Р Е Ш
Е Н И Е № 260044
гр.Враца, 02.04.2021г.
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 16.03.2021г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д.№64 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск от М.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, представляван по
пълномощие от адв.Ч.Н. ***"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***.
В
исковата молба се твърди, че на 07.01.2018г. около 16.35ч. на път ІІ-15,
Оряхово-Враца, на км.7+600, в района на м."Череша" лек автомобил марка "Ауди" с
рег.№ВР *** АР, управляван от Ц.С.Ц., движейки се по пътя, отнема предимството
на пресичащите на пешеходна пътека тип "Зебра" Р. Т.К. и още две лица
и ги блъска. В резултат от удара е починал Р. К.. Образувано е досъдебно
производство, а наказателното производство срещу виновния водач е приключило с
Решение №347/14.08.2019г. на САС, с което е изменена присъдата на Окръжен
съд-Враца по НОХД №35/2019г. само в частта за размера на наложеното наказание.
Ищецът
сочи, че е брат на починалия Р. К. и внезапната му загуба е предизвикала за
него непосилен шок и му е причинила силни по интензитет и продължителност
морални болки и страдания. Твърди се в исковата молба, че отношенията между
ищеца и неговия брат били основани на взаимно уважение и разбирателство и
ищецът полагал за по-малкия си брат особени грижи. Израз на близките им отношения
е и факта, че през 1993г. ищецът дарил на своя брат идеална част от родната си
къща. От своя страна Р. подкрепял ищеца в случай на нужда, помагал на
семейството му и в грижата и отглеждането на племенниците си. Смъртта на Р.
оставила празнота в живота на ищеца и се отразила на психическото и на
физическото му състояние, болката му била голяма, той се затворил в себе си и
избягвал да общува с други хора.
Следващото
твърдение на ищеца е, че лекият автомобил "Ауди" имал при ответника валидна застраховка
"Гражданска отговорност" със срок на действие на полицата до
23.11.2018г., поради което ищецът е предявил пред ответника претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди от смъртта на неговия брат, но такова му било отказано.
По
този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата
60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от смъртта на Р. К.
неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 07.02.2020г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Искът
е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
Чрез
пълномощника си адв. Ал. И. ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва иска по основание размер.
Ответникът
възразява, че не са налице конкретни
житейски обстоятелства, сочещи на особено силна привързаност между ищеца и
неговия брат и на претърпени болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
нормалните присъщите за съответната родствена връзка.
На
следващо място ответникът се позовава на уредения в чл.493а и §96 от КЗ лимит
на отговорността на застрахователя спрямо родствениците от съответния кръг.
Ответникът
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, за който се твърди, че не е пресичал на обозначеното за целта
място и не е сторил необходимото, за да избегне удара, въпреки че е имал
обективна възможност за това, че не е изпълнил задълженията си по чл.113 от ЗДвП и не се е възползвал от възможността, визирана в чл.31 от ЗДвП.
На
следващо място ответникът оспорва изцяло наличието на деликт. Оспорва и
претенцията за лихва.
Подадена
е допълнителна искова молба, в която защитата на ищеца развива правните си
съображения за неприложимост на разпоредбата на §96 от КЗ. Оспорва се въведеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия при произшествието.
Ответната
страна е подала допълнителен отговор, в
който поддържа всички възражения и съображения, развити в първоначалния, и
допълва правните си доводи за приложимост на разпоредбата на §96 от КЗ и тези,
свързани с приетото в ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС.
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка и взе предвид твърденията и възраженията на
страните, съдът приема за установено следното:
С
Присъда №6/19.03.2019г., постановена от Окръжен съд-Враца по НОХД №35/2019г., Ц.С.Ц.
е признат за виновен в това, че на 07.01.2018г., около 16.35ч. в гр.Враца, на
път ІІ-15кв.м. 14,666 /гр.Оряхово-гр.Враца/, в м."Череша" на
Врачанска вилна зона, при управление на собствения си лек автомобил марка
"Ауди", модел 80, с рег.№ВР *** АР, със скорост 51.7км/ч е допуснал
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, при приближаване на пешеходна пътека не е
пропуснал преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, с
което е причинил ПТП, като с предната дясна част на автомобила е блъснал движещите
се по пешеходна пътека тип "зебра" пешеходци Б. В. Н. и Р. Т.К. и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Б. В. Н.
и Р. Т.К.. С Решение №347/14.08.2019г. по ВНОХД №715/2019г. присъдата на
първоинстанционния съд е изменена само в частта за размера на наложеното на
подсъдимия наказание.
От
представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се установява, че
ищецът е брат на загиналия при произшествието Р. Т.К..
Между
страните няма спор, а и от представената от ищеца справка от базата данни на
Гаранционен фонд се установява, че л.а."Ауди" е имал при ответника
валидна застраховка "Гражданска отговорност" със срок на покритие
24.11.2017г.-23.11.2018г.
С
исковата молба е представено писмо на ответното дружество от 27.02.2020г.,
адресирано до пълномощника на ищеца, с което същият е уведомен, че по предявена
от него претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на неговия брат е образувана щета, но тъй като не са установени особени близки
взаимоотношения с починалия и действително причинени вреди, плащане на
обезщетение е отказано. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца внася
уточнение, че тъй като доказателства за датата на предявяване на
застрахователната претенция ищцовата страна не е представила, законна лихва
върху обезщетението се претендира, считано от 27.02.2020г.
За
доказване на възражението на ответника за принос на пострадалия за настъпването
на вредоносния резултат по делото е допусната и изслушана специализирана
съдебна автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и
се възприема от съда.
Вещото
лице се произнася, че произшествието е настъпило в светлата част на дена при
слънчево време и суха пътна настилка без неравности и при нормална видимост.
Участъкът, в който е реализирано произшествието, гледано в посока
Оряхово-Враца, е прав с наклон на изкачване, следва прав участък, а веднага
след него - наклон на спускане, като движението е с двупосочна организация.
Платното за движение е четирилентово, с по две ленти във всяка посока,
разделени с двойна непрекъсната линия, а вътрешно лентите са разделени една от
друга с единични прекъснати линии. Общата ширина на платното за движение на ППС
е 14 метра, като всяка от лентите е с ширина 3.5 метра. От двете страни на
платното за движение има затревени банкети. На 7 метра от линията на ориентира
на път ІІ-15 се намира добре видима пешеходна пътека тип "зебра",
сигнализирана с пътен знак Д 17. Пешеходната пътека, която е пресичал
пострадалият К., е с обща дължина 14 метра, като при преминаване на първите 7
метра той е трябвало да наблюдава приближаващите се МПС от посока Враца, а след
това - тези от посока Оряхово. Скоростта на движение в участъка е ограничена на
60км/ч.
Експертизата
е установила, че л.а."Ауди" се е движил в дясната лента на платното
за движение в посока Оряхово-Враца, а пешеходците в група от трима човека са
пресичали пътното платно на пешеходна пътека в посока отляво - надясно спрямо
посоката на движение на лекия автомобил. Групата пешеходци са се движели в
редица, подредени от ляво на дясно така: И. М. /от лявата страна откъм
гр.Оряхово/, Б. Н. /в средата/ и Р. К. /от дясната страна откъм гр.Враца/.
Пешеходците са имали пряка видимост към лекия автомобил преди и в момента на
удара. Според вещото лице пешеходецът Р. К. е имал обективна възможност да
възприеме лекия автомобил и, съобразявайки неговата посока и скорост на
движение, е могъл да избегне удара, ако е спрял и не е предприел пресичане на
платното за движение преди лекият
автомобил да пресече пешеходната пътека.
Вещото
лице определя разстоянието, на което се е намирал лекият автомобил
"Ауди" от мястото на удара в момента, в който пешеходецът Р. К. се е
намирал по средата на платното да движение /на около 3 метра от мястото на удара/ преди да навлезе в
платното, се е приближавал към пешеходната пътека лекият автомобил, на 37.78
метра. Според вещото лице в този момент, когато л.а."Ауди" се е
намирал на около 38 метра от мястото на удара, пешеходецът К. е имал възможност
да избегне удара, като спре и изчака автомобилът да премине преди него
пешеходната пътека, виждайки, че той няма да спре и да осигури предимство. В
съдебно заседание вещото лице П. пояснява, че към момента на удара пешеходецът К.
е бил преминал около 10 метра от пътното платно /цялото с ширина 14 метра/,
т.е. почти го е бил пресякъл. Автомобилът е идвал от дясната страна на
пострадалия пешеходец, който е могъл да го види, когато е бил вече в средата на
пътното платно.
По
делото е разпитан като свидетел водача на лекия автомобил "Ауди" Ц.Ц.,
който е признат от наказателния съд за виновен за настъпването на
произшествието. Същият заявява, че е шофьор от 38 години, пътува от Оряхово до
Враца всяка седмица, познава целия път отлично, в т.ч. и участъка, в който се
намира пешеходната пътека. Съобщава, че в деня на произшествието времето било
топло и слънчево и пътната настилка била суха. Ц. *** и преди участъка на
пешеходната пътека пътят е с наклон нагоре. След изкачването на наклона силно
слънце заслепило Ц. и той твърди, че не
видял абсолютно нищо, включително и пешеходци и това е причината да не
предприеме никакви действия и да не спре. Ц. твърди също, че усетил удар вдясно
и помислил, че е паднало дърво или животно, и едва след като спрял и излязъл от
автомобила видял какво се е случило.
За
доказване на твърденията си за преживени от смъртта на брат му болки и
страдания ищецът е поискал да бъде допуснат един свидетел.
Св.
С. К. е син на ищеца. Същият съобщава, че с баща си и неговото и на чичо му Р. К.
семейства живели в една къща на отделни етажи. Тъй като бащата на Р. и ищеца
починал, когато те били на около 20 години, братята били неразделни в
ежедневието, сплотени, отнасяли се с уважение един към друг и между тях нямало
"караници". Децата на покойния Р. създали свои семейства и заживели
отделно, няколко години преди смъртта си той се разделил със съпругата си и
останал да живее сам на първия етаж от къщата, построена от родителите му.
Свидетелят узнал за катастрофата и за това, че чичо му е пострадал, но обяснил
случая на баща си деликатно, тъй като той бил много "емоционален".
При пристигането в спешния център станало ясно, че Р. е починал и тогава според
свидетеля баща му се сринал, отпуснал се и бил неадекватен. К. твърди, че след
смъртта на брат си баща му се променил изцяло, първоначално проявявал признаци
на постоянна умора и не можел да извършва никаква дейност, след всяка крачка се
изморявал, мисълта му течала изключително бавно, заради което К. затворил
сервиза, в който работел, и в който бащата му помагал. В момента ищецът не
работи и въпреки че малко се позакрепил и подобрил, свидетелят споделя, че
когато сутрин види баща си с насълзени очи, това означава, че цяла седмица ще
избягва контакти с всички. Свидетелят заявява, че доколкото познава баща си, се
съмнява, че той ще преодолее загубата на своя брат.
В
подкрепа на твърдението на ищеца, че като израз на дълбоките взаимоотношения
между двамата е дарил на брат си Р. своя дял от родната си къща, по делото е
представен нотариален акт за дарение 3/4 идеални части от първи етаж на жилищна
сграда от 19.11.1993г.
При
така изяснената фактическа обстановка за произнасянето си повдигнатия спор
съдът взе предвид следното от правна страна:
С
влязла в сила присъда на Окръжен съд-Враца по НОХД №35/2019г. Ц.С.Ц. е признат
за виновен в това, че при управление на МПС и в нарушение на правилата за
движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Т.К., брат на
ищеца. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно това,
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
По
делото е безспорно, че отговорността на виновния за произшествието водач на МПС
е застрахована от ответника по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и събитието е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица. Установено е също, че ищецът е предявил
пред ответника застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на неговия брак, но такова му е отказано.
По
делото е разпитан един свидетел, който дава показания за преживените от ищеца
болки и страдания, намиращи се в причинна връзка със смъртта на неговия брат.
Изложеното
дава основание на съда да приеме за формално доказан фактическият състав за
възникване на прякото право по чл.432, ал.1 от КЗ.
В
ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и
Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяка друго лице, което е създало трайна и дълбока връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на
решението е прието, че братята и сестрите са част от най-близкия родствен и
семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка, справедливо
е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.
От
гледна точка на приетото в тълкувателното решение съдът намира, че ангажираните
от ищеца доказателства не покриват обективните критерии за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. По делото е разпитан само един свидетел,
който при това е син на ищеца и като такъв е резонно заинтересован. Освен
правилото "testis unus-testis nulus" следва да се отбележи, че дори да
бъдат изцяло кредитирани, свидетелските показанията на сина на ищеца не
създават в този съдебен състав убеждението, че между ищеца и неговия брат е
съществувала особено близка, трайна и дълбока емоционална и духовна връзка и че
са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността между
двамата братя е стана толкова силна, че смъртта на единия от тях е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка. По тази причина съдът приема, че
поради недоказаност на твърдението за преживени от ищеца болки и страдания от
смъртта на неговия брат, подлежащи на обезщетяване по критериите на
тълкувателното решение, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С
оглед на приетото произнасянето по въведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е безпредметно.
При
този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 2 400лв., както и направените разноски за САТЕ в размер на 400лв.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***"АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** иск за сумата 60 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Р. Т.К.,
загинал при ПТП на 07.01.2018г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
М.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.*** направените по делото разноски в
размер на 2 800лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: