№ 43
гр. С., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Административно
наказателно дело № 20211870200277 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на ИВ. ИВ. П. срещу наказателно постановление № 77 от 05. 05. 2021
година на Директора на РДГ – С., с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ
от Закона за горите на жалбоподателя е наложена глоба от 300 лева.
В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на наказателното постановление, като издадено в
противоречие с процесуалните правила, поради което се иска да бъде
отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят ИВ. ИВ. П. редовно призован не се
явява, но представляван от защитника си адвокат Цветан Теофанов вземат
становище съдът да уважи жалбата и отмени наказателното постановление.
Възиваемата страна директора на ДГС – С. редовно призована, писмено
становище счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата, кога е подадена и събраните
по делото доказателства прие следното:
1
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок за
въззивно обжалване, от легитимирано лице, а именно наказания с глобата и е
срещу наказателно постановление подлежащо на обжалване.
По същество съдът прие следното:
С обжалваното наказателно постановление № 77 от 05. 05. 2021 година
на Директора на РДГ – С. на жалбоподателя ИВ. ИВ. П., на основание чл. 257,
ал.1, т.1 от ЗГ е наложена глоба от 300 лева за нарушение на чл. 257 ал. 1, т.
1, вр. с чл. 190 ал. 2, т. 1, вр. чл. 188 ал. 1, т. 1 от Закона за горите, за това че
при извършена проверка на 11. 11. 2020 година от служители на РДГ С. и
,,ЮЗДП” ДП Б. в отдел 537, подотдел "г" попадащ в землището на с. П., общ.
С., като в хода на проверката е установена сеч без контролна горска марка и
без издадено позволително за сеч на 55 броя дървета от бук, възлизащи на
114,0 м.куб. стояща маса. В НП при описание на нарушението е посочено, че
видно от Заповед № РД - 07 - 178 от 29.03.2018 г. за определяне на
охранителни участъци на Директора на ТП ДГС С., лицето назначено за
предотвратяване и установяване на нарушения в горските територии е ИВ.
ИВ. П., в качеството му на лице по чл. 188, ал.1,т. 1 от Закона за горите. В НП
при описание на нарушението за което е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е посочено, че в периода от
07.01.2020 г. до 11.11.2020 г. лицето ИВ. ИВ. П. - в качеството си лице по чл.
188, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, съгласно Допълнително споразумение №
ПО - 01-180 от 11.12.2018 г. към трудов договор № РД - 08 - 55 от 11.07.2011
год. и Заповед за определяне на охранителните участъци № РД07-178 от
29.03.2018 г. на директора на ТП ДГС С., не е изпълнил служебните си
задължения по чл. 190, ал. 2, т. 1 от Закона за горите, да опазва поверените му
горски територии от незаконни ползвания и увреждания и да следи за
спазването на правилата за сеч, в следствие на което в отдел 537, подотдел
"г", попадащ в землището на с. П., общ. С., е извършена сеч на 55 бр. дървета
от дървесен вид бук с обща кубатура - 114,0 м.куб. стояща маса, немаркирани
с контролна горска марка.
Процесното наказателно постановление, предмет на жалбата е издадено
въз основа на АУАН № 77 по регистъра с бл. № 0003115, съставен в 11 часа и
45 мин. на 28. 01. 2011 година от Д.Д. Х. на длъжност главен горски
инспектор в РДГ С. в който АУАН при описание на нарушението е посочено
2
че в периода от 07.01.2020 г. до 11.11.2020 г. ИВ. ИВ. П. в качеството си лице
по чл. 188, ал. 1, т. 1 от Закона за горите - горски стражар при ТП ДГС С.,
съгласно Допълнително споразумение № ПО-01-181 от 11.12.2018 г. към
трудов договор № ПО-01-86 от 12.05.2016 г. и Заповед № РД-07-265 от
19.08.2016 г. на Директора на ТП ДГС С., не е изпълнил служебните си
задължения съгласно чл. 190, ал. 2, т. 1 от Закона за горите, а именно да
опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и
увреждания, в следствие на което е извършена сеч на 55 бр. дървета от
дървесен вид бук с обща кубатура - 114,0 м.куб. стояща маса, немаркирани с
контролна горска марка в подотдел 537, "г", държавна горска територия
землището на с. П., общ. С..
В АУАН, както и в НП като законови разпоредби, които са били
нарушение от извършителя са посочени 257 ал. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 190
ал. 2, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 188 ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Както в НП, така и в АУАН не е посочено, в какво качество ИВ. ИВ. П. е
извършил нарушението, а именно дали е длъжностно лице или лице
упражняващо лесовъдна практика. Това е съществено нарушение по смисъла
на чл. 249 ал. 4 т. 1 от НПК, приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН и в
настоящото производство касаещо непосочен съставомерен признак относно
субекта, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя по въпроса
дали е субект на административното нарушение приписвано му с АУАН и с
НП. При положение, че в АУАН и в НП няма посочване че е длъжностно
лице, жалбоподателят е лишен от възможността за пълноценна защита
относно този най-важен признак от състава на нарушението, за което е
ангажирана административно наказателната му отговорност. В тази насока
оплакванията в жалбата са основателни и НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
От показанията на Д.Х. се установява че когато на 11 ноември 2020
година при посочената проверка била констатирана сечта на посочената
дървесина 55 броя дървета , същата не била прясно отсечена. Следователно
показанията на тези
Правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Директор на РДГ С., надлежно оправомощен, видно от приложената към
3
АНП Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на Земеделието и
храните.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН,
съдът констатира нарушение на процесуалните правила по установяване на
приписваното на жалбоподателя административно нарушение и налагане на
административното наказание.
Така при съставяне на АУАН, както и при издаване на НП от гледна
точка на качеството в което се твърди че жалбоподателят е извършил
нарушението визирано в същия АУАН е допуснато съществено по смисъла на
чл. 249 ал. 4 т. 1 НПК процесуално нарушение на чл. 42 ал. 1, т. 3 от ЗАНН
накърнило правото на защита на жалбоподателя по въпроса че е длъжностно
лице което липсва при описание на нарушението, а в състава на чл. 257 ал. 1,
т. 1 ЗГ е признак от състава на административното нарушение в което е
обвинен. По силата на чл. 84 от ЗАНН, съгласно който при липсата на
особени правила в ЗАНН за производството пред съда по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления е приложим НПК и в частност 249
ал. 4 от НПК. При тази нередовност на АУАН не е приложима разпоредбата
на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, защото от непосочения признак а именно
„длъжностно лице“, респективно лице упражняващо лесовъдска практика
произтича отговорността по чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ, визирана като нарушена и
санкционна разпоредба и като основание за наложената глоба предмет на
обжалваното НП.
Дали един служител е длъжностно лице има определени
законоустановени предпоставки, като за всички тези предпоставки е
накърнена защитата на жалбоподателя по закон и по съставомерен факт и
оценка на длъжността му и тази празнота в НП и в АУАН касае най-важното
условие за да бъде определено бездействието визирано в НП като
административно нарушение на жалбоподателя по чл. 257 ал. 1, т. 1 от ЗГ.
АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на
административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е
равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето
защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на
4
закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в
чл. 42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона,
не само защото чрез съставянето на акт се установява административно
нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция - официално
обвинение в извършване на конкретно административно нарушение. Лицето
визирано като нарушител е в правото си да се защити още в момента на
съставяне на акта, както и чрез възражение по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН – в
тридневен срок от подписването на АУАН. Посочването на всички виновно
нарушени разпоредби, е не само формален, но и съдържателен елемент без
което както в случая е накърнена защитата на жалбоподателя както по
съставомерните факти, в случая относно това в какво качество е извършил
нарушението под формата на бездействие, дали е субект на това нарушение и
че е длъжностно лице. Накърнено е правото на предварителната защита на
жалбоподателя, предхождаща издаване на НП и налагането на наказанието.
Тази норма на чл. 42 т. 4 от ЗАНН за описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено безусловно е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди,
обстоятелствата чрез които са обективирани всеки от признаците на състава
на нарушението, включително и това кои обстоятелства и оценки го
определят като субект на това нарушение, за да може да организира защитата
си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН в който
липсва посочване, че жалбоподателят е длъжностно лице води до
незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.
Самостоятелно нарушение налагащо отмяна на НП е че и наказателното
постановление не е посочено в какво качество жалбоподателят е извършил
приписваното му административно нарушение – като длъжностно лице или
като лице упражняващо лесовъдска практика.
Константна е съдебната практика, изразена в ТР № 2 от 07. 10. 2002
година по тълк. наказателно дело № 2 от 2002 година докладчик Румен
Ненков, че непосочването на съставомерни факти, относими към обективни
признаци на състава на нарушението или относно субекта на нарушението до
ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.
5
Следва да се отбележи че жалбоподателят с обжалваното НП е наказан за
бездействие най важното за което е дали е субект на нарушението за което е
наказан, а именно по чл. 257 ал. 1, т. 1 от ЗГ.
По своята правна същност наказателното постановление е вид
правораздавателен административен акт и в него следва да е налице пълно
единство между словесното описание на извършеното нарушение и
цифровата му квалификация. В противен случай съществено се нарушава
правото на защита на наказаното лице, тъй като то има право да знае точно
какво нарушение му се вменява и съответно е санкционирано, включително и
в какво качество е извършил нарушението, за да може да организира и
реализира това си право в пълен обем. Неизпълнението на всяко тези
изисквания, императивно установени в чл. 57 ал. 1 точка 5 от ЗАНН при
всички случаи е съществено процесуално нарушение. Така също и в
разглеждания случай административно наказващият орган също не е посочил
в какво качество – като длъжностно лице или като лице упражняващо
лесовъдска практика жалбоподателят е извършил нарушението.
Доколкото чл. 53, ал.2 от ЗАНН позволява НП да бъде издадено и при
допуснати нередовности в АУАН, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва
точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, в
частност чл. 57 ал. 1 точки 4 и 5 от ЗАНН за пълно описание на нарушението,
в какво качество е извършено, както и конкретните нарушени от
жалбоподателя правни норми в допълнение и уточнение на бланкетните
норми на чл. 257 ал. 1 т. 1 от ЗГ. Именно НП е правораздавателния акт, който
очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на
правото на защита на жалбоподателя, което е накърнено по въпроса субект ли
е на нарушението и ако е субект, кой от алтернативно посочените в
санкционната разпоредба на чл. 257 ал. 1 т. 1 ЗГ.
Следва да се посочи че описаните процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и НП са довели и до незаконосъобразност на наказателното
постановление. Визиран е огромен период от време 07.01.2020 г. - 11.11.2020
г. в който жалбоподателят дори въобще да не е бил в отпуск има почивни
дни, междуседмична и междудневна почивка гарантирана по Кодекса на
6
труда. Да се приеме че за посочения период именно в работното време на
жалбоподателя е извършена незаконната сеч на процесните 55 дървета
означава наказателното постановление да почива на предположения което е
недопустимо, изрично посочено в чл. 303 ал. 1 от НПК, приложим и в
настоящото производство по силата на чл. 84 от ЗАНН. Административно
наказващият орган от събраните по делото доказателства установява само че
е констатирана при съвместна проверка на 11. 11. 2020 година сечта на
процесните 55 дървета без контролна горска марка, но не и че това е станало в
работно време на жалбоподателя да да се приеме за доказано, че тези
отрязани дървета в процесния период 07. 01. 2020 год. – 11. 11. 2020 година
са нарушение на жалбоподателя по чл. 257 ал. 1, т. 1 от ЗГ. Никое от
доказателствата преценени поотделно и в тяхната съвкупност не налага извод
че именно докато е бил на работа е отсечено и едно дърво от констатираните
при проверката на 11. 11. 2020 год. 55 броя дървета от бук, възлизащи на
114,0 м.куб. стояща маса.
С оглед изложеното, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 77 от 05. 05. 2021 година на Директора на РДГ – С., с
което на жалбоподателя ИВ. ИВ. П. с ЕГН ********** е наложена глоба от
300 лева за нарушение по чл. 257 ал. 1, пр. 1 от Закона за горите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС С. област в 14
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7