Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8085
по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** п. к. 1766, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу ответника Г.Д.Д. ЕГН: **********,
с
адрес: ***, п.к. 9140 в условията на обективно, кумулативно съединяване искове, както следва: с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 30,67лв. (тридесет лева и шестдесет и седем стотинки), дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 11.02.2016г. и представляващи главница, съответстваща на цената на месечните абонаментните такси и еднократни такси, начислени за периода от
11.02.2016 г. до 14.04.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата; с правно основание с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 564,69 лв. (петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки), представляващи неустойка, начислена в резултат на предсрочното прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги № ********* от 11.02.2016 г. и дължима на основание т. 11 от договора за периода от 04.04.2016 г. до 11.02.2018г. и с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 2 от ТЗ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер 381,57 лв. (триста осемдесет и един лева и петдесет и седем стотинки), дължими по Договор за лизинг от 11.02.2016г., от които 33,18 лв., представляващи две лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy А5 Silver, начислени във фактура № **********/15.03.2016г. и фактура № **********/15.04.2016г. и 348,39 лв., представляващи предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски, равняващ се на двадесет и една неначислени вноски, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата за които суми е издадена заповед за изпълнение № 10088/08.12.2017 г. по ч.гр.д.№176538/2017 г. на 39 с. на ВРС. Претендират се направените съдебно деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди, че между него и ответника Г.Д.Д.
са сключени следните договори: Договор
за мобилни услуги № ********* и Договор
за лизинг от 11.02.2016г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Samsung Galaxy А5 Silver. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 381.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 16,59 лв. с вкл. ДДС (13.83 лв. без ДДС) всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги.
Сочи, че към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Г.Д. мобилен номер и мобилно устройство се прилагат следните условия:
- За номер
********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от11.02.2016г.;
- За мобилно устройство
Samsung Galaxy А5
Silver - условията, договорени в Договор за лизинг от
11.02.2016г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил точно свои парични задължения, начислени му в 4
бр. фактури, издадени в периода м. февруари 2016г. -
м. май 2016г., както следва:
Фактура
№ ********** от 15.02.2016 г. е издадена за отчетния период
11.02.2016 -14.02.2016 г. В нея са включени два вида задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер
********** -
месечна абонаментна такса 28.44
лв. без ДДС,
34,13 лв. с вкл. ДДС, както и лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy А5 Silver 13.83 лв. без ДДС,
16,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 50,72
лв., В резултат на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период е приспадната сума в размер на
40,00 лв., като в съответствие с правилото на чл. 76,
ал. 1
от Закона за задълженията и договорите следва да се приеме, че с посочената сума са погасени съразмерно двете задължения, начислени в тази първа по хронологичен ред фактура. Предвид това, задължението за заплащане на лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy А5 Silver в размер на 16,59 лв. е изцяло погасено, а задължението за месечна абонаментна такса за номер ********** от 34,13 лв. е намалено до 10,26 лв. По този начин претендираната сума по фактурата е сведена до 10,26
лв., представляващи остатък от задължението за месечна абонаментна такса.
Фактура
№ ********** от 15.03.2016г. е издадена за отчетния период 15.02.2016 -14.03.2016 г. и включва задължение за мобилен номер
**********
за заплащане на месечна абонаментна такса 24.99
лв. без ДДС,
29,99 лв. с вкл. ДДС; такса за спиране на номер 0,50
лв. без ДДС,
0,60 с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy А5 Silver 13.83 лв. без ДДС,
16,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, дължима по фактурата е в размер на
47.18 лв. с вкл. ДДС.
Фактура
№ ********** от 15.04.2016г. е издадена за отчетния период 15.03.2016 -14.04.2016 г. и включва задължение за заплащане на месечна абонаментна такса за мобилен номер ********** в размер на (-8,87) лв. без ДДС,
(-10,64) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy А5 Silver 13.83 лв. без ДДС,
16,59 лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата, е
5,95 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите между „Т.Б." ЕАД и Г.Д. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура № 72408753б9/15.05.2016г.,
която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги чрез номер ********** в общ размер на
564,69 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy А5 Silver в общ размер на 348,39 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет и една неначислени вноски. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка са уредени в т. 11
от Договор за мобилни услуги
№ ********* от 11.02.2016г. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно прекратяване на Договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок - 11.02.2018 г.
Ищецът сочи, че с изтичането на петнадесетдневен срок от издаването на фактура
№ **********/15.02.2016г., фактура
№ **********/15.03.2016г. и фактура
№ **********/15.04.2016г. и липсата на изпълнение на начислените в тях парични задължения за заплащане на месечни абонаментни такси за периода от 11.02.2016 г. до
14.04.2016 г. в общ размер на
30,67 лв. и две лизингови вноски на обща стойност
33,18 лв. ответникът е изпаднал в забава по отношение на оператора. Виновното неизпълнение на ликвидни и изискуеми договорни задължения, начислени в три последователно издадени фактури, представлява основание за едностранното предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
№ ********* от 11.02.2016г. от страна на оператора.
Навежда твърдения, че за момент на прекратяването следва да се счита датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез мобилен номер
********** (т.нар. двустранно спиране на номера), която в случая на Г.Д.Д. е
04.04.2016 г., като от тази дата е спрял да начислява месечната абонаментна такса и е започнал да тече периодът до края на договора, за който се изчислява дължимата в резултат на прекратяването неустойка като при изчисляването й се взима предвид стандартната месечна абонаментна такса без ДДС.
Твърди, че условията за възникването на задълженията за неустойки за номер
********** са уредени в т. 11 на Договор за мобилни услуги
№ ********* от 11.02.2016г. Цитираната клауза предвиждала, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментната програма месечни такси, дължими до края на срока на договора, а именно 11.02.2018 г. Доколкото от прекратяването на договорите на
04.04.2016 г. до края на първоначално предвидения им срок - 11.02.2018 г. е изминал период от
678
дни, или 22,6 месеца, стандартният месечен абонамент за номер
********** е в размер на 24,99 лв. без ДДС
(29,99 лв. с вкл. ДДС), то на абоната следвало да се начисли неустойка в размер на произведението на двете стойности. В съответствие с тези условия неустойката за номер
**********, дължима поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
№ ********* от 11.02.2016г. на основание т. 11
от договора, е определена в размер на
564,69 лв. - фактура
№ **********/15.05.2016г.
Ответникът, в срока за отговор чрез особения представител адв. Д.Ч. е депозирал отговор по делото. В него оспорва изцяло дължимостта на претендираните суми по основание и по размер. Оспорва дължимостта на неустойка.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение №10088/ 08.12.2017г. по ч.гр.д. № 17653/2017 г. на ВРС, 39 състав е разпоредено ответникът Г.Д.Д.,
ЕГН:**********да заплати на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата в общ размер 976,93 лв. от които: 63,85 лв. /шестдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, главница включваща: неплатен остатък от 10,72 лв. по фактура №**********/15.02.2016 г. за отчетен период от 11.02.2016 г. до 14.02.2016 г. -начислена месечна абонаментна такса по Договор №*********/11.02.2016 г. за мобилни услуги и лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy A5 Silver, по Договор за лизинг от 11.02.2016 г., сума по фактура №**********/15.03.2016 г. на стойност 47,18 с ДДС за периода 15.02.2016 г.-14.03.2016 г. - месечна абонаментна такса, такса за спиране на номер и лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy A5 Silver, по Договор за лизинг от 11.02.2016 г. и сума по фактура №**********/15.04.2016 г. на стойност 5,95 лв. с ДДС за периода 15.03.2016 г.-14.04.2016 г. с включени абонаментна такса и лизингова вноска за мобилен апарат Samsung Galaxy A5 Silver по Договор за лизинг от 11.02.2016 г., сумата в размер 564,69
лв. /петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/ неустойка съгласно т.11 от Договор за мобилни услуги №*********/11.02.2016 г., съгласно фактура №**********/15.05.2016 г. за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя и сумата 348,39 лв. /триста четиридесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/ представляваща предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг от11.02.2016 г., съгласно фактура №**********/ 15.05.2016 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.11.2017 г., до изплащане на вземането, както и сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 385,00
лв. /триста осемдесет и пет лева/ за заплатена държавна такса от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и адвокатско възнаграждение от 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/ с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С исковата молба по делото е представен Договор за мобилни услуги № ********* от 11.02.2016 г., сключен между ищцовото дружество и ответницата, съгласно който е уговорено ищцовото дружество да предостави на ответника мобилен номер +359*********, за което потребителят се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Съгласно договора в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на последния, Потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Съгласно пояснения на гърба на договора (неподписани от потребителя) „при подписване на договор за мобилни услуги, първата фактура е възможно да бъде на по-висока стойност от тази, която очаквате. Причината за това е, че в нея ще се съдържа една пълна такса за период от един месец след издаването ѝ, както и частична такса за периода от активиране на картата до издаване на фактурата.“
Предоставен е и мобилен апарат Samsung Galaxy А5 Silver на лизинг, за което е сключен договор за лизинг от същата дата (л.10), съгласно който абоната се задължава да заплащате месечна лизингова вноска за ползване на лизинговата вещ на 23 равни месечни вноски в размер на 16,59 лв. всяка, след изтичане на който период лизингополучателят има право да придобие собствеността над лизинговата вещ след заплащане на сумата от 16,59 лв. Стойността на апарата с ДДС е в размер на 395,16 лв.
По делото са представени и фактури, както следва: № г., №г., №г.
и фактура №**********/ 15.05.2016
г.
- фактура №**********/15.02.2016 г. за отчетения период на потребление 15.02.2016
-14.02.2016 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 50,72 лв., от които 28,44 лв. без ДДС, или 34,13 лв. с ДДС – абонаментни такса и услуги и 16,59 лв. - незаплатена лизингова вноска.
- фактура №**********/15.03.2016 г. за отчетения период на потребление 15.02.2016
-14.03.2016 г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
46,58 лв., от които 24,99 лв. без ДДС, или 29,99 лв. с ДДС – абонаментни такса и услуги и 16,59 лв. -
незаплатена лизингова вноска. Като заплатени по предходната фактура са посочени 40,00 лв.
-
кредитно известие №**********/15.04.2016 г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сума в размер на
-10,64 лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 16,59 лв. и
-
фактура №**********/
15.05.2016 г., с
която са доначислени оставащите лизингови вноски до края на
договора в размер на
348,39 лв. и е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване
в размер на 564,69 лв.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице Б.Й. по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно дадено, от което се установява, че:
По
фактура
№********** от 15/02/2016 г.,
са начислени като основание месечната такса за предоставяне на мобилни услуги съгласно Договора за мобилни услуги и месечната такса на лизинговата вноска за закупеното устройство съгласно Договора за лизинг. Фактурата е издадена в деня на подписване на Договорите и включва: месечна такса мобилни услуги - 28.44 лв. без ДДС, съгласно абонаментен план и вноска лизинг - 13.82 лв. без ДДС-, съгласно Договора за лизинг, ДДС върху сумите - 8.46 лв., а общата стойност на задължението 50.72 лв. с включено ДДС.
По фактура №********** от 15/03/2016 г. са начислени като основание месечната такса за предоставяне на мобилни услуги съгласно Договора за мобилни услуги и месечната такса на лизинговата вноска за закупеното устройство съгласно Договора за лизинг. Фактурата е издадена с дата 15/03/2016 г. Извършено и приспадане на плащане в размер на 40.00 лв. по предходната фактура, като фактурата включва: месечна такса мобилни услуги - 25.49 лв. без ДДС, съгласно абонаментен план и вноска лизинг - 13.82 лв., съгласно Договора за лизинг и ДДС върху сумите -5.10лв+2.76 лв., като общата стойност на задължението възлиза на 47.18 лв. с включен ДДС.
