Решение по дело №652/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 698/28.10.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Стоян Пешев	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 652 по описа на съда за 2019 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на Г.М.Б. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът претендира да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с наложено наказание “лишаване от свобода” за периода от 08.12.2015 г. – 23.12.2016 г. в Централния затвор в София и за периода от 23.12.2016 г. до 12.09.2018 г. в Затвора в Пазарджик, като по време на престоя му е държан в условия на пренаселеност. Конкретно се твърди, че за целия престой е разполагал с под 3 квадратни метра жилищна площ, в помещение с лоша хигиена, изразяваща се в наличие на дървеници, хлебарки, гризачи. И в двата затвора условията за нечовешки и унизителни, в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека. Страда от дископатия, но не са го лекували. При тези условия са му причинени неимуществени вреди, като същите оценява на 10 000 лева. В съдебно заседание, ищецът не се явява. От адв. С., пълномощник на ищеца, е постъпила писмена защита, в която ищецът не поддържа доказателствените искания посочени в исковата молба за разпит на свидетел и назначаване на вещо лице, моли да бъдат приети постъпилите писмени доказателства, няма други доказателствени искания.

 Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София - редовно уведомена, представлява се от старши юрисконсулт Т. Ч. по изложени съображения оспорва иска, поддържа писмения си отговор. Моли да се приемат писмените доказателства от Затвора Пазарджик и представя доказателства от Централен затвор София. Моли на базата на събраните писмени доказателства, съдът да приеме, че няма нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Алтернативно, ако се приеме, че има частична пренаселеност в Затвора в Пазарджик, моли частично да се уважи претенцията на ищеца и да му се присъди обезщетение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по размер. Счита, че описаните в исковата молба основание и претенции не са доказани от събраните по делото доказателства, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Лишеният от свобода Г.М.Б. е изтърпял общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години за периода от 12.09.2015г. - 12.09.2018 г. Постъпил е на 08.12.2015 г. в приемно отделение на 8-ма група, с обща площ 45 кв. м., състоящо се от 7 спални помещения. След това е разпределен и настанен на 14.12.2015 г. в 5-та група. Няма информация в кое спално помещение е бил настанен там. В периода 16.03.2016г. – 22.03.2016г. е бил на дело в Пловдив. На 22.03.2016 г. е върнат обратно в 5-та група. Преместен във 2-ра група на 01.12.2016 г. Настанен е първоначално в помещение №5. На 02.12.2016 г. е преместен в спално помещение №18. То е обособено в 3 стаи, общо 22,80 кв. м. + санитарен възел. Всички спални помещения са добре осветени и отоплени. Във всяко спално помещение има санитарен възел с душ и течаща топла и студена вода.

Съгласно справка с изх. № 653/27.06.2019 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, Г.М.Б. *** на 23.12.2016 г., преведен от Затвора гр. София за доизтърпяване на наказанието си „лишаване от свобода“ общо в размер на 3 г., определено с Определение № 1972 от 13.11.2017 г. на РС - Пловдив по ЧНД № 6554/2017г. При постъпването си в затвора на 23.12.2016г. е бил настанен в приемно отделение в спално помещение №207, с площ 19,75 кв.м., заедно с 5-6 други лишени от свобода. Килията разполага със санитарен възел и течаща студена вода. На 05.01.2016г. е разпределен и настанен в 5-то отделение в спално помещение №508, с площ 44,19 кв.м. в периода 05.01-19.09.2017 г. с 9-14 други лишени от свобода. Килията разполага със санитарен възел и течаща студена вода. На 19.09.2017г. е преместен в 7-мо отделение в спално помещение №707, с площ 44,31 кв.м., до 31.12.2017 г., като е бил с 12-14 други лишени от свобода. Килията разполага със санитарен възел и течаща студена вода. В периода 05.01- 09.01.2018 г. е бил в 7-мо отделение в спално помещение №704, с площ 16,88 кв.м., с други 5 лишени от свобода. Килията не разполага със санитарен възел и течаща студена вода. На 09.01.2018г. е преместен в 9-то отделение в спално помещение №904, с площ 24,51 кв.м. В периода 09.01-12.09.2018г. е бил с други 7-11 лишени от свобода. В спалните помещения, в които е настаняван лишеният от свобода, освен тоалетните помещения и течаща вода, се намира и общ санитарен възел за отделението, който разполага със свободен достъп.

Достъпът до чист въздух и светлина в килиите се осъществява чрез прозорци и ел. осветление. Осигурено е централно парно отопление на газ за всяко едно помещение.

Лишеният от свобода от постъпването си в Затвора гр. Пазарджик до настоящия момент не е бил изолиран в наказателна килия.

От приложения здравен картон на ищеца и извършената медицинска справка, както и от становище с Изх. № 1048/12.09.2019 г. на директора на СБАЛЛС – София и становище на директора на МЦ при затвор София, става ясно, че Г.М.Б. не е бил на лечение през периода 08.12.2015г. до 23.12.2016г. и не се разполага с медицинска документация, няма информация за установена дископатия и провеждано лечение в този период.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени вреди изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност, страхове и притеснения за здравето му и принуда да търпи и върши неща противни на волята му.

Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В проведеното исково производство са установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Като видно от събраните писмени и гласни доказателства по делото, няма нарушение на посочената разпоредба. При престоя си в Централния софийски затвор и Затвора Пазарджик лишеният от свобода е бил с постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, както в спалните помещения, така и до общия санитарен възел на отделението. Не се доказа при пребиваването му да е лишен от дневна светлина, отопление и проветряване, видно от представените по делото справки от затворническата администрация.

Установи се също така, че затворническата администрация е създала организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на самите лишени от свобода. За това свидетелстват представените на стр. 60 – 66 протоколи за дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, предвид на което минимално допустимата за обитаване площ е определена на 4 кв.м. В Затвора гр. София лишеният от свобода е пребивавал в килия № 18 от 22.80 кв.м., плюс санитарен възел на площ от 3.80 кв.м., с още 5 лишени от свобода, поради което съдът намира, че размерът на плаща като близка до минимално допустимата не е поставила лишения от свобода в условията на пренаселеност и не е довела до описаните неимуществени вреди за него.

Не така стоят нещата обаче с пребиваването му в Затвора гр. Пазарджик, където съдът достига до извода, че лишеният от свобода е живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Така например в килия № 207 лишеният от свобода е пребивавал 12 дни на около 2,80 кв.м. В килия № 508 лишеният от свобода е пребивавал на около 3,39 кв.м. за  период от девет месеца, а в килия № 707 – 3,16 кв.м. за три месеца, в килия № 904 при площ от около 2.04 кв.м. е пребивавал девет месеца. Този факт, сам по себе си е достатъчен, за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите – около една година и девет месеца (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 1000 лв. за този период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, при частично уважен иск ответникът заплаща разноските по производството, както и на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, ако са поискани своевременно. От ищеца и процесуалния му представител не направено искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което ще следва ответникът да не бъде осъден да му заплати сумата от 10 лева за внесени държавни такси. По делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано.

 С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Г.М.Б. с ЕГН ********** понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.М.Б. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част до предявения размер от 10 000 /десет хиляди/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                   СЪДИЯ:/п/

 

 

Определение№ 1105 от 23.01.2020г. на ВАС - София, Трето отделение по АД № 568/2020г. - ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 568/2020 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение.
Изпраща делото на Административен съд - Пазарджик по подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.

 

РЕШЕНИЕ № 417/08.07.2020Г. ПО АД 120/2020Г. ПО ОПИСА НА АС ПАЗАРДЖИК ОСТАВЯ В СИЛА решение № 698/28.10.2019 г., постановено по адм. дело № 652/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.