№ 95
гр. Велико Търново, 25.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000072 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от Община Бяла против Определение № 317/
12.11.2021 г. по Т. дело № 286/ 2021 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е
постановил спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до
приключване на производството по Т. дело № 4261/ 2016 г. по описа на СГС с влязло в
сила съдебно решение. Жалбоподателят счита акта на съда за незаконосъобразен
поради липсата на предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, тъй като между двете дела
не била налице връзка на преюдициалност. Неправилно съдът възприел твърденията на
ищеца по делото – „СД Виана“ ООД, че предмет на производствата по двете дела са
частични вземания на дружеството за СМР по един и същи договор за възлагане на
обществена поръчка от общо вземане в размер на 894 842.04 лв. Касаело се до два
самостоятелни иска макар и основани на един и същи договор, като по Т. дело № 4261/
2016 г. по описа на СГС се претендирало вземане за СМР по сметка – акт № 6, а по Т.
дело № 286/ 2021 г. по описа на ОС – Русе се претендирало вземане за СМР по сметки
– актове № 7 и № 8. Счита, че действително е налице основание за спиране на
производството по Т. дело № 286/ 2021 г. по описа на ОС – Русе, но до приключване на
друг висящ съдебен спор – Т.д. № 479/ 2016 г. по описа на СГС, чийто предмет бил
действителността на договора за възлагане на обществена поръчка, на основание на
който са извършени СМР по въпросните сметки. Моли обжалваният акт да бъде
отменен.
Насрещната страна „СД Виана“ ООД е депозирала отговор със становище за
неоснователност на жалбата. Излага, че по Т. дело № 4261/ 2016 г. по описа на СГС и
по спряното Т. дело № 286/ 2021 г. по описа на ОС – Русе се твърдят общи факти за
1
неизпълнение на задълженията на Община Бяла за заплащане на СМР, като по първото
дело „частично се претендира изцяло сумата по сметка – акт № 6“, а по второто –
сумата по сметки – актове № 7 и № 8. Тези сметки – актове не били основанието на
претенцията, а основанието е съвкупния размер на извършените СМР. Сочи, че
фактическите изводи на съда по Т. дело № 4261/ 2016 г. по описа на СГС ще доведат до
преклудиране на възраженията на ответника относно правопораждащите факти.
Излага, че Т. дело № 4261/ 2016 г. е спряно до приключване на Т.д. № 479/ 2016 г. по
описа на СГС по спор относно действителността на договора за възлагане на
обществена поръчка, но правопораждащите факти по Т. дело № 286/ 2021 г. по описа
на ОС – Русе не са предмет на това дело, а именно на Т. дело № 4261/ 2016 г. Моли
определението на ОС – Русе да бъде потвърдено.
Съдът намира следното: В ОС – Русе е получено по подсъдност Т.д. № 2375/
2020 г. по описа на СГС и е образувано Т. дело № 286/ 2021 г. с ищец „СД Виана“ ООД
и ответник Община Бяла, като делото, видно от заявения петитум, има за предмет
осъдителен иск за сумата 615 611.17 лв. – вземане за стойността на СМР, извършени на
основание договор за възлагане на обществена поръчка от 22.05.2015 г. и актувани със
сметки – опис № 7/ 23.12.2015 г. и № 8/ 28.01.2015 г. В исковата си молба „СД Виана“
ООД е посочило, че освен по тези сметки, налице е неизпълнение на задълженията на
Общината за заплащане стойността на СМР, актувани със сметка – опис № 6/
25.11.2015 г., като относно нея е висящо Т. дело № 4261/ 2016 г. по описа на СГС.
Видно от приложеното невлязло в сила Решение № 261223/06.08.2021 г. по Т. дело №
4261/ 2016 г. по описа на СГС, предмет на това дело е единствено стойността на СМР,
актувани със сметка – опис № 6/ 25.11.2015 г. За да постанови спиране на
производството по Т. дело № 286/ 2021 г. до приключване на производството по Т.д. №
4261/ 2016 г. ОС – Русе е приел, че последното дело е преюдициално за изхода на
висящия пред него правен спор, тъй като претенциите по двете дела касаят различни
части от едно вземане, произтичащо от един и същ договор. Позовал се е на
разясненията в т.2 и т.3 на ТР № 3/ 22.04.2019 г. по т.д. № 3/ 2016 г. на ВКС.
При тази фактическа обстановка съдът в настоящия му състав намира частната
жалба на Община Бяла за основателна. Връзка на преюдициалност между две дела е
налице, когато със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или
факти, релевантни за претендираните по спряното производство субективни права. В
конкретния казус такава обусловеност между висящото пред СГС и висящото пред ОС
– Русе дела липсва. Неоснователно ОС – Русе е мотивирал акта си с позоваване на ТР
№ 3/ 22.04.2019 г. по т.д. № 3/ 2016 г. на ВКС, което дава разяснения относно
процесуалните възможности и последици от предявяване на частичен иск, защото в
случая „СД Виана“ ООД не е сезирала нито СГС, нито ОС – Русе с частичен иск.
Общото между двете дела е правоотношението, на което ищецът основава исковата си
претенция, а именно облигационна връзка по договор за възлагане на обществена
2
поръчка, но отделните предявени искове имат различен предмет – вземане за
стойността на различни СМР, за които се твърди, че са изпълнени на основание на този
договор и са отчетени пред възложителя с отделни сметки. Решенията и по двете дела
ще формират сила на пресъдено нещо съобразно обективните предели на иска относно
дължимостта на претендираните вземания и размерът им, но не и относно валидността
и съществуването на договорната връзка между страните. По този въпрос съдът ще се
произнесе преюдициално само в мотивите на решението си, но не и в диспозитива му,
при което е възможно по двете дела съдилищата да формират различен извод за
валидността и съществуването на облигационното правоотношение. Това обаче не
поставя делата в отношение на преюдициалност едно към друго, а е риск, който
ищецът е поел, предявявайки претенциите си в рамките на отделни искови
производства.
По изложените съображения обжалваното определение се явява
незаконосъобразно, то следва да бъде отменено и делото върнато на ОС – Русе за
продължаване на процесуалните действия по него.
В настоящото производство, чийто предмет е единствено законосъобразността
на обжалвания акт, съдът не може да коментира дали е налице друго основание за
спиране на производството по Т. дело № 286/ 2021 г. и конкретно соченото от страните
висящо Т.д. № 479/ 2016 г. по описа на СГС. Това е въпрос от компетентността на
първоинстанционния съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 317/ 12.11.2021 г. по Т. дело № 286/ 2021 г. по описа
на ОС – Русе.
ВРЪЩА на ОС – Русе Т. дело № 286/ 2021 г. за продължаване на процесуалните
действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3