РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1408
гр. Пловдив, 11 юли 2016
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми юни през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3047
по описа за 2015 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда
на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2.
Образувано
е по жалба предявена от К.Т.Т.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокатска кантора П., против Решение №
2153-15-113/29.10.2015 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е
отхвърлена жалба на Т. срещу Разпореждане № 151-00-432-4/03.09.2015 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за
добросъвестно възстановяване на паричното обезщетение за безработица, а разпореждането е потвърдено изцяло.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен и се иска
неговата отмяна от съда. Претендират се сторените по делото разноски.
3.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ
гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище
приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лица имащи правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите :
5. Изначално производството
е започнало по повод подадено от Т. заявления вх. № 151-00-432/09.01.2014 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, към което е приложила
изискващите се по чл.1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на
паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ документи. С Разпореждане №
151-00-432-1/17.01.2014 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица е
отпуснато ПОБ, считано от 06.01.2014 г. до 05.01.2015 г. в размер на 17,06 лв.
дневно. С Разпореждане № 151-00-432-2/17.01.2014 г. е спряно обезщетението за
безработица /ПОБ/ поради изплатено на Т. обезщетение за оставане без работа по
чл. 222, ал. 1 от КТ считано от 06.01.2014 г., съгласно представена Декларация
за промяна на обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за
безработица с вх. № 151-00 432-2/07.03.2014 г. С Разпореждане
151-00-432-3/07.03.2014 г. е възобновено изплащането на ПОБ за периода
06.03.2014 г. до 05.03.2015 г. в размер на 17.06 лева дневно.
Със съпроводително писмо вх. №
1019-15-1291/28.08.2015 г. осигурителят е представил в ТП - Пловдив копие на
Решение № 1705/24.04.2014 г. на Районен съд - гр. Пловдив, в сила от 07.05.2015
г. и копие от платежно нареждане от 02.06.2015 г. за изплатено обезщетение по
чл. 225 от КТ. Със същото се уведомява, че обезщетението е изплатено на ЧСИ В.А.
за лицето К. Т. Т.. Осигурителят информира, че към датата на изпращане на уведомлението
28.08.2015 г. има образувано дело във Върховния касационен съд за обжалване на
решението. Със съпроводително писмо вх. № 1019-151291#1/02.09.2015 г. ОУ “Елин
Пелин” град Пловдив отново изпраща копие на Решение № 1705/24.04.2014 г. на
Районен съд - гр. Пловдив в сила от 07.05.2015 г. и копие на платежно
нареждане.
С Уведомително писмо вх. №
1019-15-1291#2/О8.10.2015 г. осигурителят пояснява, че на основание Решение №
1705/24.04.2015 г на Районен съд - гр. Пловдив, в сила от 07.05.2015 г. е
изплатено обезщетение по чл. 225 от КТ на 02.06.2015 г., преведено на ЧСИ В.А.
за лицето К.Т.. Преведената сума в размер на 1837,32 лв., включва главница
1619,18 лв. за четири месеца и лихва в размер на 218,14 лв. Осигурителят
информира, че дължимото обезщетение по съдебното решение е в общ размер 2 400
лв., а с платежното нареждане е изплатено 1619,18 лв. и съгласно Заповед №
133/02.01.2014 г. на Директора на ОУ "Елин Пелин" са изплатени 780,82
лв. /преведени 2 брутни заплати/ обезщетение за оставане без работа и
обезщетение за неползван отпуск - 530,15 лв. по личната и банкова сметка.
На 19.06.2015 г. и 23.07.2015 г. в Регистъра на
осигурените лица е подадена информация от осигурителя за осигуряване на
жалбоподателката за месеци януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2014 г.,
с код 18 - за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а от КСО, за които
за осигурителен стаж се зачита времето, през което не са работили поради
неправилно недопускане или отстраняване от работа или са били без работа поради
уволнение, което е признато като незаконно от компетентните органи, или когато
са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в
специални закони.
От приложените по административната преписка
доказателства и на основание чл. 54е, ал. 4 и във връзка с чл. 54е, ал.1 от КСО
е издадено процесното Разпореждане № 151-00-432-4/03.09.2015 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за добросъвестно
възстановяване на парично обезщетение за безработица поради изплатено на Т.
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
6.
Този резултат е обжалван от Т. пред горестоящия в
йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-113/29.10.2015 г. е потвърдил оспореното разпореждане след
подробен анализ на горната фактическа обстановка. Въз основа на тази
фактическа обстановка, Директорът на ТП на НОИ е приел, че от представените по
административната преписка доказателства се установява плащане на обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ. Плащането на същото /чрез ЧСИ или лично на лицето/ е
обстоятелство неотносимо към настоящото административно производство, тъй като
касае отношения между страните извън обхвата на отношенията, регулирани от КСО.
При
това положение е формиран крайния извод, че Разпореждане №
151-00-432-4/03.09.2015 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 54е, ал.4 и във връзка с чл. 54е,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е разпоредено възстановяване на добросъвестно
получено парично обезщетение за безработица в размер на 1415,98 лв. главница,
поради възстановяване на г-жа Т. на работа, съгласно влязло в сила съдебно
решение, е правилно и законосъобразно постановено и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
ІV. За правото :
7. Оспореният административен
акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство развило се на основание чл. 54е от КСО,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 54е, ал. 4, от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ.
8. Съгласно
разпоредбата на чл. 54е, ал. 1, предложение първо от КСО изплатените парични
обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е
отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Според чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от
6 месеца. Няма съмнение, че посочените 6 месеца се броят, считано от датата на
незаконното уволнение.
При тази нормативна уредба и безспорните между
страните факти:
- че
жалбоподателката е получавал парично обезщетение за безработица в размер на 17,06
лв. дневно за времето от 06.03.2014 г. до 06.07.2014 г.;
- че със съдебно решение, влязло в сила на 07.05.2015
г., уволнението й е признато за незаконно и тя е възстановен на предишната
работа, а работодателят е осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ за периода 06.01.2014
г. - 06.07.2014 г.;
- че на 02.06.2015 г. с бюджетно платежно нареждане
във връзка с образувано изпълнително дело № 20158270400204 по описа та Кантора
ЧСИ В.А., с взискател жалбоподателката и
длъжник работодателят ОУ „Елин Пелин“ – Пловдив, последният е изплатил
обезщетение за оставането на К.Т.Т. без работа поради незаконното й уволнение в
размер на 1619,18 лв. (частично от общо присъдено обезщетение в размер на
2400 лв. – лист 32 по делото);
- че с Разпореждане № 151-00-432-4/03.09.2015 г.,
издадено на основание чл. 54е, ал. 4
вр. чл. 54е, ал. 1
КСО от ръководителя на
осигуряването за безработица е разпоредено К.Т.Т. да възстанови добросъвестно
получено парично обезщетение за безработица за периода от 06.03.2014 г. до
06.07.2014 г. в размер на 1415,98 лв. главница, поради признаване за незаконно
на уволнението й с влязло в сила съдебно решение и изплатено обезщетение по
реда на чл. 225, ал.1
от КТ, и
- че остатъкът от дължимите по образуваното изпълнително
дело суми са преведени на 04.12.2015 г. от работодателя ОУ „Елин Пелин“ -
Пловдив с бюджетно платежно нареждане по банковата сметка ЧСИ В.А., в резултат
на което изпълнителното дело е прекратено на 07.12.2016 г. (Удостоверите
от 10.02.2016 г. на ЧСИ А.А. – лист 92),
следва да се приеме, че в полза на Националния
осигурителен институт е възникнало вземане по чл. 54е, ал. 1, предложение първо
КСО.
9. Действително към датата
на издаване на процесното разпореждане – 03.09.2015 г., процесното обезщетение
не е било изплатено на К.Т. в пълен размер (а частично - в размер на 1619,18
лв. според представеното по делото бюджетно платежно нареждане от 02.06.2015 г.
– лист 33 по делото), но на 04.12.2015 г., както вече бе казано, от страна на работодателят ОУ
„Елин Пелин“ – Пловдив е извършено окончателното му изплащане. В тази връзка
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, според която
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания, поради което
обсъжданият факт следва да бъде взет предвид при решаването на правния спор от
настоящата инстанция.
При това положение е налице правното основание на чл. 54е КСО за
възстановяване от жалбоподателката на добросъвестно получено от нея обезщетение
за безработица за периода, за който й е изплатено и обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ.
10. Независимо от
изложеното следва да се добави, че систематическото, граматическото и
логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 54е, ал. 1, предложение първо от КСО, предполага прилагането й при изплатено парично обезщетение за безработица
и получено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, изплащането на което по време
съвпада изцяло или частично с периода на получаване на паричното обезщетение за
безработица. Тези предпоставки са обективни и не са поставени в зависимост от
това кога е получено обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, нито от
добросъвестността или недобросъвестността на получателя на обезщетението. Този
извод следва и от разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО, която изключва
възможността в случаите по чл. 54е КСО, какъвто е процесният, лицата да бъдат
освободени от задължението за връщане на получено обезщетение за безработица,
включително когато то е получено добросъвестно. В този смисъл Решение № 3097 от 10.03.2010 г. на ВАС по
адм. д. № 14465/2009 г.
11. Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения
административен акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да
бъде отхвърлена.
V. За разноските:
12. При посочения изход на
спора, на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, се дължат извършените
разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатирах в размер на
350 лв., съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.Т.Т.,
с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-113/29.10.2015 г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалба на Т. срещу
Разпореждане № 151-00-432-4/03.09.2015 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив за добросъвестно възстановяване на
паричното обезщетение за безработица, а разпореждането е потвърдено изцяло.
ОСЪЖДА К.Т.Т., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване ***, да заплати на Териториално поделение
на НОИ - гр. Пловдив, сумата от 350
лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска
защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: