Р Е Ш Е Н И Е
№
28. 04. 20***г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в
публично
съдебно
заседание на двадесети април през две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИОВА
При секретаря НАТАЛИЯ НИКОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдия гр. дело №
2173 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от Т. П. ***ЕИК/БУЛСТАТ
***, против Ц. Д. Д., с
цена на иска 1232, 03 лв.
В
едномесечния срок е представен писмен отговор от ***. Оспорва
предявените искове по
основание и размер.
От правна страна,
съдът приема за установено следното:
Исковата
молба е неясна. Ищецът дължи на ответника ясно посочване на основанието на
което претендира посочената в заповедта за изпълнение и исковата молба сума. От
обстоятелствената част на исковата молба не става ясно на кое и какво основание се претендират тези
суми и те какво представляват, както и за кой имот са. Декларативно е посочено, че са суми
за „консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен,
на ул. ***, както и че на ответника е доставена топлинна енергия за този имот. Тези
твърдения на ищеца
се опровергават от представените от него писмени доказателства, от които е видно,
че имота, за който се претендират суми за отопление през посочения период от
време е различен и друг. Не става ясно
от тази искова молба какво точно се претендира от ищеца по делото за този имот.
Вместо да се преписват в исковата молба законовите текстове на разпоредбите на
чл. 150 и 153 от ГПК, следва в
обстоятелствената й част да има яснота
от къде произтича вземането на ищеца по делото. Това е много важно, така е
разписано в законовата и подзаконовата нормативна база и следва по ясен,точен
начин да се посочи от ищеца за кой имот иде реч. Само по този начин ответникът
би могъл да се ориентира и да плати цената. Впрочем , ако това се правеше от
ищеца още със заявлението по чл. 410 от ГПК, това задължително ще се отбелязва
от съда в издадената Заповед за изпълнение и
ответникът би заплатил сумата в указаните в заповедта
срокове, щом има яснота по нея и не би се стигало до подаване възражение, което е неминуемо при неясното и
не отговарящо на изискванията на чл. 154
от ЗЕ заявление. Това не е направено от ищеца в
нарушение на чл. 127 , ал. 1 т. 4 от ГПК.
На следващо място:
Не са
изложени достатъчно фактически твърдения от ищеца по отношение на това какви
суми се претендират за отопление на имота, за сградна
инсталация и за горещо битово водоснабдяване, както и дали
разпределението е извършено на основание реален отчет на уредите за дялово
разпределение , монтирани на отоплителните тела в имота на ответника или е
начислено количество топлоенергия при условията на неосигурен достъп до уредите
за дялово разпределение, за имот находящ се в гр.Плевен, на ул. ***.
Ако в заповедното
производство съдът не може и няма право да оставя без движение производството
по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК ( но може да отхвърля нередовните
заявления, каквото е настоящото ) , то в
установителното производство е длъжен да укаже на страната, че исковата му
молба страда от недостатъци и да му ги посочи
и да му даде срок за отстраняването им - т.е. да остави без движение
производството по делото.
За редовността
на заявлението е необходимо, то да е подадено по
чл. 410 от ГПК във връзка с чл. 154 от ЗЕ. За неговата редовност ( на
заявлението ) е достатъчно само да се посочи, че длъжникът е собственик или титуляр на вещно право; дали в сградата е въведено дялово разпределение и
ако е, да са издадени изравнителни сметки. Видно от приложеното по делото
заповедно производство, няма нито
редовно заявление , нито доказателства , че заявителят, подавайки заявлението, си е спазил разпоредбата на чл. 154 от ЗЕ и
въпреки това, заповедта е издадена.
Относно допустимостта и основателността
на
предявения иск, съдът счита че е
допустим, но е неоснователен, по
следните съображения:
Ищецът е депозирал против Ц.
Д. Д.
заявление по ч.г.д.
Издадена е
Заповед № ***г. сумата 1202,95лв. за главница и 75,02 лв. за лихва. Заведен е иск по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 1202,95 лв, за главница и
75,02 лева за лихва, като от ищеца е подадена
молба, в която е направил писмено изявление , че сумата за лихвата търпи коркция
и вместо 75,02 лева, тя е 31,08лева за
лихва, без да е посочено на какво основание прави такова искане, какво представлява тази претенция,
дали това е искане
по чл. 21***л.1, изр. 2 от ГПК
или това е друга правна фигура. Исковата
молба се явява частично допустима, но неоснователна ,поради следното:
Съгласно исковата молба, ищецът претендира
заплащане на
услуги на Т. П. ***както следва:
За ползвана
и незаплатена ТЕ за периода ***г. до *** г.
сумата 1232,03 лв.
Сумата
1202,03 лева е главница за периода ***г.
до *** г , както и сумата 75, 02 лв. / 31, 08 лева / за лихва върху главницата за периода ***г.
до ***г.
От друга
страна, липсва идентичност между претенциите, за които е издадена заповед за
изпълнение, касаеща основанието на иска
и претенциите в исковата молба, а съгласно константната практика на ВКС, това е
недопустимо.
Сумата в
исковата молба се претендира като доставена, използвана , но не заплатена топлинна
енергия (ТЕ).
В настоящия случай, съдът е удовлетворил
искането на ищеца в горепосоченият му вид и е издал заповедта и е уважил
искането му. Когато веднъж
е издадена заповедта против длъжника, страната може да се брани по реда на чл. 415
от ГПК, като
подаде възражение против нея, а за заявителят възможността да предяви специалния
положителен установителен иск по реда на
чл. 422 от ГПК, при който обаче е необходимо като
задължително условие той (искът по чл. 422 от ПЖ ) да има идентично съдържание по предмет, размер на
претенцията и
страни и основание. Това е така, тъй като исковото производство по реда на чл. 422 от ПЖ е продължение на заповедното
производство по чл. 410 от ГПК, а последното има преюдициален ( обуславящ )
характер по отношение на исковото производство.
Именно поради обусловеността на
двете производства, те трябва да имат идентично съдържание по предмет, размер
на претенцията и страни и основание . Това е така, тъй като
с успешното провеждане на исковото производство, заповедта за изпълнение ще се стабилизира/
чл.416 от ГПК/, което означава, че удостоверителната функция на заповедта за изпълнение
ще бъде заместена от установителната функция
на влязлото в сила съдебно решение.
На следващо
място: В
исковата молба се твърди, че се
претендират суми за отопление в размер на 1036,64лева , както и още сумата
от 247,11 лева за отдадена от сградната инсталация ТЕ. Това е неточно,
тъй като не е допустимо такова преплитане на претенции или
сумите са от ползване ТЕ за посочения период, или са от отдадена ТЕ от
сградната инсталация. Законът, определяйки, че цената на ТЕ е трикомпонентна в
подзаконовите си актове, посочва кога и
при какви положения коя цена е приложима. Ищецът дължи на ответника и на съда
да посочи за кой период от време на кое от посочените законови основания
претендира сумите, в коя от хипотезите. Това ищецът не е направил с исковата си
молба , а е длъжен съгласно чл. 127 от ГПК.
В настоящия
случай това не
е спазено. При така издадената Заповед за сумата
от 1202,95 лева за главница и 75,02 лева за лихви върху главницата и посочено правно основание ползвана и
незаплатена ТЕ за периода , беше необходимо ищецът да представи доказателства, че действително
ответникът за процесния период е
ползвал и не
заплатил ТЕ, но той е представил доказателства, че претенцията му е за имот на
административен адрес гр.Плевен , ул. ***, а претендира да му се изплатят
процесните суми за имот, находящ се на
ул. ***.
Очевидно е , че административните адреси са различни. Представената
документация от ищеца по делото,
наименувана като Препис
извлечение от сметка, за задълженията за консумирана топлинна
енергия е за потребител с посочените имена, но друг административен адрес -
посочен е на номер *** на ул. ***, но в Заявлението и в Исковата молба
претенцията е за друг адрес и от тук възниква въпросът къде е грешката на ищеца, дали е в ЕГН , дали
има идентичност между двете лица.
Видно
от представения по делото
Нотариален акт е, че
той касае имот, находящ се на ул. ***№ *** ,/ ИМ и
Заявлението касаят имот, находящ се на друг номер и че към датата на издаването му ищецът е имал
само ***СОБСТВЕНОСТ върху този имот, като е изрично посочено , че на майката на
Ц.Д. - ***е присъдено право на обитаване, но и тя касае имот на № *** , а не на
*** на улица ***.
На следващо място: Представена е по делото молба, за
която е посочено , че е подадена от ответника по делото
на ***. ***г .В тази молба се твърди, че молителят е посочил, че желае да му се
открие партида за „отопление и топла вода от ***г, тъй като от ***г. е
закупил имотът от ***Д., но е
посочен административен адрес улица ***№ ***,
***. В тази молба е посочен телефон № ***, но към ***година
в Плевенската телефонна централа не съществуват такива петцифрени, номерата на стационарните телефони са били шестцифрени . В приложения нотариален акт е посочено, че имотът е придобит въз основа на наследство, дарение и делба,
като актът е констативен, но преди него има друг
нотариален акт за дарение № ***, том ***,
дело
№ ***г. на нотариус, от който черпи правата си Ц.Д., но той е дарение, а не продажба. Подписът в тази молба от ***.***г, не е положен от ответника по делото, съдържанието не е попълнено
и изписаното от него, цифрите ***. ***г. не са изписани от него.
Не е
доказано по безспорен
начин фактическото твърдение на
ищеца в исковата молба, че за периода от
***г-. до *** г,
ответникът е неизряден платец,
тъй като бил ползвал ТЕ, но не заплатил доставената му реално топлинна енергия
за посочения период и на посочения в исковата молба и Заявлението по чл. 410 от ГПК адрес като ул. ***№ ***.
Съгласно нормативната
уредба - чл. 146 ал.1 от
ЗЕ/отм./. и чл.51 от Наредбата за топлоснабдяването, е налице сключен договор при Общи условия
между Т. П. ***и ***,
за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда-етажна
собственост. Т. П. ***остойностявала топлинната енергия за
процесния имот по данни, предоставяни
от ***, съгласно договор, сключен
между ищеца и третото лице - помагач, без да е посочен в исковата молба като номер
дата и срок на действие при ОУ за извършване
услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл.139 в ал.2 от ЗЕ е договорено между тях третото лице-
помагач да извършва услугата за дялово разпределение. *** в качеството си на изпълнител, приел е
да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна—собственост на ул. ***, или в сграда с повече от един потребител в
град Плевен, при спазване изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДЕКВР с Решение
от 2007 г. Отношенията между дружествата се уреждали и с Общи условия на
договорите между Т.П. ***и търговец, по смисъла на ЗЕ за извършване
дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите в гр. Плевен . Съгласно тези общи условия, търговецът
разпределя потребената топлинната енергия между потребителите в сградата по
правилата на Наредбата за топлоснабдяване, а също така определя и дяловете за
отчетен период за имотите на всички потребители в сградата. Разпоредбите на чл.
7, ал. 1, т. 1, т.
5 от общите условия предвиждали
задължение за Т. П. ***да
предава ежемесечно на търговеца ***)
данни за количеството на топлинната енергия за разпределение и дружеството,
съответно да изготвя известия, а ***от своя страна да изготвя данъчни
фактури, както и дебитни и кредитни известия по данни на търговеца. ***е отчитало в имот на ул. ***№ ***, ***,
но ИМ е за друг имот на друг адрес
достатъчно отдалечени един от друг.
В чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ е регламентирано,
че продажбата на топлоенергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия/ОУ/ за продажба на топлоенергия от ***- ***на потребители за битови нужди в гр. Плевен
. Общите условия се изготвят от ***и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране/ДКЕВР/доскоро ,
понастоящем КЕВР/ към Министерския съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреноснотО предприятие и потребителите на
топлоенергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Тези общи условия са приети с Решение на ***
от 03. 12. 2007 г. и са публикувани във
вестник ***, бр. 239
от 13.12. 2007 г, т. е. в сила са от 13. 01. 2008 г. ОУ за продажбата на топлоенергия за битови
нужди от ***на потребители в гр.
Плевен, одобрени с Решение
3.12. 2007 г. на ДКЕВР. В чл. 154 от ЗЕ е
регламентиран редът, по който се събират просрочените вземания -„задълженията
на потребителите - неизправни длъжници и на асоциацията по чл.151, ал.1 към топлопреносното предприятие могат да
се събират по реда на чл.410 ал.1 от ГПК, независимо от техния размер.
Така и по
силата на закона, с приемането на имота
през *** година от дарител с НА № ***/ *** г, Ц.Д. ***е превърнат в
клиент на ***с наименование Т. П. ***, Ищецът твърди, че ответникът Ц.Д. ***е ***на ищцовото дружество с абонатен № ***,
но този абонатен номер касае имот,
находяш се на ул. ***" № ***
***, а не имот,
находящ се на ул. ***№ * на тази улица и че е използвал доставяна от него топлинна
енергия за периода ***година до ***година, като такава му е била разпределяна
от фирма за дялово разпределение с фирма
*** , която отчитала реално
потребление в неговия имот. По делото ищецът е представил доказателства , че ответникът по установените
за това ред и условия има имот на номер ***на ул. ***, а не на № ***, за което притежава и нотариален акт, видно от приложените от самия ищец доказателства.
разпределение, ако се приложи по делото.
Ищецът е ***по
силата
на чл. 1
от ТЗ и е продавач по
договор за доставка на топлинна енергия и гореща вода при ОУ и продажната стока на ищеца е движима вещ — топлинна енергия
вода за горещо битово снабдяване
.
Безспорно е по делото, че в заявлението по чл. 410 от ГПК
и исковата молба ищецът е
посочил, че ответникът притежава имот на адрес гр. Плевен,
ул. ***№ ***, ап.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да
постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения
установителен иск, като неоснователен и недоказан по основание и размер. Съобразно
изхода
на
делото, разноските в производството се възлагат на ищеца.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ******,
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от ***, против
Ц. Д. Д., ЕГН
**********,***, с цена на иска 1232, 03 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: