М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД №542/2011год. на КРС.
Районна Прокуратура – К. е повдигнала
обвинение против подсъдимата Н.Х.М. , за
това че: На 05.05.2011 г. в с.Р., обл.П.ска , сама е осъществила
неправомерно присъединяване към водоснабдителната система, собственост на „*******-гр.П.
– Район гр.К., с което е създала условия за непълно отчитане на потребената
вода - престъпление по чл. 234в
ал.1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на гл. 27
от НПК.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимата М. да
се освободи от наказателна отговорност , като и се наложи административно
наказание глоба в минималния предвиден в закона размер .
Подсъдимата
М. се признава за виновна , съжалява за
постъпката си и изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Лично и чрез защитника си – адв. Н. също моли да бъде
освободена от наказателна отговорност чрез прилагането на института на чл. 78А ал.1
от НК , като и се наложи административно наказание – глоба в минимален размер.
Съдът
на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Н.Х.М.
е родена
на ***г***, жител и живущ ***,
*******, с *******, *******, *******, ЕГН-**********.
На 07.07.2010г. , поради неизплатени сметки от
потребената вода към „******* -гр.П. -
Район гр.К., е било прекъснато водоподаването към абоната на дружеството - Н.Х.М.,***
. Съгласно Наредба № 4/14.09.2004г., служители на „*******-гр.П. – Район гр.К.
извършили сваляне на водомера и поставяне на тапа и оловна пломба. Водомерът
бил бракуван и оставен у абоната. При извършване на рутинна проверка на
27.05.2011г. от служители на „В и К” – район гр.К. – свидетелите Е.Е. и Х.М.,
съвместно със служител на РУ "Полиция" гр.К. – полицейски инспектор
Стоян Кабадиев, било установено, че на
посочения адрес в с.Р., абоната – обвиняемата Н.М. неправомерно е извършила
самовъзстановяване към водопреносната мрежа, като тапата и оловната пломба са били свалени и е монтиран стария водомер,
обявен за бракуван, който в случая служел за връзка. По този начин потребената
вода не се е отчитала и съответно не се е заплащала на дружеството. За
констатираното нарушение е бил съставен Констативен протокол от 27.05.2011г. В
обясненията си, в хода на разследването обвиняемата М. е признала, че сама,
около „Гергьовден”, е извършила неправомерното присъединяване към
водоснабдителната система, тъй като семейството й имало крайна необходимост от
вода. Посочила също, че е вдовица и има двама сина и две снахи, една от които
била бременна и очаквали всеки момент дете.
От изготвената в хода на досъдебното
производство СТЕ-за е видно, че е установено неправомерно присъединяване към
водоснабдителната система/В и К
гр.П. - Експлоатационен район гр.К./ ,
при което са създадени условия изключващи техническата възможност за отчитане
на потребената вода или за непълното и отчитане. Съдът кредитира заключението
на вещото лице, като компетентно изготвено, с необходимите професионални
познания и опит в съответната област, не оспорено от страните и е съответстващо
на събрания по делото доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка се установява
категорично от самопризнанието на подсъдимата М. по чл. 371 т.2 от НПК, прието
от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК ,което се потвърждава от всички гласни и писмени доказателства по
делото.
При тези факти съдът намира , че подсъдимата
Н.Х.М. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.234 в
ал.1 от НК, при формата на вината пряк
умисъл.
Съдът намира ,че по отношение на подсъдимата
са налице всички предпоставки посочени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за
освобождаването и от наказателна отговорност , а именно за престъплението по
чл.234в ал.1 от НК, което е умишлено,към момента на неговото извършване
предвиденото наказание е лишаване от
свобода до три години и глоба. В случая
деянието предмет на обвинението е извършено на 05.05.2011 г. , а изменението на
нормата на чл. 234в ал.1 от НК с ДВ бр.
33 от 2011 г.
с което се извърши завишаване на санкията на лишаване на свобода до пет години
е влязло в сила от 27.05. 2001
г. Т.е. в случая съгласно правилото на чл. 2 ал.1 и ал.2
от НК в случая следва да се приложи закона действал към момента на извършване
на престъплението ,тъй той е по-благоприятен за дееца. Подсъдимата М. не е
осъждана, същата друг път не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Ето защо съдът освободи подсъдимата М. от
наказателна отговорност и и наложи административно наказание – глоба.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете, сравнително ниската степен на
обществена опасност на извършеното деяние. Взе в предвид като смекчаващи вината
обстоятелства признанието на вината и изразеното съжаление на подсъдимата , както и подбудите за
извършване на деянието , поради което зае становище , че размерът на глобата
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния размер на предвидения в закона
диапазон , а именно 1000 лв.
С оглед изхода на делото подсъдимата бе
осъдена да заплати и направените по делото
разноски в размер на 35 лв. в полза на Държавата по бюджета на съдебната
власт.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.