№ 1389
гр. .................ив, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – .................ИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502808 по описа за 2021 година
Производство по чл.278, ал.1 във вр. с чл.413 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Юробанк България“ АД -
гр.София, представлявано от И.Д. и М.В.-прокурист, представлявани от
АД“Ч.,П. и И.“, чрез адв.Х.И., САК против Разпореждане № 1034 от
09.08.2021г. по ч.гр.д.№ 1757/ 2021г. по описа на Районен съд – Асеновград в
частта, в която е отхвърл ено заявлението по чл.417 ГПК на жалбоподателя
за издаване на ЗНИ относно претендираната сума в размер на 133,17 лв за
такси за периода от 03.12.2018г до 06.07.2021г. и сумата 535,20 лв -
обезщетение за уведомяване за периода от 15.09.2020г до 04.03.2021г.,
дължими по договор за издаване на кредитна карта от 14.12.2015г. По
изложени доводи и оплаквания се иска отмяна на разпореждането на
районния съд в обжалваната му част и уважаване на искането за издаване на
ЗНИ.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените
доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в
законния срок, като процесуално допустима, подлежи на разглеждане по
същество.
1
Със Заявление по чл.417 ГПК е поискано от жалбоподателя
издаването на ЗНИ за сумата от 133,17 лв , претендирана за стойността на
дължими 23 бр. такси по 6 вида такси от общо 27 вида определени такси по
Приложение №1 към сключен с длъжницата Договор за кредитна карта от
14.12.2015г. с длъжницата Е.С.С. от с......................., обл...................., както и
сумата 535,20 лв – претендирано обезщетение за уведомяване за периода
15.09.2020г. до 04.03.2021г. С разпореждането на заповедния съд в
обжалваната му част отказът е мотивиран с извод за обоснована вероятност
размерите на тези претенции , преценени с други компоненти, съставляващи
ГПР по кредита, да превишават максималния му размер съгласно методиката
по чл.33а във връзка с чл.19 ЗПК , което прави клаузите, въз основа на които
се претендира тези такси и обезщетение за уведомяване, неравноправни в
хипотезата на чл.143, ал.2 , т.20 ЗЗП. С оглед на което отказът е мотивиран на
основание чл.411, ал.3 ГПК.
С частната жалба обжалваният акт на заповедния съд се
оспорва като неправилен, немотивиран и несъобразен с материалния и
процесуалния закон по съображението на първо място за неприложимост на
ЗПК по отношение на процесния Договор за издаване на кредитна карта, тъй
като се сочи, че същият не съставлява договор за потребителски кредит.
Въззивният състав споделя намереното от заповедният съд приложение на
изискванията на ЗПК. По арг. от разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК - по форма и
съдържание ДПК съставлява този договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит по
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Договорът за предоставяне на кредитна карта е
подобна форма на заем / кредит /, разсрочено плащане с цел улеснение за
плащане от държателя на картата, последният обвързан с насрещни условия и
задължения по погасяване на използваните финансови средства. С оглед на
това се намират за приложими изискванията на ЗПК и ЗЗП, както и
принципно приложимо правомощието на заповедния съд на основание
чл.411, ал.3 ГПК при намерена за неравноправна клауза или обоснована
вероятност за това , вкл. свързано с прекомерно оскъпяване на кредита чрез
включване на множество основания за допълнителни плащания, да откаже
2
издаването на ЗИ. На следващо място разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗПК
изрично предвижда кредиторът да не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане , вкл. на лихви, такси, комисионни или
други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в
сключения договор за кредит. Посочената разпоредба не следва да се тълкува
разширително, чрез предвиждане на допълнителни плащания, вкл.такси / в
случая по приложение №1 общо 23 на бройтакси / в ОУ, видно от които в
частта на т.22.1 могат да бъдат едностранно променяни от кредитора, вкл.
всички приложения към тях/. Сред тях, вкл. процесните претендирани такси
са и такива по усвояване и управление на кредита, които са в противоречие и
с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. С характер на такса е и претенцията за
издаване на ЗНИ за обезщетение за разходи за уведомяване в претендирания
общ размер от 535, 20 лева, в противоречие с разпоредбата на чл.10, ал.2
ЗПК. Видно от т.20.3 от ОУ тази претенция е определяема, не произтича
пряко от договора като определено по основание и размер вземане на
кредитора, въз основа на което да се иска издаване на ЗНИ по реда на чл.417
ГПК и подлежи на установяване в общото исково производство.
По така изложените съображения частната жалба се явява
неоснователна, а обжалваният акт подлежи на потвърждаване като правилен.
Водим от горното и на основание чл.271 ,ал.1, пр.I във вр.с
чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1034 от 09.08.2021г. по
ч.гр.д.№ 1757/ 2021г. по описа на Районен съд – Асеновград в частта, в която
е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК на „Юробанк България“ АД -
гр.София, представлявано от И.Д. и М.В.-прокурист за издаване на ЗНИ по
чл.417 ГПК против Е.С.С. от с......................., ..................област относно
прететендираната сума в размер на 133,17 лв за такси за периода от
03.12.2018г до 06.07.2021г. и сумата 535,20 лв - обезщетение за уведомяване
за периода от 15.09.2020г до 04.03.2021г., дължими по договор за издаване на
3
кредитна карта от 14.12.2015г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4