№ 451
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Тодор Тодоров
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20211001000257 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 9 състав в
публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ТОДОРОВ
1
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Ива Андреева,като разгледа докладваното от
съдия Цолова т.д.№257 по описа за 2021г.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260546/ 14.12.2020г., постановено по т.дело № 2387/2019
г. Софийски градски съд е осъдил „Областна дирекция по безопасност на
храните – Пазарджик“ да заплати на „Екарисаж – Варна“ ЕООД на основание
чл. 266 ал. 1 от ЗЗД сумата 250 071,65 лева, представляваща стойност на
извършени от ищеца работи през периода 01.02.2017г. – 16.08.2017г. по
допълнително споразумение от 16.02.2017г. към договор № 23/17.08.2016г. и
издадени въз основа на тях фактури № 63782/01.02.2017г., №
64277/28.02.2017г., № 64294/01.03.2017г., № 64865/31.03.2017г., №
64878/03.04.2017г., № 65394/30.04.2017г., № 65416/02.05.2017г., №
66005/31.05.2017г., № 66028/01.06.2017г., № 66649/30.06.2017г., №
66673/03.07.2017г., № 67258/31.07.2017г. и № 67627/17.08.2017г., ведно със
законната лихва, сумата 60 283,66 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 07.03.2017г. – 30.10.2019 г. и
направените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение постъпила въззивна жалба от
ответника „Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик“, в
която са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.
Счетени са от въззивника за неправилни изводите на съда за наличие на
пасивна легитимация да отговаря по предявените искове при поддържано
твърдение,че той не е страна по договора за услуга от 17.08.2016г., който е
сключен само между ОДБХ – София и „Екарисаж – Варна“ ЕООД, нито е
упълномощавал директора на ОБДХ – София да го представлява и поради
това не може да бъде ангажирана отговорността му за неизпълнение на поето
от друго лице задължение по него. Счита,че, поради това, насочването на
2
исковете срещу него е в противоречие с разпоредбата чл. 21 ал. 1 от ЗЗД.
Срещу направените от съда изводи по основателността на исковете във
въззивната жалба се поддържат доводи за нищожност на клаузите на чл. 5 ал.
1 и ал. 3 от договора за услуга, в частта им, определяща като задължени лица
„всяка ОДБХ“ , поради липса на съгласие, доколкото се твърди,че
споразумението от 05.08.2016г. е било подписано преди сключване на
договора и към този момент клаузите на същия още не са били известни на
ОБДХ - Пазарджик. Наведени са доводи за недоказаност на факта по
действителното извършване от страна на ищеца на услугата, предмет на
договора. В тази връзка въззивникът поддържа оспорване като негодни да
установят този факт на представените по делото едностранно съставени от
ищеца документи, имащи характер на частни свидетелстващи документи,
които не се ползват с материална доказателствена сила. Като допълнителен
аргумент срещу извода на съда за основателност на главния иск въззивникът
се позовава на налично неизпълнение от страна на ищеца на негови
договорни задължения - за изготвяне на график за събирането от
административните области, които обслужва , за водене на дневници и за
издаване на потвърдителни бележки. Като неустановен по делото въззивникът
сочи факта на приемане на изпълнението от страна на ответника, доколкото и
самият ищец е поддържал,че това е станало с изявление на други две
дирекции – ОДБХ Варна и ОДБХ София,а приемането на изпълнението се
счита извършено не само с фактическо получаване на изработеното, но и с
изявление, че същото отговаря на поръчаното, каквото в случая не е налице.
След като не е правил подобно изявление за приемане, въззивникът счита,че е
в правото си да наведе възражения в хода на исковото производство за
неточно в смисъл на некачествено изпълнение. Неправилни, според
вззивника, са и изложените от съда мотиви относно възражението му за
настъпила погасителна давност за претендираните от него вземания, които
по съществото си представляват периодични плащания и, за които
приложение намира кратката тригодишна давност по чл. 111 б. „в“ пр. 3 ЗЗД.
Счита, че осчетоводяването на процесните фактури от ответника не
представлява признание на вземането, по смисъла на чл. 116 б. „а“ ЗЗД ,
поради което давността не следва да се приема в случая за прекъсната. По
тези съображения въззивникът е поискал въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявените срещу него искове, като му
3
присъди разноски за производството пред двете инстанции.
Ответникът по въззивната жалба „Екарисаж – Варна“ ЕООД, в подаден
от него писмен отговор, е оспорил наведените в жалбата оплаквания и
направени с нея искания като неоснователни. На възражението на въззивника
за липса на пасивна процесуална легитимация е противопоставил
твърдението,че договора за услуга и споразумението към него съответстват
действащата към момента правна уредба на отношенията по възлагане на
обществени поръчки и по конкретно на нормата на чл. 8 ал. 1 ЗОП. Счита за
доказано по делото изпълнението на основното му задължение по договора в
обема, в който то се претендира, като доказването му съответства на
уговореното в самия договор - чрез предоставяне на пътни листове и
потвърдителни бележки,а такива са представени и приети по реда на ГПК по
делото. Сочи , че в съответствие с договора контролът върху изпълнението е
бил осъществяван от нарочно определено от пълномощника на
възложителите ОБДХ - ОДБХ София, като освен това всички стойностни
сметки са били проверявани и заверявани от самата дирекция София - град, с
което работата се счита приета. Последното, според въззиваемия, следва да се
счита изпълнено и с факта на осчетоводяването на фактурите като дължими,
както и с изрично направеното потвърждение за дължимост на салдата по
повод счетоводното приключване на годината. По възражението за давност
въззиваемият поддържа становище за приложимост на общата петгодишна
такава спрямо вземанията, предмет на спора. Поискано е САС да потвърди
обжалваното решение, като му присъди разноските за въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на
решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима.
Софийски апелативен съд, произнасяйки се по реда на чл.269 ГПК и
като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност във връзка с доводите на страните,намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В исковата молба, с която „Екарисаж Варна“ЕООД е сезирала
Софийски градски съд, са изложени твърдения за наличие на валидно
4
възникнало между страните правоотношение по договор за услуга от
17.08.2016г. и допълнително споразумение към него от 16.02.2017г., по
силата на които на дружеството е възложено задължението да събира,
транспортира, съхранява и обезврежда умрели животни и странични
животински продукти, срещу което ответникът му дължи възнаграждение. В
рамките на срока на действие на договора през периода 01.02.2017г.-
16.08.2017г. ищецът извършил работи на обща стойност 250 071,65 лв. , за
което издал 18 бр. фактури, които ответникът осчетоводил надлежно, но не ги
заплатил. Доколкото същият изпаднал в забава за изпълнение на това си
задължение, ищецът е поискал съдът да му присъди сумата,ведно със
законната лихва и обезщетение за забавата в размер на 60 283,66 лв.
Ответникът ОБДХ Пазарджик е оспорил предявените срещу него
претенции, излагайки възражения,че не е страна /възложител/ по договора за
услуга и споразумението към него; че същите са недействителни, поради
липса на съгласие; че не се е ползвал от правата по договора,нито е имал
възможност да осъществи контрол върху изпълнението му.
С постановеното по делото решение Софийски градски съд е приел,че е
сезиран с искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.Намерил е за
установено от събраните по делото доказателства,че между страните е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение, обвързало ответника
със задължение за заплати извършените от ищеца услуги по събиране,
транспортиране, съхраняване и обезвреждане на умрели животни и странични
животински продукти, което е продължило действието си по време на исковия
период.Приел е,че при сключването на описаните в исковата молба договор и
допълнително споразумение към него, подписани от ОБДХ София-град за
възложител, последната е действала в качеството си на представляваща
ответната дирекция по силата на сключено между нея и други областни
дирекции, включително ответната, споразумение от 05.08.2016г., което има
характер на споразумение по чл.8 ал.1 ЗОП за съвместно възлагане на
обществена поръчка, при което при сключването на договора ОБДХ София-
град е представлявала едновременно себе си и останалите възложители
/дирекции/.На базата на тези констатации съдът е намерил за неоснователно
наведените от въззивника доводи за недействителност на договора и
споразумението към него, приемайки,че направеното от ОБДХ София-град
5
изявление за сключването им и поемането на съответните задължения по тях,
следва да се счита за направено от ответника. Кредитирал е като годни за
установяване факта на изпълнението и приемането на възложените работи на
претендираната стойност доказателства представените по делото фактури,
които са подписани от представител на ответната дирекция и които не са
били оспорени в производството пред първата инстанция по реда на чл.193
ГПК. Съобразил е и заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана от съда съдебно-счетоводна експертиза, според констатациите на
което фактурите са надлежно осчетоводени по книгите на ответника.
Наличието на осчетоводяване съдът е възприел като извънсъдебно признание
на факта,че ответникът, в качеството му на възложител, е получил насрещно
изпълнение на фактурираната стойност. В тази връзка се е позовал на
релевантна съдебна практика на ВКС. Допълнително в подкрепа на такъв
извод съдът е посочил и факта,че с писмо, съставено във връзка с годишна
инвентаризация на активите и пасивите, ответникът изрично е признал
висящност на свои задължения към ищеца на обща стойност 250 071,65 лв.,
съответстваща на сбора от процесните фактури. Въз основа на тези факти
съдът е заключил категорично,че ищецът е изправна по договора страна,
престирала, съобразно уговореното, без да са налице данни ответникът да се е
възползвал от възможността да възрази срещу качеството на изпълнението по
реда на чл.264 ал.3 ЗЗД. Що се касае до количественото изпълнение,
позовавайки се отново на практика на ВКС, приемаща,че този вид неточно
изпълнение не се обхваща от преклузията, посочена в горната разпоредба на
ЗЗД, за установяването му съдът е обсъдил събраните по делото
доказателства - в т.ч. приетото по делото допълнително заключение на
вещото лице, което въз основа на обстойна проверка на място и съпоставка
между съставените от изпълнителя стойностни сметки, потвърдителни
бележки и пътни листове, е констатирало,че не са налице надписвания в
изпълнените в количествено отношение работи. Съобразено е,че
представените от ищеца по делото потвърдителни бележки съответстват по
номера и брой на тези, съхраняващи се в ОБДХ Варна, която е била овластена
от ОБДХ София-град да определи служител, който да проверява издаваните
от ищеца документи, която функция реално се е изпълнявала от лицето Д. Д..
В допълнение съдът е отчел и обстоятелството,че ответникът не е представил
никакви доказателства ищецът да е изпълнил по-малко в количествено
6
отношение работа, с каквито , съгласно чл.9 т.6 и чл.11 от договора следва да
се установяват подобни факти – констативен протокол за пропуски или
констативен протокол за неспазване на изискванията.Всички установени по
горе обстоятелства са мотивирали съда да откаже да уважи като основателно
възражението на ответника за наличие на неизпълнение от страна на ищеца, а
задълженията му да съставя графици за събирането и дневници на входа и
изхода на екарисажа, както и да изгради онлайн информационна система, са
счетени за неотносими към точното изпълнение на възложената работа,
съобразно уговореното качество и обем. Като основателен и доказан, съдът е
заключил,че главният иск подлежи на уважаване изцяло, а с оглед
настъпилата с приемането на работата забава за плащане, ответникът дължи и
обезщетение за нея в размера, заявен с исковата молба и потвърден от
заключението на вещото лице. По отношение на главното вземане съдът е
приложил общата петгодишна давност, която е намерил за неизтекла към
датата на завеждането на исковата молба /31.10.2019г./. Иска по чл.86 ЗЗД
също е намерил за непогасен по давност, при приложението на чл.111 б.“в“
ЗЗД и при съобразяване на мораториума върху давностните срокове,
установен с чл.3 т.2 ЗМДВИП за срока на извънредното положение.
Софийски апелативен съд по реда на чл.269 от ГПК намира така
постановеното решение на СГС за валидно и допустимо. По същество
споделя като правилни мотивите на първоинстанционния съд, касаещи
установената фактическа обстановка и крайния извод за основателност на
предявените от ищеца искове, препращайки към тях, съобразно дадената му
процесуална възможност по чл.272 ГПК.
По наведените във въззивната жалба възражения срещу правилността
му съставът намира следното:
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи за липса на
пасивна материално-правна легитимация на ответника да отговаря по
предявените срещу него искове. Установено е по делото,че Договор за
обществена поръчка № 23/17.08.2016г. , подписан между ОДБХ София – град,
като възложител и „Екарисаж – Варна“ ЕООД , като изпълнител е сключен в
резултат на открита и успешно проведена обществена поръчка. Същата е
предхождана от споразумение, сключено на 05.08.2016г. между директорите
7
на областните дирекции по безопасност на храните, включително подписано
от директора на ОБДХ Пазарджик, с което, в съответствие с разпоредбите на
чл. 8 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 ЗОП, областните дирекции по безопасност на храните,
в качеството им на отделни правни субекти са упълномощили ОДБХ София –
град /и в частност нейния директор/ да организира и проведе процедура по
договаряне за сключване на договор за възлагане на обществена поръчка с
предмет събиране, транспортиране и обезвреждане на умрели животни и
странични животински продукти, добити при клане на животни на
територията на цялата страна, като взема всички необходими решения,
свързани с провеждането й, както и да сключи договор от името и за сметка
на отделните областни дирекции, в качеството им на възложители /т.3/. С
това споразумение,сключено изцяло в съответствие с възможността уредена в
чл.8 ЗОП, се уреждат всички организационни, технически и финансови
въпроси, свързани с провеждането на процедурата, сключването на
договорите, разпределението на строителството, доставките или услугите,
които са предмет на поръчката и др. С чл.6 вр. чл.5 от него е предвидено
дължимото възнаграждение по договора за услуга да се заплаща от и за
сметка на отделните дирекции /възложители/ в полза на изпълнителя и
съобразно посочено процентно съотношение за всяка от тях. По силата на
така дадения му, включително от ответната дирекция, мандат, директорът на
ОБДХ София – град е провел обществената поръчка и е сключил договора за
услуга от 17.08.2016г., като в титулната му част изрично е отбелязано ,че
същият действа в качеството му на упълномощен със споразумението от
05.08.2016г. Доколкото обемът на предоставените му права не е ограничен от
споразумението, следва да се счита,че всички клаузи, включени в договора,
обвързват валидно и ответната дирекция, тъй като последиците от действията
на упълномощения, извършени от нейно име и за нейна сметка, възникват
направо в правната й сфера като представляван, съгласно чл.36 ал.2 ЗЗД.
Поради това при наличието на даден мандат с упълномощаване за сключване
на договор неоснователно е да се твърди, че този договор няма действие
спрямо упълномощителя , на основание разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗЗД, на
която се позовава въззивникът и същата е неприложима към така
възникналото правоотношение. Не е налице и твърдяното основание за
нищожност на договора и споразумението на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД,
поради това, че волята на ответника за сключването на договора е изразена от
8
надлежно представляващия го. Дори договорът да е сключен от името на
ответната дирекция от лице без представителна власт, това не го прави
изначално нищожен, а го поставя в състояние на висяща недействителност,
тъй като такъв евентуален порок във волята би могъл да бъде саниран,
съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД. Последното трайно се възприема и в съдебната
практика , вкл. в тълкувателната практика на ВКС – ТР №5/2016г. по тълк.д.
№5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Видно от последвалите от страна на ответника
след сключването на договора и споразумението от 17.02.2017г. действия по
осчетоводяване на издадените от ищеца въз основа на тях фактури и
признание за дължимост на сумата, направено за целите на счетоводните
отчитания, такова потвърждаване в случая е налице. Не може да обоснове
извод за нищожност на договора и аргументът,че споразумението за
упълномощаване е сключено преди сключването на договора за услуга
поради неговата неотносимост към основанията за прилагане на института на
нищожността, а и по правило упълномощаването, респ. мандатната сделка,
винаги хронологично предхождат действието, за извършването на което се
предоставят пълномощията.
Неоснователно е възражението за недоказаност на изпълнението на
договора от страна на ищеца. Обратното се потвърждава от анализа на
събраните по делото доказателства, между които заключение на вещо лице,
фактури, стойностни сметки, пътни листове, описи на пътни листове и описи
на потвърдителни бележки. Писмените доказателства /изключая фактурите/,
макар и неносещи подпис на представител на ответната дирекция не могат да
бъдат дискредитирани като годни доказателствени средства, разглеждани в
съвкупност с останалите,събрани по делото такива. Описите на
потвърдителните бележки и описите на пътните листове, отчитащи вида и
количеството на извършените услуги, са подписвани освен от изпълнителя,
също и от началник – отдел „ФСД“ при ОБДХ Варна и от главния инспектор
„ЗЖ“ при ОБДХ Варна Д. Д., който, видно от писмо изх.№307-1495/24.08.16г.
на ОБДХ Варна, е лицето, определено по искане на представляващата
възложителите ОБДХ София-град, да контактува с изпълнителя от името на
възложителите и да проверява документите, изготвяни във връзка с
отчитането на изпълнението по договора. Наред с това стойностните сметки, с
които са остойностявани ежемесечно извършваните дейности, са подписвани
9
и от представител на упълномощената от областните дирекции ОБДХ София-
град. Неоснователна е поддържаната от въззивника теза,че тези документи не
могат да установят извършване от изпълнителя и приемане от възложителя на
работата, тъй като изрично с клаузата на чл.5 ал.3 т.1 от договора именно
пътните листове и потвърдителните бележки са определени като меродавни
за установяването на изпълнението документи. Налице са данни, че тези
документи по описи са били представяни на лицето, натоварено с контрола
върху изпълнението и на представляващата възложителите дирекция. Освен
по този ред, изпълнението следва да се счита прието и с подписването от
представител на ответника ОБДХ Пазарджик и осчетоводяването в
счетоводствата и на двете страни на издаваните от ищеца фактури, по които
се претендира в настоящото производство плащане. Доколкото няма данни
счетоводствата им да са нередовно водени,съдът следва да приеме
счетоводните записвания за съответстващи на първичните счетоводни
документи и вярно отразяващи извършените стопански операции.
Настоящият състав няма основание да не кредитира заключението на вещото
лице, което е изготвено въз основа на извършена на място в ОБДХ Варна
проверка, след съпоставка за съответствие между приетите по делото и
находящи се там първични счетоводни документи – пътни листове и
потвърдителни бележки и след проведено от вещото лице независимо
остойностяване на извършеното, съобразно начина на изчисление на
възнаграждението /в процентно съотношение спрямо останалите
възложители/, уговорен в чл. 5 ал. 1 т. 1 от договора. Не може да бъде
споделена тезата на въззивника,че не е приел работата, тъй като липсва негово
изявление в този смисъл, доколкото обратното се установява от факта,че
същият /чрез свой представител/ не само е подписал издадените от ищеца
фактури, в които извършената работа е остойностена, но и е осчетоводил
същите и е признал задължението си в размер на общата по тях сума със
съставеното от него въз основа на годишната инвентаризация писмо.
Неоснователно е възражението за неизпълнение на договорни
задължения от страна на ищеца, различни от основното му задължение,
доколкото изготвянето на графици в процеса на извършването на работата и
воденето на дневници нямат отношение към качеството и количеството на
същата, респ. неизпълнението им не е от характер да освободи ответника от
10
отговорността му за плащане.
Доколкото по делото нито се твърди, нито се установява ответникът да
е платил така формираното негово задължение, претендирано от ищеца в
посочения и установен по делото размер, предявеният главен осъдителен иск
подлежи на уважаване.
Основателен е и искът с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Предвид
това,че решението е оспорено и в тази му част без да са изложени конкретни
оплаквания относно правилността на изводите, касаещи присъденото
обезщетение за забава, то подлежи на потвърждаване без излагане на
съответни мотиви, предвид ограничението във въззивното производство по
чл.269 изр.2 ГПК.
Неоснователно е възражението за неправилно прилагане на института
на давността от страна на първоинстанционния съд. Преди всичко следва да
бъде взето предвид обстоятелството, че възражението за давност е направено
от ответника извън срока по чл.367 ал.2 т.5 ГПК, поради което същото не е
следвало да бъде съобразявано от състава на СГС. Произнасянето му въпреки
това е в съответствие с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.дело №3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС. Вземанията по фактурите нямат характер на периодични
плащания, съобразно направените в тълкувателното решение разяснения,
поради което по отношение на тях се прилага общата петгодишна давност ,
която обективно не е изтекла към датата на исковата молба. Обективираните в
решението съображения на съда, мотивиращи извода му за прекъсване на
давността, приложима по отношение направеното в хода на производството
увеличение на акцесорните искове, спрямо които се прилага тригодишната
давност по чл.111 б.“в“ ЗЗД, не съответстват на наведените във връзка с това
във въззивната жалба оплаквания за неправилност, поради което последните
не могат да се приемат като годни да ангажират настоящата инстанция със
задължението да извърши проверка на правилността на решението в тази му
част.
Предвид пълното съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени
разноски за производството в размер на платеното адвокатско
11
възнаграждение 9249,52 лв.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260546/ 14.12.2020г., постановено по
т.дело № 2387/2019 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Пазарджик с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик ул.“Найчо
Цанов“№4 да заплати на „Екарисаж - Варна” ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с.Тополи общ.Варна обл.Варна разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред САС в
размер на 9249,52 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличието на предпоставки по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12