№ 21981
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20221110156284 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от М. Г. Й. и О. С. С., срещу Р. И. А.,
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищците сумата от 6 958 лева, представляваща
стойността на нанесените в имот на ищците щети, а именно: за поправка на
разрушения жив плет 420,00 лева; за възстановяване подкопаните основи на
къщата 2338,00 лева; за възстановяване изкривената дограмата и напуканите
стъкла на прозорците 922,00 лева; за възстановяване на бетонните настилки и
бордюри в двора на ищците 2 400,00 лева; за възстановяване напуканите
настилки и плочки в имота им 766,00 лева; за възстановяване унищожените
цветя и декоративни храсти 112,00 лева.
Ищците твърдят, че са собственици в режим на СИО на имот с
идентификатор *****, представляващ УПИ VII – 713, кв. 4, по плана на *****,
с административен адрес *****, в който била изградена къща. Сочат, че преди
няколко години, в съседния на техния имот – УПИ *****, с административен
адрес *****, съседът им – ответник в настоящото производство, е започнал да
извършва строителни дейности – изграждане на гараж и други. Първоначално
ищците се съгласили със строежа, но впоследствие ответникът започнал да не
спазва и да не се съобразява с одобрения проект и разрешението за строеж,
започнал да работи грубо и немарливо, като непрекъснато създавал опасност
за ищците и за имота им, и започнал системно да им причинява вреди от
различно естество – разрушаване на оградата и изграденият от ищците жив
плет между имотите, подкопаване на основните на къщата на ищците, което
довело до изкривяване на дограмата и напукване на стъклата на прозорците,
овлажняване на бетонните настилки и бордюри в двора им, напукване на
настилки и плочи и др. Твърдят, че многократно са разговаряли с ответника,
сезирали компетентните органи, като на 25.03.2020 г. оттеглили съгласието си
за извършване на строителни работи, но въпреки това до момента
1
продължавали строителните работи. Излагат, че с извършваните строителни
работи, ответникът нарушава изискванията за отстояния от регулационната
линия, в резултат на което имотът на ищците претърпял щети. Твърдят, че
оградата между двата имота е била съборена, увредени били над 25 метра жив
плет и малинаж, унищожени били цветя и декоративни храсти, имало преки
поражения и в къщата им и в обслужващите я съоръжения. Поддържат, че
основите на къщата им са подкопани, по стъклопакетите и мозайката на
подовете имало пукнатини, напукани били и голяма част от теракота и
фаянсовите плочи. На мястото на фугите между тротоара и бордюра се
появили дупки и процепи, вследствие свличането на земна маса. Твърдят, че
не били взети мерки за отводняване на терена, върху който се извършвал
строежът. Сочат, че при излИ.ето на бетонната основа на оградата на съседния
имот, поради неукрепени платна, в двора им се изляло голямо количество
бетон. Аргументират още и че не са спазени нормите за отстояние на
строящата се къща, като в тази връзка сочат, че вместо на 3 метра от оградата,
е изградена плоча и допълнителен еркер, които били в непосредствена близост
до границата на ищците и на по-малко от 2 метра отстояние. Височината на
гаража била 3 метра, при допустими 2.20 метра. Твърдят, че са ангажирали
експерт, според който стойността на щетите по имота на ищците възлизала на
сумата от 6 958 лева. Поради опасност от по-големи поражения твърдят, че са
отстранили част от щетите преди завеждане на иска. При тези твърдения
молят съда да уважи предявения иск.
С уточняваща молба от 22.12.2022 г. и в изпълнение указанията на съда,
ищците са посочили, че претендират заплащане на следните имуществени
вреди, претърпени в резултат на извършени от ответника строителни
дейности: разрушаване на изграден жив плет между имота на ищците и този
на ответника; подкопаване основите на къщата на ищците; изкривяване на
дограмата и напукване на стъклата на прозорците; овлажняване на бетонните
настилки и бордюри в двора на ищците; напукване на настилки и плочки в
имота им; унищожаване на цветя и декоративни храсти.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Ответникът не оспорва собствеността върху имотите, така както е посочена от
ищците в исковата молба. Твърди, че общата граница между двата имота е
31,96 метра, която се явявала южна за имота на ищците и северна за имота на
ответника. Сочи, че терена на ищците е с много голяма денивелация. Излага,
че по регулационната линия е бил израснал жив плет, който навлизал в имота
на ищците и ответника. Сочи, че пред южния край на къщата на ищеца е
имало участък, около 7-8 метра дълъг по протежението на граничната линия
помежду им, който не бил залесен с жив плет и се ползвал като градина от
ищците. Твърди, че след надлежно издадено разрешение за строеж през месец
септември 2019 г. е изградил подпорна стена с дълбочина 2 метра между двата
имота по цялото продължение на граничната линия между двата имота в
съответствие със строителните документи. Излага, че подпорната стена е
изградена на около 20-25 сантиметра от регулационната линия, навътре в
имота на ответника. За извършване на изкопа били необходими 80 сантиметра
и се наложило да навлезе около 25-30 сантиметра в терена на ищците.
