№ 173
гр. П., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200508 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. Г. Ц., ЕГН **********, от /населено място/, против
Наказателно постановление № 21-0314-001129 от 19.11.2021 г. на ВПД Началник РУ към
АДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 461, т.
1 от Кодекса за застраховането, е наложена Глоба в размер на 250.00 /двеста и петдесет/
лева.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, още повече виновно,
без да се излагат конкретни съображения в подкрепа на изразеното становище. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ВПД Началник РУ към АДМВР Б., РУ П., редовно
призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната
преписка е инкорпорирано становище за правилност на наказателното постановление и
потвърждаването му.
РП-Б., ТО - П., не изпраща представител и не взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено
съдебно заседание на 27.04.2023 г., разпитани бяха свидетелите М. А. С. и С. Т. М..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
1
доказателствен материал и закона, установи следното:
Не е спорно по делото, че на 23.10.2021 г., в 10.45 часа, в община П., на път 3-198 в района
на ресторант "О.", полицейските служители М. А. С. и С. Т. М. спрели за проверка лек
автомобил „Ауди 80“, с рег. №***. В хода на проверката служителите установили, че МПС-
то е собственост на жалбоподателя Х. Ц. и управлявано от него към момента на проверката,
същото е регистрирано на територията на Р България, като във връзка с неговото използване
и притежаване няма валиден и действащ договор за сключена задължителна застраховка
Гражданска отговорност.
При така установеното, проверяващите възприели, че жалбоподателят като физическо лице,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от
движение, не е сключило договор за застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ. За
констатираното нарушение, на място, свидетелят М. А. С., в присъствието на свидетеля С.
Т. М., съставил АУАН Серия GА № 423293 против Х. Г. Ц.. Актът е предявен на
жалбоподателя, който го разписал без възражения. Със съставянето на акта е иззето като
доказателство СРМПС № *********, с отбелязване върху акта, че същото е върнато,
удостоверено с положения от нарушителя подпис.
Въз основа на така съставения акт, на 19.11.2021 г. ВПД Началник РУ към АДМВР Б., РУ П.
издал обжалваното НП № 21-0314-001129, в което възпроизвел идентична на изложената в
АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл.
638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, наложил на Х. Г. Ц. глоба в размер на 250 лева.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя Х. Г. Ц. на 25.07.2022 г., в
законоустановения срок – на 28.07.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят М. А. С. и
свидетелят по съставянето на акта С. Т. М..
Свид. С. установява, че на инкриминираните дата, час и място, заедно с колегата си М.,
спрели за проверка лек автомобил марка „Ауди 80“ с рег. №***. След извършена справка,
осъществена посредством таблет, полицейските служители установили, че автомобилът
няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност, за което, на място,
свидетелят съставил акт по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Нарушителят разписал акта, като
същевременно му било отнето и СРМПС. Свидетелят излага предположение, че
свидетелството за регистрация на автомобила не е върнато веднага на собственика, а след
представяне на копие от застраховката.
В показанията си свид. М. изнася, че като служител на РУ – П. е свидетел по съставения
срещу жалбоподателя акт, като на инкриминираната дата бил дежурен по контрол на
автомобилния превоз с колегата си – свид. М. С.. Потвърждава изнесеното от свид. С., че в
района на ресторант "О." спрели за проверка процесния автомобил, управляван от
жалбоподателя, както и че след извършена проверка на документи и направена справка чрез
2
таблет, установили, че за автомобила няма сключен договор за гражданска отговорност.
Свидетелят е категоричен, че нарушителят им казал, че забравил да сключи застраховка и
разписал съставения на място акт без възражение.
По делото е приложено копие от застрахователна полица № BG/07/121003064998 за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил марка и модел „Ауди 80“ с рег. №***, със собственик Х. Г. Ц., ЕГН: **********,
с посочен период на застрахователно покритие – начало 13.30 часа 24.10.2021 г., край 23.59
часа 23.10.2022 г., ведно с контролен талон по цитираната застрахователна полица и
квитанция за внесена сума по полица 07121003064998 в размер на 66.16 лева,
представляваща първа от четири вноски, издадена на 24.10.2021 г., 13.14 часа.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Относно основателността на жалбата:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
В конкретния случай, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила
при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, чл. 57 и чл. 58 ЗАНН.
Производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от
извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна
обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
При съставянето на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на
НП само на това основание.
3
В настоящия казус, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за това, че на 23.10.2021 г. в 10.45 часа в община П. на път трети клас № 198,
като водач на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. №***, по път 3-198 в района на р-т Орехите,
управлява собствения си лек автомобил „Ауди 80“ с рег. №***, като МПС е регистрирано на
територията на Р България и във връзка с неговото използване и притежаване няма валиден
и действащ договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ –
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Цитираната разпоредба предвижда, че всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, е длъжно да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че на 23.10.2021 г. в
10.45 часа жалбоподателят не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на собствения му лек автомобил „Ауди 80“
с рег. №***. Липсата на валидно сключена застраховка е констатирана в съставения срещу
нарушителя акт, като обстоятелството категорично се потвърждава и от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателствени средства. И двамата свидетели установяват, че
е извършена нарочна справка посредством служебно електронно устройство по отношение
наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите от страна на жалбоподателя, като и двамата полицейски служители
потвърждават, че към момента на проверката собственикът и водач на спряното за проверка
МПС не притежава валиден и действащ застрахователен договор. Дори свид. М. установява,
че нарушителят – жалбоподателят Ц. е направил изявление пред служителите на реда, че е
забравил да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, което
изявление по своето същество представлява признание за бездействие от страна на
нарушителя. Същевременно, жалбоподателят не сочи каквито и да е конкретни съображения
касателно твърдяната липса на противоправно и виновно деяние от негова страна, нито
ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, които да оборват изложеното от
фактическа страна в АУАН и НП.
Предвид изложените съображения, доколкото жалбоподателят е собственик на лек
автомобил „Ауди 80“ с рег. №***, регистриран на територията на Р България и не е спрян от
движение /по делото липсват твърдения в обратна насока/, то същият е имал задължение,
съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, да сключи договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на същото МПС.
И като е управлявал процесния автомобил на 23.10.2021 г. в 10.45 часа /за съставомерността
на нарушението не е необходимо същото да е установено в движение/, без да има сключена
такава задължителна застраховка, жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което
и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.
Нарушението е осъществено от жалбоподателя и от субективна страна, при форма на вина
4
небрежност, доколкото последният не е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си и не е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е могъл и по закон е бил
длъжен да ги предвиди. В качеството си на правоспособен водач, жалбоподателят е
следвало да положи необходимите усилия като провери документите, свързани с управление
на автомобила му, включително и относно валидността на покритие на застрахователния
договор по отношение на застраховката „Гражданска отговорност“. При полагане на
необходимите усилия от негова страна, последният би установил, че към момента на
управление на автомобила, последният не е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и като не е сторил това, жалбоподателят е проявил
небрежност, поради което и следва да понесе предвидената отговорност за извършеното
деяние.
При безспорно установеното административно нарушение извършено от жалбоподателя,
правилно наказващият орган е приложил санкционна разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ,
предвиждаща налагането на административно наказание „Глоба“ в размер на 250.00 лева на
физическо лице, което не изпълни задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, какъвто е
настоящият случай. Санкцията е определена в константен размер, което не предполага
преценка от страна на наказващия орган на наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съгласно нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН за индивидуализация
на наказанието.
За пълното на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че нарушението по чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН. За да е налице „маловажен случай“ на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид,
като в конкретния случай нарушението не разкрива тези признаци.
Нарушената норма предвижда задължително поведение - сключване на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от всеки собственик на моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. По този начин се гарантират правата на физическите и юридическите лица, както
и причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат от
възникнало застрахователно събитие. Собственик на МПС, който управлява автомобила си,
защото това е предназначението му, без да е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, поставя в опасност живота, здравето и имуществото на
неограничен кръг от лица, тъй като без наличието на застрахователен договор, който да
покрива съответните застрахователни рискове, се препятства възможността да се обезпечат
евентуално настъпили в резултат на възникнало застрахователно събитие неблагоприятни
последици. Ето защо и приобщената към административната преписка Застрахователна
полица № BG/07/121003064998 за сключена задължителна застраховка „Гражданска
5
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка и модел „Ауди 80“ с рег. №***,
със собственик Х. Г. Ц., ЕГН: **********, с посочен период на застрахователно покритие –
начало 13.30 часа 24.10.2021 г., край 23.59 часа 23.10.2022 г., не може да се приеме като
смекчаващо отговорността обстоятелство, макар и същата да е сключена на следващия ден
след установяване на нарушението – 24.10.2021 г.
В заключение, съдът намира, че с наказателното постановление отговорността на
жалбоподателя е била правилно и законосъобразно ангажирана, поради което и съдът следва
да постанови решение, с което обжалваният акт да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0314-001129 от 19.11.2021 г. на ВПД
Началник РУ към АДМВР Б., РУ П., с което на Х. Г. Ц., ЕГН **********, от /населено
място/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание чл.
638, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, е наложена Глоба в размер на
250.00 /двеста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Б. в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6