Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3319 07.08.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15063
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „А1 България” ЕАД, ЕИК
********* против Д.Н.Н., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр.1, вр. с
чл. 9 и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения.
По договор за
далекосъобщителни услуги от 04.10.2008 г. /продължен автоматично на осн. т.7.3.
до подаване на молба от потребителя за прекратяване на 01.03.2015 г./, останали
неплатени задължения от 33,89 лева
за периода 28.12.2014 г. – 27.02.2015 г. и 56,87
лева за периода 23.01.2015 г. – 22.03.2015 г. – представляващи цени на
потребени услуги, за които били издадени фактури с настъпил падеж.
На 26.02.2014 г. бил
сключен и договор за услуги по избран тарифен план „Светкавичен интернет” и
мобилен интернет за двугодишен срок. Поради липса на плащане в продължение на
повече от 124 дни /съгл. чл. 54.12. на ОУ/, той бил прекратен едностранно от
ищеца, а на осн. чл.6.3. ОУ на потребителя била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на: 43,68
лева относно предоставената услуга „светкавичен интернет” и мобилен
интернет в размер на 6 бр. месечни абонаменти такси и 55,80 лева относно предоставените услуги с абонаментната такса /по
11,20 лв./, дължими за периода от падежа за плащане на издадените фактури за
тях – 13.08.2015 г. до изтичане уговорения срок на договора – 26.02.2016 г.
Въпреки настъпилия падеж
за плащане, сумите не били погасени, поради което се моли за присъждането им,
ведно с разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подала писмен
отговор. В съдебно заседание моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на
претенциите, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно основанията, от които произтичат
претенциите му – наличието на валидни правоотношения с ответника по договори за
предоставяне на телекомуникационни услуги и мобилен интернет от 04.10.2008 г. и
26.02.2014 г.; предоставяне на твърдените мобилни услуги
именно за исковите периоди, които са потребени, но не са платени; постигнати уговорки за дължимост на конкретни
цени за ползваните услуги и мобилен интернет и техния размер; настъпване на падежа за плащане; валидна уговорка
за дължимост на неустойка при прекратяване на договора от 26.02.2014 г. и предпоставки за начисляването й, както и за едностранно прекратяване
на правоотношението; размер на неустойката именно за исковия период за двете
услуги по договора от 26.02.2014 г., т.е. да докаже по основание и размер
дължимостта на търсените суми.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или
погасяват претендираните вземания, а при установяване на горните предпоставки
от ищеца, следва да докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът
приема исковете за неоснователни, поради следното:
По делото са представени процесните договори, които носят
подписи за ответника, неоспорени в срок, при което го обвързват с предвидените
права и задължения. В хода на производството обаче не бяха ангажирани каквито и
да е доказателства за – реалното предоставяне на твърдените услуги за исковите
периоди и начина на формиране на търсените суми. Не се установява дали същите
са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. – дали те съответстват на
предвидените в договорите, както и дали са потребени моб. услуги, смс, интернет
и прочие. Твърдените фактури, в които са начислени главниците от 33,89 лева за периода 28.12.2014 г. – 27.02.2015
г. и 56,87 лева за периода 23.01.2015 г. – 22.03.2015 г., не са представени и приети по делото, за да внесат яснота и
определеност на исковите претенции, нито има разпечатки за потреблението на
начислените услуги за мобилните номера. При това положение не се установяват
основни елементи от ФС на исковете, при което и същите не могат да бъдат
уважени. За присъждане на сумите следва да се докаже по категоричен начин, че
услугите са предоставени и потребени от ответника, както и да се установи
начинът на формиране на търсената цена. Такова доказване не е проведено,
въпреки изричните указания по чл.
146, ал. 2 ГПК в определението за доклад /л.43-44, получено от пълномощника –
л.46/.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая
доказване на всички елементи от ФС на претенциите не бе извършено, поради което
недоказаното се приема за
нестанало.
Съдът не формира извод за наличие на главни
дългове, поради което исковете за акцесорни вземания /неустойки/ също следва да
бъдат отхвърлени.
За пълнота и извън гореизложеното, следва да се добави, че претенциите за дължимостта
им са неоснователни и по други причини.
Твърди се неустойките да са начислени
поради предсрочно прекратяване на един от договорите по вина/искане на потребителя и да са в размер на: сумата от стандартните месечни
абонаменти, дължими до края на срока на договора относно услугите и в размер на
6 абонамента относно предоставения интернет.
Съобразно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната й
функция, която се извлича от възможността неустойката да бъде единствено
намалена. В конкретния случай, твърденият размер на неустойките /сбор от стандартни абонаменти до
края на срока и 6 бр. месечни абонамента за интернет/, всъщност е равен на
цената на самата услуга за оставащия период от договора или е сбор от цена за
половин година, през която услугите реално не се предоставят и ползват, като по
този начин се позволява на доставчика да получи цялата цена или част от нея, но
в значителен размер, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугите.
Твърдените от ищеца и формулирани клаузи за дължимостта
им, изцяло противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като
драстично нарушават принципа на справедливост, създават условия за
неоснователно обогатяване и излизат извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката,
като не държат сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за
прекратяването - Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
541/2010 г., IV г. о., ГК; ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС. Ето защо, търсените суми не са дължими и по тези съображения.
С оглед изложеното, исковете са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски
се дължат на ответницата, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК, но искане в тази връзка не е направено.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „А1
България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД/, ЕИК ********* против Д.Н.Н.,
ЕГН ********** обективно съединени искове за присъждане на следните суми: 33,89 лева
- главница за периода 28.12.2014 г. – 27.02.2015 г. и 56,87 лева - главница за периода 23.01.2015 г. –
22.03.2015 г. – представляващи цени на потребени услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 04.10.2008 г.; общо 99,48 лева – сбор от неустойки
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 26.02.2014
г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!КГ