Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………..2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI „Е” въззивен състав, на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия
АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в. гр. дело № 2641 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК вр. чл. 273 ГПК
Oбразувано e служебно от съда на основание констатациите, съдържащи се в
определение № 24064 от 16.10.2019г., постановено по ч.гр.д. № 13089/2019г. по
описа на СГС, ТО.
Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК предоставя
на съда възможност да поправи служебно допуснатите в решението очевидни
фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка
е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Очевидна фактическа
грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е
изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е
пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От това
следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил
предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен
правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива
е допусната техническа грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни
изводи на съда, или отразеното е погрешно. Искането за поправка на допусната очевидна
фактическа грешка не е ограничено със срок и може да се извърши по почин на
съда.
С решение № 132
от 08.01.2019г., постановено по в.гр.д. № 2641/2018г. по описа на
СГС, ГО, II-E въззивен състав, е изцяло потвърдено решение № 165261 от
06.07.2017г., постановено по гр.д. № 8200/2015г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в. В
мотивите на решението е посочено, че „При този
изход на правния спор, предмет на настоящото въззивно производство,
въззиваемата има права но съдебни разноски. Налице е искане за присъждането
им, както и списък по чл. 80 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото, като в този случай той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. По делото е представен е договор за
правна защита и съдействие от 11.10.2018 г., в който е отбелязано, че
възнаграждението за процесуално представителство пред СГС е платено в брой,
поради което и на основание чл. 273 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на
въззиваемия следва бъде присъдена сумата от 1800 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.“
Предвид гореизложеното се налага
заключението, че съдът е изложил мотиви, че на въззиваемия следва
бъде присъдена сумата от 1800 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство но поради опущение на съда е пропуснал
да постанови диспозитив, с който да
присъди сумата от 1800 лева на въззиваемия М.Г.Г.. Налице е
очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, която следва да
бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК служебно по почин на съда.
Воден от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 132 от 08.01.2019г., постановено по
в.гр.д. № 2641/2018г. по описа на СГС, ГО, II-Е въззивен състав, както следва: в
диспозитива на решението след думите „ПОТВЪРЖДАВА Решение
165261/06.07.2017 г., постановено по гр. д. № 8200/2015 г. по описа на СРС, 113
състав.“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА Я.Г.Г., с ЕГН: **********,*** – адв. К.С.,
да заплати на М.Г.Г., с ЕГН: **********, със съдебен адрес:
*** – адв. И.А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 1800,00 лв.
/хиляда и осемстотин лева/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.“
В останалата си част диспозитивът на
решението остава непроменен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.