Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
28.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7068/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Н.Д.К.,
ЕГН **********, с която срещу П.Ф.Ц.,
ЕГН **********, и Н.К.М., ЕГН **********,
с която е предявен иск с правно основание чл.
79 ЗЗД, вр. с чл. 365 ЗЗД (уточнен
с молба от 23.12.2020 г. за сумата от 15 338,76 евро – частичен
иск от претенция в общ размер на 123 517 евро, която включва следните
вземания:
-
13 338,76
евро – част от неизплатена цена за закупуване на магазин
на обща стойност 42 660 евро.;
-
1000 евро – част от
неизплатени задължения за лихви върху цената на магазина на обща стойност 30 857,80
евро;
-
1000 евро – част от
неизплатена цена за закупуване на ид. ч. от дворно място на обща стойност
50 000 евро.
Ищецът
твърди, че през 2011 г. продал на ответниците магазин в гр. София, като в
договора било предвидено разсрочено заплащане на продажната цена. Сочи, че ответниците
не са изпълнили задълженията си по заплащане на цената в уговорените срокове и
при уговорените условия. След проведени разговори, на 01.11.2016 г. страните
сключили спогодба, в която били отразени актуални размери на паричните
задължения на ответниците, договорени били условията за заплащането им, както и
лихва за забава. Претендира част от установените в Споразумението от 01.11.2016
г. суми.
Ответниците
оспорват исковата молба. Правят възражение за недопустимост на исковете, тъй
като за претендираните суми има издаден изпълнителен лист по друго дело.
Оспорват и основателността на исковете. Правят възражение за погасяване на
претенциите по давност. Сочат, че ищецът не е изпълнил задължението си за
прехвърляне на ид.ч. от процесното дворно място. Считат споразумението от
01.11.2016 г. за нищожно поради неспазване на формата за действителност.
Навеждат и доводи, че споразумението има характера на новация.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По
иска по чл. 365 ЗЗД:
Страните не спорят, а и се
установява от приложения по делото нотариален акт от 07.12.2011 г., че е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на магазин в гр.
София, по силата на който всеки от ответниците е придобил по ½ ид. ч. от
имота срещу обща цена от 292 000 евро, която е уговорено да бъде заплатена
на части, като към момента на съставяне на нотариалния акт е платена част от
цената, а останалата дължима сума от 180 000 евро е платима на 6 вноски по
30 000 евро. Страните са се съгласили, че в същия срок за плащане (6
месеца) ищецът трябва да прехвърли с отделен договор ид. ч. от правото на
собственост върху дворното място, върху което е построен посочения по-горе магазин.
Уговорено е, че цената за дворното място е в размер на 50 000 евро и че тя
е част от общата продажна цена по договора.
По делото е представен изпълнителен
лист, издаден на 06.07.2016 г. по гр. д. № 33064/2015 г. на СРС, с който
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца следните суми: 27 362,70 евро,
платими от П.Ф.Ц., ведно със законната лихва и разноските, и 42 660 евро,
платими от Н.К.М., ведно със законната лихва и разноските. Основанието на
вземанията е неизплатена част от продажна цена за процесния магазин.
Видно от приетите по делото съдебни
удостоверения от ЧСИ М.К.по изп. д. № 391/2016 г. (л. 49 и 50 от делото),
образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист, към 36.05.2017 г.
задълженията по изпълнителното дело в размер на 148 993,61 лв. са изцяло
изплатени от ответниците. Делото е приключено с резолюция на ЧСИ от 15.03.2021
г. Ищецът е направил признание по делото (с молба от 13.05.2021 г.), че през
2017 г. е получил паричен превод от ЧСИ М.К., с който по сметката му е
постъпила сумата от 92 799,37 лв. Съдът приема, че признанието не
кореспондира със събраните по делото доказателства, а именно – че задълженията
по изпълнителното производство в общ размер от 148 993,61 лв. са събрани
изцяло и изплатени на ищеца, след което изпълнителното дело е приключено.
Поради това съдът приема, че по делото се установява, че чрез принудително
изпълнение на ищеца са изплатени сумите, за които е издаден изпълнителен лист
по гр. д. № 33064/2015 г. на СРС, в това число 27 362,70 евро, платими от П.Ф.Ц.,
42 660 евро, платими от Н.К.М., законни лихва и разноски, в общ размер на
148 993,61 лв.
На 01.11.2016 г., след образуване на
изп. д. № 391/2016 г. и докато същото е висящо, страните са сключили
споразумение, по силата на което ответниците признават наличието на актуални,
ликвидни и изискуеми парични задължения спрямо ищеца, произтичащи от процесния
договор за покупко-продажба на процесния магазин. Задълженията, за които
страните са постигнали съгласие, са на обща стойност 123 517,80 евро и включват
вземания в следните размери и със следните основания: 30 857,80 евро – сбор от
дължими лихви по забавени плащания, 50 000 евро – незаплатена цена за мястото,
върху което е построен процесния магазин, 42 660 евро – непогасени задължения
на Н.М. по заплащане на главницата. Страните са уговорили, че за всички
посочени задължения занапред ще отговарят солидарно за задълженията, както и са
установили нови падежи за плащане на вноските (41 000 евро – до 20.12.2016 г.,
41 000 евро – до 30.01.2017 г. и 41 517 евро – до 28.02.2017 г.), като е
предвидено заплащането на вноските да погасява вземанията в следната поредност:
първо натрупаните до този момент лихви в размер на 30 857,80 евро, на
следващо място задълженията за цена на мястото в размер на 50 000 евро и
последно – непогасената цена за магазина в размер на 42 660 евро. В
споразумението страните са посочили, че част от задълженията по споразумението
са предмет на изп.д. № 391/2016 г. по описа на ЧСИ М.К..
Според чл. 365, ал. 1 ЗЗД с договора
за спогодба страните прекратяват един съществувал спор или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, с които могат да се създадат,
изменят или погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора.
Настоящият съд приема, че процесното споразумение от 01.11.2016 г., следва да
се квалифицира като а спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, тъй като страните са
уредили помежду си съществуващ спор във връзка със забавата за изпълнение на договора
за покупко-продажба от 07.12.2011 г. Споразумението има установителен характер,
тъй като с него се установяват размера и основанието на неплатените задължения,
но също така се изменят съществуващи и се създават и нови задължения – за
солидарна отговорност, за предварително изпълнение на задължението за цена на
дворното място (според уговорките цената се дължи авансово, а ищецът дължи
прехвърляне на собствеността върху мястото в 60-дневен срок от погасяване на
всички вноски – виж чл.7). По изложените съображения съдът приема, че по силата
на процесното споразумение в полза на ищеца са възниквали вземания за изтекли
лихви и главници (за цена за магазина и дворното място), за които ответниците
отговарят солидарно. Дължимите суми по размер превишават претендираните в
настоящото производство частични размери.
Неоснователно е възражението на
ответниците за погасяване на задълженията по давност. По силата на чл.116, б.
„а“ и чл.117 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, а
от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Процесните вземания са
възникнали по силата на Договор, сключен на 07.12.2011 г. и преди изтичане на
5-годишния срок – на 01.11.2016 г. са признати от ответниците. Искът е предявен
на 16.07.2020 г. – преди изтичане на 5-годишен срок, считано от признанието на
вземанията със споразумението от 01.11.2016 г. Ето защо неоснователно е
възражението за погасяване на вземанията по давност.
Частично основателно е възраженията,
че вземанията са погасени в рамките на образуваното изпълнително производство. По
делото се установява частична идентичност между предмета на изпълнителното
дело, образувано въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, и предмета
на споразумението, предмет на настоящото производство. Изпълнителното основание
обхваща дължимите суми за продажна цена за магазина и лихви върху тези суми от
17.06.2016 г. до пълното изплащане, а споразумението – дължимите суми за
продажна цена за магазина, лихви от 16.02.2012 г. до 01.11.2016 г. и продажната
цена на замята. Установява се от съдебното удостоверение, издадено от ЧСИ М.К.по
изп. д. № 391/2016 г., че към 36.05.2017 г. задълженията по изпълнителното дело
в размер на 148 993,61 лв. са изцяло изплатени от ответниците. От тук
следва, че неплатената част от продажната цена за магазина, предмет на
заповедта за изпълнение – 27 362,70 евро, платими от П.Ф.Ц. и 42 660 евро,
платими от Н.К.М., са погасени в рамките на изпълнителното производство. Ето
защо съдът приема, че частта от продажна цена за магазина, предмет на
споразумението, в размер на 42 660 евро, е погасена в рамките на
изпълнителното производство. Следва да се отбележи, че макар и в споразумението
страните да са уговорили ред на погасяване (виж чл.3), тези уговорки не са
приложими за сумите, предмет на изпълнителното производство, в което реда за
погасяване и какви суми се погасяват е законоустановен и страните не могат по
своя воля да го дерогират. Съдът приема и че в хода на изпълнителното дело е
платена и лихвата върху продажната цена за периода от 17.06.2016 г. до
01.11.2016 г., за която е установено припокриване с предмета на споразумението.
По делото липсват данни за плащане на другите суми, предмет на споразумението,
а именно - законни лихви върху продажната цена за периода от 16.06.2012 г. до
17.06.2016 г. и цената на дворното място в размер на 50000 евро. Ето защо
частичната претенция от 13 338,76 евро – част от неизплатена цена за закупуване
на магазин на обща стойност 42 660 евро., следва да се приеме, че е погасена
чрез принудително изпълнение в рамките на изпълнителното производство, а
частичните претенции от 1000 евро – част от неизплатени задължения за лихви и 1000
евро – част от неизплатена цена за закупуване на ид. ч. от дворно място, не са
погасени към момента на разглеждане на настоящото производство.
Неоснователно е възражението на
ответниците, че не дължат заплащането на частта от претенцията в размер на
50 000 евро, защото не им е прехвърлено правото на собственост върху ид.ч.
от дворното място. Както бе посочено по-горе, в чл. 7 от процесното
споразумение изрично е уговорено, че собствеността ще бъде прехвърлена в
60-дневен срок от погасяване на задълженията по споразумението, в това число
продажната цена за дворното място в размер на 50000 евро. С това е постигнато
съгласие за предварително изпълнение на задължението за цена на дворното място
(според уговорките цената се дължи авансово, а ищецът дължи прехвърляне на
собствеността върху мястото в 60-дневен срок от погасяване на всички вноски),
поради което следва да се приеме, че задължението за плащане на цена не е
обусловено от прехвърляне на собствеността, а се дължи авансово
(предварително).
По изложените съображения съдът
приема, че частичните искове за сумата от 1000 евро – част от неизплатени
задължения за лихви върху цената на магазина на обща стойност 30 857,80
евро и за сумата от 1000 евро – част от неизплатена цена за закупуване на ид.
ч. от дворно място на обща стойност 50 000 евро, са основателни и следва да се
уважат. Неоснователен е искът за сумата от 13 338,76 евро – част от
неизплатена цена за закупуване на магазин на обща стойност 42 660 евро
поради погасяване на вземането и искът следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
При този изход на спора съразмерно право на разноски имат
и двете страни.
На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска - за
сумата от 595,35 лв.
Ответниците не са претендирали разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Ф.Ц.,
ЕГН **********, и Н.К.М., ЕГН **********,
да заплатят солидарно на Н.Д.К., ЕГН **********, на основание
чл. 79 ЗЗД, вр.
с чл. 365 ЗЗД, както следва:
сумата от 1000 евро, представляваща част от
неизплатени задължения за лихви за забава върху продажна цената за магазин в гр. София, ул. „******,
дължими за периода 16.06.2012 г. – 01.11.2016 г. на обща
стойност 30 857,80 евро, съгласно Споразумение от 01.11.2016 г.;
сумата от 1000 евро, представляваща част от
неизплатено задължение за идеални части от дворно място, върху което е построен
магазина, съгласно Споразумение от 01.11.2016 г., заедно със законната лихва от 16.07.2020 г. до
окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ частичния иск за сумата от 13 338,76 евро – част от неизплатена цена за закупуване на магазин
на обща стойност 42 660 евро.
ОСЪЖДА П.Ф.Ц.,
ЕГН **********, и Н.К.М., ЕГН **********,
да заплатят на Н.Д.К., ЕГН **********,
, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 595,35 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: