Р Е Ш Е Н И Е
№ 243/13.4.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1219 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на В.Т.Г. с ЕГН **********
*** против решение № 1012-12-91#1 от 09.08.2018 г. на ИД Директор на ТП на НОИ
гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2140-12-275 от 05.07.2018 г.
на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пазарджик.
С решение №
740/03.12.2018 г., постановено по адм. дело № 780/2018 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик, съдът е отхвърлил жалбата против оспорения
административен акт. С решение № 14068/22.10.2019 г., постановено по адм. дело
№ 3745/2019 г. по описа на ВАС – Шесто отделение е отменено решение №
740/03.12.2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Административен съд гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди,
че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде
отменено. В съдебно заседание жалбоподателят В.Т.Г., редовно призован, не се
явява и не взема становище по жалбата.
Ответникът по оспорването, редовно уведомен, се представлява от юриск. С.,
която по изложени съображения моли да бъде оставена жалбата без уважение и да
се постанови съдебен акт, с който да се потвърди оспореното решение на
директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик. Моли се за присъждането на юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените разноски за съдебна експертиза по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа
страна следното:
Началото на административното производство е поставено с подаването на
Заявление вх. № 2113-12-394 от 28.03.2018 г., подадено в ТП на НОИ Пазарджик, с
което В.Т.Г. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. По наличните редовни документи длъжностното лице е определило
осигурителен стаж от втора категория труд 6 год., 01 мес. и 26 дни и
осигурителен стаж от трета категория труд 15 год., 08 мес. и 19 дни.
Установи се по делото, че по Заявление вх. № МП-1128 от 15.01.2010г., с Разпореждане
№ ********** от 08.03.2010 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в Районно управление
„Социално осигуряване“, гр. Пазарджик на В.Т.Г. е отпусната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, като е прието, че към 21.04.2008 г., тоест датата на инвалидизиране,
същият има осигурителен стаж общо от 21 год., 03 мес. и 11 дни. Постановено е пенсията
да се изплаща, считано от 22.04.2009 г. С Разпореждане № **********/ПР–273 от
26.04.2010 г. е постановена поправка на Разпореждане № ********** от 08.03.2010
г., като е посочено, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване следва да
се счита отпусната от 22.04.2008 г. С Разпореждане № **********/ПР-289 от
05.05.2010 г. е коригиран размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От събраните по делото доказателства е видно, че към Заявление вх. №
2113-12-394 от 28.03.2018 г. жалбоподателят е приложил: Трудова книжка № 85 от
26.02.1970 г.; Трудова книжка № 776 от 28.11.1972 г.; Военно отчетна книжка № 032410
от 16.11.1973 г.; Удостоверение № АБ07-95 от 12.04.2013 г. издадено от
„Хидрострой Сестримо“ ЕООД гр. Пловдив; Удостоверение № 214 от 21.06.2018 г.
издадено от „Завод за хартия Белово“ АД, гр. Белово; Удостоверение № 268 от
19.12.1995 г. издадено от ЖП Район Пазарджик; Удостоверение № 12 от 26.04.2018 г.,
издадено от „ЮЗДП“ ДП ТП „ДГС Белово“, гр. Белово; Удостоверение № МАС-326#1 от
06.03.2013 г., издадено от „Мессур“ ЕООД, гр. Велинград.
С Разпореждане № 2140-12-275 от 05.07.2018 г. ръководителят
по пенсионно осигуряване се е произнесъл по подаденото заявление, като е
отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прието е, че
относно В.Т.Г. е налице навършена необходима възраст по чл. 68 от КСО, но не е
налице необходимият осигурителен стаж от 38 години и 6 месеца и е отказано
отпускане на исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Подадена е жалба с вх. № 1012-12-91 от 30.07.2018 г. до
ТП на НОИ гр. Пазарджик, с която жалбоподателят е оспорил издаденото
разпореждане. С Решение № 1012-12-91#1 от 09.08.2018 г. директорът на ТП на НОИ
гр. Пазарджик е потвърдил оспореното разпореждане като правилно и
законосъобразно. Решението е мотивирано като е посочено, че дори и да бъдат
представени релевантни доказателства доказващи категория труд положена от
лицето за периодите, в които е работил първа и втора категория труд, общият
осигурителен стаж превърнат към трета категория ще бъде 29 год., 05 мес. и 29
дни и няма да достигне 38 год. и 6 мес. – необходимият минимум за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО.
Постановеното решение е съобщено на жалбоподателя, като в
законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред
Административен съд Пазарджик.
За изясняване на значимите по делото факти и
обстоятелства е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, която като
неоспорена от страните съдът възприема като компетентно изготвена и
непротиворечаща на останалите писмени доказателства. В отговор на поставените
му въпроси вещото лице е дало заключение, че експертизата определя трудовия
стаж на В.Т.Г., както следва: първа категория труд – 7 мес. и 11 дни; втора
категория труд – 13 год., 6 мес. и 9 дни; трета категория труд – 7 год., 9 мес.
и 24 дни. Експертизата приема стажа на В.Т.Г. от 05.05.1975 г. до 15.11.1975 г.
– 7 мес. и 11 дни, като труд от първа категория в Рудник „Траяново“, участък
„Добив“, защото приема, че Заповед № 1769/05.05.1975 г. точно определя новото
работно място на жалбоподателя. Няма други доказателства, които да показват
изменение на работното място на В.Г. през периода 05.05.1975 г. – 15.11.1975 г.
Такива доказателства не са цитирани и от органите на НОИ, поради което
експертизата смята, че без достатъчно аргументиране с други документи или факти
е прието от органите на НОИ, че този трудов стаж на жалбоподателя трябва да
бъде трета категория.
Според заключението на вещото лице стажът на В.Т.Г. от 16.12.1987
г. до 01.05.1995 г. – 7 год., 4 мес. и 14 дни следва да бъде зачетен като труд
втора категория съгласно отменения Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране /ПКТП/, защото трудът на товарно-разтоварителните работници от ЖП гарите
попада в т. 66 и е втора категория труд. Експертизата не приема аргументите на
НОИ, че в трудова книжка № 776 от 28.11.1972 г. във вид дейност е посочено
„БДЖ“ – такава дейност не съществува въобще, това е наименование на
организация, а не вид дейност и не може да служи като аргументация на органите
на НОИ. На това основание експертизата смята отказът да се признае стажа на В.Т.Г.
от 16.12.1987 г. до 01.05.1995 г. като труд от втора категория за необоснован.
Вещото лице е заключило, че размерът на общия
осигурителен стаж на В.Т.Г., превърнат на основание чл. 104 от КСО в
осигурителен стаж трета категория труд, е 25 год., 8 мес. и 28 дни съобразно
обосноваването и изчисленията в експертизата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При
издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е
допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт
е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Съдът намира, че обжалваният акт не
противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в
хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.
Съгласно чл. 98, ал. 1
от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр.
Пазарджик е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за
отпускане и спиране на пенсиите. На основание чл. 117, ал. 1,
т. 2, б."а", ал. 2
и ал. 3 от КСО
разпорежданията за отпускане и спиране на пенсиите подлежат на задължително
обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган -
Директора на ТП на НОИ в 3 месечен срок. Последният се произнася с мотивирано
решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща
преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на
Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред
административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване са спазени.
Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното разпореждане с решение, с
което го е потвърдил като е изложил мотиви и подробни аргументи, в тази насока.
Посочено е правното основание за издаването му, както и относимите правни
норми, които обуславят постановяване на оспорения административен акт.
Съдът намира, че оспореното
решение е правилно и законосъобразно, издадено в законоустановената форма, при
спазване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки на
закона.
Съобразно чл. 68, ал. 1 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените
и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за
жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г.
възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от
1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на
65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г.
възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1
месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
В случая няма спор, че към
28.03.2018 г., когато е подадено заявлението за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, В.Г. е имал навършени 64 години и 1 месец, поради
което отговаря на изискването за възраст.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от КСО, от
31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на
всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен
стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Следователно за да възникне по
отношение на жалбоподателя право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, към 28.03.2018 г. той следва да има осигурителен стаж най-малко 38
години и 6 месеца.
Съгласно § 9, ал. 1 от Преходните
и заключителни разпоредби на КСО времето, което се зачита за трудов стаж при
пенсиониране положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите до тогава разпоредби
се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Трудовият стаж положен до 31.12.1999
г. при условията на първа и втора категория труд, както и специфичните условия
на т. 66а – 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на МС от 1998 г. Правилник
за категоризиране на труда съгласно § 2 от ЗР на Постановление № 235/20.10.1998
г. при пенсиониране се признава от съответна категория и при отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст след 01.01.2000 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 104,
ал. 2 от КСО при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният
стаж се превръща като три години осигурителен стаж от първа категория или
четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета
категория.
В случая спорен е въпросът относно
размерът на осигурителния стаж на В.Т.Г. за периода на наборна военна служба от
04.10.1973 г. до 15.11.1975 г. – 02 год., 1 мес. и 12 дни. Данните съдържащи се
във Военно-отчетна книжка № 032410 от 16.11.1973 г. и Служебна бележка от щаба
на поделение 2698 с. Трояново са отчетени в пълнота от административния орган
при определяне на осигурителния стаж на жалбоподателя. По делото не се заявяват
и не се установяват данни, които да налагат ревизия на изводите на органа по
пенсионно осигуряване относно категоризацията и продължителността на
осигурителния стаж придобит от жалбоподателя по време наборната му военна
служба. Следователно следва да се приеме, че през периода 04.10.1973 г. до
15.11.1975 г. В.Г. е работил при условията на трета категория труд.
Съдът счита, че неправилно е
зачетен от пенсионния орган трудът на жалбоподателя в Рудник „Траяново 1“,
участък „Добив“ през периода от 16.12.1975 г. до 15.11.1975 г. – 7 мес. и 11
дни, като такъв положен при условията на трета категория труд. По делото е
приложена Заповед № 1779/05.05.19975 г., която определя работното място на
жалбоподателя - шофьор на самоходно шаси. Съгласно Правилника за категоризиране
на труда при пенсиониране /ПКТП/ (отм.) трудът положен на тази длъжност следва да
се определи като такъв положен при първа категория труд. Това се подкрепя и от
заключението на съдебно-икономическата експертиза извършена по делото.
Следователно следва се приеме, че В.Г. в периода от 16.12.1975 г. до 15.11.1975
г. в Рудник „Траяново 1“, участък „Добив“ е работил при условията на първа
категория труд.
Спорен е въпросът и за размера на
осигурителният стаж на жалбоподателя в периода от 16.12.1987 г. до 01.05.1995
г. – 7 години, 4 мес. и 14 дни., когато е полагал труд като тракторист в Гара
Пазарджик. За установяване на осигурителния стаж през посочения период по
делото е приложена трудова книжка № 776/28.11.2972 г. В Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ (отм.) се определя, че трудът
на товаро-разтоварителните работници в ЖП-гарите попада в т. 66 г и следва да
се зачита като такъв от втора категория труд. В приложената по делото трудова
книжка № 776 е посочено, че видът дейност, която е извършвало лицето на Гара
Пазарджик е „БДЖ“, но такъв вид дейност не съществува, а това е наименование на
организация.
С оглед гореизложеното, съдът
счита, че е неправилен изводът на административния орган, че полаганият от
лицето труд на Гара Пазарджик следва да се зачита като такъв полаган при
условията на трета категория труд. В подкрепа на това становище е и
заключението на съдебно-икономическата експертиза изготвена по делото. Положеният
труд в периода от 16.12.1987 г. до 01.05.1995 г. следва да се зачете като такъв
при условията на втора категория труд.
Съдът намира, че следва да бъде
взета предвид изготвената съдебно-икономическата експертиза, като неоспорена от
страните, според която след превръщането на основание чл. 104, ал. 2 от КСО в
осигурителен стаж от трета категория труд, общият осигурителен стаж на В.Т.Г. е
25 години, 8 месеца и 28 дни.
Предвид изложеното по-горе,
въпреки че съдът приема, че следва трудът положен от В.Т.Г. през периода
16.12.1975 г. до 15.11.1975 г. в Рудник „Траяново 1“ да бъде зачетен като такъв
от първа категория труд и този положен през периода 16.12.1987 г. до 01.05.1995
г. на Гара Пазарджик като такъв положен при условията на втора категория труд,
жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 68 от КСО, в който се определя,
че общият осигурителен стаж на лицето следва да бъде 38 год. и 6 мес., за да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до
незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и
направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще
следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 300
лева, от които 200 лева за вещо лице и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ -
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.Г. с ЕГН ********** *** против Решение
№ 1012-12-91#1 от 09.08.2018 г. на ИД Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с
което е потвърдено разпореждане № 2140-12-275 от 05.07.2018 г. на длъжностното
лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА В.Т.Г. с ЕГН
********** ***, да заплати на ТП на НОИ гр. Пазарджик
направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.