Определение по дело №605/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260229

                                    гр.Кюстендил, 19.04.2021г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                                   Председател: Ваня Богоева

                                                                                                             Членове: Евгения Стамова

                                                                                                                  Веселина Джонева

след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№605/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

 

Делото е образувано по частната жалба на И.С.А., с ЕГН **********,***, против разпореждане с №261414 от 07.12.2020г. на Районен съд-Кюстендил, по гр.д.№1609/2017г. по описа на РС-Кюстендил, с което съдът е върнал молба с вх.№265641/11.11.2020г., с характер на частна жалба, подадена от И.А. против разпореждане с №260764/20.10.2020г., с което е оставено без уважение искането на А. с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК.

В жалбата се претендира отмяна на обжалваното разпореждане, като се излагат съображения за неправилност на същото, както и доводи за наличие на предпоставки за допускане на правна помощ на А..

Съдебният състав, след като се запозна с материалите по делото и прецени оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

При преценката по същество, съдът намира следното:

С определение от 28.08.2020г. по гр.д.№1609/2017г. РС-Кюстендил е оставил без уважение искането на И. АЛ. за предоставяне на безплатна правна помощ, като е указал на същата възможността да обжалва този съдебен акт с частна жалба пред КнОС в 1-седмичен срок от връчването.

В рамките на дадения срок – на 09.09.2020г., А. е подала жалба срещу така постановеното определение.

С разпореждане от същата дата съдът е указал на А., че в 1-седмичен срок от съобщаването следва да представи по делото документ за заплатена по сметка на КнОС държавна такса в размер на 15.00 лева, като я е предупредил за последиците от неизпълнение на даденото указание.

В рамките на дадения срок, на 23.09.2020г. А. е поискала да бъде освободена от заплащане на държавна такса, депозирайки молба с вх.№262193/23.09.2020г.

С разпореждане от 24.09.2020г. съдът е предоставил на А. 3-дневен срок от съобщаването, в рамките на който същата да представи доказателства за твърдяната липса на средства за заплащане на държавната такса.

В дадения срок, с молба с вх.№263518/12.10.2020г. А. е поискала продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда и с разпореждане от 13.10.2020г. срокът е бил продължен с 3 дни от изтичане на първоначалния, т.е. от 12.10.2020г.

Продълженият срок е изтекъл на 15.10.2020г.

С разпореждане с №260764 от 20.10.2020г. (имащо характер на определение) КнРС е приел, че молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса не е доказана и е оставил без уважение молбата й с вх.№262193/23.09.2020г.

Съдебният акт е връчен на А. на 02.11.2020г. с указание за възможността за обжалването му пред КнОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.

Срокът за обжалване е изтекъл на 09.11.2020г., присъствен ден.

На 11.11.2020г. И.А. е подала „молба“ с вх.№265641/11.11.2020г., адресирана до Окръжен съд – Кюстендил, в която е изразила несъгласието си с това, че молбата й за освобождаване от заплащане на държавна такса е била оставена без уважение.

С разпореждане от 12.11.2020г. РС-Кюстендил е приел, че не е ясно дали с подадената молба се обжалва съдебен акт и кой, поради което е указал на А. в седемдневен срок от съобщаването да посочи дали депозираната от нея молба с вх.№265641/11.11.2020г. има характер на частна жалба и ако да – да посочи конкретно атакувания със същата съдебен акт.

Съобщението е връчено на А. на 20.11.2020г. срокът за изпълнение на указанието е изтекъл на 27.11.2020г.

На 02.12.2020г., с молба с вх.№267339 А. е подала „частна жалба“, в която е пояснила, че молбата й с вх.№265641/11.11.2020г. има характер на частна жалба и е насочена срещу разпореждането, с което искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15.00 лева е било оставено без уважение.

С обжалваното разпореждане с №261414/07.12.2020г. съдът е констатирал, че макар и след изтичане на дадения срок е било пояснено, че молбата с вх.№265641/11.11.2020г. има характер на частна жалба против разпореждането с №260764/20.10.2020г., с което е оставено без уважение искането на А. с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК, но е намерил, че тази т.нар. „молба“ е просрочена, тъй като е депозирана след изтичане на срока за обжалване на разпореждането от 20.10.2020г. КнРС е конкретизирал, че обжалваният акт е бил връчен на А. на 02.11.2020г., а жалбата е била подадена на 11.11.2020г., т.е. след изтичане на едноседмичния срок за обжалване.

Настоящата инстанция намира така направената констатация от районния съд за съобразена с материалите по делото, а съдебния акт – за правилен.

Разпореждането, с което КнРС е оставил без уважение молбата на А. за освобождаване от заплащане на държавна, имащо характер на определение, а именно - разпореждането с №260764/20.10.2020г. е било връчено на А. на 02.11.2020г. и съгласно чл.60 ал.4 от ГПК, срокът за обжалването му – едноседмичен от връчването, е изтекъл в края на работния ден на 09.11.2020г., който е присъствен ден.

Молбата, която в последствие А. е пояснила, че представлява частна жалба срещу този акт, е депозирана в съда на 11.11.2020г., т.е. след изтичане на срока за обжалване. Съгласно чл.275 ал.1 от ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Съгласно чл.275 ал.2 във вр. с чл.262 ал.2 т.1 от ГПК, жалбата, която е подадена след изтичане на срока за обжалване, се връща.

С атакуваното разпореждане КнРС е сторил именно горното, с което е прецедирал процесуално законосъобразно.

Изложеното очертава извод за неоснователност на разглежданата жалба, която следва да бъде оставена без уважение.

Относно обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че определенията на въззивната инстанция, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, не подлежат на обжалване, ако решението по делото не подлежи на касационно такова – чл.274 ал.3 т.1 във вр. с ал.4 от ГПК. С оглед цената на иска, настоящият съдебен акт не може да се обжалва. 

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

О С Т А В Я  Б Е З   У В А Ж Е Н И Е частната жалба на И.С.А., с ЕГН **********,***, против разпореждане с №261414 от 07.12.2020г. на Районен съд-Кюстендил, по гр.д.№1609/2017г. по описа на РС-Кюстендил, с което съдът е върнал молба с вх.№265641/11.11.2020г., с характер на частна жалба, подадена от И.А. против разпореждане с №260764/20.10.2020г., с което е оставено без уважение искането на А. с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                                    2.