№ 35014
гр. София, 24.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110133209 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искане на ответника „Г.-П.“ ЕООД за освобождаване от задължение за
заплащане на държавна такса по предявения насрещен иск. В искането са изложени
твърдения, че ответникът е страна по множество дела заведени от купувачи по
предварителни договори с предмет недвижими имоти, по отношение на които дружеството
има задължение да построи и да прехвърли правото на собственост върху тях след
въвеждане в експлоатация. Представителят на страната поддържа, че дружеството
продължава на изпълнява задълженията си по строителството на започнатите обекти с цел
въвеждането им експлоатация, да обслужва задълженията си и същевременно да защитава
правата си по образуваните срещу него дела.
С разпореждане от 11.07.2025 г. съдът е указал на молителя в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи счетоводен баланс на дружеството към
31.12.2024г., доказателства за пазарна стойност на активите на дружеството „Г.П.“ ЕООД,
доказателства за пазарната стойност
на активите на едноличния собственик на капитала „Г.Х.“ ЕООД, както и други
доказателства относно невъзможността на молителя да внесе държавна такса по подадената
насрещна искова молба. Молителят е предупреден, че при неизпълнение в срок на дадените
указания съдът ще се произнесе по искането по чл. 83 ГПК съобразно представените по
делото доказателства.
Препис от разпореждането на съда е връчен чрез процесуалния представител на
молителя адвокат К. З. на 16.07.2025 г., като нито в указания срок, нито към датата на
постановяване на настоящия съдебен акт страната е предприела съответните процесуални
действия.
Съдът, като съобрази изложените от молителя обстоятелства, ангажираните по
делото доказателства и служебно събраната информация, намира следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят, като по направеното искане съдът взема предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова
заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства. Съобразно практиката на ЕСПЧ
/решение от 24.12.2009г. по дело „А.“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по
дело Podbielski и PPU Populare срещу П., решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV
срещу П./, както и практиката на Съда на ЕС /решение от 22 декември 2010 по дело С -
279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решения по дела С-69/14 и С-571/16/,
се приема, че в определени случаи е възможно освобождаване от държавна такса на
юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на
държавата членка, признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от
държавна такса за производствата пред съда. За юридическите лица, извън споровете за
нарушаване на правото на ЕС, освобождаването от законовото задължение за внасяне на
държавна такса не е гарантирано от императивни норми на правото на ЕС и е възможно по
изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо
препятствие за достъпа до съд и изискването й е несъвместимо с принципа на ефективната
съдебна защита, закрепен в чл. 47 от Х..
В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на
спора, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и
възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени
пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на
разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те
представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Когато става дума за
юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им,
например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва
стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и
възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или
подаването на жалбата.
Юридическо лице, подало молба за освобождаване от задължение за внасяне на
държавна такса, следва да докаже твърденията си досежно имущественото му състояние, а
за съда не съществува задължение да събира доказателства за установяване на последното, а
само правна възможност да извърши проверка за верността на декларираното чрез проверка
в публично достъпните регистри досежно вписаните обстоятелства относно търговеца –
определение № 1312 от 20.05.2024 г. по ч. т. д. № 788/2024 г. на II т. о. на ВКС.
Обстоятелството, че ответникът е страна по множество производства със сходен на
настоящото предмет би имало правно значение в производството по чл. 83 ГПК единствено
при доказаност на твърденията за невъзможност на дружеството да поеме разходите по
водене на делата – така Определение № 60431 от 01.12.2021 г. по ч. т. д. № 1786/2021 г. на I
т.о. на ВКС.
2
В процесния случай молителят не само не твърди, а не и представя доказателства, че е
в трайна невъзможност да заплати дължимата държавна такса за разглеждане на спора. В
молбата на „Г.П.“ ЕООД са изложени твърдения, че дружеството има различни разходи –
такива по строителство, погасяване на частни и публични задължения, но липсват изрични
твърдения страната да не разполага със средства за посрещане на тези разходи. По делото не
се установява внасянето на таксата да представлява за лицето непреодолимо препятствие за
достъпа до съд. Доколкото не са представени никакви документи, които да сочат
невъзможността на молителя да внесе държавна такса по подадената насрещна искова
молба, то молбата за освобождаване по чл. 83, ал. 2 ГПК следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от „Г.П.“ ЕООД искане за освобождаване
от задължение за внасяне на държавна такса по насрещен иск по гр. д. № 33209/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от молителя в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3