РЕШЕНИЕ
№ 6604
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110126751 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу М. П. М., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 1589,90
лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 291,61 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.11.2023
г., сумата от 22,37 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.11.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 5,23 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до
03.11.2023 г., за които суми на 19.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63575/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът
има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М. П. М.,
чрез адв. Б., с който оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение с ищеца, както и количеството на доставената до имота
топлинна енергия за процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да
установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период)
„клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай с оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада по делото)
следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което ищецът е предоставил на
ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната
2
стойност.
Предвид изложеното, спорът по същество се концентрира относно въпроса дължи ли
ответника заплащане на процесните суми с оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на *** дружество,
в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.11.2023 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 20.11.2023 г. (от м.05.2020 г. до м.08.2020 г.
включително).Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
потребеното количество топлинна енергия за периода от м.09.2020 г. до м. 04.2022 г. е в
размер на 1475,22 лв. Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1475,22 лв., дължима за периода от
м.09.2020 г. до м.04.2022., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
1589,90 лв., и за периода от м.05.2020 г. до м. 08.2020 г., следва да бъде отхвърлен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стойност за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения
от ищеца размер от 22,37 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответника. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
3
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м.10.2020 г. се счита за възникнало на 31.10.2020 г., или същото е станало
изискуемо м.11.2020 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.11.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за първия
отчетния период, считано от 15.09.2020 г., и за втория отчетен период, считано от 15.09.2021
г. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
1475,22 лв. за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза на сумата от 346,27 лв.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата,
когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая, вземането за
лихва, дължима за главницата, начислена от 15.09.2021 г. до03.11.2023 г. не е обхваната от
погасителната давност.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляващ лихва за забава, дължима за главницата за топлинна енергия, се явява
основателен в пълния предявен размер от 291,61 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
4
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 20.11.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 5,23 лв., начислена за периода от 16.12.2020 г. до
03.11.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
88,18 лв., от които 38,18лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 438,18 лв., от които 38,18 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв.
– депозит съдебно-техническа експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от
претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД има право на разноски в
размер на 82,64 лв. за заповедното производство и 410,66 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът М. П. М. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, в размер на 30,78
лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу
М. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. П.
М. дължи на „***“ ЕАД, сумата от 1475,22 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 291,61 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г., и сумата от 22,37 лв. -
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.11.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми на 19.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63575/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия за разликата
над сумата от 1475,22 лв. до пълния предявен размер от 1589,90 лв., както и за периода от
м.05.2020 г. до м.08.2020 г., и искът за лихвата за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 5,23 лв. за периода от 16.12.2020 г. до
03.11.2023 г.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 82,64 лв., представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 63575/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и
сумата от 410,66 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на М. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 30,78 лв., представляваща
5
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6