№ 10040
гр. С., 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110104397 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 22509 от 24.01.2024
г., предявена от името на „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../, срещу П. К. П., ЕГН **********,
с която „/..../“ ЕООД, ЕИК /..../ е предявило срещу П. К. П., ЕГН **********
обективно кумулативно съединени положителни искове, по реда на чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 1 732,55 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /..../ АД
/понастоящем /..../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на
кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на /..../
ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между
/..../ АД, в качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.06.2023 г. до изплащане
на вземането; 2/ сумата от 15,88 лева (петнадесет лева и 88 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 27.04.2023 г. до 27.05.2023 г., за
която сума на 09.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 30420/2023 г. по описа
на СРС, II, ГО, 160 състав.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответника в производството.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, формулирани в исковата молба е основателно и следва да
бъде уважено.
Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство
1
ч.гр.д. № 30420/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.04.2024 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Със заявление вх. № 155810/02.06.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. К. П., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1 732,55 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /..../ АД
/понастоящем /..../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на
кредитополучател, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на /..../
ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между
/..../ АД, в качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.06.2023 г. до изплащане
на вземането; 2/ сумата от 15,88 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 27.04.2023 г. до 27.05.2023 г. На 09.06.2023 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок по чл. 414,
ал. 2 ГПК е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възмножността да
предяви иск за установяване на вземането си на 03.01.2024 г.. Исковата молба е
подадена на 24.01.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 24.09.2012 г. между /..../ АД /с предишно търговско
наименование /..../ АД/, в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
FL654771/24.09.2012 г. г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя сума размер от 2850 лева. Поддържа, че сумата е преведена по
разплащателна сметка с титуляр П. К. П., а именно – IBAN –
BG36BPBI79441051448203, с което банката е изпълнила задължението си по
договора за предоставяне на сумата по кредита на кредитополучателя. Срокът на
договора бил 120 месеца, т.е. от 24.09.2012 г. до 24.09.2022 г., която дата била и
крайният срок за погасяване на кредита. Поддържа, че съгласно чл. 3 от договора,
кредитополучателят дължи на банката, през първите девет месеца от срока на
издължаване на кредита, променлива годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на /..../ АД за потребителски кредити в лева, за съответния период
на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на -8,20 пункта
(осем цяло и двадесет стотни пункта), като към датата на сключване на договора
БЛП на банката е бил 13,200 %, а за всяка следваща година от действието на
договора, годишната лихва е в размер на дейсващия БЛП за потребителски
2
кредити в лева, плюс надбавка от 0,800 %. Поддържа, че годишният процент на
разходите по договора бил 16,58 %. Твърди, че последното извършено плащане по
договора е от дата 06.06.2013 г., след която дата ответникът преустановил
плащанията по договора за кредит.
Поддържа, че вземанията по процесния Договор за потребителски кредит №
FL654771/24.09.2012 г. са прехвърлени в полза на /..../ ЕООД по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 18.01.2016 г. между
/..../ АД, в качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, като
длъжникът е уведомен за извършената цесия.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва:
1/ сумата от 1 732,55 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № FL654771/24.09.2012 г., сключен между /..../ АД /понастоящем /..../ АД/,
в качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател,
вземанията по който договор са прехвърлени в полза на /..../ ЕООД по силата на
Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен между /..../ АД, в
качеството на цедент и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 02.06.2023 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 15,88 лева (петнадесет лева и 88 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 27.04.2023 г. до 27.05.2023 г., за
която сума на 09.06.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 30420/2023 г. по описа
на СРС, II, ГО, 160 състав. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответника в производството.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 38820/2022 г. по описа на
СРС, II, ГО, 160 състав от името на ответника е депозирано възражение, с което е
оспорил правото на вземания на ищеца, претендирани от последния в настоящото
исково производство. Изложени са съображения, че сумите са платени.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени сс обективно кумулативно съединени положителни искове, по
реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание , с правно
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1
732,55 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
FL654771/24.09.2012 г., сключен между /..../ АД /понастоящем /..../ АД/, в
качеството на кредитор и П. К. П., в качеството на кредитополучател, вземанията
по който договор са прехвърлени в полза на /..../ ЕООД по силата на Договор за
прехвърляне на вземания (цесия), сключен между /..../ АД, в качеството на цедент
и /..../ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 15,88 лева (петнадесет лева и 88 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 27.04.2023 г. до 27.05.2023 г., за която сума на 09.06.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
3
производството по ч.гр.д. № 30420/2023 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между /..../ АД /понастоящем /..../ АД/, в качеството на кредитор и П.
К. П., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски
кредит № FL654771/24.09.2012 г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредитен лимит в разрешен размер от 2850 лева, а последният
се е задължил да го върне в посочения срок; че вземанията по Договор за
потребителски кредит № FL654771/24.09.2012 г., са прехвърлени в полза на /..../
ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
сключен на 18.01.2016 г. между /..../ АД, в качеството на цедент и /..../ ЕООД, в
качеството на цесионер, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение. В тежест на ответника и при доказване
на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане
факти.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 30420/2023
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото
производство със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на
350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице П. А. Д., специалност:
Организация на производство и управление в транспорта. Оценка на недвижими
имоти, Оценител на оборотни и дълготрайни активи. Достъп до класифицирана
информация, с адрес: гр. С., ж.к. /.../, бл. /.../, вх. 2, ап. 29, тел. 0888 903 885.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
4
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
5
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на
заключението по допуснатата експертиза и да представи същото в
законоустановения за това срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6