№ 1291
гр. *, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110111106 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по предявени от А. П. В. срещу Община
*, с адрес гр. *, бул. Осми приморски полк“ №43, искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания вследствие на падане на 08.08.2022 г., поради неизправност
на пътната настилка на велоалеята на бул „*“ близо до спирка „*“ посока
Центъра, в гр. *, представляваща публична общинска собственост на Община
*, ведно със законната лихва върху сумата от увреждането – 08.08.2022г. до
окончателното плащане, както и сумата от 58,19 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи
медицински разходи за снабдяване с медицинско удостоверение и
лекарствени продукти на 09.08.2022 г., вследствие на същия инцидент, ведно
със законната лихва върху сумата от увреждането – 08.08.2022г. до
окончателното плащане, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 84, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че на 08.08.2022 г. около 16 часа, ищецът
претърпял злополука при падане с управляваната от него електрическа
тротинетка, при движение по велоалеята вляво от бул. „*“ близо до спирка
„*“ посока Центъра, в гр. *. Твърди се, че пропаднал в дупка, при което
усетил силна болка в гърдите и в дясната ръка след удара. Излага, че две
жени му се притекли на помощ и му погнали да се изправи, като споделили за
многократни инциденти в този пътен участък. Изпитвал болки при
движението на десния си лакът и имал отток на ставата и го боляли гърдите.
Уплашил се, тъй като три месеца преди инцидента претърпял белодробна
операция. Излага съображения, че се движел със съобразена и разрешена
1
скорост при настъпване на инцидента. Излага се, че същата вечер посетил
спешния център, където бил прегледан. Изписан му бил фиксатор за ръката за
10 дни и поставена диагноза "контузия на гръден кош, контузия десен лакът“.
На следващия ден бил освидетелстван от „съдебна медицина“, където
установили контузия на дясна лакътна става, разстройство на здравето
неопасно за живота. Твърди се, че физическите болки все още не са
отшумели, бил затруднен да ползва активно дясната си ръка, което му
създавало значителни неудобства. Излага се, че болките в гръдния кош
постепенно отшумявали, но се страхувал да не се отрази на операцията
падането впоследствие. Преживял уплаха и стрес. Не бил в състояние да
управлява тротинетка. Сочи се, че сторил медицински разходи, които
претендира да му бъдат възстановени. Твърди се, че пътният участък и
велоалеята, където е настъпил инцидента са публична общинска собственост
и задължение на ответника е да го поддържа в изправно състояние. Излага се,
че ответникът не е положил дължимата грижа, поради което отговоря за
причинените вреди. По тези съображения моли за уважаване на предявените
искове. Претендира сторените съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител
поддържа предявения иск. Настоява се, че е изпълнен фактическия състав на
деликтната отговорност на общината да поддържа в изправно състояние
пътната настилка и че ответникът не е отстранил процесната дупка и
понастоящем.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община * е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага становище за неоснователност на
предявените искове. Намира, че мястото на настъпване на инцидента не е
конкретизирано в достатъчна степен. Намира, че с представения снимков
материал не може да се удостовери дали действително това е твърдяния
пътен участък. Счита се, че доколкото инцидентът е настъпил в светлата част
на денонощието ищецът е могъл да види от разстояние вдлъбнатината и да
предотврати настъпване на вредите. Сочи, че ищецът е допринесъл с
поведението си за инцидента, доколкото нямало обективни обстоятелства,
които да са му попречили да я възприеме. Счита се, че не са представени
доказателства с каква скорост се е движел ищеца. С оглед на това релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Излага се, че
съобразно представените доказателства уврежданията обуславят лека телесна
повреда, нямало счупване, лечението било само с гел без имобилизация, като
нямало данни ищецът в резултат на инцидента да е поставен в положение на
зависимост и да се е нуждаел от чужда помощ, респ. да е бил
нетрудоспособен. Нямало доказателства за влошено психично здраве на ищца
вследствие на инцидента. Намира претендираното обезщетение за завишено
по размер, поради което в условие на евентуалност счита, че същото следва
да се намали. Оспорва се началния момент на обезщетението за забава от
увреждането. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е
2
писмена молба, в която се изразява становище по същество на спора.
Настоява се, че ищецът не е установил, че травмата е причинена от падане
при посочените в исковата молба обстоятелства, както и интензитета на
болките и страданията. Сочи се, че не са налице данни за усложнения в хода
на възстановяването. Моли се за отхвърляне на исковете, евентуално за
намаляване на обезщетението. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото медицинско удостоверение №843/2022 г. от
08.08.2022 г. на д-р * /л.11/, се установява, че след извършен преглед на
ищеца на посочената в удостоверението дата 08.08.2022 г. е установено
наличие на контузия на дясна лакътна става. Посочено е, че описаните
травматични увреждания са в резултат на удар с или върху твърди тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин от
освидетелствания. Обективното състояние на ищеца се изразявало в оточна
дясна лакътна става, като пасивни и активни движения са затруднени и
болезнени. Заключено е, че в своята съвкупност уврежданията са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно от приложения по делото лист за преглед на пациент от
08.08.2022 г., издаден от МБАЛ „*- *“ АД /л.14/ при снемане на анамнезата е
установено "контузия на гръден кош, контузия десен лакът“. Изписано е
лечение.
Съгласно представената епикриза от МБАЛ „*- *“ АД от 14.04.2022 г.
от отделение Гръдна хирургия, ищецът е страдал от „Пневмоторакс“, поради
което му е извършена операция.
Съгласно представения касов бон /л.13/ ищецът е заплатил 50 лв. на
09.08.2022 г. за извършената е МБАЛ „* – *“ АД медицинска услуга.
На същата дата видно от касов бон /л.17/ ищецът е закупил
лекасрствени продукти на стойност 8,19 лв.
От представеното писмо от 05.12.2022 г. на Община *, при ответника в
периода от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г. не са постъпвали сигнали за
компроментирана велоалея на бул. *, спирка „*“.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че
на 08.08.2022 г. ищецът е получил контузия на гръден кош и контузия на
десен лакът, които могат да бъдат получени по указания от ищеца начин.
Вещото лице заключава, че уврежданията са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Болевите усещания у
последиците при този вид травми отзвучават за около две-три седмици, в
който срок е приключил оздравителния процес като не е необходимо
специфично лечение. Сочи се, че по делото няма приложени документи за
получено каквото и да е усложнение в хода на възстановяването. Посочено е,
че в болницата не е назначено лечение. В съдебно заседание вещото лице
сочи, че преживяната операция в областта на гръдния кош е засилила
болковите усещания, но няма данни да са настъпили усложнения от нея при
3
падането. Вещото лице сочи, че болковите усещания са продължили в този
срок от две – три седмици, но не е имало затруднение във функциите на
ръката.
От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпита
на свидетеля Елена Върбанова се установява механизма на настъпване на
инцидента. Свидетелката сочи, че през м. август 2022 г. е видяла ищецът да
пропада, карайки тротинетка, в необозначена и необезопасена дупка на
велоалеята на бул. * до спирка „*“, посока кварталите. Установява се, че
дупката е била с размери от около 30 см. в диаметър и дълбочина от 10 см.
Свидетелката сочи, че след инцидента се притекла на помощ на ищеца, който
се държал за гърдите и бил много уплашен. Разказва, че в близост до дупката,
където настъпил инцидента имало спирка на градски транспорт, светофар и
непрекъснато минавали хора, поради което било невъзможно ищецът да се
движи с висока скорост. Ищецът не се движел бързо.
От показанията на свидетеля Теодора В.а се установява, че синът й
/ищеца/ претърпял инцидент през м. август 2022 г., изразяващ се в пропадане
в дупка на велоалеята в гр. *, бул. *, в резултат на който получил травматични
увреждания на китката и лакътя. Разказва, че по-рано през 2022 г. на 15.04.,
претърпял операция на гръдния кош, поради което много се уплашил при
падането, тъй като не е бил възстановен напълно. Сочи се, че имал
затруднения при пълно вдишване и издишване. Изпитвал паник атаки при
болки в областта на гърдите. Имал подуване на дясната ръка, боляло го и
изпитвал затруднения при дишане. Травмата на китката отшумяла за около
месец, а в останалата част продължило по-дълго. Притеснявал се да не случи
нещо в резултат на инцидента и да се наложи отново да му правят операция.
Изпитвал страх да кара тротинетка след инцидента.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове намират правното си основание в
разпоредбите на чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Така предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД възлага в тежест
на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване следните
материалноправни предпоставки, а именно наличието на вреди, причинени на
пострадалия /ищцата/, техния вид, обем и интензитет; същите да са
причинени виновно и противоправно от лице, на което отговорният по чл. 49
ЗЗД /ответникът/ е възложил някаква работа, респективно неполагане на
дължимата грижа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението
на работата, възложена от ответника за поддържане на уличната пътна мрежа
и тротоарите към нея. Вината се предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да
установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. За
да отблъсне исковата претенция в тежест на ответника е да установи фактите,
на които основава своите възражения, в т.ч. че пътната настилка, на който е
настъпило събитието е бил в изправно състояние към датата на инцидента,
4
както и че ищецът се е движел с несъобразена скорост.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност. Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на
когото е възложено да извършва определена работа, то възложителят на тази
работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на
които е възложил да поддържат в изправност улиците и тротоарните
настилки, намиращи се на територията на общината. Когато при изпълнение
на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД /в
този смисъл т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС; Постановление № 7/1959 г. на
Пленума на ВС/. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините
преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците,
булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи
за обществено ползване. Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и вещи – общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на силата
на чл. 31 от ЗП, общината следва да поддържа пътищата, като осигурява
необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година.
Не се оспорва от ответната страна, че велоалеята в гр. *, бул. * до
спирка „*“, се поддържа и стопанисва от Община *, респ. че е нейно е
задължението по ремонт и поддръжка на пътя, включително и на тротоарите
като част от пътя, по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗП и § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП,
предвиден за осъществяване за движение на пешеходци – чл. 31 ЗП, като
наред с това в чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение да сигнализират
незабавно препятствията по пътя и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок.
В случая от анализа на ангажираните по делото гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля Върбанова, чиито показания съдът
кредитира като последователни, вътрешнологични, непротиворечиви и
незаинтересовани от изхода на спора, се установява, че на велоалеята, където
е настъпил инцидента /гр. *, бул. * до спирка „*“/ към датата на инцидента е
имало дупка. За изпълнение на задължението за поддържане в изправност на
тротоарната и пътната настилка кметовете на общини определят служби за
контрол, които контролират в населените места изправността и състоянието
5
на пътната настилка.
В случая от доказателствата изпълнение на описаното законодателно
задължение на служители на ответната община не се установява да е налице.
Още повече, с доклада по делото е указано на ответника на основание чл. 146,
ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за изправното състояние на пътната
настилка към датата на твърдяния инцидент, което не е сторено, т.е. увредата
на процесния пътен участък -велоалеята, и наличието на дупка е категорично
установена по делото. С оглед на това възраженията на ответника в отговора
на исковата молба са неоснователни. Фактът, че в процесния период няма
депозирани сигнали за неравности по пътната настилка в този участък,
съгласно представеното по делото писмо от ответника от 05.12.2022 г., не
опровергава извода за наличието й. Установи се от показанията на
свидетелката Върбанова, че същата е била налична, както към датата на
инцидента, така и понастоящем. Ищецът е пропаднал в същата на твърдяната
дата, което е довело до настъпване на увреждане.
От съвкупния анализ на ангажираните гласни доказателства,
медицинска документация и приетата по делото съдебномедицинска
експертиза, съдът намира за установено, че при попадане в дупка на
велоалеята, ищецът е паднал, в резултат на което е получил следните
травматични увреждания: контузия на гръдния кош и контузия десен лакът.
Тези увреждания са възникнали непосредствено след падането – което се
подкрепя от гласните доказателства, че ищецът е паднал с цялото си тяло и се
е наложило да му помогнат да се вдигне от земята. Наличието на посочените
травматични увреждания възникнали в резултат от инцидента се
потвърждават и от представените по делото писмени доказателства –
медицинска документация и епикриза от МБАЛ „*-*” АД лист за преглед на
пациент, снети непосредствено след инцидента, от които се установява
травма на гръден кош.
Наличието на така описаните увреждания еднопосочно се установяват
от приобщените по делото медицинска документация и гласни доказателства,
които са причинили болки и страдания на ищеца, които съдът намира
последният да е търпял в период от около месец. Отчитайки факта, че
нараняванията са в дясната част на тялото, в т.ч. по дясната ръка, това е
наложило и затруднения в ежедневието на ищеца. Наред с това е било
необходимо приемане на медикаменти за отслабване на болката.
Действително, в случая не е налице счупване, а само сътресения и
натъртвания, които са отшумели в рамките на месец, но несъмнено същите са
съпроводени с болезнения усещания и дискомфорт. Установи се от гласните
доказателства от показанията на свидетелката В.а, които съдът кредитира
като последователни, вътрешнологични и непротиворечиви, че ищецът е
изпитвал затруднения при дишането /което се дължи и на установената
операция преди инцидента на гръдния кош/ и е изпитвал страх падането му в
необезопасената дупка да не се отрази на оздравителния процес. Несъмнено
подобно състояние и инцидент оставят отражение върху ищеца и в
6
емоционален план – притеснения и тревожност, предвид неговото
здравословно състояние преди инцидента.
С оглед изложеното възраженията на ответника за недоказаност на
механизма на настъпване на инцидента и причинната връзка между последния
и настъпилото увреждане, са неоснователни. Недоказано е, че с поведението
си ищецът е допринесъл за увреждането си, поради движение с несъобразена
скорост, в каквато насока не са ангажирани никакви доказателства. Напротив,
установи се от показанията на свидетелката Върбанова, че пътният участък не
позволява движение с висока скорост, с каквато и не се е движел ищецът към
момента на настъпване на инцидента.
Така исковата претенция за претърпени неимуществени вреди се явява
доказана по своето основание, като при определяна на нейния размер,
изхождайки от указанията, дадените в ППВС № 4/1964 год., съдът намира за
релевантни следните обстоятелства: характер на травматичните увреждания,
техния интензитет, продължителност на възстановителния процес,
причинените неудобства, негативните емоционални изживявания.
Отчитайки тези обстоятелства и съгласно принципа за справедливост,
съдът намира за справедливо обезщетение в полза на ищеца сумата от 3000
лева за претърпените физически болки и страдания, който размер се явява
доказан и основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
За да формира този извод, наред с горните обстоятелства, съдът отчете
и факта на завършилото с оздравяване лечение на самите описани по-горе
травматичните увреждания, което не е съпътствано с усложнения и е
протекло нормално за такива увреждания продължителност от около три
седмици до месец, което еднопосочно се потвърждава от ангажираните
гласни доказателства и приетата СМЕ. Неоснователни са възраженията на
ответника, че претенцията е завишена по размер, доколкото е налице лека
телесна повреда и не е имало усложнения в процеса на възстановяване.
Именно липсата на такива обусловят и размер на неимуществените вреди от
3000лв., съобразно критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Както се
коментира по-горе травматичните увреждания са довели до неприятни
усещания, както и притеснения за здравословното му състояние, поради
което претърпените болки и страдания следва да бъдат репарирани от
ответника.
С оглед изложеното и аксесорния характер на претенцията по чл. 84, ал.
3 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за основателно се преценява искането за присъждане на
законната лихва от датата на увреждането – 08.08.2022г. до окончателното
плащане.
От анализа на ангажираните по делото доказателства съдът намира за
доказана и основателна претенцията за заплащане на имуществени вреди в
пълен размер от 58,19лв. Съгласно представения касов бон ищецът е
заплатил 50 лв. на 09.08.2022 г. за извършената е МБАЛ „* – *“ АД
медицинска услуга, като на същата дата е закупил лекарствени продукти на
7
стойност 8,19 лв. Сторените разходи са в причинно-следствена връзка с
настъпилия инцидент, поради което подлежат на възстановяване.
С оглед изложеното и аксесорния характер на претенцията по чл. 84, ал.
3 вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за основателно се преценява искането за присъждане на
законната лихва върху претенцията за имуществени вреди от датата на
увреждането – 08.08.2022г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора ответникът следва да понесе сторените в
процеса разноски.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
държавна такса по всеки от предявените искове - 170 лв. /120+50/, и 100лв.
възнаграждение на вещото лице по СМЕ, които следва да бъдат присъдени в
полза на съда, или в общ размер на 270 лева на осн. чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от
ГПК.
Ищецът е представил доказателства за оказана безплатна адвокатска
защита по реда на чл. 38 от ЗА от адвокат З. С.. Ето защо в полза на адвоката
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 444,07 лв., съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие в редакцията към датата на сключване
на договора /10.08.2022 г./. Възнаграждението на адвоката по този ред (чл. 38
от ЗА) се определя от съда в минимален размер съобразно Наредбата, поради
което релевираното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от ответника е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община *, БУЛСТАТ *, бул. ”*, представлявана от кмета *,
да заплати на А. П. В., ЕГН **********, адрес в гр. *, ж.к. "*", бл. *, сумата
от 3000лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие
на падане на 08.08.2022 г., поради неизправност на пътната настилка на
велоалеята на бул. „*“ близо до спирка „*“ посока Центъра, в гр. *,
представляваща публична общинска собственост на Община *, ведно със
законната лихва върху сумата от увреждането – 08.08.2022г. до
окончателното плащане, както и сумата от 58,19 лева /петдесет и осем лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, представляващи медицински разходи за снабдяване с
медицинско удостоверение и лекарствени продукти на 09.08.2022 г.,
вследствие на същия инцидент, ведно със законната лихва върху сумата от
увреждането – 08.08.2022г. до окончателното плащане, на основание чл. 49
от ЗЗД и чл. 84, ал.1 от ЗЗД.
8
ОСЪЖДА Община *, БУЛСТАТ *, бул. ”*, представлявана от кмета *
ДА ЗАПЛАТИ на адв. З. С., л. № *, с адрес гр. *, ул. *, сумата от 444,07лв.
(четиристотин четиридесет и четири лева и седем стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение на осн. чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Община *, БУЛСТАТ *, бул. ”*, представлявана от кмета * ,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА , сумата от 270 лева (двеста и седемдесет лева),
представляваща държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 вр. ал.1 от ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена в молба на л.51 от делото, банкова сметка:
BG12UNCR70001524420717, разкрита в „Уникредит Булбанк“ АД, с титуляр
на сметката А. П. В., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9