№ 132
гр. гр.Несебър, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря М. Д. Ш.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20222150100768 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по повод искова молба вх. № 6097/13.07.2022 г. на „ВиК” ЕАД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Г.Й.Т., срещу
Ю.В.П., БУЛСТАТ ***, чрез законния представител А. Ф. Т. гражданин на Руската
Федерация, с адрес: общ. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 243,45 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по
фактури, издадени в периода от 25.09.2019 г. до 25.08.2021 г., с отчетен период от
24.10.2018 г. до 10.08.2021 г.; сумата от 40,10 лева, представляваща мораторна лихва
за забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 26.10.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба – 11.07.2022 г.; както и законната лихва върху
главницата от 243,45 лева от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски,
ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни
правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 749361, за
водоснабден обект с административен адрес: общ. ***, с ид. № ***. За ответника,
качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по
отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по
възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия,
като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл.
Второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се
осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23,
ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани
от оператора два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за
заплащане на потребените за обекта услуги, по издадени фактури в периода от
25.09.2019 г. до 25.08.2021 г., а именно сумата от 105,38 лева – частично вземане по
1
фактура № **********/25.09.2019 г., падежирала на 26.10.2019 г.; сумата от 13,81 лева
по фактура № **********/25.06.2021 г., падежирала на 26.07.2021 г.; и сумата от
124,26 лева по фактура № **********/25.08.2021 г., падежирала на 26.09.2021 г.
Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно
производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 40,10 лева и
представляваща сбор от дължимата лихва върху всяка от посочените по-горе суми, за
периода от падежирането до 11.07.2022 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат З. Б. от БАК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани. Твърди се, че представените доказателства за
собствеността на ответницата по отношение на водоснабдения обект не са относими
към отчетните периоди по фактури. Оспорва се съдържанието на представените от
ищеца фактури, както и механизма на отчитане на потребената вода. Твърди се, че във
фактура от 25.09.2019 г. неоснователно е отразено количество за периода 24.10.2018 г.
- 31.12.2018 г., по отношение на което се релевира възражение за изтекла в полза на
ответницата погасителна давност. Оспорват се твърденията на ищеца за реална
доставка на услуги в процесния период, както и за водени от него редовни отчети.
Прави се и общо възражение за настъпила погасителна давност по отношение на
цялата претенция. Претендират се разноски.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представят писмени
доказателства. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 199, том XII, рег. № 10577, н.дело №
2289 от 02.08.2011 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС
Несебър, рег. № 208 при НК /л. 75-77 от делото/, видно от който наследодателя на
ответницата – В.П. е придобил собствеността по отношение на апартамент – студио 5,
представляващ самостоятелен обект с ид. № ***, с адрес на имота в общ. Несебър, с.
***. Съгласно приложен от ищеца нотариален акт № 3, том V, рег. № 7214, дело № 783
от 16.09.2016 г. по описа на нотариус Линка Чуткина, с район на действие РС –
Несебър, рег. № 600 при НК /л. 81-83 от делото/, ответницата П., представлявана от
своята майка и законен представител А. Т., е призната за наследник на починалия В.П.
и за собственик по наследство на изброени недвижими вещи, сред които и процесното
студио. Тези обстоятелства се установяват и от справка № 660663/10.06.2021 г. по
партидата на имота в Агенция по вписванията /л. 9 от делото/, съгласно която не са
вписани последващи разпореждания с процесния имот.
Съгласно заявление за промяна на партида от 18.06.2018 г. /л. 78-79 от делото/,
именно наследодателят на ответницата е изразил желание да му бъде прехвърлена
разкритата при ищеца партида за притежавания от него и наследен впоследствие от П.
водоснабден обект – процесния апартамент – студио.
2
Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 25.08.2021 г., №
********** от 25.06.2021 г. и № ********** от 25.09.2019 г. /л. 21-23 от делото/, за
посочения апартамент била открита партида с аб. № 749361 към „ВиК” ЕАД. От
справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 8 от делото/ е
видно, че на монтирания в имота водомер са правени отчитания за периодите
24.10.2018 г. – 04.09.2019 г.; 05.09.2019 г. – 24.02.2021 г.; 25.02.2021 г. – 31.05.2021 г.;
и 01.06.2021 г. – 10.08.2021 г. При всички отчитания водомерът е „видян“, с
изключение на отчета от 31.05.2021 г., който е отбелязан в карнета като служебен. При
първото отчитане за водомер 1707/575 първото старото показание е било 138 куб.
метра, а новото – 199 куб. м., при второто отчитане старото показание е било 199 куб.
метра, а новото – 199 куб. метра Съгласно представен протокол от 31.05.2021 г. /л. 80
от делото/, на посочената дата за процесния водоснабден обект не е бил указан достъп
от собственика за повече от 2 месеца, предвид което е било начислено служебно
потребление, съгласно карнета в обем от 5 куб.м. При последният реален отчет на
водомера в собствения на ответницата обект, същият е видян, като старото показание е
било 204 куб. метра, а новото – 249 куб. метра. От фактурите се установява, че
посочените количества били остойностени, като по фактура № ********** от
25.09.2019 г. били начислени 179,18 лева за потребена вода, по фактура № **********
от 25.06.2021 г. – 13,81 лева, а по фактура № ********** от 25.08.2021 г. – 124,26 лева
за потребените в собствения на ответницата обект услуги.
Видно от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Към
2019 г. и 2018 г. тези цени били в следните размери: 1,399 лв. за доставяне на вода,
0,477 лв. – за отвеждане и 0,619 лв. за пречистване, за 2019 г. и 1,335 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,380 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,559 лв. на
куб. м., за 2018 г., съгласно Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. и Решение № Ц-34 от
15.12.2017 г. на КЕВР. Видно от фактурите различните цени през различните периоди
са съобразени.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответницата е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до собствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. По делото и от
обсъдените доказателства безспорно се установи, че между страните са съществували
облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК, предвид което и
съдът приема, че ответницата е потребител на вода за собствения си водоснабден
обект, предвид изричния акт за приемане наследството на наследодателя В.П..
Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване на
съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но
след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът
3
намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Още повече,
видно от исковата молба, по издадената фактура от 25.09.2019 г. е постъпило частично
плащане от страна на ответницата, което следва да се цени от съда като признание от
нейна страна за действителното потребление на количества вода и тяхното
остойностяване по същата. Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите
условия, при които се доставят услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват
ответницата.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на
ответницата е станало на 04.09.2019 г., 24.02.2021 г., 31.05.2021 г. и на 10.08.2021 г.
Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при
обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти
годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, извършени именно през
есента на 2019 г. и есента и пролетта на 2021 г., като видно от едно от отчитанията от
пролетта на 2021 г. не е имало потребени нови количества вода за обекта. С оглед
обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужди
граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал.
4 от Общите условия, като подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй
като след като отчетникът е „видян“ показанията на водомера, на практика са отчетени
действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4
от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите
условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че с
процесното отчитане, макар извършено в известно отклонение от сроковете по чл. 24,
ал. 4 от ОУ са избегнати по-неблагоприятни последици за ответницата, като е отчетено
действително потребеното количество вода. Действително, между отчета от 04.09.2019
г. и 24.02.2021 г. са изминали три години, но видно от справката, за този период не е
имало потребление на услуги в обекта. Що се касае до служебния отчет от 31.05.2021
г., същият е надлежно извършен, след съставяне на констативен протокол за неуказан
достъп до измервателния уред, а прогнозното количество потребление е било
определено надлежно по реда на чл. 25, ал. 8, т. 1, предл. 2 от ОУ и е потребено, с
оглед последващия реален отчет от 10.08.2021 г. и измерените значително
надхвърлящи прогнозното служебно начислено количество кубици вода за обекта.
Следователно оспорванията на особения представител на ответницата за неправилно
отчитане на водомера в отсъствието на ответницата са несъстоятелни. Правата на
ответницата са били запазени, като в нейно присъствие, през периодите на
пребиваването в имота е извършено реално отчитане на потреблението в собствения
ѝ водоснабден обект, съобразно представената по делото справка.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 25.09.2019 г., 25.06.2021 г. и 25.08.2021 г. - в рамките на до един месец от отчета,
като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали
изискуеми 30 дни след издаването им, съответно на 27.10.2019 г., 27.07.2021 г. и
27.09.2021 г.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
4
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответницата.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Нанева, при наличен достъп до
водомерите, на действително потребените количества вода от ответницата за
собствения процесен водоснабден обект, като за част от вземанията по фактурите
дори е постъпило плащане от ответницата.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 243,45 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди и ищцовите
твърдения за извършени частични плащания от ответницата по процесните фактури.
Не може да се сподели оплакването на особения представител, че с фактурата от
25.09.2019 г. некоректно бил включен втори период 24.10.2018 г. – 31.12.2018 г.
Съгласно справката, фактурата е издадена за отчетен период от 24.10.2018 г. до
04.09.2019 г., като при приложение на правилото на чл. 31, ал. 3 от ОУ на оператора,
потреблението е разпределено пропорционално на броя на дните, по време на които
действа старата и новата цена, съответно за 2018 г. и 2019 г. За пълнота следва да се
отбележи, че вземането на ищеца по тази фактура е признато от ответницата с
конклудентни действия, като частично е заплатена сума в размер на 73,80 лева.
Относно релевираното от особения представител на ответника възражение за
настъпила в негова полза погасителна давност по отношение на ищцовите вземания,
съдът преценява същото, като неосователно. Действително се касае до периодични
плащания, които се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна
давност по чл. 111 от ЗЗД, но в случая и съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ при които се
предоставят ВиК услугите, вземането падежира в 30-дневен срок от издаване на
фактурата или конкретно по процесните фактури – на 27.10.2019 г., 27.07.2021 г. и
27.09.2021 г. Т.е. вземанията са възникнали с издаването на фактури за тях, но
изискуемостта им е настъпила с изтичане на срока за доброволно плащане за
ответника. При това положение се налага извод, че давността по отношение на
процесните суми е била прекъсната с подаване на исковата молба на 12.07.2022 г. /чрез
куриер/, като е щяла да изтече, както следва за главницата по фактура от 25.09.2019 г.
на 27.10.2022 г., за главница по фактура от 25.06.2021 г. на 27.07.2024 г., а за главница
по фактура от 25.08.2021 г. на 27.09.2024 г. По тези съображения, направеното
възражение се явява неоснователно.
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите суми и начислената лихва касае главницата по фактури от
датата на падежа до 11.07.2022 г. След извършени от съда математически действия по
умножаване и събиране, посредством калкулатор за изчисляване на законна лихва с
интернет адрес *** установи, че претендираната мораторна лихви е основателна и по
размер, предвид което следва да бъде присъдена вцялост.
5
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
12.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева по
настоящото дело. Съдът приема за доказани по делото посочените разноски, които
включват 100 лева – дължима заплатена държавна такса, 200 лева – внесен депозит за
възнаграждение за особен представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП,
Наредба за заплащането на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че за осъщественото в полза на
ищеца процесуално представителство от юрисконсулт следва да определи
възнаграждение в минималния размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю.В.П., БУЛСТАТ ***, чрез законния представител А. Ф. Т.
гражданин на Руската Федерация, с адрес: общ. ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на „ВиК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т.,
сумата от 243,45 /двеста четиридесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/
лева, представляваща незаплатена стойност по издадени фактури № ********** от
25.08.2021 г., № ********** от 25.06.2021 г. и № ********** от 25.09.2019 г., за
доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в общ. ***, с ид. № ***, аб.
№ 749361, с отчетен период 24.10.2018 г. – 10.08.2021 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.07.2022 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Ю.В.П., БУЛСТАТ ***, чрез законния представител А. Ф. Т.
гражданин на Руската Федерация, с адрес: общ. ***, на основание чл. 86 от ЗЗД, да
заплати на „ВиК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 40,10 /четиридесет
лева и десет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 26.10.2019 г. до 11.07.2022 г.
ОСЪЖДА Ю.В.П., БУЛСТАТ ***, чрез законния представител А. Ф. Т.
гражданин на Руската Федерация, с адрес: общ. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
да заплати на „ВиК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 400 /четиристотин/
лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 *** 00, ЦКБ – клон Бургас, BIC:
CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
6
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7