1.01.2006 г., отм., бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) сега чл.492 КЗ промени на лимити на отговорността
отразяват договорното задължение на държавата като страна-членка на ЕС по
хармонизиране на вътрешното право с общностното по отношение на правни норми от
Директиви на ЕС, добиващи пряко приложение от момента, в който станат част от
вътрешното законодателство. Те не отразяват изменение на важни икономически критерии
като МРЗ, трудова заетост и покупателна способност на българското население, ето защо
правилно ВКС в посочените съдебни решения взема становище за значението на лимитите
наред със всички други критерии при определяне на справедливи обезщетения във всеки
спор (напр. Решение № 83 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 795/2008 г., II т. о., ТК
„Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент”). Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 557 ал.1 т.2 б."а"
от КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът Н. И. В. е предявил против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София иск за заплащане на
обезщетение за търпени неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП на 07.09.2018 г. в размер на сумата от 200 000 лв., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 07.09.2018г. до окончателното й изплащане,
както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 13 112,19
лв. - направени разходи за лечение, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата
на исковата молба до окончателното им изплащане. Твърди, че виновен за катастрофата е
водачът на л.а. марка „АУДИ“, модел „А4“ с per. № ********, А. Т. Н., което е установено с
Решение № 166308 от 20.07.2020 г., по АНД №3489/2020 г. на СРС, НО, 121-ви състав. За
3
управляваното от виновния водач МПС не е имало валидна застраховката за гражданска
отговорност. Твърди, че в следствие на ПТП е получил множество тежки телесни
увреждания, а именно: травматичен шок, плеврални изливи и контузионни
хиповентилационни промени двустранно, пнемоторакс; фрактура на тялото на Тх10 и
страничния израстък вдясно с изместване на доралния фрагмент към медуларния канал
спрямо Тх9 ; фрактура на тялото на Тх9 за сметка на долна дискална повърхност, дорзална
част вдясно с малки фрагменти и рецесуса, и фрактура на спинозния израстък;
полифрагмерна травма на лява скапула; полифраментирана диафузарна фрактура на фемура;
израстък, границата на средна и дестална трета; фрактура на фибулата в проксимална
фрактура на фемура; полифрагментирана диафизарна фрактура на тибия на границата на
средна и дестална трета; фрактура на фибулата в проксимална средна и дестална трета;
мекотъканна травма в областта на фрактурата на на бедрото и подбедрицата; фрагменти в
рецесуса на неврофорамена вляво на ниво Тх9-Тх10; фрактури на 7,8,9,10,11 ребра от лява
гръдна половина; хиповентилаторни и ателектатични промени в 6 и 11 сегмент вляво и
натъртвания и охлузвания. Бил е опериран многократно, търпял е силни болки и страдания в
продължение на дълъг период от време, било му невъзможно да се самообслужва и да
изпълнява служебните си задължения, дълъг период от време дишането му било затруднено
от болки в областта на гръдния кош, като тези обстоятелства му причинили значително
неудобство и емоционален дискомфорт, загубил съня си за период от време, станал
раздразнителен и се затворил в себе си. Част от болките все още не са отшумели, останалите
върху него белези допълнително влияят негативно на психическото му здраве, извършил е и
разходи във връзка с лечението си.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете по основание и размер, основно оспорва
механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че искът за неимуществените вреди е прекомерно
завишен с оглед съдебната практика за 2018г. и обема на причинени вреди, поради което
моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло респ. намалени, като претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна се установява, че на 07.09.2018г. е настъпило ПТП между л.а.
Ауди А 4 рег.№ ******** и мотопед Априлия, модел Спорт Сити" с per. № ******,
управляван от ищеца. Безспорно е установено, че водачът на л.а. А. Т. Н. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр. 3 НК,
освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по
чл.78а НК - глоба в размер на 1200 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
м., видно от влязлото в сила на 28.01.2021г. решение по чл.78а № 166308 от 20.07.2020г.,
постановено по АНХД № 3489/2020г. по описа на СРС, НО, 121 състав. В решението е
посочено, че виновният водач е нарушил чл.37, ал.1 ЗДвП - при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово ППС е длъжен да пропусне
насрещно движещите се ППС, като не пропуснал насрещно движещото се ППС - мотопед
марка „Априлия“, при което е причинил средна телесна повреда на ищеца по делото. За л.а.
не е имало валидно сключена застраховка ГО към датата на ПТП.
4
От заключението на депозираната пред СГС авто-техническа експертиза /л.203/, прието от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
скоростта на л.а. „АУДИ“, модел „А4“, към момента на удара е 28,73км/ч., а на мотопед
марка „Априлия“, модел „Спорт Сити“ - 47,78 км/ч. Според вещото лице видимостта и за
двамата водачи е била 40 - 45 метра, като водачът на мотопеда не е имал възможност да
реагира и да предприеме маневра по отклоняване на мотопеда вдясно, а техническата
причина за настъпването на ПТП са изцяло субективните действия на водача на л.а., който е
предприел маневра - завой наляво, без да се увери, че няма да създаде опасност за
движещите се направо.
От заключението на депозираната СМЕ /л.175 основна и л.226 допълнителна/, прието от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил следните травми: травматичен шок,
наложил поставяне на пострадалия в медикаментозна кома и на изкуствена белодробна
вентилация; гръдна травма, изразяваща се в контузия на левия бял дроб и излив на кръв и
въздух в лявата половина на гръдната кухина, наложило поставяне на торакален дрен на
активна аспирация /поотделно и в съвкупност реализират критериите на медико-
биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота/; счупване на 7-
11-то ребра вляво и на 10-ребро вдясно; счупване на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени,
наложили извършване на оперативна интервенция за поставяне на метална стабилизация,
както и счупване на напречните израстъци на първи и втори поясни прешлени;
многофрагментно счупване на лявата лопатка поради анатомична и функционална
свързаност с функцията на горния крайник, многофрагментно счупване на лявата бедрена
кост, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на
костните фрагменти с метална остеосинтеза; открито многофрагментно счуване на лявата
голямопищялна и малкопищялна кости, наложило първоначално поставяне на външна
фиксация, а впоследствие и извършване на оперативна интервенция за наместване и
фиксиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза; голям дефект на меките тъкани в
областта на лявото ходило и петата на левия крак, представляващ голям мекотъканен
дефект, резултат от получени травматични увреждания на левия долен крайник и наложил
извършване на оперативна интервенция – алопластика на кожата на площ от 150 кв. см.,
който не може да бъде възстановен без извършване на високоспециализирана оперативна
интервенция; усложнение на счупванията на костите на лявата подбедрица, водещо до
намаляване на обема на движение на лявата глезенна става, изразяващо се в ограничение на
дорзалната флексия и водещо до ограничение на движенията на лявото ходило, настъпило
впоследствие в хода на лечението на травмата на лявата подбедрица и независимо от
проведеното адекватно и своевременно оперативно лечение на счупванията на костите на
лявата подбедрица, което е наложило оперативна интервенция на Ахилесовото сухожилие за
увеличаване обема на движенията на лявата глезенна става.
На 15.09.2018г., гръдният дрен е премахнат и е извършена оперативна интервенция, при
която са поставени двустранно 8 титаниеви винта. Извършена е и втора операция, при
5
която са поставени винтове и стабилизиращ фиксатор на бедрената кост и подбедрицата. На
18.09.2018г. отново е извършена оперативна интервенция, при която е премахнат външния
фиксатор на бедрената кост и е извършена открита репозиция на фрактурата на бедрената
кост, като е третиран бедрения канал, след което фрактурата е стабилизирана с пирони и
винтове. На 26.09.2018г. ищецът отново е опериран по повод нестабилна фрактура на С-тип
на Тх10. На 05.10.2018г. е изписан от отделение по неврохирургия, а на 09.10.2018г. е
извършена нова оперативна интервенция на подбедрицата в отделение по ортопедия, при
която е отстранен външния фиксатор и е въведен пирон. На 13.11.2018г. постъпил в
отделение по изгаряния и пластична хирургия в „Пирогов“ по повод меко-тъканен дефект в
областта на подбедрицата и декубитална рана в областта на петата, където е извършена
оперативна интервенция. На 26.11.2018г. в Клиника по ортопедия е извършена нова
операция, при коята е удължено Ахилесовото сухожилие. На 09.01.2019г. ищецът е
постъпил в Клиника по ортопедия и травматология за отстраняване на остеосинтезните
средства. На 02.03.2020г. ищецът постъпва в клиника за отстраняване от костта на
имплантирани уреди - тибия и фибула. При прегледа на ищеца на 28.09.2021г. вещото лице
установява два белега от дренаж на гръдната кост и под лявата мишница с голЕ.на 3/3 см.
Над гръдната кост - белег от трахеостомия. Оперативен белег с дължина 25 см по хода на
гръбначния стълб. По предната част на лявото бедро - белег от вземане на кожен
трансплантант с голЕ.на 8/8 см, който е поставен в долно-вътрешната част на лявата
подбедрица. По лявото бедро в горна трета до долна трета са установени 5 оперативни
белега дължини от 4 до 5 см, както и по-малки белези от поставянето и махането на външен
фиксатор. По лявата подбедрица - 5 оперативни белега с дължина от 2 до 5 см, а в долно-
вътрешната страна на лява подбедрица се вижда кожен дефект с липса на подкожна тъкан с
голЕ.на 10/5 см. Установени са и 2 белега на Ахилисовото сухожилие и белег на лявата пета.
Според вещото лице движението в лява глезенна става е ограничено, като липсва
дорзална флексия и първи пръст на лявото ходило няма дорзална флексия, а ищецът е
с леко накуцваща походка. Получените травми могат да се дължат на така описаното ПТП,
като при тези травми степента на болезненост е много висока. През първите 15 дни болките
били с по интензивен характер, а периодът за пълно възстановяване е около 11 месеца. Към
момента няма пълно възстановяване на движенията в лява глезенна става, а дефектът в
областа на лявата подбедрица и белезите ще останат за цял живот. Разходите за лечение,
представени в делото са били необходими с оглед получените увреждания и множеството
оперативни интервенции. В о.с.з. на 25.11.2021г. вещото лице допълва, че на 08.02.2021г. е
извършена оперативна интервенция за изваждане на импланти от гръбначния стълб на
ищеца.
Според повторната СМЕ по време на реанимационното си лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“
ищецът е бил поставен в състояние на продължителна аналгоседация, тоест изкуствена
медикаментозна кома, което е било наложено във връзка с оперативното лечение и
получения травматичен шок. Направено е теоретично разграничение между коматозно
състояние и медикаментозна кома, като е подчертано че в случая пациентът е постъпил в
ясно съзнание в болницата, но по-късно е седиран. В о.с.з. на 17.02.2022г. вещото лице
6
уточнява, че на 07.09.2018г. е извършена операция, поставен дренаж с оглед
необходимостта от активна аспирация, поради което е бил седиран, интубиран и поставен на
апаратно дишане.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.Г.
/фактическа жена на ищеца/ разпитана в о.с.з. на 25.11.2021г., кредитирани от съда при
условията на чл.172 ГПК. От показанията на св.Г. се установява, че когато видяла мъжа
си в болницата той бил в тежко състояние. След операцията три седмици бил в изкуствена
кома, а след изписването 3 месеца бил на легло, не можел да се обслужва сам, изпаднал в
депресия, едва 8 месеца след произшествието започнал да ходи сам, но с патерици, които му
били нужни още около 2-3 месеца. Налагало му се да провежда рехабилитация, която обаче
временно била преустановена, заради пандЕ.ята от Ковид. Още го болят палецът на крака и
гърбът, нуждае се от още една операция на левия крак на ахилесовото сухожилие. Сънува
кошмари и не иска да се вижда с приятели, вече не може и да спортува.
