РЕШЕНИЕ
№ 9903
гр. София, 26.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110142543 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (фирма) против И. Н. Г. и Д. С. Г. с искане да бъде
признато за установено, че ответниците при условията на солидарна отговорност дължат на
топлофикационното дружество сумата в размер на 971,53 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), аб.№
71458, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 140,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2020 г. до 10.02.2023 г., сумата в размер на 64,56 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от подаване на заявление по
чл. 410 ГПК на 24.02.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 12,03 лева
(дванадесет лева и 03 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 10.02.2023г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 12470/30.04.2023 г. по ч. гр. д. №
10061/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжниците са подали възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявените искове по основание и
размер. С подадения отговор са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за наличие на
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, извършването на доставка на топлинна енергия на посочената в исковата
молба стойност, която да е измерена чрез годно техническо средство за измерване.
Ответниците поддържат, че част от вземанията са погасени по давност, а друга част
погасени посредством плащане. По изложените доводи е направено е искане исковата
претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от
ответниците съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.е, респ.
изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда
присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора са представени договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 174, том III,
нот. дело № 507/2018 г. по описа на нотариус И. Н. договор за спогодба, обективиран в нот.
2
акт № 51, том IV, нот. дело № 575/2018 г. по описа на нотариус И. Н. договор за покупко-
продажба, обективиран в нот. акт № 60, том I-1, нот. дело № 54/2010 г. по описа на нотариус
Ж. Б. и декларация за отказ от учредено право на ползване върху процесния имот от
20.12.2013 г., вписана в Служба по вписванията. От ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че ответниците в процесния период са притежавали право на
собственост върху описания в исковата молба недвижим имот в режим на съпружеска
имуществена общност, респ. отговарят при условията на солидарна отговорност за
задълженията свързани с вещта на основание чл. 32, ал. 2 СК.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път, като от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднатите технологичните разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното предприятие, а разликата се разпределя между всички потребители за
отопление и битово горещо водоснабдяване. Вещото лице разяснява, че в процесния период
в имота е имало четири броя радиатори с монтирани ИРРО, чийто показания са снети след
отчет и щранг-лира без техническа възможност за монтаж на измервателен уред. Експертът
разяснява, че при изчисление на количеството доставена топлинна енергия за отоплителен
сезон 2019/2020 година и 2020/2021 година е допусната грешка, изразяваща се в служебно
начисляване на енергия за едно от помещенията в жилището поради пропуск визуално да
бъде снет отчет от уреда при предоставения от потребителите достъп до имота. От
заключението се установява, че в имота има монтирани два водомера за топла вода, като
количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдявано е изчислено след реален
отчет на измервателните уреди. От приетата експертиза се установява, че стойността на
доставената до имота топлинна енергия за процесния период при изключване на неправилно
начислената служебно енергия за едно от помещенията възлиза на сумата в размер на
2116,18 лева.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че всички
задължения за заплащане на топлинна енергия и услуга дялово разпределение за процесния
имот са заплащани в срок съобразно Общите условия на ищцовото дружество, като по
процесния абонатен номер няма непогасени задължения.
Съдът намира, че от приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че исковата претенция е неоснователна доколкото ответниците
своевременно са заплащали всички начислени от ищеца суми за топлинна енергия и дялово
разпределение. При неоснователност на претенцията за главница акцесорният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също се явява неоснователен.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
3
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се
съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на
страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му
се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В случая повдигнатия спор няма правна или
фактическа сложност, а разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно
заседание. Предвид изложеното адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ответниците следва да бъде определено в размер общо на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС) против И. Н. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.
(АДРЕС) и Д. С. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. (АДРЕС) обективно и
субективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците при условията на солидарна отговорност дължат на
топлофикационното дружество сумата в размер на 971,53 лева, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), аб.№
71458, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 140,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2020 г. до 10.02.2023 г., сумата в размер на 64,56 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от подаване на заявление по
чл. 410 ГПК на 24.02.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 12,03 лева
(дванадесет лева и 03 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 10.02.2023г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 12470/30.04.2023 г. по ч. гр. д. №
10061/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС)
да заплати на адвокат Д. Х. П., ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. (АДРЕС), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер общо на 400 лева,
4
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ответниците И. Н. Г. и Д. С. Г..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. (АДРЕС) в качеството на трето лице-помагач на страната на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението заверен препис от съдебния акт да се
приложи по ч. гр. д. № 10061/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5