Решение по дело №3161/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2035
Дата: 2 май 2023 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20231110203161
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2035
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110203161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-4332-024986/02.12.2022 г. на
началник Сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, на С. И. К., с ЕГН
**********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 750
лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание
чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, както и са й отнети 12
контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
К. чрез адв. МП.-САК, с която моли съда да отмени изцяло НП като
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че при издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения - използвана мобилна система за
видеоконтрол не е вписана в Регистъра за одобрените типове средства за
измерване, АУАН е съставен от некомпетентен орган, не е съставен в
присъствие на нарушителя, същият е нечетлив, АУАН е съставен извън
тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН, от НП не може да се установи мястото
на нарушението. Жалбоподателката оспорва обстоятелството, че в този район
ограничението е 50 км/ч за населено място, тъй като там са налични пътни
знаци указващи по-висока скорост. Правят се възражения, че след приспадане
на толеранс от 3 % от установената скорост 109 км/ч, скоростта не е
посочената в АУАН, респ. в НП. Посочено е, че собственикът на товарния
1
автомобил е МАГ ООД, с ЕИК **********, но след проверка в ТР - такова
ЮЛ не се открива. Оспорва се от жалбоподателката, че на посочената дата и
час именно тя е управлявала процесния автомобил. Претендира се отмяна на
НП, представен е Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 г.
Редовно призована, жалбоподателката не се явява. Вместо нея се явява адв.
П., който поддържа жалбата, предлага на съда да отмени НП, претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл.38 ал.2 ЗА.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител. От юрисконсулт Димитрова са постъпили
писмени бележки, които подробно са изложени доводи за неоснователност на
жалбата. Предлага на съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобрано, като има предвид, че
управлението на автомобила е било при изключително висока скорост.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
жалбоподателката.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314
НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:

На дата 30.09.2022 г. свидетелят М. Б. П заемащ длъжността мл.
автоконтрольор при ОПП-СДВР съставил АУАН №АД27842/30.09.2022 г. на
жалбоподателката за това, че на 20.05.2022 г. в 20:55 часа, в гр.София по бул.
Ботевградско шосе с посока на движение от ул. Околовръстен път към бул.
ВВ, управлява т.а. Тойота Аурис с рег.№СВ ХХХ СВ, собственост на "МАГ"
ООД с ЕИК **********, като до №459, се движи със скорост 109 км.ч. при
приспаднат толеранс - 3% от установена скорост 119 км.ч., при разрешена 50
км/ч за населено място.
Нарушението било установено с АТСС CORDON M2 MD 1197,
2
записваща дата, час, скорост, място и рег.№, като снимката е показана на
жалбоподателката. АУАН е съставен след попълване на декларация по чл.188
ЗДвП от управителя на ЮЛ „МАГ” ООД, /л.8 от делото/, който посочил, че на
процесните дата и час автомобилът е бил предоставен на жалбоподателката.
От своя страна, К. в декларация по чл.188 ЗДвП също потвърдила, че именно
тя е управлява автомобила на таза дата /л.9 от делото/.
Видно от приетите по делото удостоверение за вписван тип средство за
измерване от Български институт по метрология и Протокол от последваща
проверка системата за видеоконтрол №09 СГ-ИСИС/15.03.2022 г. е
преминала последваща периодична проверка, като към датата на заснемане на
нарушението – 20.05.2022 г. е отговаряла на метрологичните изисквания
съобразно нормативните изисквания и стандарти, като в тази връзка
възраженията в жалбата са неоснователни.
Едва след попълване от страна на представляващия ЮЛ-собственик и
самата жалбоподателка на декларации по реда на чл.188 ЗДвП на дата
01.09.2022 г. свидетелят М. Б. П на длъжност мл.автоконтрольор към СДВР,
отдел „Пътна полиция” СДВР съставил на дата 30.09.2023 г. АУАН
№АД27842/30.09.2022 г. на жалбоподателката.
В тази връзка, съдът намира, че са спазени изцяло давностните срокове,
посочени в чл.34 ЗАНН и в тази връзка възраженията в жалбата за неспазен
срок за издаване на акта - са неоснователни.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било
връчено лично на жалбоподателката и тя в законоустановения 14-дневен срок
подала жалба срещу него.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показания на свидетеля М. Б. П, декларации по чл. 188 ЗДвП;
справки от ОПП-СДВР, ведно с приложения към тях; справка от Български
институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и технически характеристики на същия; протокол от последваща
проверка на системата за видеоконтрол и заповеди за компетентност, справка
картон на водача, протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, справка за собственост на МПС, схема на организация
на движението и др.
3
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния
АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел
М. Б. П на длъжност мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР, от които се
установява, че процесният АУАН е съставен въз основа на преписка,
изготвена при заснемане на процесния автомобил с автоматизирано
техническо средство – мобилна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения. АУАН е съставен едва след попълване на
декларации по чл.188 ЗДвП от собственика на автомобила и самата
жалбоподателка.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната стационарна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокола
за проверка се установява, че към датата на заснемане на процесното
нарушение – 20.05.2022 г., АТСС CORDON M2 MD 1197, е преминала
последваща периодична проверка, като е отговаряла на метрологичните
изисквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес".
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков
материал към административнонаказателното производство като годно
веществено доказателствено средство.
От същото се установява, какво е било ограничението на скоростта на
процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 109 км/ч, /след вече приспаднат
4
толеранс от установената скорост 113 км/ч/, при ограничение от 50 км/ч за
населено място.
В наказателното постановление е посочена скорост на управление на
МПС - 109 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 113
км/ч. От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда от
Български институт по метрология – протокол от последваща проверка се
установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната
система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при
скорост над 100 км/ч. В конкретния случай, от приложените веществени
доказателствени средства е видно, че измерената скорост на заснетия
автомобил е 113 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка от 3 % е
посочена такава от 109 км/ч, като толеранс в полза на нарушителя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:

При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото съгласно Заповед №513-10274/07.07.2020 г. свидетелят М. Б. П,
заемащ длъжността "полицейски инспектор", има компетентност да съставя
АУАН, а НП е издадено също от компетентен орган –началник група към
СДВР отдел Пътна полиция-СДВР – ДДД видно от заповед №8121К-
13312/23.10.2019 г.
АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3
ЗАНН и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ал.1 ЗАНН, като в конкретния случай нарушителят следва да се счита за
открит по смисъла на разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН от датата на
подписване на декларацията по чл.188 ЗДвП, като АУАН е съставен на същия
месец, поради което са спазени давностните срокове посочени по-горе.
При проверка правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й
5
административно нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.
Спазени са изискванията на чл. 57 ал.1 т. 5 ЗАНН, като в обжалваното
НП ясно са описани всички факти и обстоятелства относно извършеното
нарушение. Нарушението е извършено от жалбоподателката виновно при
форма на вина пряк умисъл, доколкото последната е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждала неговите
общественоопасни последици, като е целяла настъпването им, а именно
съзнавала е и е искала да управлява автомобила със скорост от 109 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч за населено място.
Възраженията в жалбата, че в района на установяване на нарушението
са налични пътни знаци, указващи по-висока скорост от тази за населено
място са неоснователни. Видно от изисканата от Столична община схема в
района на бул. Ботевградско шосе, с посока на движение от ул. Околовръстен
път към бул. ВВ – липсват посочени такива. Такива не са видни и от снимка
за позициониране на мобилната АТСС /л.15 от делото/, нито са отразени в
Протокола за използване на АТСС от дата 20.05.2022 г. /л.14 от делото/.
По възражението в жалбата, че в НП е отразено, че товарният
автомобил е собственост на "МАГ" ООД с ЕИК **********, вместо с
коректния ЕИК, посочен в АУАН – *********. Видно от отразените
обстоятелства в ТР, коректният ЕИК е именно посочения в акта, а не в НП,
като в случая се касае за техническа грешка. Последната по никакъв начин не
влияе на правото на защита на жалбоподателката да не може да разбере
вмененото й нарушение. Видно от данните от КАТ за конкретното МПС-во,
същият действително е собственост на ЮЛ МАГ ООД.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на жалбоподателката за така извършеното административно
нарушение.
Санкционната норма на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, към датата на
нарушението е предвиждала глоба за превишаване над 50 km/ч - 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/ч превишаване над 50 km/ч глобата се увеличава с 50
лв.
Наказващият орган правилно е отнел и 12 контролни точки на
основание чл. 6 ал. 1 т. 7 от Наредба Iз-2539 в атакуваното НП.
6
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
Нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпване на ПТП, увреждане
живота и здравето на останалите участници в движението. Жалбоподателката
в случая е превишила скоростта повече от два пъти и то за населено място.
С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като
законосъобразно.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-4332-
024986/02.12.2022 г. на началник Сектор към СДВР, отдел Пътна полиция
СДВР, с което на С. И. К., с ЕГН **********, са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 750 лв., "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на
чл.21 ал.1 ЗДвП, както и са й отнети 12 контролни точки на основание
Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.
ОСЪЖДА С. И. К., с ЕГН **********, да заплати СДВР сума в размер
на 120 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-4332-024986/02.12.2022 г. на
началник Сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, на СИК с ЕГН
**********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 750
лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание
чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, както и са й отнети 12
контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
К чрез адв. МПСАК, с която моли съда да отмени изцяло НП като
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че при издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения - използвана мобилна система за
видеоконтрол не е вписана в Регистъра за одобрените типове средства за
измерване, АУАН е съставен от некомпетентен орган, не е съставен в
присъствие на нарушителя, същият е нечетлив, АУАН е съставен извън
тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН, от НП не може да се установи мястото
на нарушението. Жалбоподателката оспорва обстоятелството, че в този район
ограничението е 50 км/ч за населено място, тъй като там са налични пътни
знаци указващи по-висока скорост. Правят се възражения, че след приспадане
на толеранс от 3 % от установената скорост 109 км/ч, скоростта не е
посочената в АУАН, респ. в НП. Посочено е, че собственикът на товарния
автомобил е ХХХ, с ЕИК **********, но след проверка в ТР - такова ЮЛ не
се открива. Оспорва се от жалбоподателката, че на посочената дата и час
именно тя е управлявала процесния автомобил. Претендира се отмяна на НП,
представен е Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 г. Редовно
призована, жалбоподателката не се явява. Вместо нея се явява адв. Попов,
който поддържа жалбата, предлага на съда да отмени НП, претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл.38 ал.2 ЗА.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител. От юрисконсулт Д са постъпили писмени
бележки, които подробно са изложени доводи за неоснователност на жалбата.
Предлага на съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобрано, като има предвид, че управлението на
автомобила е било при изключително висока скорост. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателката.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314
НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

1
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:

На дата 30.09.2022 г. свидетелят МБП заемащ длъжността мл.
автоконтрольор при ОПП-СДВР съставил АУАН №АД27842/30.09.2022 г. на
жалбоподателката за това, че на 20.05.2022 г. в 20:55 часа, в гр.София по бул.
Ботевградско шосе с посока на движение от ул. Околовръстен път към бул.
Владимир Вазов, управлява т.а. Тойота Аурис с рег.№ХХХ собственост на
"ХХХ с ЕИК **********, като до №459, се движи със скорост 109 км.ч. при
приспаднат толеранс - 3% от установена скорост 119 км.ч., при разрешена 50
км/ч за населено място.
Нарушението било установено с АТСС CORDON M2 MD 1197,
записваща дата, час, скорост, място и рег.№, като снимката е показана на
жалбоподателката. АУАН е съставен след попълване на декларация по чл.188
ЗДвП от управителя на ЮЛ „МАГ” ООД, /л.8 от делото/, който посочил, че на
процесните дата и час автомобилът е бил предоставен на жалбоподателката.
От своя страна, К в декларация по чл.188 ЗДвП също потвърдила, че именно
тя е управлява автомобила на таза дата /л.9 от делото/.
Видно от приетите по делото удостоверение за вписван тип средство за
измерване от Български институт по метрология и Протокол от последваща
проверка системата за видеоконтрол №09 СГ-ИСИС/15.03.2022 г. е
преминала последваща периодична проверка, като към датата на заснемане на
нарушението – 20.05.2022 г. е отговаряла на метрологичните изисквания
съобразно нормативните изисквания и стандарти, като в тази връзка
възраженията в жалбата са неоснователни.
Едва след попълване от страна на представляващия ЮЛ-собственик и
самата жалбоподателка на декларации по реда на чл.188 ЗДвП на дата
01.09.2022 г. свидетелят МБП на длъжност мл.автоконтрольор към СДВР,
отдел „Пътна полиция” СДВР съставил на дата 30.09.2023 г. АУАН
№АД27842/30.09.2022 г. на жалбоподателката.
В тази връзка, съдът намира, че са спазени изцяло давностните срокове,
посочени в чл.34 ЗАНН и в тази връзка възраженията в жалбата за неспазен
срок за издаване на акта - са неоснователни.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било
връчено лично на жалбоподателката и тя в законоустановения 14-дневен срок
подала жалба срещу него.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показания на свидетеля МБП, декларации по чл. 188 ЗДвП; справки
от ОПП-СДВР, ведно с приложения към тях; справка от Български институт
по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
2
технически характеристики на същия; протокол от последваща проверка на
системата за видеоконтрол и заповеди за компетентност, справка картон на
водача, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система, справка за собственост на МПС, схема на организация на
движението и др.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния
АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел
МБП на длъжност мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР, от които се
установява, че процесният АУАН е съставен въз основа на преписка,
изготвена при заснемане на процесния автомобил с автоматизирано
техническо средство – мобилна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения. АУАН е съставен едва след попълване на
декларации по чл.188 ЗДвП от собственика на автомобила и самата
жалбоподателка.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната стационарна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокола
за проверка се установява, че към датата на заснемане на процесното
нарушение – 20.05.2022 г., АТСС CORDON M2 MD 1197, е преминала
последваща периодична проверка, като е отговаряла на метрологичните
изисквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес".
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков
материал към административнонаказателното производство като годно
веществено доказателствено средство.
От същото се установява, какво е било ограничението на скоростта на
процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 109 км/ч, /след вече приспаднат
толеранс от установената скорост 113 км/ч/, при ограничение от 50 км/ч за
населено място.
В наказателното постановление е посочена скорост на управление на
3
МПС - 109 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 113
км/ч. От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда от
Български институт по метрология – протокол от последваща проверка се
установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната
система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при
скорост над 100 км/ч. В конкретния случай, от приложените веществени
доказателствени средства е видно, че измерената скорост на заснетия
автомобил е 113 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка от 3 % е
посочена такава от 109 км/ч, като толеранс в полза на нарушителя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:

При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото съгласно Заповед №513-10274/07.07.2020 г. свидетелят МБП,
заемащ длъжността "полицейски инспектор", има компетентност да съставя
АУАН, а НП е издадено също от компетентен орган –началник група към
СДВР отдел Пътна полиция-СДВР – Даниела Д Дескова, видно от заповед
№8121К-13312/23.10.2019 г.
АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3
ЗАНН и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ал.1 ЗАНН, като в конкретния случай нарушителят следва да се счита за
открит по смисъла на разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН от датата на
подписване на декларацията по чл.188 ЗДвП, като АУАН е съставен на същия
месец, поради което са спазени давностните срокове посочени по-горе.
При проверка правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й
административно нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.
Спазени са изискванията на чл. 57 ал.1 т. 5 ЗАНН, като в обжалваното
НП ясно са описани всички факти и обстоятелства относно извършеното
нарушение. Нарушението е извършено от жалбоподателката виновно при
форма на вина пряк умисъл, доколкото последната е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждала неговите
общественоопасни последици, като е целяла настъпването им, а именно
съзнавала е и е искала да управлява автомобила със скорост от 109 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч за населено място.
Възраженията в жалбата, че в района на установяване на нарушението
са налични пътни знаци, указващи по-висока скорост от тази за населено
място са неоснователни. Видно от изисканата от Столична община схема в
4
района на бул. Ботевградско шосе, с посока на движение от ул. Околовръстен
път към бул. Владимир Вазов – липсват посочени такива. Такива не са видни
и от снимка за позициониране на мобилната АТСС /л.15 от делото/, нито са
отразени в Протокола за използване на АТСС от дата 20.05.2022 г. /л.14 от
делото/.
По възражението в жалбата, че в НП е отразено, че товарният
автомобил е собственост на "ХХХ с ЕИК **********, вместо с коректния
ЕИК, посочен в АУАН – *********. Видно от отразените обстоятелства в ТР,
коректният ЕИК е именно посочения в акта, а не в НП, като в случая се касае
за техническа грешка. Последната по никакъв начин не влияе на правото на
защита на жалбоподателката да не може да разбере вмененото й нарушение.
Видно от данните от КАТ за конкретното МПС-во, същият действително е
собственост на ЮЛ ХХХ.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на жалбоподателката за така извършеното административно
нарушение.
Санкционната норма на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, към датата на
нарушението е предвиждала глоба за превишаване над 50 km/ч - 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/ч превишаване над 50 km/ч глобата се увеличава с 50
лв.
Наказващият орган правилно е отнел и 12 контролни точки на
основание чл. 6 ал. 1 т. 7 от Наредба Iз-2539 в атакуваното НП.
Не са налице и основанията за приложение на чл.28 ЗАНН – маловажен
случай, тъй като настоящото административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
Нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпване на ПТП, увреждане
живота и здравето на останалите участници в движението. Жалбоподателката
в случая е превишила скоростта повече от два пъти и то за населено място.
С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като
законосъобразно.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
5
заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.
6