Последните поискали от ответника да извърши дренаж на подпорната стена
2
откъм техния имот, какъвто бил извършен по протежение на подпорната
стена. През септември 2019 г., върху дренажа бил посипан дребен камък и
върху него била засипана земя, която била трамбована и бил изсипан хумусен
слой в имота на ищците. В имота на последните имало свличане на хумусния
слой с размери дълбоко около 60-100 сантиметра, по ширината на подпорната
стена около 3-4 метра и навътре в имота на ищците около 60-70 сантиметра от
регулационната линия. След свличането през юни 2020 г. ответникът за негова
сметка възстановил изцяло свлечения участък, като преди това го трамбовал и
насипал с хумусна земна маса. Твърди, че изграждането и състоянието на
подпорната стена, както и състоянието на имотите, е проверявано
многократно от СО, район Овча купел и ДНСК по сигнали на ищците, като
при проверките не се установили отклонения от строителните норми. Сочи, че
живият плет, в частта, която попадала в имота на ищците, не е засегнат, както
и че в участъка, в който преди е нямало жив плет, все още няма такъв и тази
част се ползва от ищците като градина за зеленчуци. Оспорва твърденията на
ищците за подкопаване основите на къщата, довели до подпукване на
прозорците и развива подробни съображения в тази насока. Оспорва
твърденията на ищците за спукана дограма в зимната градина на къщата им и
навежда подробни доводи в тази насока, като в тази връзка основно сочи, че
зимната градина на ищците не е изградена върху фундаменти с дълбочина 80
сантиметра съгласно строителните изисквания, а върху по плитки такива.
Оспорва твърдението на ищците за овлажняване на бетонните настилки и
бордюри в двора, напукването на настилки и плочки, като в тази връзка
подробно излага, че по настояване на ищците и макар, че не е налице такова
законово изискване, е поставил в имота на ищците дренажна тръба /за
изкуствено отводняване/. Оспорва и твърденията на ищците, че е унищожен
живият плет между двата имота и сочи, че същият е възстановен изцяло от
него, както и че към момента жив плет няма само в частта, в която никога не е
имало, доколкото същата се използвала за градина от ищците. Моли съда да
отхвърли предявени иск.
Отново с уточняваща молба от 16.06.2023 г. и в изпълнение указанията
на съда, ищците са уточнили, че претендират заплащане на следните
имуществени вреди, претърпени в резултат на извършени от ответника
строителни дейности: за поправка на разрушения жив плет 420,00 лева; за
възстановяване подкопаните основи на къщата 2338,00 лева; за
възстановяване изкривената дограмата и напуканите стъкла на прозорците
922,00 лева; за възстановяване на бетонните настилки и бордюри в двора на
ищците 2 400,00 лева; за възстановяване напуканите настилки и плочки в
имота им 766,00 лева; за възстановяване унищожените цветя и декоративни
храсти 112,00 лева, като представя и подробен списък на дейностите.
По повод постъпилата уточняваща молба, ответникът е взел становище в
предоставения от съда едномесечен срок, като подробно е изложил, че
оспорва претенциите на ищците и е направил допълнителни доказателствени
искания.
С молба с вх. № 319128/09.11.2023 г. /л.113/ ищците са посочили, че
претендират сумите в условията на солидарност, доколкото притежавали
недвижимия имот в режим на СИО, с оглед сключения помежду им
граждански брак на 15.06.1969 г. В условията на евентуалност са посочили, че
3
претендират сумите разделно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че ищците са собственици
в режим на СИО на имот с идентификатор *****, представляващ УПИ VII –
713, кв. 4, по плана на *****, с административен адрес *****, в който е
изградена къща; че ответникът е собственик на съседен на техния имот – УПИ
*****, с административен адрес *****. В проведеното на 27.02.2024 г. о.с.з.
съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че плочките и бордюрите, ограждащи имота на ищеца, които
са към страна на ответника, са подменени.
По делото е представено писмо, изходящо от СО, направление
„Архитектура и градоустройство“ адресирано до О. С. /л.9/, в което е
посочено, че по повод постъпили заявления от О. С. за становище по
отношение приложимостта на § 6 от ПРЗ на Наредба № 2 за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минималните
гаранционни срокове за изпълнени строителни обекти, издадена от МРРБ,
относно строеж „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ VII-713, кв. 4, м.
„***** /разширение на *****/“ по плана на *****, строежи, които са заварени
по смисъла на § 21 от ЗР на ЗУТ и които са завършени, но не са били приети
по установения ред до 31.03.2001 г. не подлежат на административно
производство по въвеждане в експлоатация, когато са запазени в
първоначалния си вид, не са правени реконструкции или архитектурни
промени и не е променяна функцията им. Посочено е, че са налице безспорни
доказателства за наличието на заварен строеж по смисъла на § 21 от ЗР на
ЗУТ, както и че административният орган счита, че строежът е законен по
смисъла на ЗУТ и че същият попада в приложното поле на § 6 от ЗР на
Наредба № 2/2003 г. – може да се ползва по предназначение без да е
необходимо провеждане на процедура по въвеждане в експлоатация след
получаване на положително становище от контролни органи и при условие, че
не са извършени СМР или промяна на предназначението му.
Представена е Телепоща с изх. № 83/25.03.2020 г., адресирана от ищците
до ответника, в която е посочено, че ищците оттеглят дадените нотариално-
заверени съгласия пред нотариус Василка Аранасова Ацева, рег. № 032 НК, с
район на действие СРС, вписано с рег. № 6708 от 13.02.2017 г. и рег. № 6707 от
13.02.2017 г., правят искане за преустановяване на строителните работи, както
и за отстраняване на причинени щети.
Представена е жалба от ищците до кмета на ***** /л.13/, в която е
посочено, че се извършват дейности по разрушаване на незаконосъобразно
построен гараж в имот, представляващ УПИ ***** с адрес *****, собственост
на Р. А., чието намерение било да премести строежа с 30 сантиметра, изграден
на самата регулационна граница с имота на ищците. Изложили са, че
възразяват срещу „преместването“, както и че са оттеглили дадените
нотариално-заверени съгласия за строежа. Посочено е също, че разрешението
за строеж не съответства на инвестиционния проект. Направено е искане за
предприемане на действия, като в случай че строителството бъде осъществено
4
се прави искане за спазване на нормативните отстояния.
Видно от писмо от 08.04.2020 г. /л.15/, изходящо от *****, адресирано до
М. Г. Й., в базата данни на техническия архив на *****, не са съхранява нот.
заверено съгласие за издаване на разрешение за гараж, находящ се в УПИ
***** /ПИ с идентификатор *****/, кв. 4, м. „*****“ с административен адрес
*****, на общата регулационна линия с УПИ VII-713, ПИ *****, кв. 4, с
административен адрес *****.
Представена е жалба от 22.02.2021 г. от ищците, адресирана до
Министъра на МРРБ, до Столичен инспекторат, до Главния архитект на СО,
до кмета на *****, в която е направено искане за проверка на извършвания
строеж, както и искане за спиране на същия. Представена е и втора жалба от
09.09.2021 г. /л.19/ отново изходяща от ищците и адресирана до посочените
по-горе лица, с идентично съдържание.
Представена е жалба от 04.03.2020 г. /л.24/, изходяща от ищеца М. Г. Й.
до началника на ДНСК, София, с искане за проверка на строежа.
Представена е и частна техническа експертиза от ищците, изготвена от
в.л. д-р инж. Георги Сълев Сачански на 04.05.2020 г., в която е посочено, че
след проверка е констатирано следното: „Има щети предизвикани от
строителството в съседния имот в имота на възложителя (ищецът М. Й.),
които се дължат на увлажняване на основата на новострояща се къща
поради липса на отводняване (което е опасно както за конструкцията на
сградата, така и за подпорната стена); спешно трябва да се вземат мерки
за отводняване на основите на новостроящата се сграда; слягане на
неуплътнения обратния насип, което е предизвикало значително слягане на
земната основа в дворното място на възложителя. Границата между двата
имота не е оградена с каквато и да е ограда и имота на възложителя не е
обезопасен, което е грубо нарушение на мерките по безопасност на
новостроящата се сграда; констатираните към момента деформации не са
опасни за конструкцията на сградата на възложителя, но ако не се вземат
мерки, ще се увеличат и могат да станат опасни за конструкцията; за да се
отстранят констатираните щети в имота на възложителя е необходимо да
се извършат строително-ремонтни работи, описани в таблица 1 на обща
стойност 6 958,00 лв. Към частната експертиза са приложени и снимки.
От страна на ответника е представен отговор от ***** от 04.10.2021 г.,
адресиран до ищците, с копие до служебния министър на МРРБ, директор на
столичен инспекторат, директор на ДОСК-НАГ и до ответника, в който е
посочено, че по повод получена от ищците жалба, след извършена проверка
през м.02.2021 г., служители от районната администрация са отправили писмо
към инвеститора Р. А. да спазва одобрените инвестиционни проекти и да
монтира плътна строителна ограда по улична и странична регулационни
линии към ул. „Чардаклия“ и към УПИ VII-713, кв. 4. След извършена
повторна проверка на 17.09.2021 г. на място, е установено, че строежът се
извършва съгласно разрешението за строеж по одобрените инвестиционни
проекти.
От страна на ответника е представено писмо от ***** от 13.11.2020 г.,
адресирано до началник на РДНСК София, и ищците, в което писмо е
посочено, че са извършвани проверки по чл. 223 ал. 2 ЗУТ, при които е
5
установено, че за строителството на жилищна сграда в УПИ *****, кв. 4, м.
„*****“, ***** е одобрен инвестиционен проект и е издадено разрешение за
строеж № 77/02.11.2018 г. на гл. архитект на *****; към одобрения
инвестиционен проект са приложени нот. заверени декларации от М. Й. и О.
С., в които същите са изразили съгласие за едноетажно допълващо застрояване
– гараж на границата между двата имота: УПИ *****, кв. 4, ***** и УПИ
*****, кв. 14, *****; на 06.11.2020 г. е извършена нова проверка; в
инвестиционния проект не били предвидени изрични мероприятия за
отводняване на строежа, а при извършен оглед на място не било установено
преовлажняване и наводняване на имота, в който се извършва строителство. В
заключени е посочено, че не са налице основание за образуване на адм.
производство за издаване на заповед по чл. 224а ЗУТ за спиране на СМР и
забрана достъпа до строежа.
Видно от писмо на ***** от 26.02.2020 г. /л.105/ адресирано до М. Й., по
повод подадена от лицето жалба, е дадено отново становище, че не са налице
основания за спиране на строежа.
Видно от писмо на ***** от 28.04.2020 г. /л.106/ адресирано до гл.
директор на гл. дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, с копие до ищеца
М. Й., жилищната сграда и гаражът в УПИ *****, кв. 4, м. „*****“, ***** са
изпълнени в съответствие с одобрения инвестиционен проект, в който гаражът
е разположен на страничната регулационна линия с УПИ ***** кв. 14, *****.
В писмото е посочено отново, че районната администрация не разполага с
правомощия за установяване на причинените по време на строителството
щети.
По делото е изслушана съдебно компютърна-техническа експертиза,
допусната във връзка с установяване съдържанието на приобщена флаш-
памет. Експертът е посочил, че записът не е манипулиран, като подробно и
последователно е описал проведения разговор, в това число е приложил и
кадрирано съдържание на изследвания видео материал.
По делото са изслушани свидетелските показания на А. Б. – свидетел на
ищците и бивш съпруг на тяхната дъщеря. Свидетелят разказва, че знае за
процесния имот, често ходел в имота, били в добри отношения с ищците.
Преди 4-5 години започнал строеж, вследствие на което била увредена част от
двора на ищците. Често минавал от там, т.к. детето му оставало там, имал
наблюдения върху строежа. Споделя, че е имало период, в който поради
изкупни работи се свлякъл част от двора на ищците. Имало период, в който
тази ниска част се напълнила с вода. Заграждения нямало. След свличането се
напукала терасата, една дограма. Знаел също, че и вътрешно има щети. В
банята били напукани части. От южната страна на къщата на ищците се строял
гараж – поне така изглеждало, нивото на постройката било колкото първия
етаж на къщата на ищците. Не му е известно защо е разрушен гаражът.
Височината на гаража в най-високата част достигала 3 м. и със сигурност
гаражът закривал част от къщата, бил срещу спалнята на ищците. Твърди, че
двете съседни къщи са на една и съща денивелация, като може би в най-
ниската част имало бетонна стена, но водата избила много по-нависоко.
Съседният двор от южната страна се напълнил с вода, като това било част от
изкопа. Водата започнала да прелива и да се свлича земя от имота на ищците
към водата надолу. Към датата на свличането нямало подпорна стена. Преди
6
строежа между двата имота имало ограда. Когато започнал строежа,
майсторите на ответника разрушили оградата. Към момента, в който изкопа се
напълнил с вода, между имотите нямало ограда. Преди строежа, по оградата
имало растителност, която обаче била разрушена вследствие на изкопните
дейности.
По делото са изслушани показанията на Я. Й. – също свидетел на
ищците. Свидетелят разказва, че познава ищците, с тяхната дъщеря били
бивши съученици и им гостувал от време на време. Знаел за строежа, виждал
го е през 2020 г., като тогава му направило впечатление, че изкопът стига до
външната тераса пред хола. Изкопът не бил укрепен и даже се шегували, че
трябва да държат внука си да не падне в рова. Ищците се оплаквали от
получени пукнатини в къщата, но свидетелят не ги е виждал. Преди строежа
оградата между двата имота била обикновена телена, имало ниски храсти.
Последния път когато отишъл оградата не съществувала.
По делото са изслушани показанията на А. С. – свидетел на ответника.
Свидетелят разказва, че той е строил къщата на ответника. Стената била
изградена на границата на имота, даже 20 см вътре в имота на Р.. Стената
представлявала бетон и арматурно желязо, дълга около 20 м. по цялата
граница на двата имота, висока не повече от 70-80 см. Под нивото на терена
имало около 30-40 см, това били основи, които са направени на самата ограда.
През 2019 г. направили подпорна стена, първо построили къщата, а после
стената. Къщата била на два етажа на кота терен -1,50 м. Мазето се падало,
като се влезе по стълбите от лявата страна. Между оградата на ищците и
къщата на ответника имало 3-4 м., като там се падало мазето на Р.. Мазето на
Р. било на кота -2.50 м. или -3.00 м., а мазето на М. било по-високо. Твърди, че
всичко е изпълнено по проект. Имало проверки от общината и отвсякъде.
Когато той бил в имота, твърди, че не е имало свличане, като пояснява, че и не
може да се получи такова, т.к. след като изкопали веднага сложили кофраж.
Отлели стената, след което М. пожелал да сложат дренажна тръба, която била
на 60-70 см дълбочина от неговия кота терен. Тази дренажна тръба била в
терена на М., защото той така пожелал и не искал да му се събира вода.
Свидетелят разказва, че на двата имота има малка денивелация, не повече от
30-40 см., като имота на М. бил на по-високо. Строежът започнал 2019 г.,
строили една година, към момента къщата била построена. Преди строежа
между двата имота имало телена ограда с храсти. Отрича да е имало
свличания. Дренажната тръба се намирала на границата на имота с Р.. Твърди,
че са докарали пръст, трамбовали я, за да може ищецът М. да си насади
треволяци-жива плет. Описаното го свършили след като направили
подпорната стена. 2019 г. - 2020 г. сложили подпорната стена, след нея
сложили дренажната тръба, като копали допълнително за да сложат дренажна
тръба. За да направят подпорната стена, копали с багер и минали през входа за
двора на Р., не били минавали през двора и имота на М.. Свидетелят пояснява,
че първо се залагат платна за да не се срива мястото, залагат от едната страна
кофраж и след това започва да се копае с багера от вътрешната страна.
По делото са изслушани показанията на П. Й. – свидетел на ответника.
Свидетелят разказва, че е близък на ответника, като от 2020 г. го консултирал
за неща свързани със строителството, т.к. имал бизнес свързан със
строителство – осъществявал инвеститорски контрол. Посещавал е имота на
7
ответника. Имотът на ищците твърди, че е на по-високо. Сочи, че е имало
подпорна стена, която била бетонна, широка около 25 см, била построена през
2019 г. или преди това, защото 2020 г. имало запълване на зона, където имало
слягане на пръста в имота на ищците. Това слягане описва, че е една зона,
дълга около 3-4 м., 60-70 см. широка, 30-40 см. дълбока с променлива
дълбочина в една зона, а в друга зона стигало 60-70 см, с клинообразна форма.
Отново сочи, че къщата на ищците е на по високо спрямо тази зона, спрямо
подпорната стена и се получавало оттичане на водата от горната страна откъм
дъното на парцела. Имало оттичане на повърхностни води. Свличането според
него е било свързано с ерозионна дейност от повърхностните води заради
денивелацията, която съществувала към бетонната стена. През 2020 г.
организирал да се докара пръст, която била насипана в тази зона и била
трамбована. Това станало лятото на 2020 г. Тази зона се намирала в имота на
М., до самата граница на имота. Тогава се вкарала земна маса в зоната където
имало свличане и с трамбовка се уплътнила тази земна маса. Описаното сочи,
че го е възложил ответника. През 2019 г. отишъл за първи път на обекта,
къщата била на груб строеж. Къщата представлявала двуетажна къща, мазе и
до къщата имало гараж. Гаражът бил от страна на къщата на М. на
регулационната линия. Не знае колко е висок гаражът. Не помни дали гаражът
е бил изграден към 2019 г. Подпорната стена била изградена 2019 г., гаражът
бил върху подпорната стена. Не знае дали къщата на ответника е въведена в
експлоатация. Не знае дали има шахта в двора на Р.. Не е виждал вода, която
да му е направила впечатление. Когато ходил за първи път не му е направило
впечатление да е виждал растителност по границата на имота. Зоната където
имало слягане на земята, била на 2-3 м. от края на гаража.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че
недвусмислено причинени материални щети на имота на ищците са позиции 5
и 6 (разбИ.е на стоманобетонен бордюр; нови бетонови градински бордюри
15/25/100), с обща стойност 1050 лв. по актуални пазарни цени. Според
експерта естественият временен откос при извършване на изкопни работи без
укрепване се определя от типа почва, в който се извършват. Описаното във
въпроса на ответника (Може ли временният откос при извършване на изкопни
работи с размери на свличане да хумусния слой дълбоко около 60-100 см, по
широчината на подпорната стена около 3-4 метра и навътре в имота на
ищците около 60-70 см от регулационната линия/подпорната стена се
намира на около 25 см от регулационната линия навътре в моя имот/ да
доведе до подкопаване на подпорните стени на сградата, които са на 2,40 м
от временния откос ? Какво е нормативното натоварване и какъв е
коефициентът на временния откос? Какво прието нормативно почвено
натоварване ?) свличане на откоса сочи, че не може да доведе до подкопаване
основните на сградата. Нормативното почвено натоварване излага, че няма
отношение към откоса на изкопа, само натоварването на прилежащата берма,
в случая статично натоварване от настилката на процесния имот. Експертът е
посочил, че при оглед на имота не е било възможно измерване на дълбочината
на фундиране на покритата тераса (на ищците), предвид липсата на одобрени
планове на сградата. Според вещото лице не може да се установи еднозначно
в каква почва е фундирана терасата на ищците. С оглед приложените по
делото отговори от Столична община на жалби на ищеца, експертът сочи, че
8
не са установени нарушения на одобрения проект за строителство на
ответника. Според частната експертиза не са били обезопасени изкопите по
границата на двата имота, съгласно наредбата за минимални изисквания за
безопасни условия на труд. Предвид, че сградата е с акт 14, според експерта,
то тя следва да е изпълнена съгласно одобрения проект.
В проведеното о.с.з. на 27.02.2024 г. експертът е пояснил, че гаражът на
ответника е с височина 3.4 м. Посочил е също и че на място е констатирал
подменени стъклопакети и увредени дограми в имота на ищците. Констатирал
пукнатини в сградата на ищеца по терасата на първия и втория етаж. Не е
запознат колко е дълбок изкопа на къщата на ответника, възможно е да има
свличане на земна маса от имота на ищеца към имота на ответника в
зависимост от това каква е дълбочината на изкопа на имота на ответника
спрямо нивото на терена на имота на ищеца и в зависимост от това от какъв
тип почва е направен изкопа, по какъв начин е укрепен, ако въобще е укрепен,
и впоследствие се използва приложената към експертизата таблица за
естествените откоси на различните видове почви. С оглед описаното не може
да отговори еднозначно до каква степен може да се случи, при положение, че
няма изходни данни. Теоретично е посочил, че е възможно да има свличане на
земна маса. Денивилацията между двата имота била малка – не повече от 10-
20 см към момента на огледа. Не му е известно дали към момента на
изграждане на къщата на ответника е била изградена ограда или фундамент –
необходимостта зависела от основните параметри на сградата и по-скоро от
изкопа на имота на ответника. Ако изкопа е много дълбок спрямо терена, над 2
м. тогава било хубаво да се укрепят съседните имоти, така че да се
предотврати въпросното свличане на земни маси или по-скоро придвижването
на земните маси до естествения им откос. Не му е известно дали описаното е
направено. При оглед вещото лице е констатирало, че има разместени и
видимо увредени бордюри, но не ги е измерил на място, позовал се е на
частната експертиза. Не може да каже дали от изкопа може да се е свлякъл
бордюра и паветата, сочи, че това не може да се измери към настоящия
момент.
По делото е изслушана допълнителна СТЕ – след оглед на място и
извършване на измервания и справка със снимков материал, находящ се в
страницата на Гугъл карти, бордюрът на плочника на снимка от 2012 г., не е
наклонен и отцепен към къщата на ответника. Цялата зона към имота на
ответника е възможно да е компрометирана от изкопните дейности. След
направено замерване дължината на бордюра е 16,80 м. Не може да отговори
върху какви основи е изграден бордюрът, доколкото подобно изследване без
да се разруши целостта на имота сочи, че е невъзможно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
За основателността на иска по чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: 1/ противоправно деяние; 2/ претърпените вреди, както и
техния размер; 3/ причинната връзка между противоправното деяние и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
9
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
страните в настоящото производство са собственици на два съседни имота.
Безспорно е установено също така, че през 2019 г. ответникът е стартирал
строеж на къща, като в тази връзка съдът намира за необходимо да посочи
въпросът дали строителството е било законно и съобразено с одобрените
инвестиционни проекти, не е основният спорен между страните, доколкото е
възможно строежът да е изцяло съобразен с нормативните изисквания и
въпреки това, в хода на строителството да настъпят щети поради една или
друга причина. В случай че все пак строежът е незаконен, то собственикът на
имота, следва да понесе други административни и наказателно
административни последици, опреД.ето на които последици е в
компетентността на други административни органи и административния съд.
В исковата молба ищците са изложили твърдения, че вследствие
действия на ответника, в частност строителни дейности в имота му, е
разрушена оградата и изграденият от ищците жив плет между имотите;
посочили са още, че е налице подкопаване на основите на къщата на ищците,
което довело до изкривяване на дограмата и напукване на стъклата на
прозорците, овлажняване на бетонните настилки и бордюри в двора им,
напукване на настилки и плочи и др. Посочено е също, че на мястото на
фугите между тротоара и бордюра се появили дупки и процепи, вследствие
свличането на земна маса.
За да докажат претърпените вреди, както и тяхната стойност, ищците са
ангажирали свидетелски показания, частна експертиза, като освен това по
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. Досежно
частната експертиза съдът намира за необходимо да посочи, че в решение №
214/2013 от 29.05.2014г. по т.д. № 992/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., се приема, че
частната експертиза не съставлява годно доказателствено средство и за да се
позове на експертно заключение по разрешения в същата въпрос, изискващ
специални знания, съдът следва да допусне нарочна съдебна експертиза и
надлежно да събере същата като доказателство в рамките на исковото
производство. Причината за това е свързана със спазването принципа за
публичност и непосредственост, въведен с чл. 11 от ГПК, във връзка с чл. 195
от ГПК и чл. 200 от ГПК. Частната експертиза би могла да се ползва като
доказателствено средство само с изричното съгласие на всяка от страните,
каквото в случая обаче не е налице. Дори при изрично съгласие и на двете
страни, съдът с оглед избягване на симулативност в процеса в съответствие с
чл. 202 от ГПК би могъл да откаже да я цени. С оглед изложеното
представената от ищците частна експертиза следва да се цени като частен
писмен документ, който съдържа изгодни за ищците факти.
От изслушаните свидетелски показания на А. Б. (свидетел на ищците) и
П. Й. (свидетел на ответника) се установява, че в периода на строежа, в
имота на ищците е било налице свличане, като такива твърдения е изложил и
самият ответник в отговора на исковата молба. Твърденията на ищците са в
насока, че в резултат именно на свличането са настъпили част от твърдените
вреди - подкопаване на основните на къщата, което от своя страна е довело
до изкривяване на дограмата и напукване на стъклата на прозорците,
овлажняване на бетонните настилки и бордюри в двора, напукване на
настилки и плочи и др. Според свидетеля А. Б., вследствие свличането се е
10
напукала терасата, една дограма, в банята на ищците също имало напукани
части. Според частната експертиза по имота на ищеца са настъпили щети, като
стойността на необходимите СМР за отстраняването възлизала на 6958,00 лв.
Според изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза недвусмислено
причинени материални щети на имота на ищците са позиции 5 и 6 (разбИ.е на
стоманобетонен бордюр; нови бетонови градински бордюри 15/25/100), с
обща стойност 1050 лв. по актуални пазарни цени. В проведено на 27.02.2024
г. о.с.з. експертът е изложил, че на място е констатирал подменени
стъклопакети и увредени дограми в имота на ищците, констатирал пукнатини
по терасата на първия и втория етаж. Експертът е посочил, че не може да каже
дали от изкопа може да се е свлякъл бордюра и паветата, като описаното не
можело да се измери и към настоящ момент. Във връзка с последното
посочено е допусната и допълнителната СТЕ, по която вещото лице след оглед
на място и извършване на измервания и справка със снимков материал,
находящ се в страницата на Гугъл карти, е установило, че бордюрът на
плочника на снимка от 2012 г., не е наклонен и отцепен към къщата на
ответника. според експерта цялата зона към имота на ответника е възможно да
е компрометирана от изкопните дейности.
От ангажираните в хода на производството доказателства, настоящият
съдебен състав счита, че не се установява с абсолютна категоричност
наличието на причинна връзка между поведението на ответника и
настъпилите вреди. В проведеното на 27.02.2024 г. о.с.з. вещото лице по
допуснатата СТЕ подробно е обяснило, че липсват данни относно
дълбочината на изкопа на къщата на ответника. Пояснил е, че е възможно да
има свличане на земна маса от имота на ищеца към имота на ответника в
зависимост от това каква е дълбочината на изкопа на имота на ответника
спрямо нивото на терена на имота на ищеца и в зависимост от това от какъв
тип почва е направен изкопът, по какъв начин е укрепен, ако въобще е
укрепен. Експертът е посочил, че не може да отговори еднозначно до каква
степен може да се случи описаното (т.е. свличането), при положение, че няма
изходни данни. Посочил е, че теоретично е възможно да има свличане на
земна маса. Изяснил е, че не му е известно дали към момента на изграждане
на къщата на ответника е била изградена ограда или фундамент, като
необходимостта от такава, зависела от основните параметри на сградата и по-
скоро от изкопа на имота на ответника. Досежно изграждането на „стена“ е
налице и противоречие между свидетелските показания: свидетелят А. Б.
(свидетел на ищците) твърди, че към момента на свличането не е имало
подпорна стена; свидетелят Я. Й. (също свидетел на ищците) твърди, че
изкопът на ответника не е бил укрепен, неясно към кой момент; А. С.
(свидетел на ответника) сочи пък, че стената е изградена след като
построили къщата, а свидетелят П. Й. (свидетел на ответника) твърди, че
стена е строена през 2019 г. или 2020 г. Поради липсата на доказателства
относно дълбочината на изкопа, съдът не може да прецени на първо място
дали е било необходимо изграждането на стена, от там насетне остава
неизяснен въпросът кога е изградена такава стена (преди или след строежа на
къщата) и дали същата е била годна да предотврати свличане. В
действителност от показанията на свидетелите се установява наличието на
свличане, но не се установява дали същото е в причинна връзка с поведението
на ответника или пък се дължи на естествено свличане на земна маса, което
11
според вещото лице също е възможно.
По отношение на твърденията за разрушена ограда – от свидетелските
показания на А. Б., Я. Й. и А. С., се установява, че преди строежа е имало
телена ограда с храсти, жива плет, като единствено свидетелят Б. е посочил,
че оградата е разрушена от майстори, наети от ответника. Свидетелят обаче не
е посочил дали е станал пряк свидетел на въпросното разрушение, както и кога
с точност е настъпило същото. В допълнение следва да се посочи, че
твърденията на свидетеля Б. са в посока, че майстори на ответника, а не
самият ответник, са разрушили оградата. Поради изложеното съдът намира, че
досежно и тези вреди не се доказва по категоричен начин наличието на
противоправно поведение от страна на ответника, което да е в причинна
връзка с вредите.
С оглед гореизложеното предявените искове подлежат на отхвърляне
като недоказани.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има ответникът. Последният
претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. (като
видно от представения на л. 65 договор, ответникът е заплатил сумата в
брой, в която част договорът има характер на разписка); депозити за
експертиза 1250 лв. Видно от приложените по делото платежни нареждания
(л.90 и л.168) ответникът е заплатил депозити в размер на 1 150 лв., поради
което следва да му се присъдят разноски в този размер. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 2350
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. Й., ЕГН ********** и О. С. С., ЕГН
**********, с адрес ***** срещу Р. И. А., ЕГН **********, с адрес *****,
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищците сумата от 6 958 лева, представляваща
стойността на нанесените в имот на ищците щети, а именно: за поправка на
разрушения жив плет 420,00 лева; за възстановяване подкопаните основи на
къщата 2338,00 лева; за възстановяване изкривената дограмата и напуканите
стъкла на прозорците 922,00 лева; за възстановяване на бетонните настилки и
бордюри в двора на ищците 2 400,00 лева; за възстановяване напуканите
настилки и плочки в имота им 766,00 лева; за възстановяване унищожените
цветя и декоративни храсти 112,00 лева., като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Г. Й., ЕГН ********** и О. С. С., ЕГН **********, с
адрес ***** да заплатят на Р. И. А., ЕГН **********, с адрес *****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2350,00 лв. – разноски в
производството.
12
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13