РЕШЕНИЕ
№ 189
31.05.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 28.05.2019г., в следния
състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Мл. с-я С. Кирилова
При участие на секретаря Емилия Павлова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 276 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С.М.К. чрез адвокат
Б. В. срещу Решение № 79 от 29.01.2019г., постановено по гр. д. № 3038/2018г.
по описа на П. районен съд, с което са уважени предявените от „Топлофикация
Перник“АД установителни искове по чл. 415 от ГПК с предмет цена на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия и лихва за забава като е осъден за заплащане на
деловодни разноски и разноски по заповедното производство.
С жалбата моли решението да бъде обезсилено като
недопустимо поради направено след постановяването му оттегляне на възражението
по чл. 414 ГПК, водещо до недопустимост на предявените искове. В съдебно
заседание прави възражение за недопустимост на решението поради недопустимост
на исковата молба която била просрочена-не бил спазен срока по чл. 415 ГПК.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение за първата инстанция и се иска неговото намаляване.
Няма изложени конкретни оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението.
ПОС след
преценка на валидността и допустимостта на решението намира същото за
недопустимо.
На първо място следва да се отбележи, че довода на
жалбоподателя за недопустимост на исковата молба поради просрочване е
неоснователен. Съобщението за подаденото възражение с указания да се предяви
иска по чл. 415 ГПк е връчено на заявителя на 05.04.2018г. срокът по общото
правило би изтекъл на 05.05.2018г.
Исковата молба е от 09.05.2018г., но същата е в срок
защото е приложима разпоребдата на чл. 61, ал. 2 от ГПК отменена понастоящем,
но действала в процесния период и съобразно нея датата 06.05.2018г – Гергьовден
е официален празник и срока за иска е спрял да тече. Същото важи за четирите
дни на великденските празници през 2018г. от 06.04. 2018г. до 09.04.2018г. вкл.
Тези общо пет дни се добавят и следователно срока изтича на 10.05.2018г и е спазен.
Независимо
от това обаче решението е недопустимо.
Видно от материалите по делото с молба от 18.03.2019г.
адресирана до ПРС по гр.д. № 3038/2018г. С.М.К. е оттеглил подаденото от него възражение
по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Доколкото в ГПК не се съдържа срок до който може да
стане оттеглянето на подадено срещу заповед за изпълнение възражение, то следва
че това може да се направи във всяко положение на делото до влизане на
решението по иска по чл. 415 в сила.
В конкретния случай макар да е направено след
постановяване на обжалваното решение оттеглянето е валидно и води до влизане в
сила на заповедта за изпълнение и отпадане на правния интерес от предявените
искове, който пък е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно във всяко положение на делото.
С оглед влизането в сила на заповедта за изпълнение и
отпадналия правен интерес от исковете, то те се явяват недопустими, поради
което и постановеното решение също е обективно недопустимо и ще следва да се
обезсили по главния предмет на делото и производството по исковете да се
прекрати, а заповед за изпълнение N. 1014/***г.
издадена по ч.гр.д. 1377/2018г. на ПРС да се обяви за влязла в сила. В частта
по разноските, имаща характера на определение решението е правилно и ще следва
да се потвърди.
Относно разноските
за заповедното и първоинстанционното исково производство ПОС намира следното:
И в двете производства има валидно заявени възражения
по чл. 78, ал. 5 ГПК от С. К.. ПРС е посочил, че за първата инстанция присъжда
сто лева а не поискания от ищеца размер на юрисконсултското възнаграждение,
което означава, че е уважил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Присъдения
размер е минимално възможния по чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и
след промянята на ГПК от 2017г. на която се позовава въззиваемия. Същото се
отнася до поискания и присъден размер на юрисконсултското възнаграждение за
заповедното дело от 50,00 лева.
Относно разноските за исковия процес и в двете
инстанции ПОС намира, че възражението за недължимост изобщо на разноски е
несъстоятелно.
Независимо, че производството по исковете ще се прекрати
ПОС намира, че разноските са в тежест на ответника, защото той е дал повод за
завеждане на делото с подаване на възражението и последващото му оттегляне е
ирелевантно за отговорността му за
разноски щом като заповедта за изпълнение влиза в сила. Това е така тъй като
общият принцип установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК – разноски се присъждат
съобразно крайния изход на материално-правния спор - се прилага и когато се
касае за иск по чл. 415, производството по който е било прекратено поради
оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК след предявяване на иска. Исковото
производство по чл. 415 ГПК е продължение на заповедното и при разпределяне на
отговорността за разноски следва да се има предвид не само изхода на исковия
процес, но изхода на материално-правния спор за съществуването на вземането и
щом като крайния резултат – влизане в сила на заповедта е негативен за него
(вземането съществува), то и длъжника по заповедта дължи и разноските за
исковия процес, който е предизвикал с подаване на възражение срещу заповедта.
За въззивното дело жалбоподателят дължи на въззиваемия
ищец разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение като ПОС
намира за основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на
поисканото възнаграждение за юрисконсулт от 200,00 лева поради липсата на
каквато и да било правна и фактическа сложност.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА
ВЛЯЗЛА В СИЛА Заповед за изпълнение
на парично задължение с N. 1014/***г.
издадена по ч.гр.д. 1377/2018г. по описа на П. районен съд.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 79 от 29.01.2019г., постановено по гр. д. №
3038/2018г. по описа на П. районен съд, с което са уважени предявени от
„Топлофикация Перник“АД искове по чл. 415 от ГПК като е признато за установено,
че С.М.К. дължи на дружеството сумата от 1877,87 лева, представляващата цена на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2015г. до
30.04.2017г., както и сумата от 246,59 лева – лихва за забава за периода
09.02.2016г.-09.02.2018г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по
чл. 410 ГПК, за които суми е била издадена заповед за изпълнение N. 1014/***г. КАТО
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
частта по разноските.
ОСЪЖДА С.М.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Перник“АД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: *** сумата от 100,00 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт
пред въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове : 1. 2.
/O.M./