Р Е Ш Е Н И
Е
№ 101/27.03.2019г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в открито
заседание на единадесети март през две хиляди и осемнадесета година,в състав:
Председател:Албена Палова
членове: Венцислав Маратилов
Мариана Д.
при
секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана Д. в.гр.дело
№124 по описа на Съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Обжалва се Решение №1153 постановено
на 03.10.2018г. по гр.дело № 2519 по описа на Пазарджишкия районен съд за
2018г., с което са отхвърлени предявените от И.Д.Д., ЕГН ********** *** против СУ „Александър Иванов –
Чапай“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Белово, ул. „Тодор
Каблешков“ № 5, представлявано от Д.а С.К., искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на У.то на ищцата,
извършено със Заповед № РД 06-173/09.05.2018 г. на началника на РУО Пазарджик,
за възстановяване на заеманата преди У.то длъжност и за осъждане на ответника
да ѝ заплати обезщетение за периода, през който е останала без работа –
от 09.05.2018 г. до 14.05.2018 г. и от 23.05.2018 г. до 09.11.2018 г. в размер
на 8 408,52 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
делото до окончателното изплащане на сумата.Присъдени са съдебно –деловодни
разноски.
С въззивна жалба ищцата в първоинстанционното
производство И.Д. обжалва първоинстанционния съдебен акт.Развива два основни
аргумента за порочност на решението. На първо място, твърди,че неправилно
първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.194,ал.1 от КТ приемайки,
че преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението не е изтекъл ,като
излага подробни съображения за това свое твърдение. На второ място, по същество
за констатираните в заповедта за У. нарушения, твърди че такива не са доказани
в процеса. Посочва,че неправилно първоинстанционният съд възприема
констатациите в доклада на АДФИ,тъй като същият не е акт на работодателя, и е недопустимо
препращането към него.Твърди,че от събраните по делото доказателства не са
установени фактите и обстоятелствата ,обосноваващи наличието на посочените в У.
заповед основания за прекратяване на Т.П. между страните в процеса.Формулира
искане обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове уважени. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ответника в първоинстанционното производство,с
изложени в същия съображения за неоснователност на въззивната жалба.
От ответника е
постъпила частна жалба против определение №3136/21.11.2018г., постановено по
реда на чл.248 от ГПК, с изложени в същата съображения за неговата
неправилност.
В законния срок е
постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се поддържа, че частната
жалба е неоснователна, поради което следва да бъде потвърдено обжалваното
определение.
Във въззивната фаза на
процеса не са събирани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран
субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез
постановилия го съд.
След извършване на
служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно.
Решението с оглед
пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като
първоинстанционния съд е разгледал допустими искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 от КТ - предявени от надлежно легитимиран правен
субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна
искова молба.
При осъществяване на
въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания
акт,въззивният съд съобрази следното:
Пазарджишкият районен съд е постановил
правилно решение,което следва да бъде потвърдено,като са налице условията на
чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите
на първоинстанционния съд. Това е така, доколкото пред въззивната инстанция не са събрани нови
доказателства ,които да бъдат обсъждани и които да обосноват промяна по отношение
на възприетата от Пазарджишкия районен съд фактическа обстановка ,която е правилно
установена,а въз основа на правилно установената фактическа обстановка пък са
направени и правилните правни изводи за неоснователност на предявените искове.
По въведените с
въззивната жалба оплаквания, Пазарджишкият окръжен съд установи от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните по делото,че помежду им е
съществувало Т.П. ,по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Д.“ в
ответното Средно училище „Александър Иванов –Чапай“ и което Т.П. е прекратено
със Заповед № РД 06-173/09.05.2018 г. на началника на РУО Пазарджик с наложено Д.Н.
„У.“.
От мотивите на Заповед № РД 06-173/09.05.2018 г. на
началника на РУО Пазарджик, се установява че жалбоподателката, в качеството й
на Д. на СУ“Ал.Иванов-Чапай“ е допуснала нарушения на Т.Д.,изразяващи се в
неправомерно разходване на средства от бюджета на училището,както следва: 1.През
периода от 27.02.2017 г. до 24.04.2017г.. по издадени от Д.а 3 броя заповеди за
командировка: №23/27.02.2017г.,№24/28.02.2017г. и №81/24.04.2017г., с които неоснователно
са разпоредени изплащания и лично са получени от Д.а разходи за командировки,
които не му се дължат, с което е причинена вреда на училището за 2017 година в
размер общо на 221.22 лева; 2. По фактури с №98/01.02.2017г. и
№130/30.01.2017г. за доставено в училището Р. О. на стойност 3 240 лв. са
извършени плащания към доставчиците с 2 бр. платежни нареждания от 02.02.2017
г. и от 31. 01.2017 г. Не са съставени складови документи за постъпилото и
изписаното от склада Р. О., съответно не е използвана счетоводна сметка 3025
„Постелен инвентар и Р. О.“ - за заприхождаване и изписване на Р.то О. на
разход в издръжката на училището по реда, предвиден в чл. 5 от Наредбата за
безплатното Р. и У. О.. По този начин не е осигурено всеобхватно и хронологично
регистриране на стопанските операции, свързани със закупеното Р. О. на
непедагогическия персонал съгласно изискванията на чл.11,, ал. 1. т. 1 от
Закона за счетоводството. По отношение на закупуването и предоставянето на Р. О.
за 2017г. е изведен обоснован извод от финансовата инспекция за преднамерено
невярно или неточно представяне на факти, което е индикатор за измама по
смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗДФИ;3. При извършената проверка в хода на
финансовата инспекция от АДФИ по отношение на законосъобразността и
документалната обоснованост на авансово получените средства от касата на
училището, извършените и отчетени разходи във връзка с получените служебни
аванси от Д.а на училището, са установени следните нарушения: 3.1. С
неоснователно лично разпоредени за изплащане и лично получени от Д.а суми в
размер общо на 119.70лв. по РКО №4/23.02.2017г. и РКО №6/28.02.2017г. е
причинена преда на училището през 2017г. 3.2. С неоснователно лично разпоредени
за изплащане и лично получени от Д.а суми в размер общо на 103.23 лв. по РКО
№12/18.03.2017г. и РКО №14/13.03.2017 г. е причинена вреда на училището през
2017 г. 3.3 с неоснователно лично
разпоредени за изплащане и лично получени от Д.а суми в размер общо на
390,83лв. по РКО №23/30.03.2017 Г. и РКО №299/31.03.2017г. е причинена вреда на
училището през 2017 г. ;3.4. С неоснователни лично разпоредени за изплащане и
лично получени от Д.а суми в размер общо на 257.70 лв. по заповеди за
командировка с №87/04.05.2017. и №88/17.05.2017г. , отчетени с авансов отчет
№/26.05.2017г. е причинена вреда на училището през 2017г. Със същия авансов
отчет са отчетени от Д.а и разходвани средства по фактура с №45/18.05.2017г.в
размер на 750лв. за закупени цветя /рози и букети рози/. Според финансовия
инспектор тези средства също са разходвани без основание, с което е причинена
вреда на бюджета на училището в този размер по вина на Д.а на училището. По
отношение на фактурираните с фактура № 745/26.05.2017г. и платени материали е
направен обоснован извод от финансовата инспекция за преднамерено невярно или
неточно представяне на факти, което е квалифицирано като индикатор за измама по
смисъла на §1, т 9 от ДР на 3ДФИ.4. С изплатени без правно основание средства
за представителни разходи (за хранителни продукти и напитки) по фактури от 2016г.
и 2017г., конкретно описани с номера и дати в т. 5 от доклада на АДФИ, е
причинена вреда на бюджета на училището в размер на обща стойност 524,05 лв.,
от които 441,40лв. за бюджетната 2017 година и попадат в едногодишния период по
чл.194 от Кодекса на труда. Финансовият инспектор е извел като отговорно за
причинената вреда лице И.Д., в качеството й на Д. на училището, одобрявал
разходите и разпореждал плащанията, подписвайки платежни документи "за Р.“.
В заповедта е посочено,че в резултат на предходни
извършвани проверки в училището на Д.а И.Д. са налагани три Д.Н.,както
следва:
Със Заповед №РД 06-458/14.10.2013г. - Д.Н. "З."
за допуснати 4 нарушения на Т.Д.;
Със заповед №РД 06-352/11.07.2016г. - Д.Н. „З.“ за
допуснати 3 нарушения на Т.Д.;
Със заповед №РД06-387/30.10.2017г. - Д.Н. "П. за У."
за допуснато нарушение на Т.Д.. Относно тези обстоятелства – налагани на
предходни Д.Н. ,няма спор по делото.
Заповедта е издадена на основание чл. 187,ал.1,т.3 и
т.10 и чл.190,ал.1т.7 от КТ и въз основа на Доклад № ДИ2ПЗ-10/28.11.2017 г. на
Агенцията за държавна финансова инспекция, съдържащ констатации за извършени
незаконосъобразни разходвания на финансови средства от бюджета на училището, и
заключение на финансов инспектор от 19.12.2017 г., според което констатациите,
отразени в доклада, остават непроменени, тъй като след връчването му не са
постъпили писмени становища от заинтересованите лица,както и Констативен
протокол № КМД 03-25/23.01.2018 г.
Няма спор по делото,че 30.01.2018 г. на
жалбоподателката е връчено Искане с изх. № РД 22-90/30.01.2018 г. на началника на РУО Пазарджик за представяне на писмени
обяснения в тридневен срок относно констатирани нарушения на Т.Д., отразени в
Доклад № ДИ2ПЗ-10/28.11.2017 г. на Агенция за държавна финансова инспекция,
подробно описани в искането,както и че с
писмо с изх. № 83/01.02.2018 г. жалбоподателката е представила пред
началника на РУО Пазарджик писмени обяснения, като е поискала срокът да бъде
продължен, за да изложи подробни съображения и да представи доказателства в
подкрепа на обясненията.В обясненията си е взела становище по всички
констатирани в У. заповед нарушения.
Настоящият
съдебен състав приема,че Д.Н. е наложено от работодателя при спазване на
изискванията на чл. 193, ал.1 КТ - по делото са представени писмени обяснения
на У.С., дадени във връзка с констатираните нарушения с писмо вх. № 314/30.01.2018г.
Възражението за жалбоподателката ,че
срокът за даване на обяснения е умишлено съкратен е несъстоятелно. За да бъдат спазени изискванията на чл.193,ал.1 т КТ е достатъчно по
разбираем за работника/служителя начин да бъде изложено за какво нарушение се
иска обяснение.Изискването по чл.193,ал.1 от КТ е спазено,когато съобразно
обстоятелствата на всеки конкретен случай несъмнено е установено, че уволненият
е разбрал за кое конкретно нарушение се искат обяснения.В случая жалбоподателката
е узнала за какво се иска обяснения и е заявила, че нарушенията в
действителност не са извършени.Отделно от това в задължителната съдебна
практика на ВКС е прието, че не е необходимо в поканата за даване на обяснения
/писмена или устна/ да са посочени обективните и субективни елементи на
изпълнителното деяние.Достатъчно е отправената покана да е достигнала до
адресата и в нея по разбираем начин да бъде изложено за какво се искат се искат
обясненията, както е сторено това в разглеждания случай,като освен това
,независимо от искането за удължаване на срока за даване на обяснения,с оглед
по-пълното им мотивиране, видно от писмените обясненията,жалбоподателката
е дала обосновани обяснения по отношение на всяко едно от контастираните в
заповедта нарушения.
Спазени са и
изискванията на чл. 195, ал.1 КТ – в заповедта за У. са посочени Д.нарушение и
времето на извършването му.
Относно възражението
на жалбоподателката за неспазен срок по чл.194,ал.1 от КТ,настоящият съдебен
състав приема същото за несъстоятелно по следните съображения :За Д.Н. са
установени два срока: 2 месечен от откриване на нарушението и не по-късно от 1
година от извършване му. „Откриване на нарушението“ означава неговото
узнаване,получаване на знания за факта на неговото извършване от лице или органа,който
има право да го накаже. А „една година от извършването му“ ще рече-една година
от деня ,в който е извършено или довършено Д.нарушение. Двумесечният срок от
откриването се включва в 1-годиншния срок от извършването на нарушението. Тези
срокове са преклузивни. КТ установява специфични правила за спирането на
сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. Едно от тях е ,когато
подлежащият на Д.Н. работник или служител е в законоустановен отпуск. В този
случай спира течението на сроковете за Д. Н., за да се освободи работодателят
от задължението да осъществява Д.производство и да се осигури на работника или
служителя време за относително спокойно протичане на отпуска му. Спирането трае,
докато продължава отпускът. В конкретния случай несъмнено извършените от
жалбоподателката дисциплинарни нарушения са установени с доклада на АДФИ още на
28.11.2017 г., но към този момент органът на дисциплинарна власт – РУО
Пазарджик, не е бил уведомен за извършваната финансова инспекция и за
констатациите от нея. Най-ранната дата, на която може да се приеме, че органът,
който може да налага Д.Н., е узнал за процесните дисциплинарни нарушения, е
16.01.2018 г., на която дата според Констативен протокол № КМД 03-25/23.01.2018
г. е извършена проверка на място в СУ „Александър Иванов – Чапай“, при която е
установено, че на училището е била извършена финансова инспекция и
констатираните при нея финансови нарушения.През периода от 24.01.2018 г. до
06.05.2018 г., включително жалбоподателката е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност, удостоверен с надлежно издадени Б.Л.,и за този периоди
срокът по чл.194,ал.1 от КТ е спрял да
тече,т.е следва да се приеме,че с налагането на Д.Н. на 09.05.2018г.,
двумесечният срок от откриване на нарушението е спазен.Възражението на
жалбоподателката относно произнасянето от първоинстанционния съд свръх петитум
предвид липсата на възражение за 1 годишния срок е несъстоятелно. Както се
посочи ,сроковете по чл.194,ал.1 от КТ са преклузивни и с тяхното изтичане
дисциплинарната власт се погасява и съответният орган не може да я упражнява.Тези
срокове се намират в определено съотношение
и Д.Н. не може да се наложи ако е изтекъл двумесечния срок от
откриването на нарушението ,макар да не е изтекъл едногодишният срок от
извършването му. Разсъжденията на съда за едногодишния срок по чл.194,ал. от КТ,на база ангажираните по делото доказателства не опорочават съдебния му акт.
Относно
възражението на жалбоподателката ,че неоснователно първоинстанцоинният съд
фаворизира доклада на АДФИ,тъй като съобразно практиката на ВКС е допустимо
позоваване/ препращане само към друг
документ на работодателя, а не както е в случая съдът да препраща към Доклад на
АДФИ,който не е документ на работодателя, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
С решение №
43/07.03.2018г. по гр.дело №2085/2017г. на ВКС, ІV г.о, ВКС приема следното: „В
съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 379 от
24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. ІV г.о., решение № 629 от 01.11.2010 г.
по гр. д. № 279/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 130 от 03.04.2012 г. по гр.
д. № 707/2011 г. на ВКС, ІV г.о. се приема трайно и непротиворечиво, че при
реализиране на дисциплинарната отговорност на работник или служител, няма
пречка нарушенията на Т.Д. да са индивидуализирани в самата заповед за налагане
на Д.Н. и/или в друг документ, посочен в У. заповед, чието съдържание е станало
достояние на наказаното лице, за да се приеме, че заповедта за У. е мотивирана
по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. В производствата по трудови спорове важат
правилата на общия исков процес за доказателствената сила на документите,
доколкото същите са относими, допустими и необходими за правилното решаване на
спора. Когато нарушенията на Т.Д., послужили като основание за налагане на Д.Н.,
са констатирани в официален документ, към който препраща заповедта за У., който
не е бил оспорен по надлежния ред, с него се доказват обективираните в
документа изявления и действия, които съдът е длъжен да зачете при решаване на
спора.“
В конкретният
случай на жалбоподателката е наложено Д.Н. за подробно описани констатации,
свързани с изпълнението на нейните задължения като Д. на СУ“Ал.Иванов-Чапай“. Работодателят
е достигнал до извода, че са налице нарушения на Т.Д., изразяващи се в
неизпълнение на възложената работа. Жалбоподателката поддържа,че констатациите
в У. заповед не представляват нарушения, а и са отстранени, посредством
възстановяване на суми. От констатациите в доклада на АДФИ, с който съобразно цитираното
по-горе решение, съдът следва да се съобрази, обаче е видно,че констатациите,
съдържащи се в заповедта са верни към момента на издаването на заповедта за
налагане на Д.Н.. Районният съд правилно и законосъобразно е приел, че жалбоподателката
е извършила посочените в заповедта нарушения на Т.Д.. В този случай следва да
се държи сметка и за обстоятелството, че жалбоподателката е осъществявала Р.Д. и следователно
изискванията към изпълняването на нейните трудови задължения се характеризират
с по-висока степен на взискателност. Несъмнено е, че описаните в заповедта
констатации представляват нарушения на задълженията на жалбоподателката в качеството й на Д. и касаят управлението и
функционирането на училището към което обществото проявява по-висока
чувствителност. Следователно, като е допуснала извършването на такива
нарушения, жалбоподателката е дала повод на работодателя да извърши
проверка и да санкционира неизпълнението
на трудовите задължения. Не е вярно твърдението в жалбата, че районният съд не
е изяснил релевантните факти. Напротив, съдът е установил всички обстоятелства
свързани с визираните в заповедта нарушения. Установено е по несъмнен начин, че
са били допускани сериозни нарушения свързани с отчетническата дейност,
законосъобразното и целесъобразно разходване на бюджетни средства.Поради това,
правилно, законосъобразно и обосновано работодателят е счел, че следва да бъде
ангажирана дисциплинарната отговорност на Д.а.
Относно
възражението на жалбоподателката за неспазване разпоредбата на чл.333 от КТ,
въззивната инстанция приема същото за несъстоятелно, като възприема изцяло
правните изводи на първоинстанцииния съд в този смисъл, като правилни. С писмо с изх. № 18059700/09.05.2018 г. на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик във връзка с направено от
началника на РУО Пазарджик искане с вх. № 18073728/08.05.2018 г. е дадено
предварително разрешение за прекратяване на Т.П. с И.Д.Д. на длъжност „Д.“ на
СУ „Александър Иванов – Чапай“, гр. Белово. Констатациите на ТЕЛК в ескпертното
решение, касаят работоспособността на лицето, условията ,при които е възможно
да полага труд,но органът даващ мнение за прекратяване на Т.П. е Инспекцията по
труда,а не ТЕЛК, и в случая такова е дадено от надлежния орган. От органа на
дисциплинарната власт не са допуснати нарушения на чл. 333 от КТ.
Неоснователно е
и възражението на жалбоподателката,че първоинстанционният съд извън рамката на У.
заповед е приел,че е налице системност в извършваните от ищцата действия
обсъждайки предишни налагани й Д.Н.. Работодателят в конкретният случай е
преценил, че следва да бъде наложено Д. У. за други тежки нарушения на Т.Д.,
като го е класифицирал по чл. 190 т. 7 от КТ. Разпоредбата на този законов
текст е бланкетна и тя не установява някакъв специфичен състав на Д. нарушение.
Тя само насочва към възможността Д.У. да се наложи в други случаи, които
съгласно критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ нарушението е достатъчно тежко. За
тежестта на нарушението е от значение преди всичко значимостта на неизпълнените
задължения. Важно е също дали това неизпълнение е пълно или частично, а върху тежестта
на нарушението се отразява и формата на вината – това което характеризира
нарушението от субективна страна.
Другите критерии, които влияят, са обстоятелствата при които е извършено
нарушението – параметрите на времето и мястото на извършване на нарушението,
служебната обстановка и други. Критерият поведение на служителя обхваща целия
комплекс от елементите на поведението на служителя, които съставят неговата
трудова характеристика. От значение е в случая това дали в миналото служителят
е бил привличан към дисциплинарна отговорност, за какви нарушения, колко тежки
са били, какво е било поведението му след Н.то му и други- именно в този смисъл
първоинстанционният съд е обсъдили данните по делото,установяващи,че на
жалбоподателката са налагани предходни Д.Н. за констатиране нередности в
работата й като Р. на учебното заведение.
Първоинстанционният съд се е съобразил с императивната разпоредба на
чл.189,ал.1 от КТ,и постановеното от
него решение е в пълно съответствие практиката на ВКС, намерила израз в решение
№ 167 от 14.5.2013 г по гр.дело № 1102/12 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 75
от 10.6.2015 г по гр.дело № 5735/14 г на ВКС, Четвърто ГО, с които е прието, че
тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на
изпълняваната работа, с оглед характера на възложените трудови функции и
доколко те сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, доколко са
свързани с по-голяма степен на отговорност при изпълнение на работатаВ
конкретният казус, както се посочи по-горе извършените от жалбоподателката
нарушения на задълженията й като Д. касаят управлението и функционирането на
училището.
При постановяване на решението си първоинстанционният
съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е
правилно,постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон.Направените от въззивния съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което решението на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото в полза на ответното училище
следва да се присъдят сторените от тях съдебно-деловодни разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева с вкл. ДДС, за
които има данни по делото, че са договорени и заплатени изцяло по банков път. Заплатената от ответника сума
в общ размер на 1 800 лв. с вкл. ДДС, която макар да е малко над миниума,
определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не може да обоснове прекомерност по смисъла на нормата на
чл.78, ал.5 ГПК и затова на ответника ще се присъдят сторените от тях разноски
за въззивната инстанция в пълен размер.
По частната жалба:
Същата е допустима, но неоснователна.
Изменение по реда на чл.248 ГПК е
допустимо само ако е представен списък на разноските в инстанцията, в която се
прави самото искане за присъждане на разноските. Съгласно т.2 от Тълкувателно
решение №6 от 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представянето на
списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за
развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските.
В цитираното тълкувателно решение освен това е прието, че страната следва да
представи списък на разноските по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един
разход в производството, за който е представено доказателство.
В случая такъв списък не е представен, поради което
молбата по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските е недопустима. Определението, което е постановил районният съд е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1153 постановено на 03.10.2018г. по гр.дело №2519
по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г. и определение №3136 постановено
на 21.11.2018г., по гр.дело №2519 по описа на Пазарджишкия районен съд за
2018г.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на СУ „Александър Иванов – Чапай“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Белово, ул. „Тодор Каблешков“ №5, представлявано от Д.а С.К.
сумата в размер на 1 800лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС на РБ, а в частта, имаща
характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението на страните пред ВКС на РБ.
Председател:
членове:
1.
2.