№ 30641
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110104308 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. Т. срещу
„Вива Кредит“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея
искове са допустими.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Съдът намира искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за допустимо и относимо, поради което същото следва да бъде уважено.
Без уважение следва да бъде оставено доказателственото искане на ответника за
задължаване на ищеца да представи стандартен европейски формуляр.
Неотносимо към предмета на спора е и отправеното към съда искане за
извършване на служебна справка в деловодната система на РС-Пловдив за
установяване на водени между страните дела, по които ищецът е представляван
безплатно.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.11.2025г. от 14:00 часа, за когато
да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца - препис от отговора на искова молба.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени документи като
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата
молба при депозит в размер на 300 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. В. В..
1
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащите се в отговора на исковата молба
доказателствени искания.
УКАЗВА на ищеца в срок до откритото съдебно заседание да посочи банкова
сметка, по която евентуално да бъдат заплатени разноските по делото, в случай на
уважаване на исковете.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.
1 и ал. 2 ГПК:
Производството е образувано по предявени от М. А. Т. срещу „Вива Кредит“ АД
пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл.22 ЗПК
вр. чл.26 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Договор за
потребителски кредит №5511247 от 27.02.2019г. е нищожен поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, а при условията на
евентуалност- искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и
чл.143 ЗЗП за признаване за установено между страните, че клаузите в сключения
между страните Договор за потребителски кредит №5511247 от 27.02.2019г., които
предвиждат начисляване на такса експресно разглеждане и неустойка при
непредставяне на обезпечение са нищожни поради противоречие със закона, добрите
нрави и поради тяхната неравноправност.
Ищецът М. А. Т. твърди, че между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит №5511247 от 27.02.2019г., по силата на който са били
предоставени заемни средства в размер на 400 лева. Посочва, че в договора било
уговорено предоставеният заем да бъде обезпечен с поръчителство от физическо лице,
отговарящо на определени изисквания, като в случай, че не бъде предоставено такова,
длъжникът следвало да заплати заедно с погасителната вноска неустойка в размер на
131,04 лева. Поддържа, че договорената клауза за неустойка е недействителна като
противоречаща на добрите нрави, тъй като не изпълнява присъщата за нея
обезщетителна функция. Счита, че не е налице житейска и правна логика кредиторът
да престира без наличие на обезпечение и да изисква предоставянето на такова едва
след сключването на договора. Твърди, че кумулирането на неустойката към
погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, противоречащо на принципа за
добросъвестност. Сочи, че поставените от кредитора изисквания към лицето, което
може да бъде поръчител са неизпълними и целят получаване на допълнителна печалба
в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК. Въз основа на изложеното прави
извод, че по своето естество уговорената неустойка е добавка към възнаградителната
лихва на търговеца-заемодател, която следва да бъде включена във фиксирания в
договора лихвен процент. В заключение заявява, че неустойката, от една страна, е
включена като падежно вземане, а от друга- същата е предвидена в размер, който не
съответства на вредите от неизпълнението, като по този начин се заобикаля
ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК при определяне на годишния процент на разходите.
На следващо място ищецът посочва, че по силата на сключения между страните
2
договор дължи такса за експресно разглеждане в размер на 196,38 лева. Поддържа, че
доколкото таксата е във фиксиран размер, липсва каквато и да е еквивалентност между
нея и услугата, за която се предоставя. Допълва, че в попълненото от него
предложение за сключване на договор за паричен заем размерът на таксата не е
включен, поради което същият не е бил предварително запознат с него и съгласно
чл.144, т.9 ЗЗП клаузата, с който тя е уговорена следва да се счита за неравноправна,
следователно и недействителна. Сочи, че макар и да е предвидена като такса за
експресно разглеждане в договора, плащането на същата е включено в падежните
вноски. Въз основа на изложеното поддържа, че невключването на предвидените
неустойка и такса за експресно разглеждане в посочения в договора годишен процент
на разходите води до несъответствие на същия с действително прилагания от
кредитора, което представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП и влече недействителност на целия договор поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Отправя искане към съда за
уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Твърди, че вземанията по Договор за потребителски кредит №5511247 от 27.02.2019г.
са погасени на 17.07.2019г., преди повече от 5 години, поради което договорът е
заличен от регистрите и системите на дружеството. Във връзка с изминалия период
отправя възражение за изтекла погасителна давност на задълженията по договора.
Поддържа, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес,
като счита, че предявяването на установителни искове въз основа на едно погасено по
давност вземане представлява злоупотреба с право от страна на ищеца и опит за
обогатяването му за сметка на ответника чрез натоварването на последния със съдебни
разноски. Оспорва съдържащото се в исковата молба твърдение за нищожност на
договорената неустойка, като поддържа, че същата е предназначена да обезщети
вредите от евентуално неизпълнение на задълженията по договора и не води до скрито
оскъпяване на кредита, нито противоречи на добрите нрави. Твърди, че договореният
годишен процент на разходите не надвишава 50% и е в рамките на допустимите от
закона граници. Излага съображения относно действителността на клаузата за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за кредита, като посочва,
че същата представлява цена за предоставената от кредитора допълнителна услуга, а
не „скрит разход“, уговорен в противоречие със закона. Сочи, че ищецът доброволно е
избрал да се възползва от нея, тъй като предоставянето не е условие за отпускане на
заема, поради което нейната стойност не следва да бъде включвана в годишния
процент на разходите. Твърди, че договорът е сключен при индивидуално постигнати
уговорки със страната, което изключва тяхната неравноправност, както и че същият
отговаря на всички законови изисквания за неговата действителност. Поддържа, че
посоченият годишен процент на разходите отговаря на действителния, като
подчертава, че в него не следва да се включват суми, дължими при неизпълнение на
уговорени между страните задължения, както и че същият се изчислява към момента
на сключване на договора. Отправя искане за прекратяване на производството поради
недопустимост на исковете, а в условията на евентуалност- за тяхното отхвърляне.
Релевира възражение за липса на предпоставки за предоставяне на безплатна правна
3
помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв на ищеца, като поддържа, че същият не е
материално затруднено лице. Прави възражение за тяхната прекомерност.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствена тежест
между страните, както следва:
По иска с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.26 ЗЗД в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже сключване на процесния договор за потребителски кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, както и релевираните в исковата молба
основания за неговата недействителност, а по исковете с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.143 ЗЗП- уговаряне на клаузите, предвиждащи
заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка при непредоставяне на
обезпечение, както и противоречието им със закона, неговото заобикаляне,
респективно- накърняването на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните
е сключен Договор за потребителски кредит №5511247 от 27.02.2019г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4