№742I27.11.2019............
гр. Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева въззивно в. гр. дело № 463/2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на В.Н.Н. против решение № 993/05.08.2019г. на ОС - Варна, постановено по гр.д. № 2714/2017г., с което е отхвърлен предявения от въззивника против Държавата, чрез Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата от 1 000 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това, че е осъден с присъда по НОХД № 153/2006г. на Военен съд - Варна и е изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 6 месеца за престъпление, което не е извършил.
С определение от 27.09.2019г. съдът е оставил без движение производството по предявения от въззивника иск като му е дал указания да отстрани констатираните от настоящата инстанция нередовности по исковата молба, а именно да уточни твърденията си като посочи кои действия и на кой орган от съдебната власт счита, че са довели до несправедливото му осъждане.
В срок е постъпила уточнителна молба, чрез назначения му на основание ЗПрП особен представител, в която са изложени доводи за нарушени права по чл.5 § 1, 3 и 5 и чл.6 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, основани на следните фактически твърдения - неразясняване правото му да ползва квалифицирана правна помощ, в резултат на което от страна на органа на разследването не са взети в предвид представени от него писмени доказателства /медицинско удостоверение/, отказали са да приемат за достоверни дадените от него обяснения, неправилно са кредитирали показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели, което е довело до внасянето на обвинителен акт срещу него и постановяването на осъдителната присъда при неизяснена фактическа обстановка и въз основа на лъжливи свидетелски показания. Твърди се още, че в резултат на тези действия е нарушено и правото му на справедлив съдебен процес в разумен срок.
В указания срок по см. на чл.131 ГПК ответната страна не е изразила становище по така направените уточнения на иска.
Настоящия състав намира, че нередовностите на исковата молба са отстранени, поради което и не са налице процесуални пречки за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба. Направените уточнения относими към първоначално въведеното общо твърдение за претърпени вреди от несправедливо осъждане, сочат на правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.49 ЗЗД вр. чл.7 от Конституцията на РБ. Дадената такава от въззивника не обвързва съда. В тази връзка не следва да бъдат съобразени твърденията за нарушение на §6 ал.1 от Конвенцията /нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок/, доколкото същите не са наведени пред първоинстанционния съд и са неотносими към твърдението за осъждане за престъпление, което не е извършил.
Направените уточнения на иска и дадената от настоящия съд правна квалификация, не налагат ново разпределение на доказателствената тежест и даването на указания по събирането на доказателства.
Що се отнася до направеното от въззивника във въззивната му жалба доказателствено искане за назначаване на съдебна експертиза със задача, посочена в молба на л.125 от делото на ОС, обосновано с довод за неправилно недопускане на това доказателство от първоинстанционния съд, съдът намира, че същото е неоснователно. Не са налице предпоставките на чл.266 ал.З ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника В.Н. за допускане на СТЕ, която да установи възможно ли е да извърши действията, по повод на които е осъден с присъдата по НОХД № 153/2006г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в с.з. на 11.12.2019 от 09:00. часа, за
което да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
ЧЛЕНОВЕ: 1.