Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря С. Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1681 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално съединени искове за главница с правна квалификация на главния иск чл. 61, ал. 1 ЗЗД, на евентуално съединения с иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД иск – чл. 59 ЗЗД I на евентуално съединения с иска по чл. 59 ЗЗД иск – чл. 266 ЗЗД, както и кумулативно съединен с тях акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Д.-**” ЕООД, твърди, че на 29.09.2011 г. сключил с ответника - „Ф.л.” ЕООД, договор за изработка, по силата на който се задължил да извърши строително-монтажни работи на обект „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“, които са определени по вид и количество в приложение 1 към договора, а ответникът е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в размер на 600 881, 13 лв. Посочва, че в хода на строителния процес се наложило извършването на допълнителни работи, които не са били предмет на сключения договор за изработка. Ищецът заявява, че в периода от 01.04.2012 г. до 30.06.2012 г. е изпълнил всички допълнително необходими строително-монтажни работи, които са описани в съставени от него протоколи, а именно протокол № 9 от 03.05.2012 г. и протокол № 10 от 11.07.2012 г. Посочва, че ответникът не е подписал тези протоколи, но същевременно не е направил никакви възражения относно качеството на изпълнените допълнителни работи. Твърди, че ответникът е започнал да използва по предназначение обекта, в който са били извършени процесните СМР-та, с което свое действие е приел извършената от ищеца работа по неговото изграждане в цялост. Ищецът счита, че между страните по спора е постигнато устно съгласие за това, че възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за допълнително възложените за извършване строителни работи е в размер на 168 721, 05 лв. Посочва, че разходите, които той е извършил, за да изпълни допълнителните строително-монтажни работи на обекта възлизат на сумата от 150 000 лв., като така изпълнената работа, ако се приеме, че не е възложена с договор, е била предприета уместно и в интерес на ответника.
Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 122 374, 85 лв., представляваща частично заявена претенция от дължимата такава от 150 000 лв., представляваща стойността на направените разходи за извършване на строително-монтажни работи на обект „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“, описани в протокол № 9 от 03.05.2012 г. и протокол № 10 от 11.07.2012 г., чието изпълнение е необходимо и е извършено уместно и в интерес на ответника, без да е налице сключен договор за тяхното възлагане, както и сумата от 37 365, 02 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.05.2014 г. до 02.05.2017 г.
Ищецът моли съдът, ако отхвърли главния иск за присъждане на сумата от 122 374, 85 лв., да осъди ответника да му я заплати като такава, с която ищецът е обеднял като е извършил разходи за изпълнението на строително-монтажни работи на обект „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“, описани в протокол № 9 от 03.05.2012 г. и протокол № 10 от 11.07.2012 г., без да е налице правно основание за това.
Ищецът моли съдът, ако отхвърли евентуално предявения иск за присъждане на сумата от 122 374, 85 лв. основан на настъпилото неоснователно обогатяване, да осъди ответника да му я заплати като частично заявена претенция от дължимата такава от 168 721, 06 лв., представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни работи на обект „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“, описани в протокол № 9 от 03.05.2012 г. и протокол № 10 от 11.07.2012 г., което се дължи на основание сключен между страните договор за изработка. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по исковете - „Ф.л.” ЕООД, ги оспорва. Твърди, че всички строително-монтажни работи, които ищецът е извършил на процесния обект, са в изпълнение на сключения между страните договор за строителство и уговореното възнаграждение за тях му е изцяло изплатено. Заявява, че извън строителни работи, уговорени с договора от 20.09.2011 г., на ищеца не е възлагано извършването на други дейности по обекта. Посочва, че голяма част от строителните работи на обекта са изпълнени от други юридически лица, различни от ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на предявеното вземане за получаване на обезщетение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран
с няколко обективно съединени при условията на евентуалност искове за осъждане
на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата
от 122 374, 85 лв., която по всеки един иск се претендира на различно правно
основание – по главния и първия евентуален иск тази сума се претендира на извъндоговорно основание, а по втория евентуален иск тя се претендира
на договорно основание, което е сключен договор за изработка.
От ответника е
направено възражение за недопустимост на предявените искове, като тази страна
се позовава на факта, че преди настоящото е образувано друго дело пред Софийски
районен съд, което има същия предмет като настоящото, което възражение следва
да бъде разгледано.
От представения
по делото препис от решение от 29.09.2019 г., постановено по гр.д. № 27116/ 2016 г. по описа
на СРС, 75 състав се установява, че предмет на разглеждане в това производство
е иск, предявен от „Д.-**” ЕООД срещу „Ф.л.” ЕООД за заплащане на сума в размер на 16 759, 15 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за извършени строително-монтажни работи,
които са конкретно посочени, като е записано, че те представляват част от
работите, описани в протокол за изпълнени строителни и
монтажни работи № 10/ 11.07.2012 г. Като
основание на този осъдителен иск е посочено наличието на сключен между страните
договор.
При съпоставка на предмета и страните по описаното дело и по настоящото се установява, че страните и по двете дела са едни и същи, но липсва съвпадение на техния предмет. Това е така, тъй като по настоящото производство ищецът се позовава на няколко правопораждащи факта, като два от тях, на които се основават главния и първия евентуален иск за присъждане на сумата от 122 374, 85 лв. са извъндоговорни, каквито не са били предмет на разглеждане по делото, образувано пред СРС. Освен това при анализ на описанието на строителните работи, за които се претендира възнаграждение по гр.д. № 27116/ 2016 г. по описа на СРС, 75 състав, се налага изводът, че те изобщо не са включени в предмета на настоящото дело по нито един от предявените искове, което е видно от исковата молба и уточнението на исковата молба, направено с молба от 17.07.2017 г. СМР-тата, които са предмет на делото пред СРС са точно тези, които ищецът посочва изрично, че не са част от претенцията му за присъждане на стойността на извършените работи по протокол № 10/ 11.07.2012 г., с която е сезиран СГС. Следователно между производствата по гр.д. № 27116/ 2016 г. по описа на СРС, 75 състав и това по настоящото дело липсва пълен идентитет по страни и предмет, което прави възражението за недопустимост, направено от ответника, неоснователно. Исковете, с които съдът е сезиран са допустими и той е длъжен да се произнесе по тяхната основателност.
