Р
Е Ш Е Н И Е
№
206
гр.
Добрич, 22.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич,
V състав в публично заседание на осми юли, две хиляди и
двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря Мария
Михалева, като разгледа докладваното от съдия Т. Милева адм. дело №
227/2020 г. по описа на Административен съд Добрич, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145-178 АПК вр. с чл. 124 -126 от ЗДСл.
Делото
е образувано по жалба на П.Г.П. *** срещу Заповед № П-04/05.03.2020 г., издадена от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/, с която е прекратено служебното му правоотношение на
основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че реално съкращаване на заеманата длъжност не е осъществено,
тъй като опроделените в щатното описание системи и функции,
задължения и изисквания се запазват. Сочи се, че липсват данни за промяна на
длъжностното разписание. Навеждат се доводи, че оспорената заповед е издадена и
в несъответствие с целта на закона. Навеждат се доводи, че процедурата по съкращаване на щата е опорочена. Релевират се и подробни доводи за ценза на
жалбоподателя и че са оставени служители с по-ниско образование.
В
хода на съдебното производство жалбоподателят редовно призован, се явава лично
и се представлява от упълномощен адвокат. Поддържа жалбата и допълнителната молба към нея. Представят се писмени доказателства за
обявен конкурс за две длъжности.
Ответникът
- председателят на ДАМТН, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е заемал длъжността ―главен инспектор в Главна дирекция
―Надзор на пазара, регионален отдел "Надзор на пазара
Североизточна България“,
месторабота гр. Варна, при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ с ранг на ДС ІІІ младши.
Видно от Заповед
№А-10055/26.11.2015 г., издадена на основание чл.6, ал.2 от Устройствения
правилник на ДАМТН са определени териториалния обхват на регионалните отдели,
като е посочено, че Регионален отдел „Североизточна България“ е със седалище
гр. Варна и обхваща областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен.
Видно от длъжностното
разписание в сила от 01.01.2020 г., Регионален отдел „Надзор на пазара
Североизточна България“ длъжностите са: Началник отдел; главен инспектор -2; старши инспектор -2 и
старши специалист -1 длъжност. От поименното разписание е видно, че на длъжност
главен инспектор са П.Г.П. и Георги Митков Димитров.
С Писмо от Гл. директор
ГДНП, изпратено до Председателя на ДАМТН, вх. №602/27.02.2020 г. е посочено, че
в РО „НП Североизточна България“ с месторабота гр. Варна, който покрива
областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище действа 2 главни инспектори, 2
старши инспектори и 1 старши специалист. В РО „НП Северна Централна България“,
който покрива пет области – В. Търново, Разград, Русе, Силистра и Габрово има
действащи в Русе 1 главен инспектор, 1 инспектор и 1 гл. специалист, а във
Велико Търново 2 старши инспектори. Сочи се, че наличния състав в РОНП СЦБ е
недостатъчен. Също така предвид близостта на гр. Търговище до гр. Велико
Търново се предлага дейността да се извършва от служители на РОНП СЦБ Велико
Търново, а не от служители на РОНБ СИБ Варна. Поради изложеното по-горе се моли
да се трансформират двете длъжности Гл. инспектор от РОНП СИБ, месторабота
Варна в един инспектор РОНП СЦБ, месторабота Велико Търново и един инспектор
РОНП СЦБ месторабота Русе. Към териториалния обхват на РОНП СЦБ да бъдат
добавени областите Търговище и Шумен, а в териториалния обхват на РОНП СИБ да
останат областите Варна и Добрич.
Със Заповед
№А-149/04.03.2020 г. на Председателя на ДАМТН е определен нов териториален
обхав на регионалните отдели на ГДНП, като РО НП СИБ, седалище Варна, обхваща
областите Варна, Добрич и Шумен, а РО НП СЦБ, седалище В. Търново, общваща
областите Велико Търново, Габрово, Русе, Търговище, Разград и Силистра.
Със своя Заповед
№1-150/04.03.2020 г. на Председателя на ДАМТН е променена структурата на РО „НП
СЦБ“ и на РО „НП СИБ“. В т.2 на заповедта е посочено, че се намалява
числеността на РО „НП СИБ“ със седалище в гр. Варна от 6 щатни бройки на
четири. Съкращава се двете длъжности „главен инспектор“ , длъжностно ниво КДА
„9“, „Експертно ниво 5“и се утвърждава новите длъжности, които остават:
началник отдел; старши инспектор, длъжностно ниви от КДА „10“, „Експертно ниво
6“ – 2 щ.бр. и „старши специалист“ с длъжностно ниво от КДА „12“, „Ниво
специалист 2“ – 1 щ.бр.
Във връзка с тази заповед
е променено длъжностното разписание на ДАМТН, в сила от 04.03.2020 г., като в
РО НП СИБ е вече от 1 началник отдел, 2 старши инспектори и 1 старши
специалист, а РО НП СЦБ – началник отдел, старши инспектор 2, инспектор 1 за
гр. В. Търново и 1 гл. инспектор, 2 главни инспектори и един главен специалист
за гр. Русе.
Въз
основа на утвърденото ново длъжностно разписание в сила от 04.03.2020 г. председателят на ДАМТН е издал заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение на П.Г. Парушен на основание чл. 106, ал. 1,
т. 2 от ЗДСл. за длъжността ―главен инспектор, ГД НП СИБ, месторабота гр. Варна, при ДАМТН.
В
хода на съдебното оспорване по делото са приети както описаните по - горе
писмени доказателства, така и представените с административната преписка (която
в по-голямата си част представлява личното кадрово досие на жалбоподателя) и
допълнително изисканите от съда писмени документи от значение за правилното
решаване на спора - заповеди за компетентност, длъжностни характеристики и т.н.
При
така установената фактическа обстановка Административен съд - Добрич направи следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в срок, срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице
имащо правен интерес от оспорването. Ето защо, същата е допустима.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основание по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е
издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли
са административно - производствените правила и материално - правните
разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган - Председателят на
ДАМТН, по аргумент от чл. 7, ал. 2 от Устройствения правилник (УП) на ДАМТН,
при спазени изисквания за съдържание по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, в предвидената
от закона форма, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.
Съгласно
чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаване може да прекрати
служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на
длъжността. За да е налице реално съкращаване на длъжността, е необходимо
заеманата длъжност да е премахната като нормативно определена позиция в
утвърденото длъжностно разписание на съответната администрация и същата да не е
запазена като система от функции, задължения и изисквания, включително и под
друго наименование.
От
така направената съпоставка между действащите длъжностни разписания преди и след съкращаване на жалбоподателя е видно, че е намалена общата
щатна численост на служителите в отдел „Надзор
на пазара Североизточна България“ със седалище гр. Варна от 6 на 4 броя. Всъщност са съкратени 2-те длъжности "главен инспектор“, а е увеличена щатната численост на РО „НП СЦБ“ от 6 щатни бройки на осем такива.
Съдът
намира, че в рамките на правомощията на органа по назначаване е извършване на
структурни промени, в съответствие с установените правила за това, включително
и закриването на определена длъжност и изваждане на част от дейностите от едно
звено и прехвърлянето им в друго. Въпрос на преценка по целесъобразност на
органа в случая е, че наличния състав на РО НП
СЦБ е недостатъчен и следва да бъде увеличен, като в тази връзка е преценено,
че в РО НП СИБ Варна, е по-малко натоварена, поради което и именно е решено там
да се направи съкращение на длъжности.
ЗДСл не
предвижда специална процедура за прекратяване на служебното правоотношение, на
основание чл. 106, ал. 1, т. 2. Необходимо е единствено наличие на писмено
предизвестие, неспазването на което съгласно чл. 106, ал. 4 може да се
компенсира с обезщетение. В настоящия случай в заповедта изрично е посочено, че
поради неспазеното предизвестие се дължи обезщение.
Не би
било излишно да се посочи, че съгласно установената съдебна практика на ВАС,
актът, с който се утвърждава длъжностно разписание не представлява
административен акт (в случая № ЗЦУ - 560/23.04.2018 г. ), подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност. С този акт не създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, а се определя организационната структура на
администрацията. Действително на практика организационната структура на
администрацията е възможно да оказва влияние върху положението на държавните
служители в тази администрация, но това влияние не е пряко и непосредствено
доколкото техните права и задължения се пораждат от съответните индивидуални
актове на органа по назначаване.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗДСл в
акта за назначаване могат да се определят мястото и характера на работата,
както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността. В случая,
в заповедта за назначаване на жалбоподателя, мястото на работа е посочено
– РО НП СИБ гр. Варна. В съдебната практика безпротиворечиво се приема,
че когато мястото на изпълнение на длъжността е станало задължителен елемент от
нея, закриването на структурното звено, заедно с всички длъжности или част от тях, съществували в него, представлява съкращаване
по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В този смисъл са решения на ВАС по
адм. дела: № 16310/2013 г., № 16309/2013 г., № 4557/2013 г., № 16306/2013 г., №
1166/2017 г.
Не
намира приложение в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 и разпоредбата на чл.
82, ал. 1 от ЗДСл, регламентираща форма на изменение на служебното
правоотношение, чрез преназначаване на държавните служители в друга длъжност в
същата администрация - / Решение на ВАС № 7854 от 14.06.2010 г., постановено по
адм. д. № 92ЗЗ/2009 година/.
В
хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при съкращаване на длъжности и
свързаните с тях структурни промени, се цели оптимизиране на администрацията,
което може да се изрази в намаляване на числения състав изобщо или намаляването
му в едни звена и увеличаването му в други, премахването на отделни длъжности и
разкриване на нови с качествено нови функции. В рамките на оперативната
самостоятелност на органа по назначаването е да съкращава, респективно да
разкрива отдели и/или сектори в нормативно определената структура и численост
на персонала. В същия смисъл е Решение № 10072/23.07.2018 на ВАС, постановено
по адм. д. № 14539/2017 г.
Основание
за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2
ЗДСл. е установен юридическият факт "съкращаване на длъжността", за
чието възникване е достатъчно фактическото премахване на съответната длъжност
като нормативно определена позиция в длъжностното разписание, изразяваща се в
система от функции, задължения и изисквания, съобразно легалното определение на
понятието "длъжност в администрацията", регламентирано с разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.
Обстоятелството, че изпълняваната по тази длъжност служебна дейност е преминала
към друго звено на администрацията, което я осъществява наред с друга служебна
дейност, не променя факта на съкращаване на длъжността, която е заемал
жалбоподателя, като в тази връзка са неоснователни възраженията,
че има обявен конкурс за същите места, които са съкратени. Напротив, видно от
представената обява, същата е за свободна длъжност в НП СЦБ, месторабота Велико
Търново и гр. Русе, т.е.точно във връзка с приетото ново щатно разписание.
В
Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г., ОСК на ВАС
приема следното: "Правната регламентация на прекратяване на служебното
правоотношение е уредена в чл. 106 от Закона за държавния служител. Според чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. органът по назначаването може да прекрати служебното
правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. ЗДСл.
не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 329 от КТ, според която при закриване
на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на
обема на работата работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на
които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре. В този смисъл в съдебната практика, в това
число и на ВАС, се приема безпротиворечиво, че при прекратяване на служебното
правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., за органа по
назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване
на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и
не подлежи на съдебен контрол". Ето защо, доводите развити в жалбата,
досежно професионалния опит и компетентност на жалбоподателя и този на
останалите на работа служители, са ирелевантни за преценката за
законосъобразност на оспорената заповед.
Както
бе посочено по-горе, съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл органът по
назначаване може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно
предизвестие при съкращаване на длъжността. Дефиницията на понятието
―длъжност в администрацията се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията
(ДВ, бр. 18 от 05.03.2004 г.) и според тази дефиниция ―длъжност в администрацията
е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово
правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на
закона за министерство на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа
на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на
лицето, която я заема, и се изразява в система от функции, задължения и
изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато
органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не
фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното
разписание на съответната администрация и като система от функции, задължения и
изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика или тези функции и
задължения да са толкова значително изменени, че новата им съвкупност и
изисквания за тяхното осъществяване д налагат извод за качествено нова
длъжност. Двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно.
Съдът
намира, че прекратяването на служебното правоотношение с жалбоподателя е
извършено при наличието на утвърдено от органа по назначаването - председателя
на ДАМТН, ново длъжностно разписание. В рамките на компетентността на органа е
правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната администрация с
оглед оптимизиране на дейността при съобразяване с приетата структурата и
нормативно определената численост на персонала на служителите. При
осъществяване на промените в структурата и организацията на работата си органът
действия в условията на целесъобразност, като преценката му не подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. В настоящия случай е налице утвърдено
длъжностно разписание от 04.03.2020 г. относно структурата на
администрацията, въз основа на което председателят на ДАМТН е прекратил
служебното правоотношение с жалбоподателя. Целесъобразността на извършеното
съкращаване на заеманата от оспорващата длъжност не е предмет на контрол в
рамките на настоящето съдебно производство. По преценка на органа по
назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните от
администрацията видове дейност или да се намали обема на дейността, което се
изразява в премахване или редуциране на съответните предвидени от длъжностното
разписание щатни бройки. Две проявни форми представляват съкращение на
длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл.
106, ал. 1 т. 2 от ЗДСл.
Предвид
изложеното, съдът намира, че е налице е реално съкращаване на длъжността,
заемана от П.Г.П. на посоченото в заповедта правно основание, което съставлява и
фактическо такова по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Длъжността, заемана от
жалбоподателя -"главен инспектор“ в
РО НП СИБ гр. Варна като
система от функции вече не съществува.
По
тези съображения, съдът намира твърденията на жалбоподателя, че с издаване на
процесната заповед, ответникът е преследвал друга цел, а именно прекратяване на
отношенията с нежелани от него служители, противно на целта на закона, за
неоснователни и недоказани. Настоящият съдебен състав приема, че съкращаването
е насочено именно към оптимизиране на дейността на администрацията. С издаването
на оспорената заповед не е нарушен и принципът за стабилитет на служебното
правоотношение, предвиден в чл. 18 от ЗДСл, тъй като същото не е прекратено
самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел
подобряване на дейността на съответната администрация, в съответствие с
правомощията на органа по назначаването, който е овластен да избере
организационната форма, под която ще се осъществява дейността, и да определи в
рамките на установената численост, служителите, които ще заемат длъжностите и
ще го подпомагат в изпълнение на неговата дейност.
В
заключение, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган, в предвидената от закона форма. Фактическите основания
на акта, послужили като основание за прекратяване на служебното правоотношение,
се съдържат в съпътстващите оспорения акт писмени документи- поименно и щатно
утвърдено разписание на длъжностите в администрацията на агенцията, длъжностна
характеристика на лицето. При постановяване на заповедта не са допуснати
съществени административнопроизводствени нарушения. Същата е съобразена с
материалния закон, както и с неговата цел.
По
тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на П.Г.П. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
От
страна на ответника не е заявена претенция за присъждане на разноски. Ето защо
не се дължи произнасяне в този смисъл.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от П.Г.П. *** срещу Заповед № П-04/05.03.2020 г., издадена от Председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, с която е
прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от
ЗДСл, поради съкращаване на длъжността.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14 дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
СЪДИЯ: