Р Е Ш Е Н И Е
№………./21.06.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 258 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от В.В.Д., ЕГН **********,***, срещу С.С.Б.,
ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да и́ заплати сумата от
35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата физически болки и
страдания, стрес и психически вреди, причинени от изнасилване, за което била
постановена присъда по НОХД 3320/2017г. по описа на ВРС, с която ответникът е
признат за виновен в това, че на 16.02.2016г. в гр.Варна, извършил действие с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /орален акт/ по
отношение на лице навършило 14 годишна възраст — непълнолетната В.В.Д., като
употребил за това сила, като я хванал за ръцете и натиснал към земята , за
което, на основание чл.150 ал.1 и чл.54 ал.1 НК, му било наложено наказание - лишаване
от свобода за срок от 4 години и шест месеца, както и за това, че на
16.02.2016г. в гр.Варна, се съвкупил с лице от женски пол — непълнолетната В.В.Д.,
родена на *** г., ненавършила 18г., като я принудил за това със сила изразяваща
се в блъскане и притискане с ръце и тяло към земята , за което, на основание
чл.152 ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2, пр.1 и чл.54 ал.1 НК, му било определено
наказание - лишаване от свобода за срок от 6 години, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на деликта – 16.02.2016г. до окончателното плащане
на сумата.
В
исковата си молба ищцата излага твърдения, че на 16.02.2016 г. била изнасилена
от ответника С.С.Б., за което било образувано НОХД 3320/2017г. по описа на ВРС,
като с тези си действия ответникът й нанесъл неимуществени вреди, изразяващи се
в тежки физически и психически болки и страдания, оставящи трайни следи в
душевния й мир. По време на това изнасилване все още нямала навършени 18
години. С присъда №252/12.09.2017г. Районен съд Варна, С.С.Б., ответник в
настоящото производство, бил признат за виновен в това че на 16.02.2016 г. в
гр.Варна, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление /орален акт/ по отношение на лице навършило 14 годишна възраст —
непълнолетната В.В.Д., като употребил за това сила, като я хванал за ръцете и
натиснал към земята , поради което на основание чл.150 ал.1 и чл.54 ал.1 НК му
било определено наказание – „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и шест
месеца, едновременно с това на 16.02.2016г. в гр.Варна, се съвкупил с лице от
женски пол — непълнолетната В.В.Д., родена на ***г. ненавършила 18г., като я
принудил за това със сила изразяваща се в блъскане и притискане с ръце и тяло
към земята , поради което на основание чл.152 ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2, пр.1 и
чл.54 ал.1 НК му било определено наказание - лишаване от свобода за срок от 6
години, и двете наказания били намалени с 1/3 на основание чл.58А ал.1 НК.
В
резултат на извършените от страна на ответника престъпни действия - орален акт
и полово сношение, и двете извършени с пряк умисъл, с употреба на сила и
въпреки съпротивата, която указала, ищцата твърди, че й били причинени редица
неимуществени вреди - физически и психически страдания, болки, страх, унижение,
накърняване на телесната и половата неприкосновеност и достойнство, като
действията били извършени едновременно с удари по лицето, причинени й били
редица травматични увреждания, разположени в различни области на тялото:
единична драскотина по кожата в областта на дясното слепоочие, множество
драскотини по кожата в задните повърхности на двете подмишници; охлузване и
кръвонасядане по гърба на дясната длан, в основата на палеца, петнисто
кръвонасядане на кожата по вътрешно — странична повърхност на лявата китка;
множество драскотини в поясно-хълбочинната област в ляво, петнисти
кръвонасядания в областта на двете колене, в областта на половия орган —
кръвонасядане в задния край на дясната малка срамна устна. Тези физически
травматични увреждания били едната страна на вредите, другата и по-задълбочената
били психическите и психологическите последствия от описаните по-горе действия.
От момента на извършените деяния от ответника, ишцата твърди, че е изпаднала в
огромен стрес и системни депресивни състояния, самообвинявала се, постоянно в
главата й била мисълта че е могла да избегне ситуацията, живеела в огромна дупка, смятала, че светът
за нея е свършил, не искала за излиза от дома си, изпитвала огромен срам от
околните, чувствала се изключително унижена, не можела да спи нормално месеци
наред, постоянно сънувала кошмари, събуждала се нощем от тези кошмари, цялата
трепереща и потна, с викове и крясъци, не искала да замръква навън по никакъв начин,
независимо дали била сама или не. Излизанията извън дома й се превърнали в
постоянно оглеждане и страх, който изпитвала от всеки който се размине с нея
или евентуално я погледне. Към момента на изнасилването била ученичка в 10
клас, повече от месец не можела да отиде на училище, срамувала се от
съучениците си, не знаела как ще реагират, когато започнала да ходи на училище,
усещала присмеха в очите на учениците, чувала, че говорели зад гърба й, това
още повече я травмирало, затворила се в себе си и не искала да споделя с
никого. Често плачела в тоалетната на училището и вечер в къщи месеци след
това. Дори след време трудно допуснала мъж до себе си, все още изпитвала
огромно притеснение и срам в интимни моменти, живеела с петното на изнасиления
човек, дълго време мразела тялото си, чувствала се омърсена и употребена. И до
сега често сънувала кошмари, често се събуждала с крясъци и сънувала ужаса,
който изпитала в момента на деликта. Всичко това се отразило крайно
неблагоприятно на нейното психическо здраве, въпреки че се омъжила и се
стараела да забрави и да продължи напред, но това се оказало възможно, наложило
се да се пренесе да живее в друго населено място, където се надявала хората да
не я познават и да не са чули за случилото се с нея, защото освен нея щели да
сочат с пръст и нейния съпруг и цялото й семейство, които също да носят нейните
тегоби в живота си. Твърди още, че въпреки подкрепата на нейния съпруг и до
сега носела бремето на това изнасилване, все още не можела да излиза без страх
от дома си вечер, все още я било страх да замръква сама, случвало се било да
върви по улицата и само чувайки стъпки след себе си, изпитвала панически страх.
Физическото
възстановяване от изнасилването продължило около месец, но преживяната травма
се била отразила изключително негативно на емоционалното и психическо състояние
на ищцата и до момента. Тя станала изключително напрегната, неспокойна, като
непрекъснато преживявала и сега ужаса от случилото се. Тази психотравматична
ситуация довела до депресивност и трайни проблеми със съня й. Започнали
панически атаки следствие страха и преживяното. Ищцата сочи, че депресията и
страхът трайно се загнездили в съзнанието и́, като се превърнали в
психически белег, който щял да й остане за цял живот. Тя често избухвала в
плач, само, при мисълта за случилото се и как това можело да не се случи или се
обвинявала, че е могла да го предотврати, а не го била сторила. Гореописаните претърпените болки, страдания,
психически вреди— психични страдания, психичен стрес, негативни емоции и
разстройство продължаващи и до настоящия момент, я мотивирали да защити правата
си като сезира съда да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за тях.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
проведено по делото открито съдебно заседание процесуалният му представител
изразява становище, че предявените искове са допустими, но претендираният
размер на обезщетението е прекомерен, поради което моли за частичното им
уважаване до размера действително претърпените и причинени вреди.
Съдът след като се запозна
предявените искове, материално правните норми регламентиращи процесните
отношения, становищата на страните, събраните доказателства, приема за
установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение на причинени неимуществени вреди,
причинени вследствие на извършено спрямо ищцата изнасилване, изразяващи се в
причинени болки, страдания, психически вреди— психични страдания, психичен
стрес, негативни емоции и разстройство продължаващи и към момента на
приключване на устните състезания в съдебното производство. За да бъде
основателен искът за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД следва да се
установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или
бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки
конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди.
Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. От материалите на приобщеното към делото НОХД
№3320/2017 по описа на ВРС се установява, че ищцата В.В.Д., с фамилно име преди брака П., към
момента на извършване на деянието е била ученичка в 10-ти клас, в СУ „Пейо
Яворов", гр. Варна. На 16.02.2016
г. около 19.30 часа тя се срещнала със свой приятел в ж.к. „Вл.
Варненчик", гр. Варна. Двамата отишли на стадиона, находящ се в близост до
магазин „Пикадили", в същия квартал, където се присъединили към тях още
двама приятели на пострадалата. Докато четиримата разговаряли, ищцата се
обадила по мобилния телефон на друга своя приятелката, която живеела в ж.к.
„Трошево". Тя поканила В.Д. да пренощува в дома и́ същата вечер.
Уговорили се приятелката и́ да я посрещне
на автобусната спирка, намираща се в близост до магазин „Метро". Ищцата
тръгнала пеш за срещата, като в ръка държала мобилния си телефон. В същото
време останалите от компанията, свидетелите отишли до жилищен блок № 309 в
същия квартал, където се срещнали с други нейни познати, а В.Д. тръгнала сама
към срещата си.
Около 19.45 часа пострадалата преминала покрай
магазин „Пикадили", пресякла булеварда и продължила по тротоара. Подминала
магазин „Кауфланд" и вървяла по пътека, която свързвала магазин
„Кауфланд" и магазин „Джъмбо". Пътеката минавала през голяма поляна и
водела до автобусната спирка, на която пострадалата имала среща. Пътеката била
слабо осветена от уличното осветление, а на места имало храсти. Наблизо не се
забелязвали хора. В този момент зад един от храстите в близост до пътеката се
намирал ответникът С.С.Б., застанал на колене, с поставено на лицето боне,
черно на цвят, с прорези за очите и устата, а на главата си имал качулка. Той
бил облечен с шушляково яке, зелено-кафяво на цвят. Пострадалата го видяла и го
подминала, но малко след това се обърнала и видяла, че същият се е изправил и
се намира до нея. В този момент Б. най-неочаквано я хванал за китките на ръцете
и ги поставил зад гърба й, като ги държал с двете си ръце ищцата силно се
изплашила, опитала се да се отскубне,
като продължавала да държи в ръка мобилния си телефон, но деликвентът я стискал
много силно. Тя няколкократно му извикала да я пусне, но той й казал да млъкне, като й ударил шамар
по лявата буза с ръка, след което със сила я
бутнал към земята и тя паднала върху тревата по очи. Ответникът я
притиснал с ръка към земята, легнал върху нея, като продължавал да държи
дясната й ръка зад гърба й и казал да остави телефона си на земята, над главата
си. Момичето много се страхувало, като оставило телефона на земята и
продължавало да го моли да я пусне. Тогава Б. с ръка отскубнал трева заедно с
пръст от земята и ги набутал в устата на пострадалата. Тя веднага ги изплюла,
като продължавала да го моли да я пусне. Ответникът отново й казал да млъкне и
че ще й хареса това което ще направи. Продължавайки да държи с едната си ръка
дясната й ръка зад гърба, извъртял тялото си встрани и вляво от нея, като
застанал разкрачен на колене. С другата си ръка свалил долнището на анцуга си,
изкарал половия си орган и казал на пострадалата да извърши орален акт по
отношение на него. Тя отказала, след което подсъдимият я ударил през лицето с
шамар и започнал да натиска главата й към половия си член, като насилствено го
вкарал в устата й. Започнал да го движи напред-назад, с цел удовлетворяване на
половите желания, като с едната си ръка натискал главата на момичето към тялото
си, а с другата продължавал да държи ръката и́ откъм гърба. Тези действия
продължили няколко минути, след което Б. изкарал половия си член от устата на
пострадалата, блъснал я по гръб, притиснал я с ръце и тяло към земята и легнал
върху нея. С ръка свалил долнището на анцуга й и бикините до бедрата. След
което против волята й проникнал с половия си отган във влагалището й и
осъществил полов акт, който продължил около минута - две. После се изправил,
взел мобилния телефон на пострадалата от земята, хвърлил го в ръцете й и хукнал
да бяга през поляната посока жилищен блок № 4 на ж.к. „Вл. Варненчик".
В този момент по пътеката посока магазин
„Кауфланд" вървели неустановени в хода на разследването момче и момиче.
Те отишли при В.Д., която седяла на
земята и плачела. Попитали я какво се е случило, но тя не успяла да им обясни,
тъй като била силно изплашена и продължавала да плаче. Непознатото момиче
помогнало на пострадалата да се изправи и тя тръгнала с двамата посока магазин
„Кауфланд". Докато вървели заедно, В.Д. се обадила по мобилният телефон на
своя приятелка, която помолила да пренощува в дома и́. По-късно там дошла
и майка й, свидетелката И. М. И. , която
я отвела в дома им. Пострадалата и́ разказала какво се е случило. По-късно
същата вечер майка й я завела на преглед в спешен център на МБАЛ „Св.
Анна" АД – Варна, а след това ищцата подала сигнал за извършеното
престъпление до III РУ
на ОД на МВР – Варна, въз основа на който било образувано ДП № 336/16 г., а
впоследствие НОХД 3320/17 г. по описа на ВРС по внесения от РП - Варна
обвинителен акт по обвинение на С.С.Б. за извършени престъпления по чл. 150,
ал. 1 от НК и чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т.2, пр. 1 от НК.
С
присъда №252/12.11.2017 г. ответникът С.С.Б. е признат за виновен в това, че:
1.На 16.02.2016г. в гр.Варна, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление /орален акт/ по отношение на лице, навършило 14
– годишна възраст – непълнолетната В.В.Д., с фамилно име преди брака П., като употребил за това
сила, като я хванал за ръцете и я натиснал към земята, поради което и на
основание чл.150, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК му определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от четири години и шест месеца, което на основание чл.58А,
ал.1 от НК е намалено с една трета и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да
изтърпи при ОБЩ РЕЖИМ; 2.На 16.02.2016г. в гр.Варна, се съвкупил с лице от
женски пол – непълнолетната В.В.Д., като я принудил към това
със сила, изразяваща се в блъскане и притискане с ръце и тяло към земята,
поради което и на основание чл.152, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.2, пр .1 и чл.54, ал.1
от НК му е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години,
което на основание чл.58А, ал.1 от НК е намалено с една трета и му налага
наказание „Лишаване от свобода“за срок от четири години, което на да изтърпи
при „Общ режим“ На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено за
изтърпяване най-тежкото от така определените наказания, а именно наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от четири
години.
Предвид
гореизложеното, и съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съдът, разглеждащ гражданскоправните
последици от извършеното престъпление е обвързан от присъдата по отношение на
установените в нея елементи на деликтната отговорност, а именно: деянието, това
дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В
конкретния случай за безспорно и ненуждаещо се от доказване е установено, че на
16.02.2016г. в гр.Варна, ответникът С.С.Б. ПРОТИВОПРАВНО е извършил действие с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /орален акт/ по
отношение на непълнолетната В.В.Д., като употребил за това сила, като я хванал
за ръцете и натиснал към земята, както и че на същата дата - 16.02.2016г. в
гр.Варна, се съвкупил със същата, като я принудил за това със сила изразяваща
се в блъскане и притискане с ръце и тяло към земята. Деликвентът е действал с
пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и съзнателно е целял и искал
настъпването на тези последици, които са е проявили под формата на
неимуществени вреди в правна сфера на В.Д..
Спорен
между страните е въпроса именно относно размера на причинените на ищцата
неимуществени вреди, като за неговото установяване са ангажирани устни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Г. С. Г. и И. М. И. . От показанията
на Георги Г., съжителстващ с майката на ищцата на семейни начала, се
установява, че през 2016 г. В.Д. се прибрала в семейното жилище след
посегателството спрямо личността и́, но не била контактна и не разказал за
случилото се на свидетеля. След извършване на престъплението В. спряла да ходи
на училище за един месец. Било я е страх - вечер не излизала или излизала за
малко и се прибирала. С майка и́ решили да я изпратят на село за малко, за
да се разсее при баба си и дядо си Спряла да контактува с приятелите си. Свидетелят
е категоричен, че и до ден днешен ищцата изпитва травми от посегателството
спрямо нея. Преди това тя била едно жизнерадостно, добро и
весело момиче, а сега имала страхове, променила се дори физиономията и́, а
случилото се отразило и на начина и на живот, като станало причина да спре да излиза
и да посещава нощни заведения.
От събраните чрез разпит на свидетелката И. М. И. , майка на ищцата, гласни доказателства, които съдът кредитира в
съответствие с разпоредбата на член 172 от ГПК, като обективни, последователни
и релевантни към предмета на
доказване, и базиращи се на непосредствени впечатления относно психологическото
и физическото състояние на ищцата, се установява, че през февруари месец 2016 г. В.Д. е
била изнасилена от ответника. Описва случилото се, като нещо ужасно. Свидетелката
била на работа по време на инцидента. В. се наложило да отиде при своя
приятелка, където да пренощува и след това заедно да отидат на училище на
другия ден. Иванка Иванова сочи, че след работа трябва да я прибера, тъй като
се е случило нещо. Като отишла и още като я видяла и и́ станало ясно какво
се е случило. Дъщеря и́ била свита, ревяла, била изподрана. Не искала да
говори за случката, а само набързо разказала за инцидента. Отдръпнала се от
близките си, затворила се в себе си, била неспокойна, изпаднала в депресия, не
можела да спи. Тя е била добро и весело дете преди инцидента. Към настоящия
момент ищцата се опитвала да забрави случилото се, но е споделяла на
свидетелката, че все още не може да го направи. Сочи още, че знае, че дъщеря
и́ се събужда вечер и не спи спокойно. Наскоро и́ споделила, че мъжът
и́ е бил нощна смяна и не помни дали е сънувала или е било истина, но е
имало някой до нея, който я пипал. Събудила се е и прозорците са били отворени,
а В. твърдяла, че са били затворени като си е лягала, макар че според свидетелката
е забравила да ги затвори. Това било продиктувано от дадените сведения за
случилото се пред вещото лице, натоварено с изготвяне на експертизата по
делото. По отношение на обстоятелството дали все още изпитва негативните
последици от противоправното посегателство против личността и́,
свидетелката излага твърдение, че се наблюдавало затихване, но все още изживявала
случилото се. Преди това отношенията на двете били много добри, били като приятелки,
а след случката това се променило, дъщеря и́ се отдръпнала от нея, станала
затворена, започна да не споделя много от нещата. Отскоро вече се поотпуснала,
но все още се забелязвала промяната в отношенията им.
За
установяване на получените от ищцата вследствие на изнасилването травматични
увреждания и проявлението им в настоящия момент и механизмът на получаването им
е проведена СМЕ. От заключението на вещото лице, което съда кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че В.В.Д.
е получила ожулвания по лицето, двете предмишници, дясната длан, кръвонасядания
в областта на дясната длан, лявата киткова област, кръвонасядания по предната
повърхност на двете колена, кръвонасядания в областта на задния край на дясната
малка срамна устна. Описаните кръвонасядания са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети, като тези в областта на горните крайници биха могли да
бъдат получени при стискане с ръце; тези в областта на двете колена – при притискане
върху такива /подлежащата настилка/; това в областта на дясната срамна устна -
при извършване на полов акт. Ожулванията в описаните области са резултат на
действието на предмети с подчертан ръб или остър връх. Всички травматични
увреждания са с една давност и в своята съвкупност са обусловили чувство на
болка и страдание. Травматични увреждания от този вид обичайно отзвучават в
рамките на около 2 седмици и не би следвало да оставят трайни белези.
От
заключението на проведената по делото СПЕ, което съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено се установява, че в емоционалното състояние на В.В.Д.
персистират виновностни изживявания, срам за преживяното особено изразен по
отношение на майка й, страх от тъмнината, страх от нападение и кошмарни сънища,
като елементи на посттравматично стресово разстройство, без състоянието да е
разгърнато цялостно като клинична картина. В поведението на ищцата към момента
водещи са тревожно-страховите изживявания с характеристика на специфична фобия
- от нападение и никтофобия, които нарушават нейното ежедневно семейно и
социално функциониране. Видно е още, че в първите часове след инцидента В.В.Д.
е развила симптомите на началната фаза на Остра стресова реакция - фазата на
„зашеметеност". Първите няколко дни след инцидента ищцата е развила
цялостната картина на Остра стресова реакция F4 3.0 по МКБ 10, по-късно
преминала в Разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика F4
0.21 по МКБ 10. В поведението на В. към момента водещи са тревожно-страховите
изживявания с характеристика на специфична фобия - от нападение и никтофобия,
които нарушават нейното ежедневно семейно и социално функциониране. При В.В.Д.
са налице данни за нанесена тежка психична травма, вследствие на случилото се
от 16.02.2016г. Психотравмените изживявания имат елементи на посттравматично
стресово разстройство, без състоянието да е разгърнато цялостно като клинична
картина. И към момента на освидетелстването в емоционалното състояние и поведението
на В. остават да персистират част от симптомите.
От съвкупния
анализ на ангажираните по делото доказателства еднозначно и безпротиворечиво се
установява, че извършеното противоправно посегателство против личността на В.Д. е предизвикало
интензивни усещания за болки, които са прераснали в страдания и са оставили
негативен отпечатък върху съзнанието и поведението и́ до настоящия момент.
Множеството получени леки телесни увреждания за допринесли за общото
неблагоприятно изменение в неимуществената сфера на ищцата, но сравнително
краткия период на отшумяване на получените ожулвания по лицето, двете
предмишници, дясната длан, кръвонасядания в областта на дясната длан, лявата
киткова област, кръвонасядания по предната повърхност на двете колена,
кръвонасядания в областта на задния край на дясната малка срамна устна, ги
окачествяват като несравнимо по-леки в съответствие с вредите, нанесени по
отношение на духовния и́ интегритет, които пресистират и към настоящия
момент. Крехката
възраст, на която ищцата е станала обект на толкова тежко престъпно
посегателство е способствала за продължителното проявлението в толкова висока
степен на установените чрез доказателствения материал по делото емоционални
болки и страдания. Бивайки едва шестнадесет годишна към момента на извършване
на деянието, В.Д. все още не била достигнала до това физическо и психическо
развитие, което да може да я определи, като окончателно оформена личност,
способна да неутрализира или намали в достатъчно голяма степен изпитаните
душевни болки и страдания. Ищцата все още е била в етап на съзряване и
развитие, което я е характеризирало като личност, податлива и чувствителна към
външни фактори, а стресово събитие от характера на осъщественото спрямо нея
сексуално посегателство неминуемо представлява изключително грубо и интензивно
засягане на най-съкровените и неимуществени блага, което по същността си е
оставило дълбоки негативни отпечатъци върху психиката и развитието на младата
жена. За тези неоспорими факти свидетелствата и показанията на свидетелите,
кредитирани от съда по реда на чл. 172 от ГПК, изцяло съответстват на останалия
доказателствен материал, и в частност на заключението на проведената по делото
съдебно-психиатрична експертиза, от оценката на които се достига до
безпротиворечивия извод, че изживяната стресова ситуация е довела до отчуждаването
на ищцата от обкръжаващата я социална среда, затварянето й в себе си и
ограничаването на контактите и́ с нейните близки. В най- голяма степен
това се отчита в отношенията на В.Д. с нейната майка, като от оценката на всички
ангажирани доказателства категорично се установява, че близките отношения между
двете охладняли. Ищцата спряла да и́ споделя, както преди, а причина за
всичко това било чувството за срам и безпочвените самообвинения за случилото,
които си отправяла тя. Интензивната стресова ситуация, която преживяла ищцата
прераснала в посттравматично стресово разстройство, характеризиращо се със състоянието
„никтофобия“ – страх от нападение, което рефлектира върху ежедневния и́
живот и взаимоотношенията и́ с околните. Страхът от тъмнина и от това да
остане сама оказват своето неблагоприятно вляние върху начина и́ на живот,
до степен, че ищцата вече не може спокойно да излиза навън в тъмната част на денонощието,
дори и придружена. Негативните емоции, причинени от извършеното спрямо нея
изнасилване се отразяват и на съня, който е станал неспокоен, В.Д. се будила и
сънувала кошмари. Като заключение, всичките тези стресови изживявания са характеризирани
от вещото лице по СПЕ, като проявление на нанесена „тежка психическа травма“.
От съвкупния анализ на ангажираните доказателства безпротиворечиво се
установява, че тази тежка форма на травматично стресово разстройство намира
своето проявление и в настоящия момент, като ищцата все още изпитва всички
гореизброени тежки травми върху личността си повече от две години след
извършването на процесното деяние спрямо нея.
Неблагоприятните
последици върху неимуществената сфера на В.Д. подлежат
на репариране, тъй като представляват вреди, които произтичат в условията на
пряка причинно-следствена връзка от извършеното противоправно действие. При
определяне на техния размер съдът следва да се ръководи от критерия
справедливост, който по смисъла на чл.52 от ЗЗД е свързан с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди от непозволено увреждане. Принципът за справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие,
като съдът е необходимо да отчете действителният размер на моралните вреди, с
оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките и страданията, отразили се на личността пострадалия, с оглед нейните
специфични характеристики.
Взети предвид всички
установени релевантни факти
и обстоятелства, ценени съобразно посочения критерий, обуславят извод, че
настъпилите вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с установените по делото
противоправни действия, следва да бъдат обезщетени със сумата от 30 000 лева,
като същата в пълен размер репарира неблагоприятните последици, настъпили в
неимуществената сфера на ищцата. Предявената имуществена претенция за горницата
над определената сума е недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
ответникът С.С.Б. следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в
размера на законната лихва върху присъдената по главния иск сума, считано от 16.02.2016г. до
окончателното плащане на сумата.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, на ищцата следва да бъдат
репарирани извършените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от исковата претенция, а именно сумата от 2400 лева, представляваща заплатено
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски. В случая дължимата държавна такса, изчислена
съобразно с уважената част от исковата претенция е в размер на 1200 лева, а
подлежащите на възстановяване в полза на бюджета суми за възнаграждения на
вещите лица, възлизат общо на 575 лева.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН **********,*** да заплати на В.В.Д., ЕГН **********,***
сумата от 30 000,00 /тридесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от ищцата физически болки и страдания, стрес и
психически вреди, причинени от изнасилване, за което била постановена присъда
по НОХД 3320/2017г. по описа на ВРС, с която ответникът е признат за виновен в
това, че на 16.02.2016г. в гр.Варна, извършил действие с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление /орален акт/ по отношение на лице
навършило 14 годишна възраст — непълнолетната В.В.Д., като употребил за това
сила, като я хванал за ръцете и натиснал към земята , за което, на основание
чл.150 ал.1 и чл.54 ал.1 НК, му било наложено наказание - лишаване от свобода
за срок от 4 години и шест месеца, както и за това, че на 16.02.2016г. в гр.Варна,
се съвкупил с лице от женски пол — непълнолетната В.В.Д., родена на ***г.
ненавършила 18г., като я принудил за това със сила изразяваща се в блъскане и
притискане с ръце и тяло към земята , за което, на основание чл.152 ал.2, т.1
вр. ал.1, т.2, пр.1 и чл.54 ал.1 НК, му било определено наказание - лишаване от
свобода за срок от 6 години, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на деликта – 16.02.2016г. до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Д., ЕГН **********,***, срещу С.С.Б.,
ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да и́ заплати сума в
размер над присъдения размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева до целия
претендиран размер от 35 000/тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата
физически болки и страдания, стрес и психически вреди, причинени от
изнасилване, за което била постановена присъда по НОХД 3320/2017г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН **********,*** да заплати на В.В.Д., ЕГН **********,***
сумата от 2400 /две хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
СУМИТЕ могат да
бъдат заплатени от С.С.Б., ЕГН **********,*** в полза на В.В.Д., ЕГН **********,***
по сметка IBAN:
***, при банка „ЦКБ“ АД.
ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН **********,***
да заплати в полза на бюджета на Варненския окръжен съд сумата от 1775 лева, представляваща дължимата държавна такса и възнаграждение за вещи лица, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с
въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: