№ 2965
гр. Варна, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Т.а К.
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Т.а К. Гражданско дело №
20233110111372 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от А. Т. А., ЕГН
********** и М. П. А., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *****, чрез адв.
Д. П. от ВАК жалба срещу Заповед № ПР—07 от 04.08.2023г. на Кмета на р-н
Вл. Варненчик, с която е одобрена оценка на извършените подобрения в част
от НИ № ***** по ПНИ на с.о. на местност М., попадащ в ПИ № ***** по
КККР на гр. Варна, целият с площ 391 кв.м. от ПКП, в размер на 930 лева,
собствеността върху който е възстановена на наследниците на Д.И.К., по реда
на ЗСПЗЗ.
Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
тъй като оценката е неправилно извършена. Не е изпълнена надлежно
предвидената в закона процедура по издаване на заповедта. Оспорват приетата
оценка, като считат, че същата не е съобразена с пазарните цени. Не е ясно,
кога са влезли в сила, посочените в атакувания акт заповеди, послужили като
основание за издаването му. Молят обжалваната заповед да бъде отменена, а в
условията на евентуалност изменена и съдът да се произнесе по съществото
на спора, като определи действителната справедлива пазарна оценка на
подлежащите на заплащане подобрения в процесния имот.
В откритите съдебни заседания жалбоподателите, чрез адвокат Д. П.,
поддържат жалбата.
Ответникът по жабата - Кметът на р-н Вл. Варненчик, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Н. Т., в открити съдебни
заседания изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че
оспорената заповед е издадена правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, при спазване на всички законови изисквания. Твърди, че размерът на
процесната оценка е правилно определен, като са приложени всички
нормативни изисквания за същата. Отправено е искане за отхвърляне на
жалбата.
Заинтересовани лица Т. Д. А.; Е. М. К. и Е. И. К. не са изразили
1
становище по жалбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената Заповед № *****г. на Кмета на Район „Вл. Варненчик"
при Община Варна, е одобрена оценка на извършените подобрения в част от
новообразуван имот с ид. №***** по ПНИ на с.о. М., попадащ в ПИ с
идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, целият с площ 391 кв.м. (триста
деветдесет и един), в размер на 930.00 (деветстотин и тридесет) лв.,
собствеността върху който е възстановена на наследниците на Д.И.К. по реда
на ЗСПЗЗ.
Представено е Удостоверение за наследници изх.№ *****/16.02.2023г.
на Д.И.К., поч. на 12.01.1984г., от което е видно, че заинтересованите страни са
негови наследници.
Представено е Удостоверение за сключен граждански брак /л.90/, от
което е видно, че жалбоподателите са сключили граждански брак на
10.03.1985г. в гр. Варна.
С Решение № 500/08.05.1998г. на Поземлена комисия – Варна е признато
правото на собственост на наследниците на Д.И.К. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху лозе с площ от 3.5 дка в м. М.,
представляващо имот пл.№ 76 от КП.
С влязло в законна сила Решение от 30.07.2002г. по възз. гр. дело
№1642/2001г. на Окръжен съд – Варна е отменено решението по гр. дело
№5339/2000г. на Районен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените
искове с правно основание §4и ЗСПЗЗ и чл.108 ЗС и вместо него е
постановено възстановяване правото на собственост на наследниците на
Д.И.К. върху следния недвижим имот: реална част с площ от 225 кв.м от имот
по КП „М." в землище на кв. Владиславово, гр. Варна, попадаща в
очертанията на пл.№76 по плана на ССГ, при граници: път, пл.№*****, пл.
№***** и останалата част от имот с пл.№*****, поради това, че правото на
ползване върху имот пл.№***** е предоставено на А. Т. А. в нарушение на
нормативните актове, на основание §4и от ЗСПЗЗ и А. Т. А. е осъден да
предаде гореописания имот на Иван Димитров Костадинов и Т. Д. А., на
основание чл.108 ЗС.
Със Заповед №ПР-14/11.09.2018г., поправена със Заповед №ПР-
05/18.03.2021 г. е възстановено правото на собственост при условията на §46,
ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д.И.К. върху ПИ с идентификатор
***** по КККР на гр. Варна (идентичен с част от НИ № ***** по ПНИ на м.
М., район Вл. Варненчик, Община Варна) с площ 391 кв.м., при граници и
съседи по КК: ***** ***** ****** ***** ****** *****.*****.
С Писмо изх. № *****/07.07.2023г. жалбоподателят е уведомен, че по
повод на Заявление рег.№ *****/06.07.2023г. на наследниците на Д.И.К., е
образувана административна преписка за изготвяне на оценка на подобрения в
имот пл.№***** по КП на м. М., попадащ в ПИ с идентификатор ***** по
КККР на административен район Вл. Варненчик /со м. М., гр. Варна/.
По повод на посочената административна процедура са изготвени
Констативен протокол от 02.08.2023г. за оглед на имота, с цел установяване
достоверността на извършените подобрения, вписани в експертната оценка и
Протокол за оглед на извършени подобрения и трайни насаждения от
2
09.03.2021г.. За извършване на огледа жалбоподателят А. е уведомен, видно от
известие за доставяне /л.33 от делото/, но не е присъствал при провеждането
му.
Съгласно изготвената Експертна оценка, стойността подобренията в
част от новообразуван имот № 1634 по ПНИ на СО М. възлиза на 930 лева.
По делото е изготвено заключение по Съдебно-оценителна експертиза.
Съгласно същото, пазарната стойност на направените подобрения в част от
НИ №***** по ПНИ на с.о. на местност „М.", попадащ в ПИ с идентификатор
***** по КККР на гр. Варна възлиза на общо 2504 лева и е формирана по
следния начин: 1 501 лева трайни насаждения - плодни дръвчета и лози; 219
лева - конструкция на лозето; 396 лева – ограда на парцела и 388 лева –
дървено бунгало. Вещото лице е посочило, че в парцела има разположено
дървено бунгало, поставено върху каменни основи. Същото е с размери 2.05м.
на 2.50м. - представлява една стая с легло. Подът е покрит с балатум, стените
са дървена обшивка, покривът е дървен, покрит с ламарина и ондулин.
Състоянието е незадоволително — силно амортизирано.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С подадената жалба е сезиран родово и местно компетентен съд, от
процесуално легитимирани лица. Жалбата е насочена срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт, в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 АПК, поради което производството се явява допустимо.
С жалбата се иска отмяна на Заповед № *****г. на Кмета на Район „Вл.
Варненчик" при Община Варна, с която по реда на § 4л. вр. § 4в от ПЗР на
ЗСПЗЗ вр. чл. 72 ЗС вр. § 31 ал. 3 вр. ал. 2 т. 3 от ПМС № 234/16.12.1999г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценка на извършените
подобрения в част от новообразуван имот с ид. №***** по ПНИ на с.о. М.,
попадащ в ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, целият с площ
391 кв.м. (триста деветдесет и един), в размер на 930.00 (деветстотин и
тридесет) лв., подлежащи на заплащане от реституираните собственици -
наследниците на Д.И.К..
При служебната проверка по реда на чл. 168, ал. 1 АПК съдът намира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията
му, при спазване на административнопроизводствените правила, като съдържа
минимално изискуемите реквизити за редовността й от формална страна
съгласно чл. 59 АПК, поради което не е налице основание по см. на чл. 146 т.1-
3 АПК за отмяна на процесуално основание.
Подобренията по см. на чл. 72 ЗС представляват извършени от
владелеца материални въздействия върху имота, чрез влагане на труд или
набавяни материали, които по този начин обективно увеличават стойността
му. Критерият, по който следва да се определи дали е налице подлежащо на
заплащане подобрение, е трайното му прикрепване към земята - в т. см. е
ППВС 6/1974 г. на ВС. Подобренията следва да го правят трайно годен да
задоволява нужди, които в дотогавашното му състояние не е задоволявал.
След като с извършените разходи за материали и труд, и полаганите грижи
добросъвестният владелец е предизвикал трайно обективно увеличаване в
общата стойност на имота, той има право да иска възстановяване на това
увеличение: той е обеднял със стойността на вложените труд и разходи за
материали в извършване на подобренията, с които действителният собственик
3
се е обогатил.
Специалната норма на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ изрично сочи, че лицата,
извършили подобрения в имотите, подлежащи на връщане, имат правата по
чл. 72 ЗС. В § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ е указан компетентният орган и срокът, в
който се извършва оценката на земите, сградите и подобренията, като нормата
препраща към ППЗСПЗЗ. Съобразно § 31 ал. 2, т. 3 от ПЗР към ПМС № 234 от
1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 113 от 1999г.,
изм. ДВ, бр. 44 от 2001 г., изм. ДВ, бр. 62 от 2009 г./ в случаите по § 4в от ПЗР
на ЗСПЗЗ, оценката на подобренията върху подлежащите на възстановяване
имоти се извършва по пазарни цени от техническата служба на общината.
Няма пречка, както е в случая, оценката де се изготви от лицензиран експерт-
оценител, след което да се приеме и съгласува от общинската техническа
служба.
Безспорно настоящата хипотеза попада в § 31 ал. 2 т. 3 от цитирания
нормативен акт, тъй като се касае за оценка на стойността на подобрения по
см. на специалната разпоредба на § 4в от ПЗР към ЗСПЗЗ, а не на стойността
на поземлен имот или част от него /или сграда/ по см. на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
вр. § 31 ал. 2, т. 1 и т. 2 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999г. Дори и да се приеме
противното, редът за определяне стойността на подобренията е идентичен -
съобразно § 31 ал. 2, т. 1 от ПЗР към ПМС № 234 от 1999г. /в ред. към
изготвяне на заповедта/ вр. чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за
държавната собственост, приет с Постановление № 254 на Министерския
съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.), меродавна е пазарната им цена
определена от независим оценител, която не може да е по-ниска от данъчната
оценка /посочването на данъчната оценка в чл. 90 ППЗДС като критерий е още
едно основание за неприложимост на тази норма към оценката на подобрения,
доколкото за тях такава не е налице/ .
Според чл. 72, ал. 1, изр. 2-ро ЗС увеличението на стойността на имота
се определя към деня на постановяване съдебното решение. При съответно
прилагане на тази разпоредба по отношение на подобренията в хипотезата на
подлежащи на връщане имоти, стойността на подобренията следва да бъде
преценена към момента на издаване на индивидуалния административен акт,
одобряващ оценката и създаващ задължение за заплащане на подобренията от
страна на възстановените собственици. В ЗСПЗЗ и правилника за неговото
прилагане не се съдържат други критерии, поради което определянето на
пазарната стойност на извършените подобрения е с оглед факта на
обективното им съществуване към момента на оценяването. В т. см. Решение
по адм. д.№ 1336 /2015 г. на Административен съд – гр. Варна.
В контекста на разглеждания случай, гореизложеното означава, че след
като ползвателят на имота, влагайки труд и материални средства в периода, в
който е ползвал процесната част от имота, е увеличил стойността му чрез
засаждане на трайни насаждения и строителни подобрения. Това обосновава
правото на жалбоподателя да получи обезщетение за подобренията на имота,
респективно – задължение на законните наследници на реституирания
собственик да му го заплатят. Към момента на издаване заповедта в полза на
наследниците на бившия собственик, сторените в имота подобрения са
създадени от жалбоподателите (според възрастта посочена от вещото лице на
трайните насаждения) и техният патримониум реално е намалял със
стойността им.
Освен горепосочените процесуални права и задължения на страните, в
4
конкретния случай са налице и материалноправните основания за
упражняването им – ПНИ за процесния имот е влязъл в сила, процедурата по
възстановяване собствеността в полза на наследниците на бившия собственик
е приключила с влязъл в сила акт на компетентен орган – заповед на осн.§4к
ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ, а наследниците са упражнили редовно правото си по §31
от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. за ИДППЗСЗПП.
Не е спорно и че правото на ползване не е трансформирано в право на
собственост, респективно налице е хипотезата на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ и
ползвателят или неговите наследници имат право да получат от
възстановените собственици стойността на извършените от тях подобрения
върху имотите подлежащи на връщане.
Специалният закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, не установяват изискването за
изследване законността на строителството във връзка с приложението на § 31
ПЗР на ППЗСПЗЗ или на годината на извършването му. Единствения
критерий, на който следва да отговаря подобрението направено в ползвания
имот, за да подлежи на заплащане по този ред е да се касае за обективно
съществуващ обект, с който се е увеличила стойността на имота. Предвид
изложеното, съдът намира, че спорът по същество – съобразно заявеното с
жалбата и становището на жалбоподателите във всички фази на
производството, се изчерпва с вида, броя и стойността на подобренията, които
подлежат на обезщетяване. Вещото лице по допуснатата СОЕ е определило
по-високи стойности за подобренията(2504 лв. вместо 930 лв.), в сравнение с
тези, определени от експерта в административното производство. Разликата се
дължи както на различия в броя и вида на подобренията, така и в резултат на
прецизирането им по вид и възраст, като предвид малкият период от време, не
е налице разлика в стойностите към момента на приключване на съдебното
дирене и издаване на адм. акт. Съдът намира, че действителната пазарна
стойност на всички подобрения в частта от имот с ид. №***** по ПНИ на с.о.
М., попадащ в ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, подлежащи
на заплащане от реституираните собственици - наследниците на Д.И.К.,
определена по реда на приложимите подзаконови нормативни актове, към
релевантния момент по чл.142, ал.2 АПК е в размер на 2116 лева.
Подобренията представляват извършени от владелеца материални
въздействия върху имота, чрез влагане на труд или материали, които по този
начин обективно увеличават неговата стойност. Ако с извършените разходи за
материали и труд добросъвестният владелец, към който е приравнен и
ползвателя на земеделски земи по § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ, е предизвикал трайно
обективно увеличение в общата стойност на имота, той има право да му бъде
заплатено това увеличение. В конкретния случай, от изслушаната по делото
експертиза безспорно е установено, че в процесния имот е разположено
дървено бунгало, поставено върху каменни основи. Състоянието му е
незадоволително — силно амортизирано. Съдът счете, че бунгалото не е
увеличило стойността на имота, същото не представлява подобрение по
смисъла на закона, поради което не следва да бъде включено в оценката по §
4л, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ.
При съобразяване с легалните дефиниции за строеж и преместваем
обект -§ 5, т.38 и т. 80 от ДР на ЗУТ, съдът приема, че процесното бунгало не
е строеж, а представлява преместваем обект по смисъла на посочените
легални дефиниции. В т.39 на § 5 е посочено, че „Обект" е самостоятелен
строеж или реална част от строеж с определено наименование,
5
местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър.
В решението на ВОС по възз. гр. дело №1642/2001г. също е прието, че
построената в имота дървена барака не отговаря на изискванията за сграда,
установени с § 1в, ал.3 ППЗСПЗЗ и действащите към момента на
изграждането й разпоредби – Наредба №5 ПНТСУ /ДВ бр.69/77г./.
Поради изложените съображения настоящата съдебна инстанция
намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна в частта относно размера
на определеното обезщетение, което налага изменение на оспорения акт чрез
увеличаване на оценката от 930 лева на 2116 лева, в какъвто размер според
настоящия съдебен състав е действителната пазарна оценка на подобренията
по см. на § 31, ал.2, т.3 ПЗР от ППЗСПЗЗ.
В стойността следва да се включват всички трайни насаждения и
строителни подобрения /с изключение на бунгалото/, установени на място от
експерта при извършване на СОЕ, доколкото никоя от страните не е изразила
желание за премахването им. Съобразно ППВС №6/1974г. подлежащите на
премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на
имота желае да ги запази. Или, липсата на строителни книжа не е основание
да се приеме, че същите подлежат на премахване, още повече че страните
могат да поискат тяхното узаконяване, а от друга страна и липсва акт на
компетентния орган за премахването им. Съгласно т.II.7. на ППВС №6/1974г.
само подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, а
съобразно чл.222 и сл. ЗУТ на премахване подлежат само строежи с влязъл в
сила административен акт, разпореждащ това, какъвто в случая няма.
Следва да се отбележи, че със заповедта на кмета за одобряване на
оценка не се създават права, като с нея само се определя размерът на оценката
на извършените в имота подобрения. При изплащане на обезщетение следва
да се съобразят правата на лицата в съсобствеността. Освен това, въпросът
дали страната е била ползвател с надлежно учредено право на ползване, т.е.
дали разполага с документ, който да я легитимира като ползвател, както и
дали са изпълнени останалите изисквания на § 4а, респ. § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, са
въпроси неотносими за провежданото производство по §4л ПЗР на ЗСПЗЗ.
Неотносими са и въпросите по законосъобразността на самия ПНИ.
С оглед изхода на спора и отправеното от жалбоподателите искане, на
основание чл.143, ал.1 АПК, в тяхна полза следва да се присъдят разноски в
размер на 1300 лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат
/1000 лева/ и депозит за изготвяне на СОЕ /300 лева/. Направеното възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
проведените о.с.з. и предвидения в чл.8, ал.1 вр.чл.7, ал.2, т.2 вр. ал.9 от
Наредба №1/2004 г. минимален размер. В заключение, ответникът следва да
заплати сумата от 1300 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № *****г. на Кмета на Район „Вл. Варненчик" при
Община Варна, с която е одобрена оценка на извършените подобрения в част
от новообразуван имот с ид. №***** по ПНИ на с.о. М., попадащ в ПИ с
6
идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, целият с площ 391 кв.м. (триста
деветдесет и един), собствеността върху който е възстановена на
наследниците на Д.И.К., като УВЕЛИЧАВА ОЦЕНКАТА от 930 лева на
2116 лева, която следва да бъде заплатена от наследниците на Д.И.К. в полза
на А. Т. А. и М. П. А..
ОСЪЖДА Район „Вл. Варненчик" при Община Варна да заплати на А.
Т. А., ЕГН ********** и М. П. А., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *****
сумата от 1300 лева, представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7