№ 130/15.3.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ касационен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
к.н.а.х. дело № 29 по описа на съда за
2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в, от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по касационна жалба на Директор на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния му представител
главен юрисконсулт Т. П. С., пълномощник на Изпълнителния директор на НАП, в
качеството му на процесуален представител, по силата на чл. 12 от ЗНАП, на
всички органи и служители на администрацията, упълномощен с Пълномощно №
390/15.09.2022 г., против Решение № 472 от 09.12.2022 г. на Районен съд
Пазарджик, постановено по НАХД № 1284/2022
г.
С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № 656759-F643901/17.08.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП – Пловдив, с което на ЕТ „Грозданови – Б. Г.“ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Варвара, ул. „Двадесет и трета“ № 40, представлявано от
управителя Б. С. Г., е наложена, на основание чл. 180, ал. 2, във връзка с чл.
102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2, и чл. 119 от ЗДДС и чл. 112,
ал. 1 от ППЗДДС, имуществена санкция в размер на 500 лева, като е
преквалифицирано нарушението и е намален размерът на имуществената санкция на
200 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на Районен съд –
Пазарджик и постановено ново, с което да се потвърди НП и наложената с него
имуществена санкция като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, представлява се от юрк. Ч.Д., която поддържа така подадената жалба.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – ЕТ „Грозданови – Б. Г.“ ЕИК *********,
редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се представлява от адв. Г.,
която оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че
касационната жалба е основателна и моли да се отмени решението на РС –
Пазарджик и да се потвърди НП в цялост.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик е изменил НП №
656759-F643901/17.08.2022 г., издадено
от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, с което на ЕТ
„Грозданови – Б. Г.“ ЕИК *********, е наложена, на основание чл. 180, ал. 2,
във връзка с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2, и чл. 119 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС, имуществена санкция в размер на 500 лева, като
е преквалифицирано нарушението и е намален размерът на имуществената санкция на
200 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно че при извършена проверка от органи по приходите е установено, че за
периода 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. дружеството е реализирало облагаем
оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 55 703,64 лева, поради което
дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 07.07.2021 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през
който е достигнат оборот от 50 000 лева). Едноличният търговец е подал
заявлението за регистрация по ЗДДС на 04.01.2022 г., заведено с вх. №
**********/04.01.2022 г.
ЕТ „Грозданови – Б. Г.“, ЕИК *********, бил регистриран
по ЗДДС на 21.01.2022 г., с Акт за регистрация по ЗДДС № 130422200180084 от
18.01.2022 г. За периода от 07.07.2021 г. (датата, на която е следвало да бъде
издаден акт за регистрация, ако лицето беше подало заявление в срок) до
21.01.2022 г. (датата на регистрация на ЕТ по ЗДДС), търговецът е следвало да
бъде регистриран по ЗДДС и да начислява ДДС за извършените от него доставки по
арг. на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Търговецът е извършил облагаеми доставки за
периода 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г. на обща стойност 4805,20 лева, за което е
следвало да начисли ДДС в размер на 396,76 лева в срок до 14.11.2021 г.
Посоченото ДДС в размер на 396,76 лева е начислено на жалбоподателя на 12.03.2022
г., съобразно Справка-декларация вх. № 13001864087/12.03.2022 за данъчен период
01.02.2022 г. – 28.02.2022 г.
Районният съд е установил правилно фактите по делото и
извършеното нарушение. Видно и от касационната жалба, спор по това между
страните няма. Спорът е за приложението на привилегирования състав на чл. 180,
ал. 3 от ЗДДС.
В мотивите на оспореното решение е посочено, че в случая
е приложим привилегирования състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, относим към ал.
2, а към ал. 1 по отношение само на санкцията – когато регистрираното лице е
начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер
5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не
по-малко от 400 лв. В конкретния случай в изложената в АУАН и НП фактическа обстановка
е посочено, че данъкът е следвало да бъде начислен за данъчен период 01.08.2021
г – 31.08.2021 г., но бил начислен за данъчен период 01.02.2022 г. – 28.02.2022
г., тоест преди изтичането на 6 месеца по ал. 3 на чл. 180 от ЗДДС. Предвид
това, съдът е приел, че посочената норма следва да се приложи, тъй като е
по-благоприятна за търговеца – нарушител.
Касационната инстанция счита, че районният съд правилно е
установил, че нарушението е следвало да се подведе под нормата на чл. 180, ал.
3 от ЗДДС, тъй като дружеството е начислило ДДС в срок до шест месеца от края
на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. Нарушението е извършено
за първи път, което се установява и от съдържанието на оспореното НП. Ето защо,
в конкретния случай имуществената санкция е следвало да бъде размер на 5 % от данъка, но не по-малко от
200 лв. Съдът не споделя доводите в касационната жалба, че текстът на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС следва да
се тълкува стриктно и че този текст не препраща към нарушения по ал. 2. При
систематичното и граматическо тълкуване на нормите на чл. 180, ал. 1-3, следва
извод, че се касае за нарушение, свързано с неначисляване на ДДС, поради което
привилегированият състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС следва да намери приложение
и в случаите, когато това неначисляване се дължи на факта, че задълженото лице
не се е регистрирало по ЗДДС в срок. Санкция обаче се налага след
регистрирането му, което и в настоящия случай е факт. След като ДДС е начислен
в шестмесечния срок, правилното процедиране на административнонаказващия орган
е било да наложи имуществена санкция в размер на пет на сто от дължимия данък,
но не по – малко от 200 лева.
В тази връзка настоящият касационен състав
изцяло споделя изложените съображения, с които е изменено наказателното
постановление.
При разглеждане на делото първоинстанционният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяната на решението му. Предвид това, решението на Районен съд гр.
Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна – без уважение.
По
делото ответникът по касационната жалба е бил представляван от процесуален
представител и е сторил разноски, които са доказани по основание и размер.
Предвид на това касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати
направените от ответника по касационната жалба разноски в размер на 400
(четиристотин) лева за адвокатски хонорар.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 472 от 09.12.2022 г. на Районен съд – Пазарджик, постановено по
НАХД № 1284/2022 г.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите гр. София да заплати на ЕТ „Грозданови – Б.
Г.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Варвара, ул.
„Двадесет и трета“ № 40, представлявано от Б. С. Г., разноски в размер на 400
(четиристотин) лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.