Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/05.04.2018г
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публичното
съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.д. № 13636 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Н.С.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
срещу решение №8688/14.06.2016г постановено по гр.д. № 1030/2015г на СРС, 84-ти
състав, в частта относно: вината за прекратяване на брака; родителските права; семейното
жилище; издръжката; запазването на фамилното име от съпругата.
Във
въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. По отношение на вината се
посочва, че причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между
страните са единствено брачните провинения на съпругата. Оспорва се по делото
да е доказано негово виновно поведение за разтрогването на барака, поради което
решението следва да бъде изменено и бракът да се приеме за прекратен изцяло по
вина на съпругата. Постановеният режим на лични отношения счита за
рестриктивен, не кореспондиращ на обстоятелствата по делото и неправилно
аргументиран единствено с пола на децата. По изложените съображения се иска отмяна
на решението на първоинстанционния съд в тази му част и постановяване на ново,
с което упражняването на родителските права да се предостави на бащата, като
по-пригоден родител, с по-висок родителски капацитет, а на майката да се предостави широк режим на
контакти с тях. Определената издръжка от 250 лв. на дете се счита за прекомерна
и неоправдана, при положение, че половината от времето децата са при него,
съгласно постановените привременни мерки, като наред с това той заплаща и
допълнителни образователни дейности. По отношение на семейното жилище, се
твърди, че решението е неправилно, тъй като ищцата, на която е предоставено
упражняването на родителските права, не е доказала жилищна нужда и не изследван
въпроса за съвместното му ползване. Не са доказани и конкретните разходи на
децата, налагащи определяне на издръжка в такъв размер. В частта относно
фамилното име, първоинстанционното решение е необосновано, тъй като не са
обсъдени доводите на ответника.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваЕ.та Ц.Р. постъпва отговор, с който се
оспорва въззивната жалба. Посочва се, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно в обжалваните части. Вина за разтрогването на брака имат и
двамата съпрузи, като не е нужно тя да бъде степенувана. Правилно родителските
права са предоставени на съпругата, тъй като по-малкото дете е по-привързано
към майката си, а по-голямото може да говори с нея на теми, които не може да
обсъжда с баща си. Посочва се и че съгласно ППВС №1/12.11.1974г е прието, че
майката е по-пригодна да отглежда и възпитава деца от женски пол и наравно да
отглежда и възпитава момчета. Бащата не е доказал изключителност на родителския
си капацитет или за липсата на такъв у майката, за да бъде предпочетен при
предоставяне на родителските права.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приЕ. за
установено следното:
Въззивната
жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.
При
служебната проверка на решението въззивната инстанция не установи порок, който
да го определя като недопустим или нищожен акт (чл. 269 от ГПК).
По
наведените доводи за неправилност на решението съдът намира следното:
С
решение №8688/14.06.2016г постановено по гр.д. № 1030/2015г на СРС, 84-ти
състав прекратява брака, сключен на 13.08.2006 г. с акт за граждански брак № 1,
на СО, с. Гара Бов, гр. Своге, между Ц.Е.Р. и Н.С.Р. като дълбоко и непоправимо
разстроен по взаимна вина на съпрузите, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49,
ал. 1 и ал. 3 СК.
В
частта относно прекратяване на брака решението е влязло в сила.
В
частта относно вината за прекратяване на брака, въззивния съд споделя
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка по делото,
поради което препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Допълнителни доказателства
в тази насока не са събирани пред въззивната инстанция.