На първо място ще бъде разгледан един въпрос, който е от значение за основателността на всеки един от предявените искове. Това е въпросът дали от представените по делото доказателства се установява, че между страните по спора е сключен договор за изработка, по който ответникът възлага на ищеца извършването на строително-монтажните работи, описани в исковата молба. Уважаването на исковете, които произтичат от извъндоговорни факти, е обусловено от извода, че по делото не е доказано, че между страните по спора е постигнато съгласие за извършване на процесните строителни дейности и обратното, уважаването на иска, чийто правопораждащ факт е сключен договор за изработка, е обусловено от доказването, че такова съгласие е постигнато.
По делото не е спорно, че между „Ф.л.” ЕООД,
като възложител, и „Д.-**” ЕООД,
като изпълнител, са възникнали облигационни
отношения, произтичащи от сключен договор
за изработка. Това е видно и от приетия като
доказателство в производството
писмен договор от 29.09.2011 г., който
е подписан от двете страни по
сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание
на правата и задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите, такова, каквото е отразено в неговите
клаузи. С договора страните по него са постигнали съгласие по всички съществени
елементи на договора за изработка,
а именно за вида на работа,
която изпълнителят „Д.-**” ЕООД се задължава
да извърши, както и за размера
на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за
извършената работа. По силата на този договор в тежест на ищеца е възникнало задължение да
изпълни строително-монтажни работи /СМР/ на обект „Цех
за дървена дограма в с. Мусачево“, които
са описани по вид и количество в приложение 1 към договора, което представлява
неразделна част от него и се състои от няколко количествено –стойностни сметки.
При съобразяване
на твърденията на ищеца, на които той основава претенциите си, е видно, че той
претендира да му бъдат възстановени направени от него разходи съответно да му
бъде присъдено възнаграждение за извършени от него строително-монтажни работи,
които не са включени в количетвено-стойностните
сметки, представляващи приложение към договора за изработка от 29.09.2011 г., а
такива, които му е възложено да извърши допълнително в процеса на строителство.
Те са описани като вид и количество в два протокола за
изпълнени строителни и монтажни работи – протокол № 9/ 03.05.2012 г. и протокол № 10/ 11.07.2012
г. За да се приеме, че тези строителни дейности са
предмет на сключен договор за изработка, трябва да бъде доказано или че между
ищеца и ответника е постигнато изрично съгласие за това, че ответникът възлага,
а ищецът приема да извърши тези работи, или да се установи, че тези работи са
технически необходими за завършване на строежа, който е възложено да се изпълни
с договора за изработка, сключен на 29.09.2011 г. Тогава, когато се касае за
допълнително изпълнени СМР, които нямат самостоятелен характер, а имат
обслужващо значение по отношение на цялостния строеж, който следва да бъде завършен
и тяхното извършване е станало необходимо, за да може изработеното да отговаря
на действащите строителни правила и норми и с оглед на това да бъде прието от
компетентните контролни органи в областта на строителството, се приема, че тези
работи представляват част от вече възложеното със сключения договор за
изработка, а не нещо различно, което да се квалифицира като изменение на вида и
обема на задължението, което е възникнало в тежест на изпълнителя по тази
сделка. Ето защо и за да се счете, че такива дейности са възложени за извършване
по силата на сключен договор за изработка, не е необходимо да бъде изразявано последващо съгласие за това от двете страни по него. В този
смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
241 от 09.03.2017 г., постановено по т. д. № 2799/2015 г. по описа на ВКС, І т.о.,
Решение № 82 от 19.07.2011 г., постановено по т. д. № 658/2010 г. по описа на
ВКС, І т.о.
По делото няма представени никакви доказателства, от които да се установява, че между страните по договора за изработка от 29.09.2011 г., впоследствие, след неговото сключване, е постигнато съгласие за това, че „Ф.л.” ЕООД възлага на „Д.-**” ЕООД извършването на каквито и да е допълнителни СМР, които не са били включени в тези, които са възложени със сключената сделка. Нито едно от писмените доказателства, които са приети в производството, включително представените два протокола за изпълнени строителни и монтажни работи № 9/ 03.05.2012 г. и № 10/ 11.07.2012 г., в които са описани точно процесните строителни работи, не са подписани от представител на ответника „Ф.л.” ЕООД, поради което и от тях не се установява изразена от това юридическо лице чрез негов представител воля да възложи на ищеца да извърши спорните строителни дейности по изграждането на цялостния строеж, представляващ „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“. В производството не се доказа и ответникът да е осчетоводил издадените от ищеца две фактури – фактура № 2081/ 20.05.2015 г. и фактура № 2080/ 20.05.2015 г., които са съставени във връзка с дължимото възнаграждение за изпълнените строително-монтажни работи, отразени в протоколи № 9/ 03.05.2012 г. и № 10/ 11.07.2012 г., което действие, ако беше извършено, щеше да има характер на признание от този правен субект, в качеството му на възложител, че е изразил съгласие да сключи договор за изработка с предмет извършване на описаните в протоколите СМР и при възнаграждение, което се следва на изпълнителя в размера, посочен в тези счетоводни документи.
Липсата на писмен документ не влияе на действителността на сделката за изработка, доколкото тя е неформална и писмената форма не е условие за нейната действителност, поради което и сключването й може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Такива обаче в случая не могат да бъдат свидетелските показания. Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства възнаграждението, което е уговорено да се дължи за строително-монтажните работи, които са описани в протокол № 9/ 03.05.2012 г. и в протокол № 10/ 11.07.2012 г., е в размер над 5 000 лв. Това означава, че и стойността на договора за изработка, който се твърди, че е сключен между страните по спора допълнително, след сключване на договора от 29.09.2011 г., е на стойност над 5 000 лв., която се определя от размера на уговореното между страните по тях възнаграждение, което е дължимо от възложителя на изпълнителя. Установяването на договори на стойност над 5 000 лв. не е допустимо да се доказва със свидетелски показания съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК. Ето защо и съдът не обсъжда събраните в производството доказателства чрез разпита на свидетели, по отношение на това дали от техните показания се установява факта на сключване на договор за изработка между ищеца и ответника с предмет възлагане на допълнителни СМР и какво е съдържанието на правата и задълженията на страните по него.
По делото не се доказва и това, че процесните строителни работи по изграждане на обект, представляващ „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“, представляват такива, които нямат самостоятелен характер, а имат обслужващо значение и са технически необходими за завършване на посочения строеж, който е възложено да се изпълни със сключения между страните договор от 29.09.2011 г. Ето защо и не може да се приеме, че тези работи имат характер на такива, които да се считат възложени за извършване по силата на вече сключения договор за изработка и за които да не е необходимо да бъде постигано последващо и изрично съгласие от двете страни по сделката за тяхното възлагане срещу заплащане на възнаграждение.
С оглед на всичко изложено трябва да се обобщи, че в производството не се установи, че ищецът и ответникът са сключили договор за изработка с предмет извършването на строителните работи, които са предмет на предявените искове.
По главния иск с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД:
При съобразяване на твърденията, направени от ищеца, се налага изводът, че той основава предявения от него главен иск за присъждане на сумата от 122 374, 85 лв., на следните обстоятелства: 1) че ищецът е извършил описаните в исковата молба строително – монтажни работи по изграждане на строежа „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“; 2) че ищецът е направил разходи за извършване на тези строителни дейности в размер на 150 000 лв.; 3) че тези строителни работи са извършени без възлагане от ответника, но с неговото знанието и без противопоставянето му; 4) че описаните в исковата молба СМР са извършени в интерес на ответника. Това означава, че в случая ищецът се позовава на фактическия състав на чл. 61, ал. 1 ЗЗД и твърди, че отношенията между страните следва да се уредят съобразно правилата за водене на чуждa работа без пълномощие. Следователно правната квалификация на предявения главен иск е чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме,
че за ищеца е възникнало вземане по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, по делото трябва да се
установи настъпване на следните елементи от фактическия състав на приложимата
правна норма: 1) едно лице да е предприело чужда работа - правни или материални
действия, без тя да му е възложена от лицето, в интерес на което тя се извършва;
2) у лицето, извършило чуждата работа да съществува намерение да я управлява и
това да е извършено доброволно, а не да е негово задължение по закон; 3)
чуждата работа да е била предприета уместно и да е била добре управлявана в
чужд интерес.
Ищцовото дружество „Д.-**” ЕООД твърди, че
чуждата работа, която е извършил представлява изпълнени от него строително-монтажни
работи на обект „Цех за дървена дограма в с.
Мусачево“, които работи са част от
тези описани по вид и количество в два протокола, както следва: СМР–тата, които са описани в т. 4 от част „Вертикална
планировка“, в част „Резервоар“, в част „Площадкова
канализация“ и в част „III. Стена Итонг-голямо и
малко хале“ от Протокол за изпълнени
строителни и монтажни работи № 9/ 03.05.2012 г., както и СМР-тата, които са описани в Протокол за изпълнени строителни
и монтажни работи № 10/ 11.07.2012 г., с
изключение на тези, посочени в т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от част „Архитектурна“,
както и на тези, посочени в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 на част „Врати“.
По делото не е
спорно, че посоченият цех за дървена дограма е собственост на ответника „Ф.л.” ЕООД, което
означава, че той е този, който се ползва от работата по извършване на
строителните дейности и следователно тя представлява чужда работа по отношение
на ищеца по смисъла на чл. 61 ЗЗД.
Доколкото по
делото се доказа, че между страните по спора не е постигнато съгласие за
сключване на договор за изработка, с който тези строителни дейности да са
възложени за извършване от ответника на ищеца и да е уговорен размер на
възнаграждение, който ще се дължи за тяхното изпълнение, то трябва да се
приеме, че работата, която се твърди да е предприета от „Д.-**” ЕООД, не му е
възложена от ответника, който правният субект, който се ползва от нея.
Следователно тази работа представлява чужда работа, водена без пълномощие по
смисъла на чл. 60 и чл. 61 ЗЗД и отношенията между лицето, което я е предприело
и това, което се ползва от нея трябва да се уредят по правилата на извъндоговорната, а не на договорната отговорност, която
предполага наличие на сключен договор по възлагане на конкретната работа,
какъвто в случая липсва.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе по това дали от събраните в производството доказателства се установява, че строителните работи, за разходите по извършване на които ищецът иска да бъде обезщетен, са изпълнени, както и дали те са изпълнени от него, които въпроси са спорни между страните в производството.
Реалното извършване на обекта
„Цех за дървена дограма в с. Мусачево“ на процесните
СМР от ищеца не се установява от приетите като доказателства по делото два
протокола за извършени строителни и монтажни работи, които са протокол № 9/
03.05.2012 г. и протокол № 10/ 11.07.2012 г. В съдържанието на тези писмени документи е
удостоверено настъпване на определени факти от обективната действителност,
които са изпълнението на конкретни видове строителни работи, поради което и те
имат характер на свидетелстващи документи. Както беше посочено обаче тези
документи не са подписани от представител на ответника, а са подписани
единствено от представител на „Д.-**” ЕООД, като в тях са удостоверени факти, които са
изгодни за това дружество в процеса. Частният
свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена
сила, само когато удостоверява неизгодните факти и тя важи в гражданския процес
единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не
са го подписали. Ето защо трябва да се заключи, че описаните протоколи нямат материална
доказателствена сила по отношение на ответното
дружество и не доказват настъпването на което и да е от удостоверените с тях
обстоятелства.
Изводи за това дали процесните СМР са реално извършени на обекта в претендираните в процеса количества се съдържат в заключенията на изготвените единична основна и тройна съдебно-техничекси експертизи /СТЕ/. Те са направени с оглед на притежаваните от вещите лица специални знания, каквито съдът няма и след извършена проверка и замерване на място по отношение на тези строителни дейности, които са видими и съобразно съставените в процеса актове за строителство, поради което съдът ги кредитира изцяло.
В заключенията
на единичната и тройната СТЕ е посочено, че една част от работите, които ищецът
претендира, че са изпълнени на обекта, представляват скрити работи. Понятието
„скрити работи“ има легална дефиниция, която е дадена в § 1, т. 1 от ДР на Наредба
№ 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството /Наредбата/ и съгласно която те са всички видове СМР, които
подлежат на закриване при изпълнението на технологично следващите ги СМР и
техните количества, качество и точност не могат да бъдат определени след
закриването им. От самото определение на това понятие е видно, че след като
бъдат изпълнени СМР, които в хода на технологичния процес следват по време
изпълнението на т.нар. скрити работи, количеството и качеството на последните
не може да бъде установено. Това е така, тъй като те не са видими, остават
скрити в конструкцията на цялостния строеж. Ето защо и за да може впоследствие
да бъде доказано при нужда тяхното изпълнение в Наредбата е предвидено, че
количеството и качеството на извършените работи, които подлежат на закриване,
се установява с конкретен документ, който се съставя от строителя, проектантите
по съответната част и технически правоспособните физически лица по съответните
части към лицето, упражняващо строителен надзор. Съгласно чл. 7, т. 12 от
Наредбата този документ представлява акт за установяване на всички видове
строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
постигнати изискванията на проекта по приложение № 12 /акт образец № 12/, който
съдържа данни за всички извършени СМР, които подлежат на закриване или чието
количество и качество по-късно не може да бъде установено при закриването им с последващите технологични операции, процеси, работи.
Предвид горното съдът
приема, че по делото е доказано, че са изпълнени тези от процесните
СМР, които съгласно изводите на вещите лица представляват скрити работи, които
са удостоверени като извършени в представените по делото актове образец № 12 и
същевременно вещите лица в приетите заключения след оглед на място на строежа
са направили извод, че тези работи са извършени съответно са технически
необходими за приключване на работата и няма как да не са изпълнени.
Във връзка с
направеното от ищеца оспорване на подписа на лице, което от негово име е
подписало представените по делото актове образец № 12, трябва да се посочи, че
фактът дали и кое лице е подписало тези документи от името на ищеца не оказва влияние
върху извода на съда, че те се ползват с доказателствена
сила относно факта на извършване на описаните в тях СМР. Това е така, тъй като
в процеса не е спорно, че тези актове са подписани от представител на ответното
дружество, за което отразените в тях обстоятелства са неизгодни. Ето защо и
полагането на подпис върху тези документи от представител на ответника е това,
което е от значение за преценка дали те имат доказателствена
сила или не, а не полагането на подпис от представител на ищеца.
Част от претендираните СМР, имащи характер на скрити работи, са
приети за извършени само от вещото лице по единичната СТЕ Л. Й., като те не са
посочени като изпълнени в заключението на тройната СТЕ. От тях съдът приема за
реално извършени на обекта само тези, които са описани в приетите по делото
актове образец № 12 и за които в тройната СТЕ не е направен извод, че се
дублират с такива, които са включени в по-рано съставен в процеса на
строителство протокол, означен с № 6/ 04.04.2012 г. и
съответно приема за неизвършени тези, за които в заключението на тройната СТЕ е
направен извод, че се дублират с тези по първия протокол или е посочено, че не
може да се направи категоричен извод, че не се дублират.
С оглед на
изложените аргументи съдът счита за доказано, че са извършени следните от претендираните СМР, за които в СТЕ е посочено, че имат
характер на скрити работи: - по протокол №
9/ 03.05.2012 г. това са СМР по
монтаж на уличен отток от част „Площадкова
канализация“; - по протокол № 10/ 11.07.2012
г. това са СМР по т. 5 от част
„Конструктивна“, СМР по т. 1, 2, 4 от част „Сухо строителство“, СМР по т. ан 100 и ан 102 от част „Сухо строителство“,
СМР по от т. 2 до т. ан 94 от част „Вертикална
планировка“, всички СМР по част „Допълнителни фундаменти силоз“, всички СМР по
част „Фундамент главен портал“, всички СМР по част „Фундамент за трафопост“,
всички СМР по част „Фундамент за КПП“, всички СМР по част „Фундамент, стена и
стълбище до КПП“, СМР от т. ан 36 до т. ан 35, т. ан 70, от т. ан 47 до т. ан 30, т. ан. 81, т. ан. 82, от т. ан. 85 до т. ан 90, т. ан 40, т. ан. 49 и т. ан 49 от част „Вертикална
планировка“.
Съдът приема, че
тези строителни дейности, за които в заключенията на депозираните експертизи е
посочено, че към момента са закрити и че не фигурират като извършени дейности в
нито един от представените по делото актове образец № 12, не са реално
извършени на обекта в количеството, което се твърди от ищеца. Това е така, тъй
като предвид естеството им и мястото им в технологичния процес на извършване на
строителството тяхното изпълнение като част от целия завършен строеж не може да
се установи при оглед на място от вещите лица, изготвили експертизите, или
изцяло, или дори и да може да се направи извод, че те са извършени, не може да
се изчисли в какво количество, което да се съпостави с това, отразено в
протоколите № 9/ 03.05.2012 г. и № 10/ 11.07.2012 г. Освен това извършването на
тези работи не е удостоверено в нито един документ – нито в съставен акт
образец № 12, нито в друг документ, който да се ползва с доказателствена
сила в процеса. Фактът на реално изпълнение на тези работи не се доказва и от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които не изнасят пред съда
факти за извършване на определен конкретен вид СМР, както и за конкретно количество
от всяка една от скритите работи, които са изпълнени като част от целия строеж
на обект „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“. Установяването на обстоятелството по извършване
на всеки отделен вид строителна дейност в претендираното
количество е поставено в доказателствена тежест на
ищеца, за която страна са и неблагоприятните последици от непредставяне на
достатъчно доказателства за неговото настъпване, които се изразяват в това, че
съдът е длъжен да счете, че тези факти, които не са доказани в процеса при
условията на пълно и главно доказване, не са се осъществили.
Съдът приема за
неизвършени и тези от скритите работи, които са посочени в приетите като
доказателства актове образец № 12, по отношение на които обаче в заключението
на тройната СТЕ е направен категоричен извод, че те са включени в съставен
преди процесните два протокола друг протокол - протокол
обр. 19, означен като протокол № 6/ 04.04.2012 г. Вещите лица са достигнали до този извод при
анализ на данните в двата протокола и тяхната съпоставка, както и след
извършване на изчисления съобразно данните от екзекутивния, архитектурен проект
и измерванията на място, от които е установено, че изпълнените на място количества
от всяко едно СМР от тези, които са описани по два пъти в различните протоколи,
са равни на посочените в протокола, който е първи по-време, като не се
установява впоследствие от същото СМР, на същия обект да са извършени
допълнителни количества. Следователно отношенията между страните във връзка с
извършването на тези СМР, тяхното приемане и изплащането на възнаграждение за
това са уредени с подписването на протокол № 6/ 04.04.2012
г., а не с процесните два протокола, като не е
допустимо едни и същи строителни дейности да се претендират за извършени по два
пъти.
В заключенията
на единичната и тройната СТЕ е посочено, че другата част от работите, които
ищецът претендира, че са изпълнени като вид, са такива, чието извършване може
да се установи при оглед на място към момента на изготвяне на експертизата,
като може да се направи изчисление и за това какво количество от всяко
конкретно СМР е реално изпълнено. Съдът приема, че всички СМР, които вещите
лица по допуснатите експертизи са констатирали като налични при огледа на
строежа, са извършени в количеството, в което е посочено в заключението на
тройната СТЕ и това са следните работи: - по протокол № 9/ 03.05.2012 г. това
са СМР по монтаж на уни паве в количество от 200
кв.м. от част „Вертикална планировка“ и СМР по направа на шпакловка с лепило на
циментова основа от 724, 50 кв.м. по част „Стена от Итонг
– голямо и малко хале“; - по протокол № 10/
11.07.2012 г. това са СМР по т. 1,
2, 3 и 4 от част „Конструктивна“, СМР по т. 4 от част „Врати“, СМР по т. ан 98 и ан 99 от част
„Допълнителни работи“, СМР по от т. 8 до т. т. ан 53
и по т. ан 101 от част „Сухо строителство“.
Съдът счита за
неизвършени на строежа останалите отделни строителни дейности от всяка една
част от протокол № 9/ 03.05.2012 г. и протокол № 10/
11.07.2012 г., които вещите лица по
тройната СТЕ са посочили, че не са констатирани като извършени на обект „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“ при огледа на място. Тези строителни дейности не
се доказва да са изпълнени и от нито едно друго прието в производството
доказателство – няма направено удостоверяване за тяхното извършване в нито един
двустранно подписан писмен документ, като това не се установява и от
показанията на разпитаните в
производството свидетели, които както се посочи не сочат някакъв конкретен вид
и количество строителни дейности да са извършени при
изграждането на цеха в с. Мусачево.
След като в
производството се доказа, че една част от строителните работи, които са предмет
на предявените искове, са извършени, то съдът трябва да отговори на въпроса
дали от събраните доказателства се установява, че те са изпълнени на обекта от
ищеца „Д.-**“ ООД.
За
установяване на това обстоятелство в производството са събрани гласни
доказателства. В показанията си двама от разпитаните свидетели –Д.Н. и М.М., заявяват, че две са дружествата, които са изпълнявали
строителните работи на обекта „Цех за дървена дограма
в с. Мусачево“ и това са „Д.-**“ ООД
и „Кастело прикаст“ ООД. От
фактите, които са възприели лично и непосредствено и двамата свидетели и които
изнасят пред съда е видно, че дружеството „Кастело прикаст“ ООД е извършило ограничени по вид строителни
дейности, които са се изразявали единствено в изграждане на стоманобетонна
напрегната конструкция на халето, която се състои от колони, греди и двойни
Т-образни напрегнати панели на покрива. И двамата свидетели сочат, че работите
по изграждане на фундаменти за монтиране на конструкцията – изкопни работи,
метална конструкция за монтиране на сградата, както и по направа на изолация на
тази конструкция, т.нар. обличане на сградата със сандвич панели, са извършени
от служители на ищеца. От показанията на тези двама свидетели, както и на
свидетеля Райно Райнов се установява още, че ищцовото
дружество е извършило и изпълнението на следните видове работи на обекта: вертикална планировка с бетонови елементи,
Водопровод и канализация в сградата и площадково. Показанията на всички свидетели относно
описаните факти са еднопосочни, не си противоречат, като те се допълват, тъй
като някои от свидетелите описват по-детайлно извършените от ищеца видове
строителни дейности от другите. С оглед на това и предвид липсата на събрани
доказателства, които да опровергават настъпването на посочените от свидетелите
обстоятелства, съдът кредитира техните показания изцяло, като достоверни.
