РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Ихтиман, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20251840100023 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „*” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *, представлявано по делото от адвокат Д. Х., която искова
молба е насочена срещу ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ * с адрес
гр. София, пл. „Македония“ № 3.
Първоначално делото е било образувано като гр.д. № * от 2024 г. по описа на
Районен съд – София, но същото, след постъпване на отговор на иска, е прекратено и
изпратено по подсъдност на Районен съд - Ихтиман.
Настоява се ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 335,17
лева - регресно вземане по застрахователен договор за застраховка “Каско” № * във връзка с
щета № *, 34,53 лв. - мораторна лихва от 30.08.2023 г. - датата на поканата, съгласно чл. 378,
ал. 5, изр. второ от КЗ, до 08.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Във връзка със своите претенции
активно легитимираната страна сочи, че на 26.02.2023 г., при движение по Републикански
път III-801, в района на с. в., лек автомобил „*“, с рег. № *, внезапно е попаднал в неравност
на пътното платно - несигнализирана и необезопасена дупка, в резултат на това са нанесени
повреди на автомобила и по-конкретно на предна дясна гума. Според ищеца причината за
настъпването на произшествието е наличието на необезопасено препятствие на уличното
платно, което водачът не е могъл да забележи своевременно и да избегне, като е допълнено
и че произшествие е настъпило поради неизпълнение на задълженията от страна на
служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ за обезопасяване на пътното платно.
Навеждат се доводи, че по повод застрахователен договор за застраховка “Каско” № *, със
срок на валидност от 30.08.2022 г. до 29.08.2022 г., при „*“ АД е образувана преписка по
щета № *, извършен е оглед на застрахования автомобил от експерти на дружеството,
описани са повредите, след което същите са отстранени от сервиз „* *” ООД, като
стойността на ремонта е заплатена на сервиза с преводно нареждане */24.07.2023 г. Ищецът
1
допълва, че след изплащането на обезщетението в размер на 320,17 лева, на основание чл.
410 от КЗ той е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното
обезщетение, заедно с разноските за неговото определяне, които са в размер на 15 лв. или
общо за сумата 335, 17 лева. Твърди се, че посредством покана изх. № */29.08.2023 г., „*” АД
е предявило претенция за вземането си пред Агенция „Пътна инфраструктура“, като според
активно легитимираната страна поканата е получена от ответната страна на 30.08.2023 г.,
видно от отбелязването върху обратната разписка, като липса отговор на същата.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като същият е депозирал отговор от
юрисконсулт * Н., в който са изложени подробни съображения, според които исковата
претенция е неоснователна, с оглед на което се настоява същата да бъде оставена без
уважение. Прави се възражение за съпричиняване. С отговора на исковата молба не се
оспорва обстоятелството, че въпросният пътен участък се стопанисва от ответната страна.
В проведеното открито съдебно заседание законният и процесуалният представител на
ищец не се явяват, като от адвокат Х. преди заседанието е постъпила молба, в която излага и
становище по съществото на спора. В съдебното заседание не се явява и представител на
ответника, като от юрисконсулт Н. също е постъпило становище преди заседанието,
посредством което се взема отношение по съществото на производството.
Исковата молба, с която е поставено началото на производството, е допустима –
изхожда от лице, което има правен интерес от нея. След извършена служебна проверка
съдебният състав приема, че са налице всички положителни предпоставки за разглеждане на
исковата претенция.
Разгледана по същество исковата молба се явява основателна, като съображенията за
това са следните:
С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД. Претенцията за лихва е с
правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Според текста на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
В чл. 410, алр. 1 т. 2 от КЗ е разписано, че с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.
49 от ЗЗД.
Текстът на чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че Агенция пътна инфраструктура
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за
съда разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.
2
Уважаването на предявен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във
вр. чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следите факти: 1)
наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и застрахователя
и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното
покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно
поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на работата, в
резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което има причинна връзка с
конкретния вредоносен резултат.
Като писмено доказателство е представен по делото препис от Застрахователна
полица № *, с която е сключена имуществена застраховка КАСКО на МПС по отношение на
лек автомобил *, с рама № *, със застраховател по полицата „*“ АД. Като застраховащ е
посочен А. Д.а ЕООД, застраховащ е * ЕАД, а лизингополучател е А. Д.а ЕООД.
Застрахователната полица е със срок на действие от 00:00 ч. на 30.08.2022 г. до 23:59 ч. на
29.08.2023 г. В застрахователната полица е отразено и че застраховащият е получил и се
съгласява с общите условия на застрахователя.
Като писмено доказателство е представен и препис от искане за оценка на вреди по
застраховка Каско на МПС, в което искане е записано, че във връзка с автомобил марка *,
ДК № *, рама № *, с водач К. Н. Д., по полица № *. В искането е посочено, че автомобилът
се е движил по път 801 в. – Панагюрище, когато попада в дупка на пътя и пука предна дясна
гума.
Част от писмените доказателства е и препис от опис на претенция, от съдържанието
на който е видно, че по отношение на автомобил *, рама № *гума пр. дясна е посочена като
такава за подмяна.
По делото е представен препис от фактура, издадена от * * ООД, с получател „*“ АД
за сума в размер на 320.17 лева, в която е отразено, че се издава по повод един брой „гума
215/55R17 Matador“ и „монтаж/демонтаж“.
Представени са и преписи от ликвидационен акт за сума от 320.17 лева, а така също
и платежно нареждане за сумата от 320.17 лева, с наредител „*“ АД и получател * * * ООД.
Към исковата молба като писмено доказателство е приложена и регресна покана от
ищцовото дружество до ответника, като според обратната разписка към поканата същата е
връчена на 30.08.2023 г.
Като свидетел по делото е разпитано лицето К. Н. Д., който заявява, че не си спомня
на коя дата, при шофиране по път към град Панагюрище е имало дупка, през която минал с
автомобила и се срязала гумата, след което е отбил, обадил се е на застрахователя и е
пристигнала пътна помощ. На зададени му въпроси отговаря, че мястото не е било посетено
от пътна полиция, карал е със скорост от 50 км.ч, видимостта е била нормална, в платно
срещу него е имало друго МПС. Сочи, че се е движил с нормална скорост и не е използвал
спирачки, допълва, че често минава по този път и през конкретната дупка, но във въпросния
ден се е оказало, че дупката се е разширила и завършва с остър ръб. Заявява, че в автомобила
е бил със съпругата си и е подал сигнал до застрахователя посредством формуляр. Обяснява,
че застрахователят е бил уведомен половин час след произшествието, а щетата се била
нанесена на предна дясна гума. За пътя обяснява, че на него през известно разстояние има
много дупки, а гумата била подменена, като застрахователят покрил разходите. Твърди, че
автомобилът бил лизингов, че се обслужва от * – *, а човекът, който дошъл да го натовари,
го закарал направо в * – *. По отношение на дупката сочи, че я е видял, леко я е заобиколил,
но е била много широка и не е имало къде да се мине, защото се е била разширила, а
откъдето преминава гумата е било образувано ръбче. Твърди че отсреща е идвал друг
автомобил, а пред него не е имало кола.
По делото е изготвена и приета съдебно-авотетхническа експертиза. В заключението
3
на същата е посочено следното, че от техническа гледна точка, причината за настъпване на
процесното ПТП е наличието на дупка на платното за движение и че всички увреждания по
лек автомобил „* *“, с рег.№ *, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 26.02.2023 г. произшествие на Републикански път III-801. Вещото лице е
отразило в заключението си и че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил
„* *“, с рег.№ *, изчислена на база пазарни цени съгласно приложената по делото Фактура
№**********/17.07.2023 г., издадена от „* *“ ООД в качеството му на официален за марката
„*“ сервиз, към датата на ПТП е 320,17 лева, а обичайните разноски за ликвидиране на щета
по риск Каско при ПТП са в размер между 15 лева.
В съдебно заседание вещото лице, изслушано след разпита на свидетеля, заявява, че
поддържа експертното заключение. Допълва, че е увредена само гумата. По отношение на
колеята /разстоянието между колелата на автомобила/ заявява, че не е позволявала
преминаването на леви и десни гуми от двете страни на дупката, а клиренсът /пътният
просвет/ на МПС-то позволява преминаване през препятствието и уточнява, че при всички
положения ще се получи това увреждане, като ако клиренсът е бил по-малък, е щяло да има
увреждане и върху долната част на бронята.
От изложеното дотук се налага извод, че в резултат на настъпилото произшествие на
26.02.2023 г. действително по процесния лек автомобил са нанесени щети – спукана гума,
които са били възстановени от ищцовата страна, която е имала качеството на застраховател
по имуществена застраховка, сключена във връзка със застраховане на увредения автомобил.
От значение е обстоятелството, че показанията на свидетеля, разпитан по делото, са
последователни и в тях не се констатират противоречия, като същите кореспондират с
останалия доказателствен материал. Поради тези съображения съдът приема, че
действително е настъпило застрахователното събитие, в резултат на което е била увредена
една от гумите на лекия автомобил, което е наложило подмяната й, за което е заплатена сума
в размер на 320.17 лева от застрахователното дружество.
Следва да се отбележи и че в настоящия случай според показанията на свидетеля
дупката се е била разширила и е завършвала с остър ръб, а така също в насрещното платно е
имало движещ се автомобил, които обстоятелства по мнение на съдебния състав не са дали
възможност на шофьора своевременно да избегне същата. Поради тези съображения в
настоящия случай не може да се възприеме за основателно възражението за съпричиняване
на вредите.
Не може да се приеме, че неуведомяването на органите на МВР и неизготвянето на
протокол за ПТП са основание за отхвърляне на иска. От съдържанието на разпоредбите на
чл. 123 от ЗДвП се налага извод, че органите на МВР се уведомяват задължително, когато от
произшествието има пострадали хора и/или когато между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпването му. В настоящия случай от
данни по делото се установява, че не е имало пострадали лица от въпросното ПТП, а така
също е видно, че единствен участник в него е бил водачът на увредения автомобил. Именно
поради тези съображения уведомяването на полицейските органи не е било задължително.
Само за яснота може да се посочи, че сочената от ответника НАРЕДБА № I-167 от
24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на
Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните
превозни средства, е отменена през 2014 г.
Поради горното, предявеният осъдителен иск за главницата от 335.17 лева, в която
сума са включени 320.17 лева – разходи за ремонт, а така също и 15 лева - ликвидационни
разноски, се явява основателен и подлежи на уважаване.
На уважаване подлежи и предявеният осъдителен иск за акцесорното вземане -
законната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на исковата молба
4
/09.07.2023 г. – когато първоначално е подадена пред Районен съд – София/ до пълното
погасяване на дълга, а така също и претенцията за сумата от 34.53 лева – начислена
мораторна лихва от датата на връчване на поканата на ответника /30.08.2023 г./ до завеждане
на исковата молба.
Предвид изхода на делото ищецът има право и на сторените от него съдебни
разноски, а именно: 100 лева – внесена държавна такса, 400 лева – внесен депозит за
изготвена на експертиза, и 480 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, които
суми следва да бъдат присъдени в тежест на ответната страна. По отношение на сумата от
25 лева – внесен депозит за явяване и разпит на свидетел, съдът констатира, че в съдебно
заседание свидетелят е заявил, че не желае присъждане на разноски за явяването му, поради
което тази сума може да бъде възстановен на ищеца при поискване от същия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адреса: гр. София, бул. „Македония“
№ 3 и адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 5 да заплати на
„*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * следните суми: главница в размер
на 320.17 лева /триста и двадесет лева и 17 стотинки/ - регресно вземане, която сума
представлява изплатено застрахователно обезщетение във връзка с лек автомобил с рег. № *,
който автомобил е увреден при настъпило произшествие на 26.02.2023 г., като
обезщетението е изплатено от ищцовото дружество по силата на договор за имуществена
застраховка „КАСКО на МПС“, сключен посредством застрахователна полица № *, както и
сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху посочените по-горе суми за времето от датата на подаване на
исковата молба /09.07.2024 г. – когато първоначално е била подадена исковата молба пред
СРС/ до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 34.53 лева
/тридесет и четири лева и 53 стотинки/ – начислена мораторна лихва от датата на връчване
на поканата на ответника /30.08.2023 г./ до завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с адреса: гр. София, бул. „Македония“
№ 3 и адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 5 да заплати на
„*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * следните суми, представляващи
сторени съдебни разноски: 100 лева –сто лева/ – внесена държавна такса, 400 лева
/четиристотин лева/ – внесен депозит за изготвена на експертиза и 480 лева с ДДС
/четиристотин и осемдесет лева с ДДС/ – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд –
Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5