Решение по дело №1666/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1330
Дата: 16 декември 2022 г. (в сила от 15 декември 2022 г.)
Съдия: Веселка Георгиева Узунова
Дело: 20222100501666
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1330
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501666 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , с
Булстат *********, с адрес на управление гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2,
представлявано от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, подадена
от пълномощника адв. Чернокожева против съдебно решение № 1757 от
07.08.2022г.,постановено по гр.д.№156/2022г.по описа на БРС,с което районният съд е
ОТХВЪРЛИЛ иска на ищеца Гаранционен фонд против ответника М. А. М., ЕГН
**********, с адрес *****, с правно основание чл.559, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.558, ал.7 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4510.95 лв. (четири
хиляди петстотин и десет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща регресно
вземане за изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 120113/169.02.2017 г., за
имуществени вреди, възстановени на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на
Германия, за щетите по увредения л.а.“Шевролет Матиз“, с рег.№ НН-СМ 999, при ПТП на
01.02.2016 г., настъпило в Германия, до гр.Хамбург, причинено от ответника при
управление на товарен автомобил „ДАФ“ с рег.№ А 2909 МК, ведно със законната лихва от
подаване исковата молба – 11.01.2022 г. до окончателното плащане.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост,незаконосъобразност и
неправилност на решението на БРС. Оспорен е изводът на съда,че въпреки суброгацията по
чл.559 ал.3 КЗ,регресният иск на ГФ е неоснователен.Изложени са правни и фактически
доводи,които според въззивника са споделени и от БРС,който е приел за основателно
извършеното плащане от ГФ на обезщетение за вреди,настъпило в друга държава членка на
ЕС. Посочва,че след заплащане на обезщетението за ГФ по силата на чл.558 ал.7 вр.с чл.559
ал.3 КЗ е възникнало правото да встъпи в правата на увредения срещу прекия причинител на
вредата до размера на платеното,като счита,че не следва да се прави аналогия с чл.45 ЗЗД и
института на непозволеното увреждане,тъй като съгласно горецитираните разпоредби от
КЗ,при възстановяване на платеното обезщетение на немския компенсационен
1
орган,българският такъв няма право да извършва преценка на претенцията по същество.По
делото е бил доказан фактическият състав на регресния иск по чл.559 ал.3 вр.с ал.1 т.1 вр.с
чл.558 ал.7 от КЗ. Въззивникът счита,че като е приел обратното,БРС е постановил
необосновано и неправилно решение,в нарушение на материалния закон. Отделно,излага
доводи в насока,че събраните по делото доказателства обосновават извод за доказаност на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,като в тази връзка се сочи,че
в производството по сл.№641 с 404/16 на Районен съд Хамбург е установено съучастието на
ответника при причиняване на щетите от процесното ПТП.В тази връзка се изтъква,че БРС
неправилно е кредитирал изцяло заключението на вещото лице Гяуров,прието по
делото.Вещото лице е ползвало същите писмени доказателства,събрани в хода на
производството пред Районен съд-Хамбург,но за разлика от съда ,вещото лице категорично
приема единствен възможен механизъм на процесното ПТП,изключващ изцяло вината на
ответника за процесното произшествие.От анализа на заключението и събраните писмени
доказателства въззивникът счита,че се налага извод,че експертът не се е позовал на
обективни данни ,налични по преписката,за да изведе обоснован извод за механизма на
ПТП,скоростта на движение на МПС ,дистанцията между тях преди маневрата,мястото на
удара и др. Изцяло в сферата на предположенията са изводите на експерта и относно
поведението на водача М.,включително и че е предприел „аварийно спиране“ /стр.2 от
САТЕ/. По преписката няма данни за следи от гуми по пътната настилка или други
обективни данни,за да се приеме за обоснован изводът за аварийно спиране/възможно е
водачът на товарния автомобил да не е спазил дистанция,да не е реагирал своевременно и да
е застигнал и ударил в ляво движещото се пред него МПС,което от удара да е отскочило
встрани/. Прави се довод и в насока,че вещото лице не е анализирало обстойно всички
налични данни по делото относно възможните механизми за настъпване на ПТП,а
заключението е изградено върху предположения. Намира за неправилен изводът на съда,че
при възприемане на описания механизъм на ПТП от водачката К. щетите по управлявания
от нея лек автомобил биха се намирали по цялата задна част на автомобила.Изводът не е
съобразен с установени обективни данни,като ширина на лентата за движение,в която е
настъпил ударът,ширина на лекия автомобил и товарния,управляван от ответника,мястото
на съприкосновение- на пътното платно и на двете МПС,поведението на водачите и не е в
съответствие с мотивите на Районен съд-Хамбург. В случай,че са налице обективни данни за
осъществил се механизъм на ПТП,както сочи инж.Г. и какъвто е възприет от БРС,съдът в
Р.Германия не би направил горепосочените изводи за неговата неизясненост. На следващо
място се сочи,че БРС не е съобразил,че ангажирането на отговорността на Дойчес Бюро
Грюне Карте Е.Ф. със съдебното решение по делото в РС-Хамбург е основание за плащане
от страна на немския компенсационен орган и прилагането на компенсаторния
механизъм,ангажиращ плащането от НББАЗ,респективно-от ГФ ,встъпил в правата на
увреденото лице срещу ответника. Възраженията на ответника по отношение механизма на
процесното ПТП са неотносими,а ГФ няма право да извършва преценка по същество,нито да
ревизира съдебния акт,постановен от съд във ФРГ при прилагане на немското
право,уреждащо отношенията при непозволено увреждане. След като БРС се е произнесъл
по приложението на института на непозволеното увреждане,цитирайки текстове от
Германския граждански кодекс,следвало е да установи и приложимите презумпции за квоти
на отговорност и други нормативни разпоредби,относими към настоящия случай- в
хипотезата на неизяснен механизъм на ПТП.В заключение изтъква,че немският съд е
постановил влязъл в законна сила съдебен акт,подлежащ на изпълнение от страните по
делото и представляващ правно основание за компенсационните органи за прилагане на
компенсаторния механизъм. Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на БРС и
постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да бъде
уважен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
С депозирания писмен отговор ответникът е оспорил въззивната жалба,считайки я за
неоснователна. Посочва се,че за настъпилото ПТП е бил съставен протокол за ПТП от
01.02.2016г.,в който е констатирано,че същото е настъпило по вина на водачката на лекия
автомобил – тя е можела да предотврати произшествието,ако не е било предприето
неправилно преминаване в съседна пътна лента в условията на движение,осъществяващо се
с непрекъснато спиране и потегляне.Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от
извършената по делото САТЕ,а от друга страна- по делото се е установило категорично
2
несъответствие на описания в исковата молба механизъм на ПТП и доказателствата по
делото ,включително и представените от ищеца за щетите по лекия автомобил.Въззиваемият
счита,че БРС правилно е кредитирал заключението на вещото лице като
обективно,обосновано и компетентно,дадено от лице с необходимите специални знания.
Твърдението на въззивника,че е налице съдебен акт ,приемащ,че вина за произшествието
имат и двамата водачи е ирелевантно и неправилно,тъй като в производството не е участвал
ответникът М. М. и следователно,съпричиняване не е установено надлежно. Счита,че е
недопустимо трето лице да признава вина или съпричиняване от името на водача участник в
ПТП и че споразумението,сключено без участието на М. М. пред правораздавателния орган
на ФРГ няма обвързваща сила спрямо него и не поражда задължения/отговорност/ за
лицето.Споразумението е сключено между водачката на лекия автомобил М.К. и Дойчес
Бюро Грюне Карте Е.Ф.,като последният не волеизявява от името и за сметка на М.,а от свое
име и за своя сметка.Нещо повече,сезираният съд в Германия не намира за установено,че
водачът М. е виновен за настъпилото ПТП,макар той да не участва в производството и да не
представя своя защитна теза. С оглед горните факти,въззиваемият намира за правилен
изводът на БРС,че с цитираното съдебно решение на германския съд не се създава сила на
присъдено нещо за вината на ответника,който не обхванат от субективните и предели ,с
който аргумент е отхвърлен доводът на ищеца за установяване вината на ответника с влязло
в сила съдебно решение. Намира за правилен и обоснован изводът на БРС,че фактическият
състав на предвидената в чл.559 ал.3 КЗ регресна отговорност на причинителя на щетите не
е осъществен. Оспорва и твърдението на въззивника,че не следва да се прави аналогия с
чл.45 ЗЗД ,тъй като именно институтът на непозволеното увреждане стои в основата и е
абсолютна предпоставка на суброгацията по чл.559 КЗ,поради което правилно районният
съд е постановил,че за основателността на регресната претенция е необходимо да бъдат
доказани и елементите на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД,за да бъде ангажирана
деликтната отговорност на ответника да възстанови стойността на причинените вреди,които
са следствие на собственото му противоправно и виновно поведение. Намира за правилен и
обоснован изводът на БРС,че изплащането на обезщетение за имуществени вреди от ищеца
ГФ не е достатъчно за да се обоснове извод за основателността на предявения иск и
автоматично ангажиране на отговорността на физическото лице,което се твърди,че е
причинило вредата. Твърденията на ищеца за осъществен деликт от ответника са останали
недоказани по делото,поради което и правилно искът е отхвърлен.Моли решението на БРС
да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано,а въззивната жалба да
бъде оставена без уважение.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът Гаранционен фонд,редовно уведомен,се
представлява от адв. Чернокожева,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването
и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият М. редовно уведомен,се представлява от адв.
Билянова,която оспорва въззивната жалба,няма доказателствени искания,претендира
разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
решение за валиден и допустим съдебен акт.
По съществото на спора и основателността на въззивната жалба съдът намери следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна
защита БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.559 ал.3 вр.с ал.1,вр.с
чл.558 ал.7 КЗ и чл.45 ЗЗД. В хода на производството районният съд е събрал допустими и
относими към спора доказателства,които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност в
мотивите на решението си и въз основа на анализа им е достигнал до извод,че предявеният
иск е неоснователен,тъй като твърденията на ищеца за осъществен от ответника деликт са
останали недоказани.
Въззивният съд изцяло споделя изложените от БРС мотиви,довели до извода му за
неоснователността на предявения иск, като препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Правилно е приел БРС,че за основателността на регресната претенция,която ГФ е
предявил срещу водача на товарния автомобил М. М. е необходимо да бъдат доказани и
3
елементите на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. По аргумент на чл.559 ал.1 т.1 от КЗ
на възстановяване от ГФ подлежат суми,изплатени от компенсационен орган на държава
членка на ЕС,когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на
Република България, като на основание чл.559 ал.3 от КЗ след изплащане на обезщетението
ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение,лихви и
разходи за определянето и изплащането му.Неоснователни са оплакванията във въззивната
жалба,че в производството по дело №641 С 404/16 на Районен съд Хамбург е било
установено съучастието на ответника М. М. при причиняване на щетите от процесното
ПТП.От решението на Районния съд гр.Хамбург от 19.05.2017г.се установява единствено
участието на М.,управлявал товарен автомобил в процесното ПТП,в което другият участник
е била свидетелката К.,управлявала лек автомобил „Шевролет Матиз“, но не е установена
вината му за настъпване на ПТП,нито съпричиняване на вредоносния резултат.От
съдържанието на това решение,както и от документите,съдържащи се в делото на Районен
съд гр.Хамбург,приети като доказателства по настоящото дело се установява
безпротиворечиво,че М. М. не е бил страна по него,а по същото е бил разгледан иск на
собственика на лекия автомобил М.К. срещу застрахователя и Дойчес Бюро Грюне Карте
Е.Ф. Правилно е съобразил БРС,че със съдебното решение от 19.05.2017г. Районният съд в
гр.Хамбург е одобрил споразумение между страните по делото,до което се е стигнало по
предложение на съда,но М. М. не е участвал като страна по това дело и с решението на
Районния съд в гр.Хамбург не е формирана сила на присъдено нещо относно вината на М..
Страните по делото са се съгласили застрахователят да плати на собственика на лекия
автомобил половината от претендираното застрахователно обезщетение,при условията на
поделена отговорност,при неизяснен механизъм на ПТП. В мотивите на решението си БРС е
обсъдил всички представени по делото доказателства,относими към установяването на
механизма на ПТП и вината на ответника М. М. за настъпването му и респективно-
уврежданията на лекия автомобил „Шевролет Матиз“. Неоснователни са възраженията на
въззивника,че приетата по делото САТЕ почива на предположения,поради което БРС
неправилно е кредитирал изцяло заключението на вещото лице Гяуров. За да даде отговор на
поставените му въпроси относно механизма на ПТП,вещото лице е ползвало
данните,обективирани в протокола за ПТП,съставен от главен полицейски комисар Т. и
констатациите на вещото лице Михаел Цурек в изготвената от него техническа експертиза за
нанесените щети по лекия автомобил „Шевролет Матиз“,както и показанията на водачката
на лекия автомобил К.К. Въззивният съд намира,че заключението на САТЕ е обосновано и
не възникват съмнения за правилността му. Що се касае до извода,че водачът М. е бил
принуден да действа аварийно, защото навлезлият в лентата му лек автомобил е скъсил
спирачния път, същият не почива на предположения,а е обоснован от вещото лице с
изчисления на опасната зона за спиране на товарния автомобил и подкрепен с
математически и технически обосновано становище,че опасната зона за спиране е била
около 24 метра. Вещото лице е взело предвид,че в показанията си пред Районния съд в
гр.Хамбург водачката К.К.е заявила,че е имало дистанция между двете МПС около 22
метра,когато е навлязла в лентата за движение на товарния автомобил,която дистанция
също е била обективно недостатъчна за предотвратяване на ПТП от водача М..
Неоснователни са и доводите на въззивника,че след като БРС се е произнесъл по
приложението на института на непозволеното увреждане,цитирайки текстове от Германския
граждански кодекс,следвало е да установи и приложимите презумпции за квоти на
отговорност и други нормативни разпоредби,относими към настоящия случай- в хипотезата
на неизяснен механизъм на ПТП. БРС не е имал основание да се произнася по тези
въпроси,тъй като ответникът М. не е бил страна по делото,разгледано от Районен съд –
Хамбург и не е давал съгласие за приключване на това дело със споразумение при условията
на неизяснен механизъм на ПТП. Въпросът за вината на водача на товарния автомобил М.
М. е поставен за първи път за разглеждане в производството по настоящото дело,в което
съдът е изследвал механизма на настъпване на ПТП и поведението на двамата водачи, с
всички допустими съобразно българския процесуален закон доказателства и
доказателствени средства.Въз основа на събраните доказателства БРС е достигнал до
4
правилен, законосъобразен и обоснован извод,че вината на ответника М. М. не е била
доказана от ищеца ГФ. Предвид гореизложеното и при пълно споделяне на изложените от
БРС мотиви,въззивният съд намери,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.
Страните са направили искания за присъждане на разноски,като предвид изхода от
въззивното обжалване,разноски следва да се присъдят на въззиваемия М. М..Той е
представил доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение- 800
лева,заплатено в брой,което е видно от представения договор за правна защита и
съдействие,сключен с адв. Билянова. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия М. сумата от 800 лева разноски във въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 1757 от 07.08.2022г.,постановено по гр.д.
№156/2022г.по описа на БРС.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , с Булстат *********, с адрес на управление
гр.София, ул.”Граф Игнатиев” № 2 да заплати на М. А. М., ЕГН **********, с адрес *****
сумата от 800/осемстотин/лева,представляваща разноски,направени във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5