При съобразяване
на вида на СМР-тата, които се доказа, че са реално
изпълнение на обекта, се налага изводът, че те са такива, които попадат в този
вид дейности, които свидетелите твърдят, че са извършени от ищеца, както
самостоятелно, така и чрез подизпълнители, а не от другото дружество, което е
взело участие в изграждането на строежа. Ето защо съдът приема, че по
делото се установява, че всички СМР, които са реално извършени на обекта „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“ и които са посочени изрично изрично
като такива в настоящото решение по позициите, на които те са вписани в протокол № 9/ 03.05.2012 г. и протокол № 10/ 11.07.2012 г., са изпълнени точно от ищцовото
дружество „Д.-**“ ООД.
Доколкото изграденият
цех е собственост на ответника „Ф.л.” ЕООД, то това юридическо лице е правният субект, в
чиято правна сфера настъпват ползите от работа по изпълнение на приетите като
реално извършени СМР-та. Следва да се приеме, че извършената от ищеца работа е
предприета уместно и в съответствие с интересите на ответника, тъй като между страните
по делото не се спори, че цялостният строеж на цеха за дървена дограма, от
който те са част, е завършен, въведен е в експлоатация и към момента се
използва по своето предназначение. Това означава, че по делото са осъществени
всички елементи от фактическия състав на чл. 61, ал. 1 ЗЗД и ответникът, като
заинтересуван, следва да обезщети ищеца, в качеството му на гестор,
като обезщетението в тази хипотеза на водене на чужда работа без пълномощия е
равно на стойността на направените от последния необходими и полезни разноски.
В практиката на
ВКС се приема, че обезщетението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в случаите, когато са
извършени СМР, които не се обхващат от предмета на договора за строителство, се
определя от размера на разходите, направени от строителя за материалите и за
труда, като в него не се включва размера на търговската печалба, която участва
при определяне на размера на възнаграждението за извършени СМР, когато те са
възложени със сключен договор за изработка. В този смисъл е произнасянето на
ВКС с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК – решение № 60 от 25.03.2013 г, постановено
по т.д. № 475/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
От
заключенията на приетите в производството единични и тройна СТЕ се установява,
че част от строителните дейности, които се установи, че са изпълнение на обекта
са извършени от „Д.-**“ ООД, а друга
част са извършени чрез възлагането им на подизпълнители. Обезщетението по чл.
61, ал. 1 ЗЗД, което се следва за първата група от дейности трябва да се
определи от размера на разходите, които ищецът е направил за труд и материали,
а обезщетението, което се следва за втората група дейности е в размер на
разходите, направени от ищеца за заплащане на възнаграждението на
подизпълнителите, които са тези, които са осигурили за своя сметка материалите
и труда за изпълнение на възложените им СМР-та.
За да определи
какъв е размера на разходите за материали и труд за строителните дейности,
които се установи, че са реално извършени, съдът съобразява на първо място
това, че по делото са представени анализи за формиране на цените на видовете
работи, които са описани в протокол № 9/ 03.05.2012 г.
и протокол №
10/ 11.07.2012 г., от които е видно,
че те включват разходите за труд и материали за тяхното изпълнение и 8 %
търговска печалба. Освен това трябва да се вземе предвид и това, че в
заключението на допълнителната СТЕ, изготвена от вещото лице Й. е направен
извод, че цените на СМР-тата в тези два протокола са
сравними със средните цени за такъв вид дейности към 2012 г. и не са
спекулативни. След като посочените в процесните два
протокола цени на СМР-та са формирани въз основа основно на разходите, които ще
бъдат направени за труд и материали, необходими за тяхното изпълнение и доколкото
те отговарят на средните пазарни цени за такъв вид строителни дейности за 2012
г., когато са извършени, то съдът счита, че обезщетението, което се следва на
ищеца по чл. 61, ал. 1 ЗЗД трябва да бъде определено въз основа на стойностите
на съответния вид СМР, посочени в протокол № 9/
03.05.2012 г. и протокол № 10/ 11.07.2012 г.,
намалени с търговската печалба, която е 8 % от тази стойност. С оглед на това и
при направени изчисления размерът на дължимото на ищеца обезщетение възлиза на
сумата от 60 639, 35 лв. /стойността на изпълнените СМР по протоколите от 65
912, 34 лв. минус стойността на включената търговска печалба от 8 % в размер на
5 272, 99 лв./.
С оглед всичко изложено следва да се заключи, че по делото се установи, че в тежест на „Ф.л.” ЕООД е възникнало задължение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Д.-**“ ООД обезщетение за направените от последното дружество разходи за извършване на строителни дейности на обект „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“, които не са му възложени с договор, което обезщетение е в размер на 60 639, 35 лв. В производството не се представиха доказателства ответникът да е погасило това свое парично задължение. Той, обаче, е направил в преклузивния законоустановен срок за това /по чл. 367 ГПК/, възражение за погасяване по давност на предявеното вземане, което следва да бъде разгледано.
Искът с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност. Давността тече от момента на възникване на вземането за заплащане на обезщетение, което е от момента на извършване от гестора на чуждата работа. В случая това е моментът на извършване от ищеца на строителните дейности на обект „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“. От събраните по делото доказателства не може да се установи точния момент, в който от ищцовото дружество са извършени всяко едно от процесните СМР-та, описани в протокол № 9/ 03.05.2012 г. и протокол № 10/ 11.07.2012 г. Най-ранната дата, на която може да се приеме, че са изпълнени строителните работи по протокол № 9/ 03.05.2012 г., за които ответникът дължи обезщетение, е датата на съставяне на самия протокол – 03.05.2012 г., а най-късната е 17.08.2012 г., на която дата е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, който е акт обр. 15 съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, с който се извършва предаването на строежа от строителя на възложителя и следователно установява, че към тази дата целият строеж е завършен, което означава и всички строителни дейности в тази връзка. По делото няма представени доказателства от ответника, който се ползва от направеното възражение за погасителна давност, от които да се установява, че строителните работи по този протокол са реално изпълнени в по-ранен момент от посочения. Която и от двете дати да се приеме за такава на извършване на работата и оттам за възникване на вземането на ищеца към ответника за получаване на обезщетение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, изводът за това дали погасителната давност е изтекла би бил един и същи, а именно, че не е изтекла към датата на подаване на исковата молба, която е 21.02.2017 г., на която дата тя е изпратена до съда по куриер съгласно отбелязването в наличната по делото куриерска разписка.
Най-ранната дата, на която може да се приеме, че са извършени част от скритите строителните работи по протокол № 10/ 11.07.2012 г., за които ответникът дължи обезщетение, е тази на съставяне на актовете образец № 12, в които те са отразени, които видно от заключенията на изготвените СТЕ са от 18.05.2012 г. до 24.07.2012 г. За друга част от СМР-тата по този протокол това е датата на съставяне на самия протокол, която е 11.07.2012 г. Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се приеме за установено, че която и да е от строителните дейности по този протокол е изпълнена в момент преди неговото съставяне съответно преди съставяне на съответния акт образец № 12. Най-късната дата, на която се установява, че всички СМР по протокол № 10/ 11.07.2012 г. са извършени е 17.08.2012 г., на която дата, както беше посочено, е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. Която и от тези дати да се приеме за такава на извършване на отделните строителни дейности и оттам за възникване на вземането на ищеца към ответника за получаване на обезщетение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, би довело до един и същи извод, че погасителната давност за това вземане не е изтекла към датата на подаване на исковата молба, която е 21.02.2017 г. Това означава, че направеното от ответника възражение за погасяване по давност на правото на иск на ищеца да претендира заплащане на обезщетение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД е неоснователно.
С оглед всичко изложено, трябва да се заключи, че предявеният главен осъдителен иск следва да се уважи за сумата от 60 639, 35 лв. и да бъде отхвърлен за разликата над нея до пълния предявен размер от 122 374, 85 лв., представляваща частично заявена претенция от дължимата такава от 150 000 лв.
По предявения при условията на евентуалност иск с
правна квалификация чл. 59 ЗЗД:
Предвид извода за това, че част от предявения главен осъдителен иск срещу „Ф.л.” ЕООД е неоснователен, то в процеса се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на част от евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, която част е тази, с която е заявена претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер над 60 639, 55 лв. до пълния предявен размер от 122 374, 85 лв.
Както беше посочено в мотивите по разглеждане на иска за главница, предявен срещу главния ответник, по делото не се доказа, че „Д.-**“ ООД е извършило останалата част от претендираните строителни работи, които са описани в протокол № 9/ 03.05.2012 г. и протокол № 10/ 11.07.2012 г., извън тези по отношение на които главният иск е уважен, поради което трябва да се приеме, че за това дружество не е настъпило твърдяното обедняване. Това прави предявеният евентуален иск неоснователен и той трябва да се отхвърли за сумата над 60 639, 55 лв. до пълния предявен размер от 122 374, 85 лв., в която част е допустимо да се разгледа.
По предявения при условията на евентуалност с иска по
чл. 59 ЗЗД иск с правна квалификация чл. 266 ЗЗД:
Предвид извода за това, че част от предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД срещу „Ф.л.” ЕООД е неоснователен, то в процеса се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане и на част от евентуално предявения иск с правна квалификация чл. 266 ЗЗД, която част е тази, с която е заявена претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер над 60 639, 55 лв. до пълния предявен размер от 122 374, 85 лв., представляваща частично заявена претенция от дължимата такава от 168 721, 06 лв. - възнаграждение за извършени строително-монтажни работи на обект „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“, описани в протокол № 9 от 03.05.2012 г. и протокол № 10 от 11.07.2012 г., което се дължи на основание сключен между страните договор за изработка.
Както вече беше посочено в
мотивите на съдебното решение по делото не се установи между страните по спора
да е сключен договор, с който извършването на строителни работи, които са
описани в протокол № 9/ 03.05.2012 г. и протокол
№ 10/ 11.07.2012 г., да е възложено на „Д.-**“ ООД. След като в производството не се доказа, че ищецът
и ответникът са сключили договор за изработка с предмет тези СМР, като те не
могат да се считат възложени и на основание договора от 29.09.2011 г., то се налага крайният извод, че искът по чл. 266 ЗЗД за заплащане на
възнаграждение за тяхното извършване е неоснователен на предявеното
основание, което с оглед заявения правопораждащ това
вземане факт, е сключен договор. Този иск трябва да се отхвърли за сумата над 60 639, 55 лв. до пълния
предявен размер от 122 374, 85 лв., в която част е допустимо този иск да се разгледа.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на гестора на обезщетение за направените от него разходи при водене на чуждата работа, което възниква по силата на закона в тежест на ответника, е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед липсата на предвиден в закона срок, в който заинтересованото лице трябва да изпълни задължението си да заплати дължимото обезщетение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, то ще изпадне в забава след като бъде поканено от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът е отправил покана до „Ф.л.” ЕООД да изпълни възникналото в негова тежест по силата на закона задължение да му заплати обезщетение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Това не се установява от представената по делото нотариална покана с рег. № 22648/ 20.07.2015 г., в която е обективирана покана от „Д.-**“ ООД до „Ф.л.” ЕООД за изпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение за извършени строителни дейности, което е възникнало на основание сключен между тях договор за изработка. Това е изрично посочено в съдържанието на поканата, в която ищецът се е позовал на сключения договор и на постигнатите с него уговорки. Задължението, което се установи, че е възникнало за ищеца обаче произтича от извъндоговорен факт и следователно е различно от това, което ответното дружество е поканено да изпълни.
Липсата на покана означава, че „Ф.л.” ЕООД не е поставено в забава изпълнението на задължение по чл. 61, ал. 1 ЗЗД преди завеждане на делото и акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото
и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на
направените разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени от
тази страна разноски в общ размер от 18 749, 60 лв., от които сумата от 6 389, 60 лв. –
платена държавна такса за разглеждане на исковете, 10 лв. – платена държавна
такса за издаване на съдебни удостоверения, сумата от 5 350 лв. – платени
депозити за възнаграждение на вещи лица и призоваване на свидетели и сумата от 7
000 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че
е платено и което отговаря напълно на фактическата и правна сложност на делото,
поради което не е прекомерно. При съобразяване на размера на уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 7 821, 85 лв.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за реално заплатени разходи за водене на делото в размер на 4 400 лв., от които 400 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице и 4 000 лв. – адвокатско възнаграждение, което е претендирано и за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено. При съобразяване на размера на отхвърлената част от иска, се налага изводът, че на ответника се дължат разноски в размер на 2 729, 70 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 092, 15 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.л.”
ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.
61, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 60 639, 35 лв.
/шестдесет хиляди
шестстотин тридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за направените от „Д.” ЕООД разходи за
извършване на строителни дейности на обект „Цех за дървена дограма в с.
Мусачево“, които не са му възложени с договор и са изпълнени в интерес на „Ф.л.” ЕООД, които дейности са
следните: 1) по протокол за изпълнени строителни и монтажни работи № 9/
03.05.2012 г. - СМР по монтаж на уличен отток от част „Площадкова
канализация“, СМР по монтаж на уни паве в количество
от 200 кв.м. от част „Вертикална планировка“ и СМР по направа на шпакловка с
лепило на циментова основа от 724, 50 кв.м. по част „Стена от Итонг – голямо и малко хале“; 2) по протокол за
изпълнени строителни и монтажни работи № 10/ 11.07.2012 г. това са СМР по
т. 1, 2, 3, 4 и 5 от част „Конструктивна“, СМР по т. 4 от част „Врати“, СМР по
т. ан 98 и ан 99 от част
„Допълнителни работи“, СМР по т. 1 и т. 2, по от т. 4 до т. ан
102 от част „Сухо строителство“, СМР по от т. 2 до т. ан
94 от част „Вертикална планировка“, всички СМР по част „Допълнителни фундаменти
силоз“, всички СМР по част „Фундамент главен портал“, всички СМР по част
„Фундамент за трафопост“, всички СМР по част „Фундамент за КПП“, всички СМР по
част „Фундамент, стена и стълбище до КПП“, СМР по от т. ан 36 до т. ан 35, от т. ан 70 до т. ан. 32, от т. ан 47 до т. ан 30, т. ан. 81, т. ан. 82, от т. ан. 85 до т. ан 90, т. ан 40, т. ан. 49 и т. ан 49 от част „Вертикална планировка“, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 02.05.2017 г. – датата на подаване
на исковата молба, до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата
от 60 639, 35 лв. до пълния предявен размер от 122 374, 85 лв. - частична
претенция от общо дължимата такава в размер на 150 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.” ЕООД срещу „Ф.л.” ЕООД,
при условията на евентуалност с иска по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД в частта, с която се иска осъждане на „Ф.л.” ЕООД да
заплати на „Д.” ЕООД сумата над 60 639, 35 лв.
до пълния предявен размер от 122 374, 85 лв., представляваща сума, с която „Д.” ЕООД е обеднял като е извършил
разходи за изпълнението на строително-монтажни работи на обект „Цех за дървена
дограма в с. Мусачево“, които са
описани в т. 4 от част „Вертикална планировка“, в част „Резервоар“, в част „Площадкова канализация“ и в част „III.
Стена Итонг-голямо и малко хале“ от протокол за изпълнени строителни
и монтажни работи № 9/ 03.05.2012 г.,
както и са описани в протокол за изпълнени
строителни и монтажни работи № 10/ 11.07.2012 г., с изключение на тези, посочени в т. 2, т. 3, т. 4
и т. 5 от част „Архитектурна“, както и на тези, посочени в т. 1, т. 2, т. 3 и
т. 5 на част „Врати“, с които разходи „Ф.л.” ЕООД се е обогатил, без да е налице правно основание за това, като ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл. 59 ЗЗД за сумата от 60 639, 35 лв., тъй като не се е
сбъднало процесуалното условие, под което той е предявен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.” ЕООД срещу „Ф.л.” ЕООД,
при условията на евентуалност с иска по чл. 59 ЗЗД, иск с правно основание
чл. 266 ЗЗД в
частта, с която се иска осъждане на „Ф.л.” ЕООД да заплати на „Д.” ЕООД сумата над 60 639, 35 лв.
до пълния предявен размер от 122 374, 85 лв. - частично заявена
претенция от дължимата такава от 168 721, 06 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка,
сключен между „Ф.л.”
ЕООД, като
възложител, и „Д.” ЕООД, като изпълнител, за извършени
строително-монтажни работи на обект „Цех за дървена дограма в с. Мусачево“, които са описани в т. 4 от част „Вертикална
планировка“, в част „Резервоар“, в част „Площадкова
канализация“ и в част „III. Стена Итонг-голямо и
малко хале“ от протокол за изпълнени
строителни и монтажни работи № 9/ 03.05.2012 г., както и са описани в протокол за изпълнени
строителни и монтажни работи № 10/ 11.07.2012 г., с изключение на тези, посочени в т. 2, т. 3, т. 4
и т. 5 от част „Архитектурна“, както и на тези, посочени в т. 1, т. 2, т. 3 и
т. 5 на част „Врати“, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл. 266 ЗЗД за сумата от 60 639, 35 лв., тъй като не се е сбъднало процесуалното
условие, под което той е предявен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.” ЕООД срещу „Ф.л.” ЕООД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 37 365, 02 лв. /тридесет и седем хиляди триста шестдесет и пет лева и две стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 122 374, 85 лв., начислена за периода от 02.05.2014 г. до 02.05.2017 г.
ОСЪЖДА „Ф.л.” ЕООД да заплати на „Д.” ЕООД сума в размер на 5 092, 15 лв. /пет хиляди и деветдесет и два лева и петнадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: