Р Е Ш Е Н И Е
№113/17.2.2021г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 20.01.2021 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ:
Георги Петров
Светомир Бабаков
при участието на
секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Живко Пенев, като
разгледа дело номер 1423 по описа за
2020 година докладвано от съдия
Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на РУ Панагюрище срещу РЕШЕНИЕ № 101 от 03.11.2020г. на
ПАНАГЮРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 198/2020 г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът релевира доводи
за допуснато от районния съд нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че решението е несправедливо. По тези съображения, касаторът моли съда да
постанови решение, с което да бъде
отменено РЕШЕНИЕТО на РС Панагюрище и спорът да бъде решен по същество, като се
ПОТВЪРДИ изцяло наказателно постановление № 20-0310-00670/23.07.2020 г. на РУ
Панагюрище. Към жалбата е приложен снимков материал.
В съдебно заседание, касаторът не
изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба- А.Н.Ц.
в отговор на касационна жалба оспорва жалбата. В съдебно заседание се
представлява от адв. Г.С.- Ц., която моли за потвърждаване на въззивното
решение. Претендира разноски, съобразно представен списък
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за основателност
на жалбата и моли решението на РС да бъде отменено и делото да се върне за ново
разглеждане на друг състав от същия съд.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
НА 17.07.2020 г., жалбоподателят А.Ц.
управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***. Движел се по третокласен път№ 8003
в посока към с. Дюлево. Пътят му преминавал през ж.п. прелез с един коловоз,
без бариера. Няколко метра преди прелеза имало пътен знак Б2: Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. Жалбоподателят спрял пред знака. Видимостта
му била силно ограничена от наличната растителност, поради което жалбоподателят
се изнесъл леко напред и в момента, в който вече имал видимост, от дясната
страна му страна се появила железопътна композиция. Жалбоподателят спрял пред
релсата, но въпреки това, между автомобила и локомотива на композицията настъпило
съприкосновение. Причината за това била прикрепената към локомотива стъпенка,
която била издадена странично около 50-60 см. Ударът настъпил в стъпенката,
която закачила предната броня на лекия автомобил. В резултат на това бронята се
откачила и автомобилът получил повреда в дясната страна.
За да установи изложената
фактическа обстановка, районният
съд коментирал събраните по делото доказателства, включително показанията на незаинтересования
очевидец- св. Шопов, чиито автомобил се намирал непосредствено зад автомобила
на жалбоподателя. От правна
страна районният съд е приел, че липсват извършени нарушения на разпоредбите на
чл.6 т.1 от ЗДвП и чл. 52 т.2 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Изводът на контролираната инстанция, че
жалбоподателят е спрял на пътния знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство, но паради ограничената видимост се е изнесъл леко напред, преди да
настъпи съприкосновението с локомотива е правилен. Този извод се базира на
показанията на св. Ш., който е незаинтересован очевидец на случилото се.
Приложените към касационната жалба снимки не променят този извод, те се
изготвени от актосъставителя след ПТП-то и не могат да опровергаят показанията
на св. Ш.. И след като Ц. е спрял на знак Б 2, то същият не е извършил
нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, а ПТП- то не се дължи на виновно негово
поведение, а на силно ограничената видимост отдясно на автомобила, която му е
пречела да възприеме правилно създалата се пътна ситуация.
Не е извършено и нарушение на чл. 52 т.2
от ЗДвП. Фактическият състав на това нарушение, изисква преминаване през ж.п.
прелез при мигаща червена светлина. Жалбоподателят не е преминал през ж. п.
прелеза, а е спрял непосредствено преди релсите, когато е настъпило
съприкосновението с влака. Отделен е въпросът, че не са събрани безспорни
доказателства, за това, че светофарната уредба е излъчвала червена мигаща
светлина при навлизане на лекия автомобил в ж.п. прелеза.
По изложените съображения, съдът намира
нарушенията за недоказани, поради което наказателното постановление правилно е
било отменено от районния съд. Жалбата срещу решението на районния съд следва
да бъде оставена без уважение.
Предвид своевеременно заявената
претенция на ответника, на същия са дължат разноски, съгласно представен списък
в размер на 400 /четиристотин/ лв. адвокатско възнаграждение. Същото не е
прекомерно, предвид сложността и обема
на предоставената правна помощ и възражението в посочения смисъл на касатора
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 101 от 03.11.2020г. на ПАНАГЮРСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 198/2020 г.
ОСЪЖДА
РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик да заплати на А.Н.Ц. съдебни разноски по
делото в размер на 400/четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/