№ 301
гр. Варна, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №297086/30.08.2021г. по описа на
ВРС, на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД , ЕИК *********, със
седалище град София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Б.М..
Предмет на обжалване е частта на решение №262430 от 05.08.2021г.
на Варненски районен съд, 26-ти състав, постановено по гр.д. №15734/2020г.
по описа на ВРС, с която ответното застрахователно дружеството – настоящ
жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца ЛЮБ. ИВ. В., ЕГН **********,
от гр. Варна, сумата 6 212,50 лева, представляваща обезщетение за обезвреда
на претърпените от него имуществени вреди по собствения му мотоциклет
„Кавазаки ВН750А” с peг. №В ****, и предпазното му облекло (яке Arrow
Kawasaki XXL, Ботуши A-Pro-N, Каска Nitro 2200 UNO), вследствие на ПТП,
настъпило на 24.05.2019г. в гр. Каспичан по вина на водача на лек автомобил
„Мазда 6” с рег. №Н *****, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” в ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД,
сключен по застрахователна полица №BG/30/119003493281, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането - 24.05.2020г., до окончателното й плащане, както и
сумата 1 113,65 лева, представляваща сторени разноски в производството по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
1
І. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна,
съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК
и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 124,25 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба е бил надлежно връчен на насрещната
страна – ищеца ЛЮБ. ИВ. В.. В срока по чл.263 ГПК същият, чрез
пълномощника си по делото адвокат А.Х. Д., АК-Варна, е подал писмен
отговор.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
Основното оплакване, обосновано във въззивната жалба, е за
допуснати нарушения на процесуалния закон, като се твърди,
първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал
в решението си, е обсъдил едностранчиво и в полза на ищеца, като е
игнорирал част от установените по делото обстоятелства. Според въззивника,
с тези свои процесуални действия съдът е възпрепятствал установяването на
обективната истина и е дал превес на доказателствата, изготвени и
представени от ищеца. По този начин съдът е формирал погрешни изводи
относно точния механизъм на процесното ПТП и вината за неговото
настъпване, както и за размера на дължимото обезщетение от ответника,
което е опорочило крайния съдебен акт.
Оспорва се като необоснован извода на първоинстанционния съд, че
ПТП е виновно причинено от застрахования при ответното дружество водач
на лекия автомобил Сунай Исмаилов Реджебов, като се поддържа насрещно
твърдение, че същият не носи каквато и да било, а още по-малко
2
изключителна, вина за настъпването на пътния инцидент. Според въззивника,
в хода на първоинстанционното производство не е установен механизма на
процесното ПТП, настъпило на 24.05.2020г. в гр. Каспичан.
В условие на евентуалност се поддържа оплакване за необоснована
прекомерност на присъденото обезщетение като се твърди, че същото е и
неправилно изчислено с оглед установения факт, че се касае в случая за
тотална щета на увредения мотоциклет. Според въззивника, в случаите на
тотална щета обезщетението следва да се определи в размер на 70% от
действителната стойност на увреденото имущество като от получената сума
следва да се приспадне „изкупната стойност на остатъците от мотоциклета”.
Частта от претенцията за обезщетение, касаеща увреденото имущество (яке,
ботуши, каска), на първо място, намира за недоказана по основание (ищецът
не е доказал, че собственик на тези вещи), а в условие на евентуалност – за
необоснована по размер предвид факта, че присъдената стойност съответства
на цени за нова екипировка, а увредената е такава не само не е била чисто
нова, но е била употребявана значително време. Поради това, според
въззивника, при евентуалното определяне на обезщетение и за тези движими
вещи следва да се съобразят цените на пазара за употребявани дрехи и
оборудване за мотоциклетисти.
Оспорва се като незаконосъобразен и неправилен и извода на
първоинстанционния съд относно дължимо обезщетение за забава като се
твърди, че тъй като в случая се касае за тотална щета на увредения
мотоциклет, то плащането на застрахователното обезщетение е обусловено от
представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му, поради
което и до изпълнението на това условие застрахователят не е в забава.
При тези основни оплаквания въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство моли въззивният съд „да обезсили като
неправилно” решението в обжалваната му част, а в условия на евентуалност -
да го отмени и по същество да отхвърли исковите претенции, евентуално - да
бъде намален размера на присъденото застрахователно обезщетение поради
неговата прекомерност. Претендира и присъждане на всички разноски,
направени за производството по делото, в т.ч. и за осъщественото
процесуално представителство.
Във въззивната жалба е направено искане да се допусне повторна
3
съдебно-автотехническа експертиза, която да даде отговор на два конкретно
поставени въпроса – за стойността на запазените части на увредения
мотоциклет, съответно на увредената екипировка (яке, ботуши, каска) по цени
за втора употреба. Необходимостта от събиране на експертно становище по
тези въпроси е обосновано с твърдение, че в първоинстанционното
производство не е бил доказан точният размер на настъпилите „вследствие от
процесното ПТП вреди”. Не са обосновани конкретни твърдение за
допустимостта на това искане.
В отговора си на въззивната жалба въззиваемата страна ЛЮБ. ИВ. В.,
гр. Варна оспорва въззивна жалба. Като предлага подробен коментар на
твърденията за относимите към главната претенция факти, посочените и
събрани по делото доказателства за тяхното установяване, въззиваемият ищец
счита, че по делото са били надлежно доказани всички предпоставки за
възникване на вземането му, съответно на задължението на ответния
застраховател да му плати обезщетение за вредите от процесното ПТП.
Оспорва оплакването за неправилно определен размер на полагащото се
застрахователно обезщетение като твърди, че обосновано и законосъобразно
същото е определено от първоинстанционния съд в размер на стойността на
мотоциклета и повреденото предпазно облекло към датата на настъпване на
ПТП.
С оглед на това счита, че, макар и допустима, подадената въззивна
жалба е неоснователна и като такава следва да се остави „без разглеждане“.
Моли обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено изцяло като правилно законосъобразно и достатъчно добре
мотивирано. Претендира и присъждане на разноски за въззивното
производство.
Съдът намира, че искането на въззивника за събиране на нови
доказателства е неоснователно, тъй като не се установяват допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да обосноват извод
за наличие на предвиденото в чл.266, ал.3 от ГПК изключение от забраната за
събиране на доказателства във въззивното производството (чл.266, ал.1 ГПК).
Твърдения в тази насока не са и релевирани. Формулираното във въззивната
4
жалба доказателствено искане е било направено своевременно в хода на
първоинстанционното производство, искането за повторна съдебна авто-
техническа експертиза е било частично уважено (по отношение именно на
цените на пазара за употребявани предпазни средства за мотоциклетисти),
като допълнителното заключение не е било оспорено от ответника, поради
което същото не попада в обхвата на изключенията, предвидени в чл.266, ал.2
от ГПК. С оглед горното съдът намира, че искането следва да се остави без
уважение. За изслушване на становищата на страните делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание. Във връзка с исканията на страните
за присъждане на разноски за въззивното производство, следва да се укаже
необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.
№297086/30.08.2021г. по описа на ВРС, на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, със седалище град София, подадена чрез
пълномощник юрисконсулт Б.М., срещу решение №262430 от 05.08.2021г.
на Варненски районен съд, 26-ти състав, постановено по гр.д. №15734/2020г.
по описа на ВРС, в осъдителната чу част.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.02.2022г. от 13,30 часа ,
за която дата и час да се призоват страните на посочените по делото съдебни
адреси чрез пълномощници. Въззивникът да се призове и по имейл и телефон,
посочени в заявлението за електронен достъп и пълномощното към него (на
лист 64-65 от гр.д. №15734/2020г. на ВРС).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК *********, да се допусне във
въззивното производство повторна съдебна авто-техническа експертиза, която
да даде отговор на два конкретно поставени въпроса – за стойността на
запазените части на увредения мотоциклет, съответно на увредената
екипировка (яке, ботуши, каска) по цени за втора употреба.
5
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на
последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК)..
Препис от определението да се връчи на страните ведно със
съобщението за насроченото открито съдебно заседание, представляващо
Приложение №2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на
правосъдието.
На въззивника да се връчи и препис от подадения отговор на
въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6