Р Е Ш Е Н И Е
№555/13.10.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х административен състав, в открито съдебно заседание на 13.09.2023г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Веселка Златева
ЧЛЕНОВЕ: Десислава
Кривиралчева
Мария Колева
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурор Янева, като
разгледа докладваното от съдия Златева КАНД №685 по описа на съда за 2023г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Панагюрска медна компания“АД, ЕИК204695109, представлявано от изпълнителния директор К.Ч. против решение №249 от 23.05.2023г., постановено по АНД №152/2023г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено НП №20/19.12.2022г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) -гр.Пазарджик, с което на „Панагюрска медна компания“АД, ЕИК204695109, представлявано от изпълнителния директор К.Ч. на основание чл.164, ал.1 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС) и за нарушение на чл.123 в, т.2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 11 000 (единадесет хиляди) лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Излага съображения. Моли решението и НП да бъдат отменени. Алтернативно моли да
се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски.
В
с.з. касаторът не се явява, не се представлява. В писмено становище
пълномощникът му поддържа жалбата.
В срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. В с.з. процесуалният представител поддържа, че касационната жалба е неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд - Пазарджик е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, след като
прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед
наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
съгласно чл.218 от АПК, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното
наказателно постановление, Районен съд -Пазарджик е приел следното от
фактическа страна:
На 01.08.2022г. екип от експерти от РИОСВ- Пазарджик извършили проверка на стопанисвана от дружеството - жалбоподател инсталация за производство на катодна мед и цинков сулфат, находяща се в с. Цар Асен, обл. Пазарджишка. Проверката била извънредна по повод подаден сигнал на зеления телефон в РИОСВ- Пазарджик.
Дружеството притежавало комплексно разрешително № 117/2006г., изменено с решения № 117-Н0-И1-А0- ТГ1/2013 г., №117-Н0-и2-А0-ТГ1/2016 г. и № П7-Н0-Ю-А0-ТП/2017 г., издадени от Изпълнителния директор на ИАОС, контрола по изпълнението на което се извършвал от РИОСВ - Пазарджик. Координатор на цялостната дейност по извършване на контрола по изпълнение на условията на КР била свидетелят Таня Апостолова.
Съгласно условие 11.2.8 от КР дружеството - жалбоподател имало право да приема на територията на площадката 4 вида отпадъци, конкретно посочени с код и наименование, т.е. изброени лимитативно.
В хода на проверката на площадката били установени цветни метали - отпадък с код 19 12 03 съгласно Наредба №2/2014 год. за класификация на отпадъците. Отпадъкът, който представлявал синьо - зелено вещество в прахообразна до твърда форма, се намирал в 38 броя контейнери, тип 1ВС, всеки с вместимост 1 куб. метър, общо 40,700 тона. На по-късен етап било установено, че дружеството - жалбоподател е закупило отпадъка на 29.06.2022г. от „Комтех“ ООД. Фактическото приемо - предаване на отпадъка 1 месец след сключването на договора – на 29.072022г. - било документирано със стокова разписка. Намереният отпадък не бил сред посочените в условие 11.2.8 от КР, които дружеството - жалбоподател имало право да приема от външни лица.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.123 в, т.2 от ЗООС, която правна норма императивно предвиждала, че операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. По този повод свид. Апостолова - главен експерт в РИОСВ- Пазарджик съставила срещу дружеството - нарушител АУАН № 20 от 19.10.2022 год., който бил предявен и връчен срещу подпис на упълномощено от жалбоподателя лице. Въз основа на акта на 19.12.2022г. било издадено атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът е
възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След
като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, районният съд правилно е приел за безспорно установено
и доказано извършеното от касатора административно нарушение.
При
постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и правилно
е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са
налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание.
Безспорно е,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като при съставянето им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и
в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е заключението на
съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя е описано в достатъчен обем и яснота,
като покрива от обективна
и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Районният съд е обсъдил всички направени от жалбоподателя възражения, изложил изключително подробни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.
Категорично в настоящия случай не са налице предпоставки за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В ЗОСИ е уреден редът за издаване на комплексни разрешителни. В случая се касае за формално нарушение, съответно законът не поставя изискване за настъпване на определен вредоносен резултат – нарушението е довършено с факта на неизпълнение на предвидените в комплексното разрешително условия. Самото застрашаване на обществените отношения, предмет на закрила, е достатъчно за изпълнението на фактическия състав на административното нарушение, като настъпването на вредоносен резултат не е елемент от него.
Вярно е, че чл.28 от ЗАНН не изключва маловажност при формалните административни нарушения, но е необходимо нарушението да се характеризира с липсваща или явно незначителна степен на обществена опасност, което в настоящия казус не е налице и правилно районният съд я е преценил като достатъчно висока и не е приложил института на „маловажен случай“.
Съдът е
обсъдил вида и размера на административното наказание, изложил е подробен анализ на събраните
доказателства в тази връзка, като направените изводи изцяло се споделят
от касационната инстанция. АНО е индивидуализирал санкцията при очевиден превес
на смекчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства, като
определеният размер е към минималната граница / при предвиден в чл.164, ал.1 от
ЗООС размер на имуществената санкция от 10 000 лв. до 500 000 лв./.
При извършване на проверка в рамките на
приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга
на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на
касационните жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства
и въведените в жалбите отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с оглед
извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Разноски
не следва да се присъждат в настоящата инстанция предвид неоснователността и на
двете касационни жалби.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №249 от 23.05.2023г.,
постановено по АНД №152/2023г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……/п/………….
ЧЛЕНОВЕ:
1. …/п/………….
2. /п/