Р Е Ш E Н И Е № …..
Гр.
София, 05.03.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание пети
декември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
при секретаря Екатерина Калоянова,
като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 1188 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 391463/23.04.2018 г. на СРС,
79 с - в, по гр. д. № 18117/2016 г. е признато за установено на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.В.И., ЕГН **********
дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******сумата от 814,
93 лв. за
периода м. 12.2012 г. - м. 04.2015 г., представляваща
1/2 идеални части от стойността на неплатена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. София, ж. к. „******, сумата
от 109, 80
лв., обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от
31.01.2013 г. до 25.09.2015 г., както и сумата от 9,
48 лв.,
стойност на услуга за дялово разпределение за периода
м. 12.2012 г. - м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на заявлението - 06.10.2015 г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
60042/2015 г. на СРС, 79 с -в,
като исковете са отхвърлени за
разликата над 814, 93 лв. до пълния предявен
размер от 1 439, 22 лв. (или за
624, 29 лв.), за
обезщетение за забава върху задължението неплатена топлинна енергия над размер
от 109, 80 лв. до пълния предявен
размер от 217, 44 лв. (или
за размер от 107, 64 лв.), за
стойност на услуга за дялово разпределение за разликата над 9,
48 лв. до предявения
размер от 14, 22 лв.
(за 4, 74
лв.), както и за
законната лихва върху задължението за услуга за дялово разпределение за периода
от 31.01.2013 г. до 25.09.2015 г. и Н.В.И. е осъдена за разноски в исковото производство и заповедното производства,
съразмерно уважената част от исковете.
Със същото решение са отхвърлени изцяло
исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д.С.П.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******сумата от 479, 75 лв.
за периода м. 12.2012 г. - м. 04.2015 г., представляваща 1/4 идеална
част от стойността на неплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „******, сумата от 72, 47 лв., обезщетение за забава върху
задължението за топлинна енергия за периода 31.01.2013 г. - 25.09.2015 г.,
сумата от 4, 74 лв., стойност на услуга за дялово разпределение за
периода м.12.2012 г. - м.04.2015 г., както и сумата от 0, 26 лв., обезщетение
за забава върху задължението за дялово разпределение за периода м. 12.2012 г. -
м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението - 06.10.2015 г. до окончателното плащане.
Недоволен от
решението само в частта, в която са
отхвърлени изцяло исковете срещу Д.С.П.
(за 1/4 от задълженията), е останал ищецът „Т.С.” ЕАД,
който го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК с доводи, че е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон в тази част. Излагат се
съображения, че неправилно СРС е приел, че ответника Д.С.П. не е потребител на ТЕ. Поддържа, че от
доказателствата се установява, че Д.П. е останал наследник на баща си С.Д.П.,
след отказ от наследство на другите двама наследници Н.и А.П.. Излагат се
съображения относно приложението на чл. 153 ЗЕ и смисъла на понятието
потребител, респ. клиент на ТЕ, като се поддържа, че този ответник е потребител
на ТЕ за процесния период и спрямо него исковете неоснователно са
отхвърлени. Моли да се отмени решението
в оспорените части и да се уважат изцяло исковете срещу Д.П.. Претендират
се разноски в това число – юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Ответникът Д.С.П. оспорва жалбата на ищеца като неоснователна в писмен
отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че основателно СРС е приел,
че по делото не са установява наследствено
правоприемство между ответника и С.П., поради което той няма качеството
потребител на ТЕ. Оспорва исковете срещу този ответник и по същество - по
основание и размер. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди
решението в тази част. Претендират се разноски.
Ответникът Н.В.И., чрез пълномощника си, е
депозирала въззивна жалба срещу посоченото по - горе решение в уважителната
част срещу нея с доводи, че в тези части решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуален закон.
Излага съображения, че пред СРС не е
установено по безспорен начин качеството на ответницата на собственик на 1/2
ид. част от процесния имот, а от там – на потребител на ТЕ в периода. Не се
установява идентичност между лицата по договора за продажба по НДИ и
ответницата. Не са представени годни доказателства за техническата изправност
на уредите за отчитане, включително за общия топломер в АС. От събраните
доказателства не се установяват претенциите
по основание и размер. Моли да се отмени решението в оспорените части, а
исковете срещу Н.В.И. да
се отхвърлят изцяло. Претендира разноски за въззивната инстанция съгласно
списък.
Ищецът не е
взел отношение по въззивната жалба на ответника Н.В.И..
Третото лице
помагач „Н.“ ЕАД, не взема становище по двете въззивни жалби.
По реда на въззивната проверка, съдът намира
следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбите. Съдът проверява
служебно и за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми.
Обжалваното
решение е валидно. Производството
се развива след постъпване на възражения по чл. 414 ГПК против заповед за
изпълнение в полза на „Т.С.” ЕАД от длъжниците, поради което производството е и
процесуално допустимо. При постановяване на решението не
са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като съдът дължи произнасяне
само по доводите на страните изложени в жалбите.
Във връзка с възраженията относно
собствеността на имота, а от там на качеството на ответниците на потребители,
въззивният съд намира следното :
Като е приел и СРС, съгласно чл. 153, ал.
1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1
от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците,
респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Като се съобразят
посочените норми следва, че по договора за доставка на топлинна енергия потребител на
топлинна енергия е собственика на имота, физическото лице, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване или лицето, което изрично са поискало откриване на
партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.
Пред
СРС е представен и не е оспорен договор за продажба на имот по реда на
Наредбата за държавните имоти (НДИ) от 19.02.1991 г. (л. 23 от делото), с който
С.Д.П. и ответницата Н.В. П.са придобили собствеността върху процесния имот.
Пред
СРС е представено съдебно удостоверение на CPC, III
ГО, 84 състав (л. 12 от делото) от което се установява, че С.Д.П. е починал на
13.09.1995 г. Ищецът, чиято е била доказателствената тежест в процеса, не е
установил кои са наследниците по закон на С.П..
При
липса на други данни за последващи прехвърлителни сделки с имота след придобиване
на собствеността от Н.В. П.и С.Д.П. СРС е приел, че ответницата П.е останала
носител на притежаваната от нея 1/2 идеална част правото на собственост върху
имота. Този извод се подкрепя и от молбата - декларация от 18.12.1995 г. за
откриване партида на името на Н.В.И., в която е вписано, че има бракоразводно
решение от 11.04.1993 г. по гр. д. № 297/1992 г. на ІІ районен съд.
Доказателствата
създават индиция, че бракът между купувачите Н.В. П.и С.Д.П. е прекратен преди
смъртта на последния на 13.09.1995 г. и при липса на други данни, ответницата Н.И.
е останала собственик на 1/2 ид. ч. от имота.
Във
връзка с жалбата на ответника Н.И. следва
да се посочи, че качеството й на собственик
на 1/2 част от имота е установено в процеса и доводите в жалбата й в обратния
смисъл са неоснователни и недоказани.
Според
законодателната уредба през процесния период, между Н.И. и ищеца е възникнало облигационно
отношение за 1/2 част от имота, с предмет доставяне на ТЕ за битови нужди при
действието на ОУ на ищеца. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма. Приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за сключване на
индивидуални условия. Няма данни ответницата да е възразила срещу Общите
условия на ищеца, поради което съдът приема, че страните са обвързани от
валидно договорно правоотношение във връзка с предоставянето на топлинна
енергия за битови нужди.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Н.“ ЕАД.
Като краен извод
и след съвкупната преценка на доказателствата, въззивният съд споделя извода на
СРС, че по положителния установителен иск за стойност на доставена топлинна
енергия е доказано, че през процесния период Н.И. е потребител на енергия за битови нужди
и дължи заплащането на цената й за 1/2 част от установените по делото
задължения.
При определяне реалния
размер на използваната ТЕ въззивният съд намира, че следва да се съобрази заключението
на СТЕ, което настоящият състав също кредитира като обективно изготвено. Според
вещото лице от
отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи, които са за
сметка на доставчика. Общият топломер в АС е преминал през необходимите
метрологични проверки. При определяне
размерите на задълженията вещото лице по СТЕ е съобразило факта, че през
процесния период в имота не е имало работещи радиатори - те са били
демонтирани, като отчетеното количество топлинна енергия касае тази от щранг - лирата
в банята и ТЕ за битово гореща вода, която е изчислена по реда на 69, ал. 2 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването поради липса на осигурен достъп и
липса на узаконен водомер през двата отчетни периода. ТЕ за сградната
инсталация е начислена съгласно т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение
към същата Наредба. Съгласно заключението всички компоненти са начислени в
съответствие правилата на действащата в периода нормативна уредба.
Фирмата за дялово разпределение е извършвала отчета на
топлоразпределителите след края на всеки отоплителен сезон, като редовно е изготвяла
информация за разхода на всеки 12 месеца, видно от приетите по делото главни
отчети за периода.
Експертизата е приела, че реално доставеното до имота
количество топлинна енергия за периода м. 12.2012 г. - м.04.2015 г. възлиза на
1 629, 87 лв., от която сума основателно СРС е определил, че дългът на
ответницата И. възлиза на 1/2 или задължението е в размер на 814, 93 лв. и е
уважил иска до този размер, като го е отхвърлил до пълния предявен размер от 1
439, 22 лв.
Основателно СРС е приел за дължима и сума от 1/2 от
стойността на установените такси за услуга дялово разпределение в общ размер от
18, 96 лв., съгласно заключението на Съдебно - счетоводната експертиза. Следва да се отбележи, че съгласно
чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г. и чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, потребителите (клиентите) заплащат
на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение
от избрания от тях търговец.
По жалбата на ищеца относно решението, в частта, в
която изцяло са отхвърлени исковете срещу Д.С.П.,
настоящият състав намира, че в производството ищецът не е ангажирал никакви
годни доказателства за наследствените права на този ответник, нито за
качеството му на собственик на имота в периода, а от там - за наличието на
облигационна връзка по доставката на ТЕ в процесния период. Изводите на СРС, че
е недоказано качеството на Д.С.П. на носител на съответна идеална част от право
на собственост или на вещно право на ползване върху процесното жилище, са
съобразени с представените доказателства.
В частта по установените задължения за лихви за забава
– по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД СРС :
По
отношение признатите задължения за лихви за забава във въззивната жалба не се
излагат никакви конкретни съображения, поради което съдът намира, че решението
следва да се потвърди в тази част както е постановено.
Само за пълнота следва да се сподели
извода на СРС, че съгласно ОУ на ищеца от 2008 г., действащи до 31.01.2014 г., купувачът
е длъжен да заплати месечните суми дължими към продавача в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. Както е приел и СРС, с изтичането на
срока за изпълнение потребителят изпада в забава по отношение на плащането и
без да е необходимо за бъде изрично канен. По
отношение дължимите суми за топлинна енергия след 31.01.2014 г. са приложими
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в
сила от 12.03.2014 г. Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че
отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно, но длъжникът изпада
в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от
публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период на интернет страницата на ищеца.
Въззивният съд споделя изводите на СРС относно
дължимостта и размера на сумите за лихви за забава за периода и препраща към
тях, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да ги преповтаря.
Доколкото
мотивите на СРС съвпадат с тези на въззивния съд, решението следва да се
потвърди в оспорените отхвърлителни части, както е постановено, включително по
разноските по исковото и заповедно производства.
Решението не е
оспорено от ищеца в частите, в които са уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Н.И., поради което в тези
части то е влязло в сила.
По разноските пред СГС :
Жалбите и на двете страни няма да бъдат уважени, разноските за въззивното
производство следва да останат за тяхна тежест така, както са направени.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 391463/23.04.2018 г. на СРС, 79 с - в, по гр.
д. № 18117/2016 г. в частите, в които са ОТХВЪРЛЕНИ искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******срещу Н.В.И., ЕГН **********, за неплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, за периода м. 12.2012 г. - м. 04.2015
г. над размер от 814, 93 лв. до пълния предявен размер от 1 439, 22 лв. (или за
размер от 624, 29 лв.), за обезщетение за забава за периода от 31.01.2013 г. до
25.09.2015 г. над размер от 109, 80 лв. до пълния предявен размер от 217, 44
лв. (или за размер от 107, 64 лв.), за стойност на услуга за дялово
разпределение за периода м.12.2012 г. - м.04.2015 г. над уважения размер от 9,
48 лв. до пълния предявен размер от 14, 22 лв. (или за размер от 4, 74 лв.),
както и иска законната лихва върху задължението за услугата дялово
разпределение за периода от 31.01.2013 г. до 25.09.2015 г. и в частта, в която са ОТХВЪРЛЕНИ изцяло исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д.С.П.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******сумата от 479, 75 лв., представляваща
1/4 идеална част от стойността на неплатена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. София, ж. к. „******, за периода м. 12.2012 г. - м. 04.2015 г., сумата
от 72, 47 лв., обезщетение за забава върху задължението за топлинна
енергия за периода от 31.01.2013 г. до 25.09.2015 г., сумата от 4, 74 лв. - стойност
на услугата дялово разпределение за периода м.12.2012 г. - м.04.2015 г., както
и сумата от 0, 26 лв., обезщетение за забава върху задължението за
дялово разпределение за периода м. 12.2012 г. - м. 04.2015 г., ведно със законната
лихва върху главниците от подаване на заявлението - 06.10.2015 г. до
окончателното плащане, както и в частта по разноските.
РЕШЕНИЕ № 391463/23.04.2018 г. на СРС, 79 с - в, по
гр. д. № 18117/2016 г. е
влязло в сила
в частите, в които е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Н.В.И., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******сумата
от 814, 93 лв. за
периода м. 12.2012 г. - м. 04.2015 г., представляваща 1/2 идеални части от стойността на
неплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, сумата от 109,
80 лв. - обезщетение за забава върху задължението за топлинна
енергия както за периода от 31.01.2013 г. до 25.09.2015 г. и сумата от 9, 48 лв., стойност на услуга за дялово разпределение за
периода
м. 12.2012 г. - м.04.2015 г., ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на заявлението 06.10.2015 г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело №
60042/2015 г. на СРС, 79 с -в.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Н.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.