Определение по дело №300/2020 на Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

01.07.2020 г.

гр. София,

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

   НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ въззивно частно гражданско дело № 300 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК с вх. № 6968 от 04.12.2019 г., пояснено с уточнение с вх. № 397 от 22.01.2020 г. и уточнение с вх. № 2031 от 02.06.2020 г. от длъжника ЕТ „Р.– Л.П.“ срещу заповед № 534 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.08.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 713/2018 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, с която е осъдена да заплати на заявителя „Б.а.з.е.з.“ ЕАД сумата от 861,36 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по силата на Рамкова полица № Б1ВО21513884 от 23.02.2015 г., както и сумата 148,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 12.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.07.2018 г. до окончателното изплащане и сумата 25 лева за държавна такса и 150 лева за юрисконсулстко възнаграждение.

Във възражението и в уточненията е посочено, че длъжницата е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение на 26.11.2019 г. с получаване на съобщение. Твърди се, че ЕТ „Р.– Л.П.“ не осъществява търговска дейност. Направено е искане заповедта за изпълнение да бъде преразгледана, тъй като длъжницата не е имала никакви търговски отношения с кредитора.

Съдът, като взе предвид оплакванията във възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното:

По делото се установява, че по подадено от „Б.а.з.е.з.“ ЕАД заявление е образувано ч.гр.д. № 713/2018 г. по описа на Районен съд – Ихтиман и е била издадена заповед № 534 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.08.2018 г., която е била изпратена на седалището на задълженото лице ЕТ „Р.– Л.П.“ – ***. От приложената по делото разписка се установява, че на 09.08.2018 г. представителят на ЕТ „Р.– Л.П.“ е отказал да получи съобщението. В разписката не е отразено името на лицето, което е отказало да получи съобщението. Затова съдът е разпоредил съобщението да бъде изпратено отново с указания да се посочат имената на лицето. От следващата приложена разписка се установява, че лицето Р.П.е отказал да получи съобщението, тъй като ЕТ „Р.– Л.П.“ не извършва търговска дейност. 

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК предвижда възможност на длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл. 414 от ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р.Б., 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4/ длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В конкретния случай длъжникът се позовава на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно.

Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за изпълнение е била редовно връчена. Задълженото лице е едноличен търговец. Ето защо спрямо него са приложими правилата на ГПК за връчване на съобщения до търговци и юридически лица. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. В случая в ЕТ „Р.– Л.П.“ е вписан в търговския регистър със седалище *** и именно до този адрес е било изпратено съобщението със заповедта за изпълнение. Според чл. 50, ал. 3 от ГПК връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. В случай, че връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 /чл. 50, ал. 4 от ГПК/. В настоящия случай лицето Р.П. е отказало да получи съобщението. Ето защо връчителят е следвало да залепи уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. По делото няма данни такова уведомление да е било залепено на вратата или на пощенската кутия на адреса. Поради това настоящият състав намира, че е била нарушена процедурата на връчване уредена в чл. 50, ал. 4 от ГПК и връчването е нередовно.

С оглед на изложеното възражението следва да бъде уважено, изпълнението на заповедта за изпълнение да бъде спряно и разглеждането на делото да продължи с указания от първоинстанционния съд по чл. 415, ал. 1 от ГПК до заявителя.

 

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК на длъжника ЕТ „Р.– Л.П.“ срещу заповед № 534 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.08.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 713/2018 г. по описа на Районен съд – Ихтиман.

СПИРА на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК изпълнението на заповед № 534 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.08.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 713/2018 г. по описа на Районен съд – Ихтиман.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Ихтиман за продължаване на производството с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК до заявителя.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.