№ 3950
гр. В., 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана К.
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана К. Гражданско дело №
20243110105367 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Производството е образувано по предявен
от Н. К. Н. - П.а , ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „С.“ **** срещу «Д. О. З.» ЕАД ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. «В.» **** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумите както следва:
- 2046лева /след допуснато изменение в размера на исковете с протоколно
определение от 23.04.2025г./,, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско+», полица № 440123031018775/21.04.2023г. за претърпени
имуществени вреди на л.а «Мерцедес Е 270» с рег. № ***** от застрахователно събитие
настъпило на 26.07.2023г. в гр. В., докато л.а. е бил паркиран до ул.“С.“, изразяващи се в
увреждане на задна дясна врата, предна дясна врата и преден десен калник, за което
ответникът е изготвил опис- щета № 4401031230305301/08.01.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.05.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 176лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, начислена за периода 22.08.2023г. – 01.04.2024г.;
- 1369лева /след допуснато изменение в размера на исковете с протоколно
определение от 23.04.2025г./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско +», полица № 440123031018775/21.04.2023г. за претърпени
имуществени вреди на л.а «Мерцедес Е 270» с рег. № ***** от застрахователно събитие
настъпило на 29.07.2023г. в гр. В., докато л.а. е бил паркиран до ул.“Я. С.“ , изразяващи се в
увреждане на предна броня, калник преден ляв, предна врата лява, задна врата лява, за което
ответникът е изготвил опис- щета № 44010312305303/08.01.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.05.2024г. до
1
окончателното изплащане на сумата, както и 114лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата начислена за периода 22.08.2023г. – 01.04.2024г.;
- 1020лева, /след допуснато изменение в размера на исковете с протоколно
определение от 23.04.2025г./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско +», полица № 440123031018775/21.04.2023г. за претърпени
имуществени вреди на л.а «Мерцедес Е 270» с рег. № ***** от застрахователно събитие
настъпило на 23.02.2024г. в гр. В., докато л.а. е бил паркиран на ул.“С., изразяващи се в
увреждане на предна броня, лайсна предна броня дясна, предна врата дясна за което
ответникът е изготвил опис- щета № 44010312401265/28.02.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.05.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 4,69лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, начислена за периода 21.03.2024г. – 01.04.2024г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «Мерцедес Е 270» с рег. № *****, застрахован имуществено при
ответното дружество по полица «Каско +», с № 440123031018775/21.04.2023г. и срок на
действие 23.04.2023г. до 22.04.2024г. Застрахователната премия от 891,10 лева, разсрочена
на четири равни вноски, била платена изцяло. По повод на настъпилите застр. събития,
застрохователят бил своевременно и последователно уведомен на 31.07.2023г. и на
28.02.2024г., като били изготвени: 1./ опис- щета № 4401031230305301/08.01.2024г., за
застрахователно събитие настъпило на 26.07.2023г. в гр. В., докато л.а. е бил паркиран до
ул.“С.“, изразяващи се в увреждане на задна дясна врата, предна дясна врата и преден десен
калник; 2./ опис- щета № 44010312305303/08.01.2024г. за застрахователно събитие настъпило
на 29.07.2023г. в гр. В., докато л.а. е бил паркиран до ул.“Я. С.“ , изразяващи се в увреждане
на предна броня, калник преден ляв, предна врата лява, задна врата лява; 3./ опис- щета №
44010312401265/28.02.2024г. за застрахователно събитие настъпило на 23.02.2024г. в гр. В.,
докато л.а. е бил паркиран на ул.“С.“, изразяващи се в увреждане на предна броня, лайсна
предна броня дясна, предна врата дясна; Твърди се, че въпреки уведомяването и представяне
на необходимите документи, застрахователят не изплатил дължимото по размер
обезщетение. Претенциите се заявяват като частични, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба. Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се
оспорват. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Сочи, че с
договора страните изрично са договорили начина обезщетяване, а именно – в доверен
сервиз. Към датата на застр. събитие МПС било на повече от 20г. и не подлежало на ремонт
в официален сервиз. На 31.07.2023г. било регистрирано известие за събитие, настъпило на
26.07.2023г. По образуваната щета № 4401031230305301 и в заявката на застрахования за
потвърждение била посочена забележка – невъзстановена щета – задна дясна врата – боя,
предна дясна врата – боя, преден десен калник – боя. Описът бил потвърден от заявителя,
като избрания начин на обезщетяване бил по експертна оценка на застрахователя. На
2
31.07.2023г. била заведена ликв. преписка 44010312305303, във вр. с настъпилото на
29.07.2023г. събитие. По образуваната щета заявителят изпратил снимки на увредените
детайли. Със заявка потвърждение до заявителя, застрахователят обективирал увредени
детайли в т.2 от заявката за потвърждение, в която заявителят изрично се съгласил застр.
обезщетение да бъде определено по приложения опис. В заявката ясно било посочена
забележка“ невъзстановена щета – предна лява врата – боя“. Заявителят потвърдил описа. В
т.3 избрал начин на обезщетяване – по експертна оценка. Сочи, че първият застр. договор
сключен между страните е обективиран в полица № 440121031020267, с валидност
23.04.2021г. – 22.04.2022г. Съгласно т.3.5 от ОУ, при сключване на застр. договор ,
застрахованият е длъжен да предостави МПС за оглед не по- рано от 10дни преди датата,
посочена в полицата за начало на застр.покритие. Съгласно т.3.7. за констатациите от огледа,
застр. издава протокол за оглед. С тази цел застр. съставил протокол № 99169085, в който
били описани увредените детайли – задна дясна врата - боя преден десен калник - боя.
Протоколът бил подписан от застрахования и застр. Съгласно т.3.8 от ОУ установените по
време на огледа увредени детайли не подлежат на обезщетяване. Отстраняването на щетите
и възстановяването на липсващите части се удостоверявало с нов оглед и заснемане на МПС
от застрахователя, което ищцата не била извършила. Отделно от горното предна дясна врата
и предна лява врата били описани, като увредени по ликвидационна преписка №
44010312207025, като по щетата било изплатено обезщетение в размер на 471,06лева. Тъй
като не била съгласна с размера на изплатеното обезщетение ищцата завела гр. иск по гр.
дело № 5150/2023г. по описа на ВРС, решението по което било влязло в сила. На ищцата
било изплатено обезщетение в размер на 5146,13лева. Съобразено с горното плащане на
ищцата по щета 4401031230305301 и било определено застр. обезщетение от 351,48лева.
Тъй като към датата на събитието по щетата били дължими 3 вноски от разсрочената застр.
премия застрахователят се възползвал от правото си да удържи неиздължената застр.
премия от 351,48лева.
По щета № 44010312305303 било определено застр. обезщетение в размер на
394,76лева, преведено на ищцата на 07.08.2023г.
На 28.02.2024г. по ново заявление била заведена ликвидационна преписка №
44010312401265 във връзка със застр. събитие, настъпило на 23.02.2024г. По образуваната
щета заявителят изпратил снимки на увредените детайли. Със заявка потвърждение до
заявителя, застрахователят обективирал увредени детайли в т.2 от заявката за потвърждение,
в която заявителят изрично се съгласил застр. обезщетение да бъде определено по
приложения опис. В заявката ясно било посочена забележка невъзстановен щета: предна
броня – боя, предна дясна врата – боя. Заявителят потвърдил описа, като избрал да бъде
обезщетен по експертна оценка. Сочи, че в в протокол 99169085 за оглед на МПС са описани
увредените детайли сред които и предна броня – боя. Твърди се, че претендираната като
увредена предна дясна врата била описана като увредена по ликвидационна преписка №
44010312207025.
По щета № 440121031020265 било определено застр. обезщетение в размер на
3
87,94лева, преведено на ищцата на 01.03.2024г.
Сочи, че както в КЗ, така и в ОУ са уговорени случаите на подзастраховане. – когато
в срока на действие на договора за застр. МПС е изпалтено обезщетение , след което л.а. не е
дозастрахован. В този случай дължимото застр. обезщетение се намалява в пропорция, равна
на съотношението между договорената застр. сума и сбора на изплатените обезщетения. Ако
МПС не е дозастраховано след изпащане на застр. обезщетение, при настъпване на застр.
събитие обезщетението се определя в съответствие с правилата за подзастраховане. Твърди
се, че в срока на действие на застр. полица №440123031018775 ищцата е завела общо 3
ликвидационни щети, като по две от тях и е изпалтено застр. обезщетение, след което тя не е
дозастр. процесното МПС.
По щета № 4401031230305301 е определено застр. обезщетение от 351,48лева, която
е удържана, поради неиздължена премия. МПС не било дозастраховано и при определяне на
обезщетение по щета № 44010312305303, то следвало да се намали в пропорция, равна на
съотношението между договорената застр. сума и изплатеното обезщетение.
Сочи, че общата сума по изплатените обезщетения по преписки, без процесната,
възлизала на 746,24лв.Сумата следвало да се раздели на застр. стойност на л.а. – 7020лв., от
което се получавал процента на подзастраховане – 10,63%. Определеното застр. обезщетение
е намалено с 10,63%. И така било получено изплатеното обезщетение.
Оспорва размера на исканото обезщетение като несъответен на действителна
стойност на уврежданията. Твърди, че няма доказателства за действително извършен ремонт
на л.а. оспорва се и акцесорни иск, поради неоснователност на главния. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. За да бъде уважен искът и
предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор,
нужно е ищцата да докаже при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период се е намирал в твърдяното застрахователно правоотношение с ответното дружество,
по което е изправна страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие,
за което застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така
настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и
съответно техния размер. Съответно в тежест на ответника е доказване точно изпълнение на
задължението си по договора по повод определяне и плащане на дължимото
застрахователно обезщетение.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
4
- между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по по договор за
застраховка «Каско +», полица № 440123031018775/21.04.2023г. и срок на действие
23.04.2023г. до 22.04.2024г. на л.а «Мерцедес Е 270» с рег. № *****;
- че по повод настъпило застрахователно събитие на 26.07.2023г. е образувана щета №
4401031230305301/08.01.2024г.; за застрахователно събитие 29.07.2023г., съотв. щета №
44010312305303/08.01.2024г.; и за настъпило на 23.02.2024г. - щета №
44010312401265/28.02.2024г.
Между страните не се спори и че във връзка с гореописаните щети ищецът е бил
обезщетен последователно със сумите от 351,48лева /по щета № 4401031230305301/,
394,76лева/по щета № 44010312305303/ и 87,94лева/ по щета № 44010312401265/.
Установява се от ангажираните писмени доказателства- уведомления и опис по щети,
че на 31.07.2023г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилите събития на 26.07, 27.07.
и 29.07.2023г. на 31.07.2023г., а за настъпилото на 23.02.2024г. – на 28.02.2024г. В
уведомленията ищецът е направил избор на начин на обезщетяване - по експертна оценка. В
заявките за потвърждения описани увредените детайли по автомобила.
Страните не са спорили, че със сумата от 301,48лева, определеното от застрахователя
обезщетение по щета № 4401031230305301, е извършено извънсъдебно прихващане от
дължима от застрахования застрахователна премия, чието плащане е било разсрочено на
четири равни вноски.
Спорният между страните въпрос касае размера на исковата претенция, т.е. каква е
нужната стойност за възстановяване на увреждането, предвид уговорките на ОУ в
подписания между страните застрахователен договор.
На първо място ищецът оспори ОУ да са приложими в случая доколкото ищцата не се
съгласявала с тяхното съдържание и съответно не ги е подписвала.
Действително от приетото заключение по изготвената СПЕ, неоспорена от страните
се установи, че ръкописният текст и подписа в ОУ не принадлежат на ищцата. Съдът намира
обаче това обстоятелство за ирелевантно, доколкото страните не оспорват, че са сключили
застр. договор от 21.04.2023г., видно от който ищцата е получила, запознала се е и е приела
ОУ на застр.“Каско +“. Ето защо съдът приема, че в случая ОУ обвързват страните.
На следващо място, по делото беше изслушано и прието заключение по допусната
САТЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно и неоспорено от страните.
По отношение нужната стойност по отстраняване на уврежданията, заключението е
изготвено в няколко варианта на стойности на труд и материали - по средни пазарни цени,
по цени на доверени сервизи и по методика на застрахователя. Нужната стойност на база
средни пазарни цени на към датата на събитието е общо 5270,60левалева, като по щета №
4401031230305301 – 2397,58лева, по щета № 44010312305303 – 1764,72лева и по щета №
44010312401265 – 1108,30лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
5
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице, предвид и че ответникът не ангажира доказателства в тази връзка, въпреки
разпределената му доказателствена тежест. В казуса застрахователят е определил
обезщетение по експертна оценка в размер от 351,48лева /по щета № 4401031230305301/, с
което е прихванато вземането му за дължима от застрахования застрахователна премия,
394,76лева /по щета № 44010312305303/ и 87,94лева/ по щета № 44010312401265/. Съгласно
чл. 12 ОУ, раздел II Каско при частична щета на застрахованото МПС, застрахователното
обезщетение се определя по един от начините избрани от застрахования- по експертна
оценка съгласно действащата Методика на застрахователя за определяне размера на
застрахователното обезщетение или по представени оригинални разходни документи- при
сключена специална договореност „доверен сервиз“. В случая, застраховката е сключена при
допълнителна договореност „доверен сервиз“. При завеждане на щетата, ищецът е избрал
обезщетяване по експертна оценка, която съгласно чл.12.1.1 се извършва по действаща
Методика на застрахователя. Доколкото се касае за договорни отношения, то в отношенията
между страните действа принципът на свободата в договарянето- чл. 9 ЗЗД. Той обаче сам по
себе си не може да дерогира приложението на императивните норми на закона, какъвто
характер безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят
начин на обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона
обезщетението да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на
събитието. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено
и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е
и константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е
възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на
ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение
№ 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и предвиждането
на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в противоречие с посочените норми
на закона. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС, обективирана в
решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че не е
възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена
дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно покритие за
6
поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото имущество. Размерът на
реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на
увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи такива резервни
части и услуги. Или това са сумите от 2397,58лева по щета 4401031230305301, 1764,72лева
по щета № 44010312305303 и 1108,30лева по щета № 44010312401265 – 1108,30лева. От тези
суми обаче следва да бъдат приспаднати сумите от 351,48лева /по щета №
4401031230305301/, 394,76лева /по щета № 44010312305303/ и 87,94лева /по щета №
44010312401265, представляващи размер на определеното и изплатено от застрахователя
обезщетение. Факт признат и от двете страни е, че извънсъдебно със сумата от 351,48лева,
вземане на застрахования е било прихванато с насрещното вземане на застрахователя за
плащане на застрахователна премия. Това обуславя доказан размер на исковите претенции в
размер от 2046лв., 1396лв. и 1020лв, което обуславя уважаването им в цялост. Законната
лихва обаче, доколкото исковете са били заявени частични следва да се присъди от датата на
подаване на исковата молба върху първоначално заявените размери от 50лева, а върху
увеличената част от вземането от датата на увеличението - 23.04.2025г. /така решение по т.д.
№ 2022/2020г. на ВКС/.
Съгласно чл. 409, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение, след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 КЗ. Следователно за периодите от 22.08.2023г. – 01.04.2024г., 21.03.2024г. –
01.04.2024г. застрахователят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимите суми за главница. Изчислено от съда с програмен продукт „Апис финанси“ върху
главницата от 2046лева обезщетението за забава за периода 22.08.2023г. – 01.04.2024г.
възлиза на сумата от 170лева, върху 1369лева за периода 22.08.2023г. – 01.04.2024г. възлиза
на 114лева и върху 1020лева за периода 21.03.2024г. – 01.04.2024г. възлиза на 4,69лева. Това
обосновава основателност на първата претенция до сумата от 170лева и отхвърлянето й за
разликата над 170лева до 176лева, а останалите две претенции - в целия им заявен размер.
По разноските:
Разноски за присъждане са поискали и двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива
от 337лева- платена ДТ, 750лева- депозит за вещи лица и 2400лева платено адв.
възнаграждение, съобразно представен договор за правна помощ или общо 3487лева.
Направено е възражение за прекомерност на адв. хонорар, което се преценява за
основателно, доколкото предявените искове са еднотипни и предполагат идентична
подготовка и защита. Във връзка с изложеното, съдът намира, че възражението следва да
бъде уважено като на ищеца се присъдят разноски в размер на 1645лева за
адв.възнаграждение, при съобразяване разпоредбите на чл.7 ал.2 т.2 и ал.9 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Предвид изхода на спора в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 2732лева.
С оглед незначителния размер на отхвърлената претенция за мораторна лихва от
6лева съдът намира, че не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ответника.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «Д. О. З.» ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. «В.» **** ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Н. - П.а, ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „С.“ ****
сумите както следва:
- 2046лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско+», полица № 440123031018775/ 21.04.2023г. за претърпени
имуществени вреди на л.а «Мерцедес Е 270» с рег. № ***** от застрахователно събитие
настъпило на 26.07.2023г. в гр. В., докато л.а. е бил паркиран до ул.“С.“, изразяващи се в
увреждане на задна дясна врата, предна дясна врата и преден десен калник, за което
ответникът е изготвил опис - щета № 4401031230305301/08.01.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата от 50лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
02.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, а върху увеличения размер на
главницата от 2046лева, считано от датата на увеличението - 23.04.2025г. до окончателното
погасяване на задължението, както и 170лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, начислена за периода 22.08.2023г. – 01.04.2024г. като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забава за разликата над 170лева до заявения размер от 176лева, на основание
чл. 405, ал.1 КЗ.
- 1369лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско+», полица № 440123031018775/ 21.04.2023г. за претърпени
имуществени вреди на л.а «Мерцедес Е 270» с рег. № ***** от застрахователно събитие
настъпило на 29.07.2023г. в гр. В., докато л.а. е бил паркиран до ул.“Я. С.“ , изразяващи се в
увреждане на предна броня, калник преден ляв, предна врата лява, задна врата лява, за което
ответникът е изготвил опис- щета № 44010312305303/ 08.01.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата от 50лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
02.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, а върху увеличения размер на
главницата от 1369лева, считано от датата на подаване на молбата за увеличението -
23.04.2025г. до окончателното погасяване на задължението, както и 114лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата начислена за периода 22.08.2023г. –
01.04.2024г., на основание чл. 405, ал.1 КЗ
- 1020лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско +», полица № 440123031018775/21.04.2023г. за претърпени
имуществени вреди на л.а «Мерцедес Е 270» с рег. № ***** от застрахователно събитие
настъпило на 23.02.2024г. в гр. В., докато л.а. е бил паркиран на ул.“С., изразяващи се в
увреждане на предна броня, лайсна предна броня дясна, предна врата дясна за което
ответникът е изготвил опис- щета № 44010312401265/28.02.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата от 50лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.05.2024г.
до окончателното изплащане на сумата, а върху увеличения размер на главницата от
8
1020лева, считано от датата на подаване на молбата за увеличението- 23.04.2025г. до
окончателното погасяване на задължението, както и 4,69лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата, начислена за периода 21.03.2024г. – 01.04.2024г., на основание
чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА «Д. О. З.» ЕАД ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Н. - П.а, ЕГН
********** сумата от 2732лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9