В
изпълнение на изискването за излагане на собствени мотиви по доводите на
въззивника, съдът намира, че следва да посочи, че от разпитаните в хода на
първата инстанция свидетели Н.К.,М.Д. и К.Д.се установява негово поведение,
което обуславя дълбокото и непоправимо разстройство на барака. Съгласно
разпоредбата на чл. 14 от СК съпрузите си дължат взаимно уважение и
разбирателство. От показанията на свидетелите следва, че отношението на
въззивника Р. към съпругата му е било „неуважително“, „диктаторско“, „като към
малко дете“. Тя е критикувана,
включително пред „широк кръг от външни хора“ за „почти всяко нещо“. Подценявана
е. Обиждана е с изрази като „малоумница“. Включително свидетелката Р. (майка на
въззивника) посочва, че синът й има „странно чувство за хумор“, в резултат на
което съпругата му може да се е „засегнала“. Това поведение на въззивника няма
как да се приеме, че изпълнява законовите изисквания за разбирателство и взаимно
уважение, което съпрузите си дължат. Напротив налице е поведение, което разстройва
брачната връзка. Като се съобрази и това, че поведението на въззивника не е еднократен акт, а системно,
трайно от поне „шест години“ (според свидетеля Д.) състояние, следва да се
приеме, че то е довело до изчерпване на брачните отношения и по негова вина.
Същевременно
по делото са събрани доказателства и за твърдяното от страна на въззивника
брачно провинение на въззиваЕ.та Ц.Р.. От показания на свидетелката Н.К. се
установява, че последната й е споделила, че е „имала интимна връзка“ с друг мъж.
Такива показания дава и свидетелката И. Р., която „от приятелка разбрала“ за
извънбрачната връзка на снаха си. А от показанията на свидетелитеМ.Д., К.Д.и И.
Р. се установява и че съпрузите не живеят заедно от лятото на 2015г.
В
контекста на така събраните по делото доказателства, правилно първоинстанционния
съд е обосновал наличието на съвместна брачна вина на страните за
разстройството на брака им, предвид продължителната фактическа раздяла, липсата
на взаимно уважение, разбирателство и положени усилия за преодоляване на
кризата в брачните им отношения. Въззивната инстанция счита, че след като не
може да се установи по категоричен начин значителен принос на единия от
съпрузите за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, правилно е да се
обоснове извод за вина и на двете страни, проявили в еднаква степен
противобрачно поведение - въззиваЕ.та установявайки извънбрачна връзка с друг
мъж и изнасяйки се от семейното жилище, а въззивника с неуважителното си и
обидно отношение към съпругата си.
Предвид
изложеното решението в тази му част, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Въззивникът
обжалва първоинстанционното решение, в частта относно родителските права, режима
на лични отношения и издръжката.
С
обжалваното решение, СРС предоставя упражняването на родителските права по
отношение на родените през време на брака малолетни деца от брака М.Н.Р., ЕГН **********,
и Е.Н.Р., ЕГН **********, на майката Ц.Е.Р.; определя местоживеенето им, при нея;
определя режим на лични отношения на бащата Н.С.Р., както следва: всяка първа и
трета седмица на месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с
преспиване; всяка втора и четвърта седмица на месеца за дните вторник, сряда и
четвъртък след приключване на учебните занятия на децата до 19:00 часа на същия
ден; два пъти по 20 дни през лятото, по време, което не съвпада с годишния
платен отпуск на майката; всяка четна година за Коледните и Великденски
празници от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден на празника;
всяка нечетна година за Новогодишните празници от 10:00 часа на първия до 18:00
часа на последния ден на празниците; всяка четна година за рождените дни на
децата, 25.08. и 05.07., от 18:00 часа на деня, предхождащ рождения ден до
18:00 часа на 25.08. и 05.07.; всяка
година за рождения ден на бащата, от 18:00 часа на деня, предхождащ рождения
ден до 18:00 часа на като бащата се задължава да връща децата на майката след
всеки осъществен контакт и осъжда Н.С.Р. да заплаща на малолетните си деца чрез
тяхната майка и законен представител Ц.Е.Р. месечна издръжка в размер на по
250,00 лева за всяко дете, считано от влизане в сила на решението до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане и
отхвърля насрещните искове за предоставяне на родителските права на бащата и
определяне на режим на лични отношения на майката.
Съгласно
чл. 59, ал. 4 от СК съдът решава въпроса относно упражняването на родителските
права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод като обсъди:
възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите
грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават
децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта
на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и
възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят
родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с
които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор
има отношение към възпитанието на децата. В този смисъл и трайната практика на
ВКС обективирана в ППВС № 1/12.11.1974г. застъпена и в по новата такава като Решение
№ 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2010 г., III г. о., ГК.
От събраните в хода на производството доказателства
чрез изслушване на родителите, изслушване на детето М. Р., на заключението на
СПЕ; показанията на свидетелите, разпитани в първата инстанция, както и на докладите
на компетентните АСП ДСП, се установява следното:
На
първо място и двамата родители желаят предоставянето на родителските права,
защото са силно привързани към децата. Установява се, че и децата са силно
привързани към всеки един от тях. В това число изслушаната от състава М. Р.
заявява, че иска да живее и при двамата си родители поравно. От изслушването на
двамата родители и показанията на свидетелите, се установява, че те: разполагат
с родителска компетентност; отговорни са; полагат огромни усилия за правилното
възпитание на децата; помагат в уроците на децата; ангажирани са с
извънкласните дейности на децата; организират почивките и ваканциите им;
създават им трудови навици и
дисциплина. Наличието на родителски капацитет се подкрепя и от социалните
доклади на АСП ДСП и заключението на СПЕ. Според тях и двамата родители полагат
грижи за отглеждане на децата, познават техните потребности и се отнасят
отговорно за удовлетворяването им.
Не
се доказаха твърденията на въззивника Р., че само и единствено чрез него децата
получават досег до световната култура, чрез гледане на опери, четене на книги,
екскурзии в чужбина, каквито майката не осигурява, както и че повечето семейни
приятели, в това число и техните деца, поддържат контакт само с него. Не се
доказа и твърдяната от него липса на родителски капацитет от страна на майката.
Напротив, всички свидетели разпитани в хода на първата инстанция посочват, че
двамата родители взаимно се допълват що се отнася до отглеждането на децата.
Бащата помага с готвенето, ученето, образованието, взимането и воденето на
децата до училище и градина (предвид гъвкавото му работно време), включително
гледа децата и когато са болни. Това не означава, че майката е била абдикирала
от тези задължения. Напротив, всички разпитани в хода на делото свидетели
определят въззиваЕ.та като „добра майка“ и дават примери за това. Според тях, тя
е тази, която посещава родителските срещи, придружител е на малкото дете в
болничните заведения, грижи се за домакинството, пазарува. Вярно е, че след
фактическата раздяла и предвид фиксираното работно време, тя по-често прибягва
до помощ при взЕ.нето на децата от училище и детска градина от страна на
разширеното семейство. Последното съдът не намира за обстоятелство, което да дава
приоритет на родителя с гъвкаво работно време спрямо родителя с фиксирано
работно време. Това е така, защото поначало децата имат установен дневен режим
през работната седмица. Малкото дете посещава детска градина, която е с работно
време съвпадащо с работното време на родителя с фиксирано работно време, а
голямото дете освен на училище е записано и на занималния, което също е
направено, за да бъде ангажирано то до края на работния ден. При това положение
гъвкавото работно време на бащата се оказва без съществено значение, защото то не
е насочено към полагане на допълнителни грижи за децата.
По
отношение на материалното положение на двамата родители по делото са събрани
доказателства, че и двамата разполагат с жилища, които са приспособени за
отглеждането на децата. Майката разполага със собствено жилище, докато бащата
ползва имот, който е собственост на трети лица, но му е предоставен да ползва. И
в двата имота има обособени детски стаи.
По
отношение на дохода на двамата родители, следва да се посочи, че по смисъла на
закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да
се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата, но
съдът е длъжен да ги вземе предвид. ВъззиваЕ.та доказва общ брутен доход от
трудово правоотношение за периода м.05.2016г - м.04.2017г в размер на
20 094,53 лева. Въззивникът е самоосигуряващо се лице, чийто доход, може
да бъде установен, само при изричното му деклариране съгласно ЗДДФЛ. Последният
не е подавал данъчни декларации за периода 2010г- 2014г, с оглед на което по
делото няма официални данни за неговия доход. Подадената писмена декларация
пред първата инстанция не следва да бъде кредитирана. Това е така, защото тя
представлява частен писмен документ, съдържащ изгодни за автора волеизявления.
От
значение според цитираната разпоредба на закона, за обстоятелството на кого от
родителите да бъдат предоставени родителските права, са и възрастта и пола на
децата. След като критерият е заложен в закона, той не може да се приеме за ретроградно
или дискриминиращо обстоятелство. Двете деца са малолетни и са от женски пол.
Голямото дете М. е на възраст близка до пубертетната, в който период тя
неминуемо ще има нужда от помощта на родители си, за да разбере и осъзнае
промените (физически психически), които ще настъпят. А малкото дете Е., отделно
от възрастта и пола, има астма, което също предполага, полагане на допълнителни
грижи. На тези нужди на децата настоящия състав счита, че по-адекватно може да
отговори майката. Както правилно е посочил и районния съд по делото са налице
данни, че малкото дете Е. е много силно привързана към майка си, а по-голямото М.
- може да споделя с нея неща, които я вълнуват по-лесно, от колкото това може
да се очаква, че ще прави с баща си.
С
оглед изложеното и основно заради пола и възрастта на децата, настоящия състав
споделя крайните изводи на първата инстанция, че родителските права следва да се
възложат на майката, при която децата да живеят.
Право
на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си
родители. Отделно от това по делото са налице данни за силната привързаност на
децата и към двамата си родители. От значение е и че децата следва да поддържат
контакти и с двамата си родители, за да не настъпи отчуждение към родителя, при
когото не живеят. По тази причина по принцип мерките за лични отношения, с
оглед конкретните обстоятелства по казуса, следва да предоставят най-широка
възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между децата и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като
отново се изхожда изключително от интереса на детето.
За
неоснователно съдът намира искането на въззивника за определяне на споделено родителство. Последното е
възможно само при изрично постигнато споразумение между съпрузите, каквото по
делото няма постигнато – така и т. 2 от ТР№ 1/2016 г от 03.07.2017 г на ОСГК на
ВКС. Не може да бъде приет за адекватен и режима на лични отношения определен
като привременна мярка с определение на първата инстанция по споразумението
между страните от 25.02.2016г. Това е така, защото този режим е много близък до
споделеното родителство, което както се посочи по-горе е недопустимо да бъде
определено от съда, без съгласие на страните за това.
Определения
от първата инстанция режим в частта, относно личните отношения на бащата с
малолетните деца всяка първа и трета седмица на месеца от 18:00 часа в петък до
18:00 часа в неделя, с преспиване, настоящата инстанция намира за недостатъчен
с оглед интересите на децата. А в частта, с която е определен режим всяка втора
и четвърта седмица на месеца за дните вторник, сряда и четвъртък след
приключване на учебните занятия на децата до 19:00 часа, настоящия състав счита
за неприложим. Ако се приеме, че децата са на учебни занимания до 18:00 часа,
както твърди бащата, това би означавало в дните вторник, сряда и четвъртък на
всяка втора и четвърта седмица, бащата да взима децата от училище и детска
градина, само за да ги заведе до дома на майката. Дори да се приеме, че децата
свършват с училище по-рано, режимът също не е удачен, защото съкращава времето
за почивка и подготовка на децата за следващия ден. А ако децата приключват
по-късно училище режимът на практика е неприложим. Ето защо настоящия състав
счита, че първоинстанционното решение в тази му част следва да се отмени и да
се определи друг режим, който в най-пълна степен ще обслужва интересите на
децата, а именно: всяка първа и трета седмица на месеца от 18:00 часа във сряда
до 18:00 часа в неделя, с преспиване;
В
останалата си част определения от първата инстанция режим е съобразен с
интересите на децата
По отношение на издръжката.
С
обжалваното решение бащата е осъден да заплаща издръжка на двете си малолетни
деца в размер на по 250,00 лева.
Последния
обжалва решението в тази част като твърди, че размера е прекомерен и
неоправдан, при положение, че половината от времето децата са при него,
съгласно постановените привременни мерки, като наред с това той заплаща и
допълнителни образователни дейности.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Настоящата
инстанция споделя извода на първата за недоказаност на по-големи нужди на
децата от обичайните за тяхната възраст. От друга страна, ответникът по
първоначалния иск е направил признание на неизгодния за него факт, че има
доходи в размер на около 2500,00 лева месечно. При това положение и настоящия
състав счита, че бащата може да заплаща издръжка в размер на 250 лева за всяко
дете без затруднения. Следва да се посочи и че размерът на издръжка трябва да
осигурява стандарта, който получаващия издръжката е имал, преди това.
Доводите
на въззивника са неоснователни. С решението съдът определя издръжката за
времето след влизане на решението в сила, когато режима на лични отношения ще
бъде различен, а не поравно, както е определен с привременната мярка. Ако
въпреки това страните се споразумея, за друг режим, при който децата да се
гледат по-продължително време от бащата, последният може да иска изменение на
решението в частта относно издръжката. Отделно от това по делото не се събраха
доказателства за твърденията на въззивника, че последният заплаща допълнителни
образователни дейности на децата.
Крайните
изводи на двете инстанции по отношение на издръжката съвпада, с оглед на което
решението в тази част следва да се потвърди.
По отношение на семейното жилище.
Съгласно
чл. 56 от СК при преценка, на кого да се предостави семейното жилище, когато то
не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът взЕ. предвид жилищната
нужда на съпрузите и интересите на децата. В случая съпругата, на която са
предоставени упражняването на родителските права няма жилищна нужда, с оглед на
допълнително събраните пред въззивната инстанция доказателства (нот.акт №199,
том II,
рег. № 3889, дело №322/10.06.2016г по описа на нотариус И.И.). Въззивникът няма
друго жилище и е направил искане семейното жилище да му бъде предоставено за
ползване, още повече, че то е собственост на негови роднини. Чрез закупения от съпругата
апартамент, следва да се приеме, че интересът на децата е охранен, тъй като те
имат жилище, където да живеят. При това положение настоящия състав счита, че не
са налице пречки семейното жилище да се предостави за ползване на въззивника.
С
оглед различните изводи на въззивната инстанция относно семейното жилище, първоинстанционното
решение в тази му част следва да се отмени и да постанови друго съобразно
приетото от нея.
По отношение на фамилното име.
При
действащия Семеен кодекс единствено от съпруга, променил фамилното си име при
сключването на брака, зависи дали да възстанови или да запази фамилното си име
след развода (арг. от чл. 53 от СК). В настоящия случай при сключването на
брака жената е приела фамилното име на мъжа – Р.. След като тя не е упражнила
правото си по чл. 53 от СК, фамилното й име след развода трябва да бъде
брачното Р., а не предбрачното Д.. Противопоставянето на мъжа в тази насока е
ирелевантно.
По разноските.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК и поради установената вина и на двамата
съпрузи, разноските за производството следва да останат в тежест на всеки от тях, както са ги
направили.
При
тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 8688/14.06.2016г постановено по гр.д. № 1030/2015г на СРС, 84-ти състав, В ЧАСТТА, с която е ОПРЕДЕЛЕН режим на лични
отношения на бащата Н.С.Р., ЕГН **********, с малолетните деца М.Н.Р., ЕГН **********,
и Е.Н.Р., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца
от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване и всяка втора и
четвърта седмица на месеца за дните вторник, сряда и четвъртък след приключване
на учебните занятия на децата до 19:00 часа на същия ден, КАТО И В ЧАСТТА, с която СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ находящо се на адрес: гр. София, ул. „**********, след прекратяване на
брака, се предоставя за ползване на Ц.Е.Р., ЕГН **********, за срок от една
година, считано от влизане на настоящото решение в сила, на основание чл. 56,
ал. 3 СК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н.С.Р., ЕГН **********,
с малолетните деца М.Н.Р., ЕГН **********, и Е.Н.Р., ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 18:00 часа в сряда до 18:00
часа в неделя, с преспиване.
СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ находящо се на адрес: гр. София, ул. „**********, след прекратяване на
брака, се предоставя за ползване на Н.С.Р., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8688/14.06.2016г постановено по гр.д. №
1030/2015г на СРС, 84-ти състав, в останалите му, обжалвани части.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд само в частта относно въпросите
по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс, в едномесечен срок от връчването на
преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.