На 08.01.2019г. е депозирана покана до ГФ от ищеца, по която липсва произнасяне. /л.78/
Следователно ГФ е изпаднал в забава от 08.04.2019г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.557 ал.1 т.2 б."а" от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП е
настъпило на територията на Република България и е причинено от МПС по отношение на
което не е сключена застраховка, покриваща риска „Гражданска отговорност".
Потестативната възможност лицата да предявят претенцията си пред съда е поставена в
зависимост от условието, претенцията за обезщетение да е предявена по доброволен ред
пред ГФ. В настоящия случай по делото са налични доказателства, установяващи
предявяване на щетата пред ответника на 08.01.2019г., с оглед, на което са спазени
изискванията на нормата на чл. 558 ал.5 КЗ т.е. претенцията е процесуално допустима.
Страните не са формирали спор, че на 07.09.2018г. е реализирано ПТП, от което пострадал
се явява ищецът, както и че извършителят на ПТП-то е управлявал МПС без сключена
застраховка „ГО", а това се установява и от констатациите на протокола за ПТП, който в
тази си част има обвързваща съда доказателствена сила. Деянието, неговата
противоправност и вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от
страна на извършителя е установена въз основа на влязлото в сила решение на наказателния
съд по чл.78а НК, което е задължително за настоящия съдебен състав по смисъла на чл. 300
ГПК.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – трето лице-помагач, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
7
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищецът има
правото да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на причинени изключително много средни телесни повреди в
различни части на тялото, довели обездвижване за срок от около 1 година общо. От
процесното ПТП са получени следните травми: травматичен шок, наложил поставяне на
пострадалия в медикаментозна кома и на изкуствена белодробна вентилация; гръдна травма,
изразяваща се в контузия на левия бял дроб и излив на кръв и въздух в лявата половина на
гръдната кухина, наложило поставяне на торакален дрен на активна аспирация /поотделно и
в съвкупност реализират критериите на медико-биологичния признак разстройство на
здравето, временно опасно за живота/; счупване на 7-11-то ребра вляво и на 10-ребро вдясно;
счупване на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени, наложили извършване на оперативна
интервенция за поставяне на метална стабилизация, както и счупване на напречните
израстъци на първи и втори поясни прешлени; многофрагментно счупване на лявата лопатка
поради анатомична и функционална свързаност с функцията на горния крайник,
многофрагментно счупване на лявата бедрена кост, наложило извършване на оперативна
интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза;
открито многофрагментно счуване на лявата голямопищялна и малкопищялна кости,
наложило първоначално поставяне на външна фиксация, а впоследствие и извършване на
оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти с метална
остеосинтеза; голям дефект на меките тъкани в областта на лявото ходило и петата на левия
крак, представляващ голям мекотъканен дефект, резултат от получени травматични
увреждания на левия долен крайник и наложил извършване на оперативна интервенция –
алопластика на кожата на площ от 150 кв. см., който не може да бъде възстановен без
извършване на високоспециализирана оперативна интервенция; усложнение на счупванията
на костите на лявата подбедрица, водещо до намаляване на обема на движение на лявата
глезенна става, изразяващо се в ограничение на дорзалната флексия и водещо до
ограничение на движенията на лявото ходило, настъпило впоследствие в хода на лечението
на травмата на лявата подбедрица и независимо от проведеното адекватно и своевременно
оперативно лечение на счупванията на костите на лявата подбедрица, което е наложило
оперативна интервенция на Ахилесовото сухожилие за увеличаване обема на движенията на
лявата глезенна става. При получените травми в различни части на тялото степента на
болезненост е изключително висока, като и към настоящия момент той не е напълно
възстановен, а белезите и уврежданията, които е получил, ще му останат за цял живот. Още
повече и към момента не се е възстановил напълно, като има ограничени движения в лява
глезенна става и леко накуцваща походка, които никога няма да бъдат възстановени в пълен
обем.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че е бил в активна и много млада възраст -
на 27 години към датата на ПТП през 2018г. т.е. активна трудоспособна възраст,
8
съобразявайки икономическата конюктура и инфлационните процеси в страната към 2018г.,
че получените травматични увреждания са наложили извършването на 10 оперативни
интервенции, от които: 2 на гръбначния стълб, 6 на увредения крак, 1 за поставяне на
гръден дренаж, 1 за извършване на трахеостомия. САС отчита, че първоначалният му
престой в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" е в продължение на почти 2,5 месеца /от 07.09.2018г.
- 18.11.2018г./, че получената гръдна травма и проведеното в тази връзка оперативно
лечение, е наложило поставянето му в продължителна медикаментозна кома за период от
07.09.2018г. до 01.10.2018г., което видно от заключението на повторна СМЕ само по себе си
представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.
От друга страна съдът отчита факта, че пострадалият се е движел със скутер-мотопед в
гр.София, между бул.Витоша и бул.България, където постоянно има засилен трафик, а това
само по себе си предполага поставяне в завишен риск за собственото здраве. Съдът отчита
страданията, които е преживял същият от медицинска и емоционална гледна точка и
битовите ограничения, които е следвало да търпи в кръга на обичайно извършваните от него
дейности в значителен период от време, с оглед определяне справедливия размер на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съобразени с датата на
деликта 2018г., настоящият съдебен състав намира, че обезщетението правилно е
определено по размер до сумата от 120 000 лв. и не следва да бъде нито намалявано, нито
увеличавано по размер.
Лихвите за забава на ГФ се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 /чл. 558, ал. 1 КЗ/.
В случая сезирането на ГФ е станало с подаването на молба за изплащане на обезщетение на
08.01.2019г., което има характера на покана по смисъла на чл.82, ал.2 ЗЗД и поставя фонда в
забава по отношение задължението за заплащане на дължимото обезщетение, въз основа на
която е заведена процесната щета. Следователно лихвата в случая е дължима, считано от
08.01.2019г., а съдът е присъдил такава от 30.01.2019г. В тази част решението е влязло в
сила, доколкото нито една от страните не релевира оплакване в тази насока. Ето защо
решението следва да бъде потвърдено като краен резултат.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 120 000 лв., като жалбите и на двете страни са неоснователни.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя-ищец са дължими разноски, но такива няма
направени. На осн.чл.38 ал.1 т.2 ЗА в полза на адв.Б. е дължим адв.хонорар съобразно
размера, до който искът е уважен пред първа инстанция т.е. 120 000 лв. или 9450 лв. без
ДДС, или допълнително още 1890 лв. т.е. общо 11 340 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на жалбоподателя-ответник
направените пред настоящата инстанции разноски, но такива няма направени, съгласно
списъка по чл.80 ГПК, както и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, поискано изрично в
писмена защита от 14.03.2023г., обективираща и списък по чл.80 ГПК.
9
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.04.2022г. постановено по гр.д.№ 4187/20г. по описа на
СГС, ГО 13 състав и решение от 09.05.2022г. за поправка на ЯФГ в диспозитива на решение
от 12.04.2022г., неразделна част от него, в обжалваните отхвърлителна част за разликата над
120 000 лв. до 200 000 лв. и осъдителна – за разликата над 80 000 лв. до 120 000 лв.
ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА адв. А. Б., гр. ***, ул. „***“ **, ет.*, ап. *, сумата от общо 11 340 лв.
/единадесет хиляди триста и четиридесет лева/ с вкл.ДДС дължимо адв.възнаграждение за
явяване пред въззивна инстанция, на осн.чл.38 ал.1 т.2 ЗА вр.чл.7 ал.2 т.5 Наредба №
1/2004г.
ОСЪЖДА Н. И. В., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. А. Б., със съдебен адрес:
гр. ***, ул. „***“ **, ет.*, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2 сумата от 200 лв., /двеста лева/, юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК.
В осъдителната част до 80 000 лв. решението е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на А. Т. Н., трето лице-помагач на ответника.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10