По фактура №********** от 15/04/2016 г. са начислени като отрицателно число месечна такса за предоставяне на мобилни услуги, тъй като е спрян достъпът до мрежата на оператора преди периода на отчитане и на издаване на фактурата 15/03/2016г - 14/04/2016 г. и месечната такса за лизинговата вноска за закупеното устройство съгласно Договора за лизинг. Фактурата е издадена с дата 15/04/2016 г. и включва: месечна такса мобилни услуги - (- 8.87) лв. без ДДС и вноска лизинг - 13.82 лв. без ДДС, съгласно Договора за лизинг, ДДС върху сумите (-1.77)+2.76 лв., като общата стойност на задължението възлиза на 5.95 лв. с включено ДДС.
По фактура №********** от 15/05/2016 г. са начислени оставащата лизингова стойност за закупеното устройство съгласно Договора за лизинг в размер на 348.39 лв. и неустойка за предсрочно прекратяване по Договор за мобилни услуги в размер на 564.69 лв. Фактурата е издадена с дата 15/05/2016 г.
Фактурите са осчетоводени от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и съответно са включени в Справки Декларации по ДДС за съответните периоди.
Оставащите като дължими суми за плащане по гореописаните фактури са както следва:
-
29,61 лв. - такса абонамент за мобилни услуги по Договор №*********/11/02/2016 г. за периода 11.02.2016 - 14/04/2016 г. след приспаднато плащане от 40,00 лв.
-
564.69 лв. - неустойка по Договор №********* от 11/02/2016 г. в т.11 за периода от 04/04/2016 г. до 11/02/2018 г.
-
348,39 лв. - дължими вноски по Договор за лизинг от 11/02/2016 г.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422, във връзка с чл.415 ГПК е предявен след провеждане на производство по чл.410 ГПК при условията на чл.414, ал.1, т.2 от ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между него и ответницата е налице валидно възникнало договорно правоотношение по повод предоставяне на мобилни услуги, в изпълнение на което ищецът е предоставил мобилните услуги срещу задължението на ищцата за заплащане на договорената цена.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на доставчик на мобилни услуги е сключил с ответницата процесния договор за предоставяне на мобилни услуги и договора за лизинг на мобилния апарат. Така съгласно договорите ищцата се е задължила да заплаща месечна абонаментна такса за мобилен номер 0+359********* в размер на 29,99 лв. с ДДС, както и използваните допълнителни мобилни услуги, предоставяни от ищцовото дружество по цени на тарифа на мобилния оператор.
Така съдът намира, че за периода от началото на действие на договора (11.02.2016 г.) до прекратяването му 04.04.2016 г.) потребителят е следвало да заплати договорените месечни абонаментни такси и предоставените му мобилни услуги, както и лизинговите вноски за ползване на лизинговата вещ.
Във фактура №********** от 15/02/2016 г.
е начислена
като дължими
месечни абонаменти
вноски сумата
от 34,13 лв.
с ДДС.
Тъй като
фактурата е
издадена за
период от
два дена,
съдът намира,
че ищецът
не е
посочил на
какво основание
е начислена
едновременно пълна
месечна абонаментна
такса (29,99 лв.)
и припадащата
се абонаментна
такса според
броя на
дните (4,14 лв.).
Вярно е,
че съгласно
разясненията, дадени
върху гърба
на договора
е упоменато,
че такава
такса ще
бъде начислена,
само че
тя следва
да касае
следващия отчетен
период (да
е дължима
за него).
В такъв
случай обаче
начислената в
следващата фактура
№ **********/15.03.2016 г. за отчетния период 15.02.2016 г. – 14.03.2016 г. не е следвало да бъде начислявана. Поради изложеното съдът намира, че дължимата месечна абонаментна такса за периода 11.02.2016 г. до 04.04.2016
г. (датата на прекратяване на договора) се изчислява в размер, както следва: месечна абонаментна такса за периода: 11.02.2016 г. – 14.02.2016 г. в размер на 4,14 лв. с ДДС; месечна абонаментна такса за периода: 15.02.2016 г. – 14.03.2016 г. в размер на 29,99 лв. и месечна абонаментна такса за периода 15.03.2016 г. – 04.04.2016 г. в размера на (-10,46 лв.), или общо сумата от 23,67 лв. Тъй като по първата фактура №**********/15.02.2016
г. е заплатена сумата от 40,00 лв. с нея са покрити текущите задължения на потребителя, както следва 4,14 лв. – дължима месечна абонамента такса за периода от 11.02.2016 г. – 14.02.2016 г. и дължимата първа лизингова вноска в размера на 16,59 лв. Като са останали като надплатени 19,27 лв., които се отнасят към следващата фактура **********/15.03.2016 г. за отчетния период 15.02.2016 г. – 14.03.2016 г., както следва: с 6,94 лв. е погасено частично задължението за втора лизингова вноска цялото в размер на 16,59 лв. и с 12,33 лв. е погасено задължението за месечна абонамента такса в размера на 29,99 лв. Така задължението за втора лизингова вноска е останало в размер на 9,65 лв., а задължението за месечна абонаментна такса за периода от 15.02.2016 г. до 14.03.2016 г. е останало в размер на 17,66 лв. Тъй като с кредитно известие № №**********/15.04.2016 г. е сторнирана сумата от 10,64 лв., то дължимата сума за абонаментни такси остава в размер на 7,02 лв.
Общата дължима сума за лизингови вноски се равнява на разликата от цената на лизинговата вещ 398,16 лв. и заплатените суми, които са общо в размер на 23,53 лв., или на сумата от 374,63 лв.
Поради изложеното по-горе предявеният иск с правно основание чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 7,02 лв., като бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявените 30,67 лв., искът с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 342, ал.2 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 374,63 лв., като бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявените 391,57 лв.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 564,69 лв. съдът намира същото за неоснователно, поради следното:
Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент –
т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят –
да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно
решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
На основание изложеното по-горе предявените от ищеца искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 17653/2017 г. на ВРС, 39 състав, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 307,40 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 125,00 лв., и възнаграждение за един адвокат в размер на 360,00 лв., депозит за особен представител в размер на 300,00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 200,00 лв.,от които съобразно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят 384,15 лв. В производството по ч.гр.д.№ 17653/2017 г. на ВРС, 39 състав ищецът е направил разходи в размер на 385,00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 360,00 лв., от които съобразно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят 150,15 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** п. к. 1766, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу ответника Г.Д.Д., ЕГН:********** иск с правно основание чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 7,02 лв.
(седем лева
и две
стотинки), представляваща месечни абонаменти такси и предоставени мобилни услуги за мобилен номер **********, на основание Договор за мобилни услуги
№ ********* от 11.02.2016г. за периода от 11.02.2016 г. до 04.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 10088/08.12.2017 г. по ч.гр.д.№176538/2017 г. на 39 с. на ВРС,
като ОТХВЪРЛЯ за горницата над 7,02
лв.
(седем
лева и две
стотинки) до предявените 30,67 лв. (тридесет лева и шестдесет и седем стотинки).
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** п. к. 1766, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда
6 срещу
ответника Г.Д.Д.,
ЕГН:********** иск с
правно
основание
чл.422,
във
вр.
с
чл.
415 от
ГПК,
във
вр.
с
чл.
342, ал.
2 от
ТЗ, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца
сумата от 374,63 лв. (триста седемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща дължима цена по Договор за лизинг от 11.02.2016г. към Договор за мобилни услуги № ********* от 11.02.2016г., за мобилно устройство Samsung Galaxy А5 Silver, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 10088/08.12.2017 г. по ч.гр.д.№176538/2017
г. на 39 с. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ за горницата над
374,63 лв.
(триста седемдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки)
до предявените 391,57
лв. (триста деветдесет и едни лева и петдесет и седем стотинки).
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** п. к. 1766, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу ответника Г.Д.Д., ЕГН:********** иск с правно основание чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 564,69 лв. (петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки), представляващи неустойка, начислена в резултат на предсрочното прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги № ********* от 11.02.2016 г. и дължима на основание т. 11 от договора за периода от 04.04.2016 г. до 11.02.2018г.
ОСЪЖДА ответника Г.Д.Д., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** п. к. 1766, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 384,15 лв. (триста осемдесет и четири лева и петнадесет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 150,15 лв. (сто и петдесет лева и петнадесет стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 10088/08.12.2017 г. по ч.гр.д.№176538/2017 г. на 39 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: