№ 98
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. А.
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора Ж. Ем. Ен.
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600385 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивен протест от прокурор от РП-Варна срещу присъда №
2/08.03.2022 г., постановена от РС-Девня по НОХД № 20213120200189, с която подсъдимия Д. П.
Д. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.134 ал.1 т.1 вр. чл.128 ал.2 от НК
и е оправдан по това обвинение.
С протеста се иска присъдата да бъде отменена и постановена осъдителна такава, с която
Д. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.134 ал.1 т.1 вр. чл.128 ал.2
от НК и да му бъде наложено наказанието, за което прокурорът е пледирал. В мотивите към
протеста се твърди, че обжалваният акт е постановен при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилно интерпретиране на доказателствата. В
резултат на това според прокурора съдът неправилно е приел, че е налице случайно деяние,
каквото от събраните доказателства не се установява.
С депозирания отговор към протеста, подсъдимият Д. моли да бъде оставен без уважение
като сочи, че извода на съда за наличие на случайно деяние е законосъобразен.
В съдебно заседание въззивният съд констатира, че са налице основанията по чл.24 ал.1
т.3 НПК, за прекратяване на наказателното производство, но с оглед направеното от подсъдимия
искане производството да продължи счете, че следва да се произнесе с настоящото решение.
В съдебно заседание представителят на ОП-Варна поддържа протеста. Счита че от
събраните доказателства не се установява на мястото да е имало кучета, каквито твърди
подсъдимия; сочи, че оръжието, с което е стрелял няма необходимата кинетична енергия, за да
може проектила от него да рикошира и причини установените телесни увреждания при
пострадалия. Пледира за постановяване на осъдителна присъда.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия иска протеста да бъде оставен без уважение,
тъй като всички доказателства по делото, а не само обясненията на подсъдимия сочат, че деянието
е случайно. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт.
1
Подсъдимият упражнявайки правото си на лична защита, заяви че се присъединява към
казаното от адвоката му, а с последната си дума помоли за потвърждаване на присъдата на РС-
Девня.
Настоящият състав на съда, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на
атакувания съдебен акт, установи следното:
Пострадалият Р. Б. и свид.Г. Х. живеели в с.М. , общ.Вълчи дол под наем в имот находящ
се в края на селото и работели като пастири. В същото село и подс.Д.Д. притежавал имот. Той
често го посещавал, тъй като бил ловец и през ловния сезон често ходел на лов. Подс.Д.
притежавал ловно оръжие и съответното разрешително за съхранение, употреба и носене. Една от
пушките му била ловна карабина „Walther“, модел „G22“, кал.22LR, с № *****. Д. притежавал и
разрешително за индивидуален лов на дребен дивеч: хищник със срок от 01.11.2014г. до 30.11.2014
г.
На 03.11.2014 г. преди обед подс.Д. управлявал автомобила си от с.Брестак в посока с.М.,
общ.Вълчи дол. Със себе си той носел и карабината си „Walther“, модел „G22“, като целта му била
лов на подивели кучета. Движейки се по асфалтираното шосе той възприел, че на черен път, който
водел към с.М. и бил разположен под прав ъгъл на асфалтовото шосе, на около 60-70 метра от
него, извън село М. има глутница от около 5-6 кучета. Той ги възприел добре и решил да
произведе изстрел по най-едрото от тях. Слязъл от колата, прицелил се и стрелял , като след
изстрела чул как кучето изквичало. Така той разбрал, че го е улучил и тръгнал с автомобила да го
пресрещне, за да го доубие. Преминал през с.М. и тръгнал по черния път в посока за излизане от
селото и обратна на тази на произведения изстрел.Така и не намерил кучето, по което бил стрелял,
но в близост до мястото където последно го възприел преди изстрела, видял Р. Б. да се държи за
един дървен стълб. Тъй като го познавал , Д. се приближил към него и видял, че е много пиян. В
този момент до двамата се приближила и свид.Г. Х. и тогава вече подс.Д. видял, че на гърба на Р.
Б. има кърваво петно. Той се уплашил и притеснил да не би да е ударил по случайност Б., и решил
веднага да го заведе в болница за преглед. Тъй като с.М. било по-близо до гр.Добрич отколкото до
гр.Варна, подс.Д. качил пострадалото лице в автомобила си и го отвел в МБАЛ гр.Добрич. По пътя
се сетил , че има познат лекар в болницата- д-р И. В. и му се обадил. След пристигането в
болницата д-р В. прегледал Р. Б. и установил, че същият има рана в дясната долна част на гърба и
диша тежко. Възприел нараняването като порезна рана. Усъмнил се, че може би има някакви
проблеми с белия дроб и помолил дежурния лекар в спешно отделение д-р Ваня Янева да направи
изследвания. При направените изследвания не се установили проблеми с белия дроб и
пострадалото лице било прието за наблюдение в болницата. На следващият ден на смяна в
отделението, където бил настанен Р. Б. постъпил д-р Д. Д.. Било му докладвано от дежурните
сестри в отделението, че предния ден е настанен пациент с порезна рана на гърба и при
поставянето на катетър той прокървил. Д-р Д. бил хирург и се усъмнил за състоянието на Б..
Разпоредил да му бъде направен рентген на коремната кухина.От рентгеновото изследване се
установило, че в коремната кухина на пострадалото лице има предмет. Д-р Д. преценил, че
състоянието на пациента е тежко и съобщил за това на д-р Г. В.. Бил сформиран по спешност екип
и пострадалия Б. бил опериран. При операцията проектила бил установен върху булото на корема
и д-р В. го извадил с пинсета. След това екипа от оператори проверили вътрешните органи на
пострадалото лице. Установил се раневи канал, който преминавал през единия бъбрек на Б., след
това повърхностно покрай черния дроб и през дебелото черво. Тъй като бъбрека не бил жизнен,
бил отстранен, а дебелото черво - зашито. След приключване на операцията Б. бил настанен в
интензивно отделение на МБАЛ гр.Добрич. Там получил инсулт и починал на 08.11.2014г. Тъй
2
като при операцията в коремната кухина на Б. бил намерен проектил /куршум, за случая бил
уведомен ПУ Вълчи дол и започнало разследване.
В заключението на СМЕ на трупа на Р. Б., като причина за смъртта се сочи масивен
исхемичен мозъчен инсулт на дясната голямомозъчна хемосфера. Вещото лице описва и
полученото огнестрелно нараняване, но не може да посочи наличието на причинно-следствена
връзка между нараняването и получения инсулт.
От заключението на СМЕ относно характера и вида на телесните увреждания, получени от
пострадалия Б. се установява, че раната му в дясната гръбна половина на ниво десета ребрена дъга,
напълно отговаря да е причинена от един проектил с диаметър 5.6 мм.и раневия канал е „сляп“, т.
е. налице е само входно отвърстие и завършва в коремната кухина. При хода на получените
увреждания не са засегнати костни структури, което говори за това, че кинетичната енергия на
проектила не е била особено голяма и следователно изстрела е произведен от далечно разстояние.
Всички травми в коремната област, установени по време на извършената хирургична интервенция
на пострадалото лице са причинени от един единствен изстрел. Засягането на жизнено важни
органи като черен дроб, бъбрек и дебело черво без медицинска намеса неизбежно биха довели до
настъпването на смърт. Повишеното кръвосъсирване в организма е обичайно състояние спрямо
получената травма и засягането на органите и появилите се усложнения след тях биха могли да
предизвикат тромб-емболични процеси, които да обусловят запушването на сънната артерия, но
това е сравнително рядко срещано в клиничната практика. Почти хоризонталната посока на
проектила в тялото на пострадалото лице дава основание да се приеме, че при получаването на
нараняването той е бил с изправено тяло.
Видно от заключението на тричленната СМЕ непосредствената причина за смъртта на
пострадалото лице Б. е мозъчен инсулт. Вещите лица подробно описват получените наранявания
на пострадалия в следствие на прострелването, а именно: входна рана в дясната половина на гърба
и раневи канал навлизащ в коремната кухина и преминаващ през десен бъбрек, тангенциално край
черния дроб, през напречната част на дебелото черво и завършващ в меките тъкани на предната
коремна стена. Оперативно е отстранен десния бъбрек и част от напречното дебело черво, както и
евакуация на кръвоизлив в коремната кухина. Медико – биологичната квалификация на травмата
от получените увреждания в резултат на огнестрелното нараняване е постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота. Самостоятелен квалификационен признак „загуба на бъбрек“ може
да се определи за увреждането на десния бъбрек, наложило оперативното му отстраняване. В тази
експертиза се сочи, че е възможно да има причинно- следствена връзка между полученото
нараняване и смъртта на пострадалото лице от исхемичен мозъчен инсулт.
В заключението на тричленната комплексна медицинска и балистична експертиза е
посочено, че съобразявайки се с получените наранявания на пострадалото лице, разположението
на раневия канал и наличната денивелация, следва пострадалият да се е намирал в седнало и
легнало положение. Полученото нараняване е в причинно-следствена връзка с произведения
изстрел от подс.Д.. Според вещите лица, нараняването на пострадалото лице е настъпило в
резултат на отклонение на куршума при изстрела от праволинейното му движение, след двукратни
удари / рикошети/ в твърди предмети, като е възможно първото отклонение да е настъпило след
нараняване на кучето или след удар в твърд предмет с неостри ръбове, а второто след рикошет в
твърд предмет с аморфен строеж и неравна повърхност / камък , тухла, бетон/ .От медицинска
гледна точка, пострадалото лице Р. Б. е получил огнестрелно нараняване на дясната гръдна
3
половина, раневи канал ангажиращ кожа ,подкожие, подлежаща мускулатура, задперитонеалното
пространство в дясно, десен бъбрек, пристенен перитонеум, черен дроб, напречно дебело черво,
излив на 500 мл.кръв в коремната кухина, тромбоза на дясното голямомозъчно полукълбо.
Експертите сочат, че между установеното огнестрелно нараняване и настъпилия смъртен изход не
се установява причинно следствена връзка.
В заключението на другата тричленна СМЕ вещите лица сочат, че не може да се твърди за
пряка причинно – следствена връзка между прострелването и настъпилата смърт на пострадалото
лице в следствие на исхемичен инсулт. Вещите лица твърдят, че травмата от прострелването може
да е благоприятствала за развитието на инсулта, но не може да се твърди , че е пряка причина за
усложнението. Давността на инсулта остава неясна, поради липса на хистологично изследване, но
описанието му при извършената аутопсия отговаря на по- голяма давност, като в потвърждение на
това са извършените консултации преди провеждането на хирургичната интервенция и
показанията на свидетелите за състоянието на пострадалото лице- трудно контактен,
неориентиран, с нарушена координация на движенията и др.
В заключенията на трасологичната и балистична експертизи се сочи, че проектила
намерен в тялото на пострадалия Р. Б. е изстрелян от карабина „Walther“, модел „G22“, кал.22LR, с
№ *****, собственост на подс.Д., а трасологичните следи върху проектила, са причинени от
захват/стяга с хирургичен инструмент.
Подсъдимият Д.Д. не е осъждан към датата на инкриминираното деяние.
Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на събраните и
проверени в хода на делото гласни и писмени доказателствени средства част от които взаимно се
допълват.
Налице е еднопосочност на показанията на свидетелите А. Н., И. В., Д. Д., Г. В., И. Й. и Г.
Х., относно хронологията на постъпване на пострадалия в лечебно заведение и установяването на
проникналия в коремната му кухина проектил. Тези показания кореспондират със заключенията
на вещите лица по приобщените медицински еднолични, тройни и комплексни, както и
балистичната експертизи. Освен това следва да се има предвид и становището на експерта,
извършил аутопсията на Р.Б., че не е установил причинно- следствена връзка между нараняването
от куршума изстрелян от оръжието на подс.Д. и смъртта на пострадалото лице, настъпила от
инсулт.
Първоинстанционният съд правилно не е дал вяра на трасологичната експертиза,
единствено в която се твърди, че установените върху проектила следи са от въздействие на
хирургичен инструмент / най-вероятно пинсети/. Този извод противоречи както на свидетелските
показания на Д. Д. и Г. В., така и на заключенията на тричленната медицинска и на тричленната
комплексна медицинска и трасологична експертиза, в частта относно произхода на следите по
проектила изваден от тялото на пострадалото лице. Обясненията на вещите лица доц.д-р В. Д., д-р
Д. Д., Е. А. и Ц. Ц. напълно опровергават изложената в трасологичната експертиза теза, като
аргументирано сочат, че върху проектила не е оказван никакъв сериозен натиск при изваждането
му, поради мястото, където е намерен при извършената операция от хирурзи в МБАЛ Добрич.
Освен това безспорен факт е, че следите върху проектила са разположени в две различни
повърхности, съответно в челната част и странично по корпуса, което подкрепя тезата, че те са
резултат от рикошет преди проникване в тялото на пострадалото лице. Вещите лица също сочат,
че при проникването в тялото на Р.Б., куршумът не е срещал твърди повърхности / напр.кости/,
4
което означава, че побитостите/трасологичните следи/ по него са получени извън тялото на
пострадалото лице.
И въззивният състав счита, че заключението на тричленната медицинска експертиза на
доц.д-р В. Д., д-р Е.ия Каишева и д-р Д.а Господинова, за възможна причинно – следствена връзка
между нараняването и последвалия исхемичен инсулт не следва да бъде кредитирано, доколкото
заключенията на останалите вещи лица със знания в областта на медицината аргументирано сочат,
че съобразно историята на предходните заболявания на пострадалото лице такава причинно-
следствена връзка не можи да се твърди.
Позовавайки се на горепосочените кредитирани доказателства първоинстанционният съд
обосновано е приел за установен механизма на причиняване на телесните повреди на пострадалото
лице. Този извод се споделя и от настоящият състав, поради което възраженията в протеста за
неправилното интерпретиране на доказателствата са неоснователни.
По отношение на вината за настъпване на вредоносния резултат въззивният съд намира
следното:
Безспорно на инкриминираната дата 03.11.2014 г. подсъдимият Д.Д. упражнявал правно-
регламентирана дейност - лов, уредена със Закона за лова и опазването на дивеча и ЗОБВВПИ.
Към този момент той притежавал както разрешително за индивидуален лов на дребен дивеч:
хищници, така и за съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. С
такова оръжие произвел изстрела, от който са причинени телесни увреждания на пострадалото
лице. В случая за хронологията на стрелбата и открИ.ето на пострадалия Р.в от подсъдимия,
обясненията са само на последния. Доколкото обаче липсват свидетели очевидци и други преки
доказателства, това не може да бъде основание те да се преценяват като необективни или
преекспониращи определени факти. В хода на съдебното следствие, чрез обясненията на
подсъдимия и прочитане на разпита му от ДП са изяснени въпросите относно разположението на
забелязаната от подс.Д. глутница кучета спрямо автомобила му и последната къща на селото,
мястото от което е стрелял по тях и това на което по-късно видял /хванат за кол на оградата/
пострадалия Р. Б.. От снимковия материал по делото / в Албум за оглед и към комплексната
медицинска и балистична експертиза, изготвени няколко години след инцидента/ се установява
вида, разположението и околностите на черния път, на който подсъдимият е видял кучетата, а в
последствие близо до него е открил пострадалия. Тази визуализация съответства на обясненията на
подсъдимия, поради което съдът не счита, че липсва обективност при преценката на това
доказателствено средство. Обстоятелството, че подсъдимият не бил открил „кървави следи от
куче“ не може да бъде аргумент, че изстрела произведен от него и то през светлата част на
денонощието е била по нещо, което му е заприличало на куче. Отделно от това в кредитираната
еднолична медицинска експертиза недвусмислено се сочи, че няма медицински причини след
получаване на уврежданията в продължителен период от време пострадалият да се движи
самостоятелно. Това опровергава твърдението в протеста, че пострадалият не се местил от мястото
на което е намерен от подсъдимия. И на последно място тъй като комплексната медицинска и
балистична експертиза посочва, че огнестрелното нараняване е от проектил със значителна
кинетична енергия неоснователен е довода на прокурора от съдебно заседание, че оръжието с
което е стреляно няма необходимата кинетична енергия, така че след рикошет да причини
нараняванията на пострадалия.
Предвид изложеното въззивният съд намери за обоснован извода на първоинстанционния,
5
че подс.Д. е произвел изстрел по ясно видима цел - скитащо подивяло куче на разстояние 50-60
метра, извън населено място без по никакъв начин да възприеме пострадалото лице, което било
клекнало в страни от посоката на изстрела в крайпътни храсти. Следователно подс.Д. не само не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но не е бил длъжен и не е могъл да
предвиди тези последици. Т.е налице са всички елементи на непредпазливата вина, които взети
заедно подкрепят хипотезата за извършено случайно деяние. А фактът, че куршума причинил
телесните увреждания на пострадалото лице е попаднал в тялото му след двоен рикошет е още
един аргумент за този извод.
За да е осъществен състава на престъпление по чл.134 ал.1 НК подсъдимия трябва по
незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност да е причинил тежка телесна повреда.
По делото са събрани единствено категорични и безспорни доказателства за това, че подс.Д. е
упражнявал правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.
Спазвайки обаче всички установени правила подс.Д. произвел изстрел по ясно видима цел –
скитащо се подивяло куче, извън границите на населеното място като не е могъл нито да знае ,
нито да предполага, че куршумът от изстрела му ще засегне пострадалото лице Б., който е бил
невидим за Д., тъй като е бил клекнал зад храсти , които напълно са го закривали. За това и
подсъдимият не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Освен това
не се доказва и причинно следствена връзка между настъпилото нараняване и смъртта на
пострадалия. За това и настоящият състав на съда прие, че е налице хипотезата на чл. 15 НК
/случайно деяние/ и подсъдимия следва да бъде оправдан по обвинението па чл.134 ал.1 т.1 НК.
По изложените мотиви настоящият състав на ОС-Варна прие, че не са налице основание
за отмяна или изменение на процесната присъда, поради което и на осн. чл.338 вр. чл.334 т. 6 от
НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2/08.03.2022 г., постановена от РС-Девня по НОХД №
20213120200189
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6