Р Е Ш Е Н И Е
№285 27.05.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На четиринадесети май две хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Карамфила Шопова
като разгледа докладваното от
председателя Пенка Стоева
търговско
дело №681 по описа за две хиляди и
осемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск
по чл.432,ал.1 от КЗ.
Ищецът Р.Т.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.Т.Г., моли съда да осъди ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, да му заплати чрез превод по адвокатска сметка с титуляр пълномощника му по делото адвокат Т.Г.Г., при *** АД, IBAN ***, обезщетение за неимуществени вреди от 60 000лв., като частичен иск от обезщетение с размер от 80 000лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба, които вреди претърпял вследствие травматични увреждания от птп, състояло се на 25.06.18г., в ***, причинено от Г.С.Т. при управление на ппс марка М3, модел 150, рег.№РВ **** А, който, движейки се след ищеца и в неговата посока, предприел неправилно маневра изпреварване, докато ищецът, като велосипедист, при движение но ул.“***“ бил предприел маневра завой наляво, за включване в движението по ул.“***“, като към тази дата, за описаното ппс, управлявано от Г.Т., била налична застраховка гражданска отговорност по полица **** при ответното дружество, което, след отправяне на застрахователна претенция от ищеца, му отказало заплащане на обезщетение.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№31918/31.10.18г. /виж л.43-л.44/, с който е оспорил иска и по основание, и по размер.
Оспорил е деликтът да е причинен от Г.Т., като твърди, че причинител на птп е ищецът, както е отразено в констативния протокол за птп, който извършил рязко необезопасена и неподсигурена маневра ляв завой. Повдигнал е във връзка с описаното оспорване и евентуално възражение за съпричиняване на птп от ищеца, със същото поведение, както и възражение за прекомерност на търсеното от него обезщетение, основано на подробен коментар на приложените от ищеца доказателства относно понесените травми и хода на оздравителния процес, като за част от тях сочи, че не могат да се свържат с птп, за други, че сочат липса на осигурено адекватно лечение, поради това, че ищецът е здравно неосигурен и няма данни за извършена рехабилитация, че са налични данни за нормално заздравяне на счупените кости, без трайни неблагоприятни последици, и като счита, че 10 000лв. са справедлив да го обезщети размер изцяло.
В срока по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът е изпратил по факс допълнителна искова молба вх.34328/22.11.18г. /виж л.53-л.54/, с която е оспорил съставения констативен протокол за птп да се ползва с официална удостоверителна сила по отношение на механизма на птп, тъй като длъжностното лице съставител не е възприело непосредствено описаните в него констатации, тъй че да се смята, щото той е виновен за причиняване на птп, оспорил е да е съпричинил птп и претендираният размер на обезщетение да е прекомерен, като счита, че предлаганият за справедлив от ответника размер е цинично нисък.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК, допълнителен отговор на исковата молба от ответника не е подаден /виж съобщението на л.57/, с което размяната на книжа между страните е приключила.
Ищецът пледира по същество със становище вх.№14469/10.05.19г. за уважаване на иска му, като изцяло доказан, при недоказани в процеса възражения на ответника, и за присъждане на разноски по списъка, инкорпориран в същото становище- конкретно-адвокатски хонорар за адв.Т.Г., тъй като е бил представляван от него в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА.
Ответникът не пледира
по същество. Моли за присъждане на разноски по списъка, заведен в канцеларията
на съда с вх.№32511/06.11.18г. /л.51/, и по списъка, материализиран с негова
молба вх.№3255/31.01.19г. /л.74/. С молба вх.№ 4424/11.02.2019г. повдига евентуално възражение
за прекомерност на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение, по чл. 78, ал.5 от ГПК /л.78/.
Съдът, като взе предвид наведените от страните твърдения, оспорвания и възражения, и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като не се установи в процеса застрахованото при ответника лице да е осъществило деликт и да има вина за причиняване на птп, при което ищецът е пострадал, воден от следните съображения:
І. По допустимостта.
Предявеният от ищеца иск е допустим,
доколкото обстоятелствата, на които е основан, попадат в хипотезата на
чл.432,ал.1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", и като е спазено
условието за неговата допустимост по чл.498,ал.3, във вр. с чл.496, във вр. с
чл.380,ал.1 от КЗ,
доколкото от приложените на л.15-л.18 от делото претенция и писмо личи, че
ищецът е отправил искане до ответното дружество за заплащане на обезщетение във
връзка с птп от 25.06.18г., както и че последното му е отказало заплащане на
такова, тъй като от приложените към претенциятадокументи е видно, че
застрахованият при него водач не е осъществил деликт- респективно, дружеството
не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да заплати търсеното от
него обезщетение.
ІІ. По основателността.
1. В
с.з. от 12.02.19г. съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за
доклад, съобщен на страните с
Определение №64/09.01.19г. /л.58-л.59/, с който е очертал релевантните за иска
факти и противопоставените им от ответника оспорвания и възражения, и е
разпределил тежестта за доказателствените факти между страните, които подлежат
на установяване изцяло в това производство, тъй като не се твърди от страните,
за описаното птп да е било образувано наказателно производство и то да е
приключило с акт, ангажиращ гражданския съд, който разглежда последиците му,
със задължителна сила.
2. Установиха се в производството
следните обстоятелства, попадащи в кръга на нуждаещите се от доказване и имащи
отношение към изясняване на правно- релевантните за предявения иск факти и
възражения, а именно:
2.1. Във връзка с фактите, касаещи
застрахователя, застрахованото лице и застрахователното събитие.
Ищецът твърди, че е бил блъснат от
мотоциклетист, застрахован при ответника за риска ГО към датата на птп, докато
е управлявал велосипед.
При размяната на книжа, ответникът
не е оспорил твърдението на ищеца, че към датата на птп от 25.06.18г., той е
бил застраховател за риска задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите по полица ****,
по
отношение на ппс с рег.№РВ **** А, при
управление на което ищецът твърди да е причинено птп, от което той е пострадал,
но не го е и признал изрично, а е оспорил единствено застрахованото при него
лице да е извършило деликт.
Твърденията на ищеца, щото ответното
дружество е застраховател за риска ГО на ппс с рег.№РВ **** А към 25.06.18г. са
подкрепени от :
отразеното в съставения констативен протокол за птп №12/28.06.18г. /виж л.8/, съгласно който, участник 2 в птп, ппс МЗ 150 с рег.№ РВ **** А, със собственик и водач Г.С.Т., е застрахован за риска ГО при ЗД „Бул инс“ АД по полица ****, валидна до 02.10.18г. /виж л.8/;
факта, че ответното дружество е
образувало преписка по щета по подадената от ищеца застрахователна претенция за
заплащане на обезщетение за вреди, вследствие на птп от 25.06.18г., и се е
произнесло по съществото и с отказ да я уважи, тъй като, според представените с
претенцията документи, застрахованият при него водач не е извършил деликт, а не
защото гражданската му отговорност не е застрахована при него или защото липсва
валидно застрахователно правоотношение за нея към датата на птп /виж л.18/.
2.2. Във връзка с механизма на птп,
при което ищецът твърди да е пострадал.
С молба вх.№29061/05.10.18г. ищецът
твърди, че птп се е състояло по вина на Г.Т., тъй като, след като ищецът,
управлявайки велосипед, предприел маневра „завой наляво“, за навлизане от ул.“***“
в ул.“***“, каращият след него
мотоциклетист Г.Т. предприел маневра „изпреварване“ в нарушение на чл.41
и следв. от ЗДвП и го блъснал /виж л.25/.
Ответникът оспорва птп да е
причинено от Г.Т. и твърди, че единствена вина за него има ищецът, както е
отразено и в съставения за целта констативен протокол за птп.
Събраха се констативен протокол за
птп, състояло се на 25.06.18г., с №12/28.06.18г.,
съставен от С. К., *** птп при ***, *** /л. 8/, показанията на свидетелите С. С.
и Г.Т., съответно в с.з. от 12.02.19г. /л.96гръб-л.97лице/ и в с.з. от
26.03.19г. /л.127лице и гръб/, първоначално и допълнително заключение на
АТЕ, съответно с вх.№8149/13.03.19г. и с
вх.№12326/17.04.19г., и двете в с.з. от 14.05.19г. /виж заключенията на л.144-л.166
и л.167-л.178/, съгласно които:
На 25.06.18г., в ***, на бул.“***“,
се е състояло птп с участник №1 –велосипед, с водач Р.Т.Я., и участник №2- ппс марка МЗ модел 150, с
рег.№ РВ **** А, със собственик и водач Г.С.Т., при което е пострадал участник
№1- Р.Я., а причината за птп е тази, че управлявайки велосипеда си по ул.“***“,
участник №1 прави рязко маневра наляво към ул.“***“, удря странично
заобикалящия го моторист, губи равновесие от удара и пада, при което си чупи
лява раменна и тазобедрена става. Видно е от схемата към констативния протокол
за птп, че в участъка, в който ул.“***“ излиза на ул.“***“, пътното платно на
ул.“***“ е разделено на две ленти за движение с надлъжна маркировка от прекъсната
единична линия, че за излизащите от улица „***“ към ул.“***“ е поставен знак Б2,
че сблъсъкът между двамата участници в птп е настъпил в тяхната лента за
движение, на място срещу отклонението за ул.“***“ /виж протокола за птп на л.8
и скицата на л.9/;
Р.Я. бил блъснат, докато пресичал
бул.“***“, като бил слезнал от колелото и го бутал, малко след слизането му от
тротоара, като момчето с мотора, което карало със 70-80км/ч, му изскочило отзад
и го блъснало, точно като слизал от тротоара. Бул.“***“ се състоял от две ленти
и Р. бил блъснат в по-далечната от тази, до която е магазинът, а
мотоциклетистът, който го блъснал, не бил в неговата лента за движение, а бил в
лентата за движение пред магазина /св.С./;
Св.Т. се движел с мотоциклета си с
около 40км/ч по бул.“***“ и видял от около 60-70м. движещ се пред него
велосипедист, който карал близо до бордюра, като между тях нямало други
превозни средства. След като видял велосипедиста, дал мигач, отнел малко от
скоростта, за да не го изпреварва „ с газ“, осигурил отстояние от около 1.5м-2м
между себе си и него, но в момента, в който почти се изравнили, когато неговата
предна гума била на около 50см., най-много метър от задната гума на
велосипедиста, последният, без преди това да подаде сигнал, без да се огледа и
без изобщо да го забележи като участник в движението, започнал рязко да завива
към него, ударил го в корема с кормилото на велосипеда и при удара паднал на
шосето, а св.Т., въпреки че тръгнал да се изнася в посоката, в която завил и
велосипедиста, за да избегне удара, не успял да го предотврати, тъй като бил
много близо, когато велосипедистът тръгнал да завива. На мястото на птп
движението било двупосочно, в две ленти от по около 3.5м. Когато се изравнил с
велосипедиста, св.Т. бил в средата на лентата, в която и двамата се движели, и
в същата се състоял и сблъсъка им, някъде близо до осовата линия, а не в
насрещното, където той се опитал да избяга, като маркировката може би била
непрекъсната, но без да е сигурен /св.Т./.
Първоначалното заключение на АТЕ е
изготвено в два варианта- според показанията на св.С., че пострадалият Р.Я. не
е управлявал велосипеда си, когато е бил блъснат от св.Т., и че е взел участие
в птп като велосипедист, както е отразено в констативния протокол за птп.
Според
него:
причината за настъпилото птп е
съвкупността от предприетата от велосипедиста маневра „завой наляво“ и
предприетото от мотоциклетиста „изпреварване“ /респективно- предприетото от
пешеходеца пресичане на улицата и движението на мотоциклетиста по улицата;
птп би могло да бъде предотвратено
от страна на Р.Я., ако: като велосипедист, не беше предприел завиване наляво,
ако преди да предприеме завиването, се беше уверил, че няма да създаде опасност
за останалите участници в движението, след него, и ако беше подал ясен и
достатъчен за възприемане сигнал с ръка; като пешеходец, беше преминал по пешеходна
пътека, като преди навлизане на същата съобрази приближаващия се мотоциклетист
и изчака преминаването му;
дали е бил предотвратим удара от страна
на мотоциклетиста е невъзможно да се каже, защото няма сигурни и достатъчни данни,
въз основа които може да се извърши математическо изчисление за скоростта му на
движение, но при скорост 50км./ч, разрешена в населеното място, и скорост 70км/ч,
съгласно показанията на св.С., макар да са окомерни и силно субективни, и зона
на пряка видимост от около 100м. в участъка на птп, мотоциклетистът е можел
да предотврати птп, в случай, че е
възприел опасността своевременно и е задействал екстрено спирачната система на
най-малко 33.01м. от мястото на удара в първия случай и на най-малко 56.2м. от
мястото на удара във втория случай;
не са събрани по делото данни, въз
основа които да се даде отговор на въпроса кой от двамата участници в птп пръв
е предприел маневра, нито има данни за мястото, на което е настъпил удара между
двамата участници- в коя лента, на какво разстояние от края на пътното платно ;
Р.Я., като пешеходец-мъж, бутащ
велосипед, на възраст около ***г., се е движил със средно 3км./ч, а като
колоездач- със средна скорост 12.3км/ч.
Според допълнителното заключение на
АТЕ, изготвено след депозиране на показанията на св.Т.:
пътното платно на мястото на птп е с
ширина 7м., с две ленти за движение от около 3.5м. ширина всяка;
на мястото на птп, към датата на птп, е имало може би надлъжна маркировка от
единична непрекъсната линия, при която на ппс е забранено да я пресичат,
застъпват и е забранено изпреварването;
оставането и на двете ппс в една
лента за движение не гарантира безопасно отстояние между тях и може да се окаже
предпоставка за птп;
маневрата „изпреварване“, предприета
от мотоциклетиста, е била неправилна, като от факта на удара може да се направи
извод, че той не е осигурил достатъчна дистанция за безопасно извършване на
маневрата, както и че ако не беше предприел тази маневра, птп нямаше да се
състои.
2.3. По фактите на реално
претърпяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди и наличието на пряка
причинно- следствена връзка между претърпяването им и птп.
Ищецът твърди, че при състоялото се по
вина на водача на птп с рег.№РВ **** А е получил няколко тежки телесни
увреждания, съпътствани от битови неудобства-невъзможност да се обслужва сам, интензивни
болки и страдания, търпени не само непосредствено след счупванията, но и в
началните дни на раздвижването, както и понастоящем, че походката му е станала
вследствие травмите бавна, тежка и трудна, че лявата тазобедрена става извършва
движения в обем от 15% от нормата, лявата колянна става извършва движения в 30%
от нормата, има голямо подкожно кръвонасядане по външната повърхност на лявата
тазобедрена става и горната половина на лявото бедро, че лявата раменна става е
оточна и няма активни движения, че има кръвонасядане по хода на цялата лява
мишница и страничната повърхност, а лявата лакътна става е със силно ограничена
подвижност, че птп е довело за него до претърпяване на стрес, като след
инцидента изпитва страх от автомобили, притеснение, тревожност и безпокойство,
когато трябва да пресече път с автомобилно движение, станал по-затворен в себе
си и не се среща с приятели толкова често, както преди.
Ответникът счита, че представената
медицинска документация налага извод, че претърпените от ищеца травми не са
толкова тежки, както той ги описва, нито са довели до посочените от него
последици, както и че проведеното от него лечение е било неадекватно, поради
което претендираното от него обезщетение е прекомерно.
С представените от ищеца писмени
доказателства /виж: л.10-л.14, л.30-л.37, л.65-л.71/, приетите в с.з. от
12.02.19г. и от 26.03.19г. заключения на първоначална и допълнителна СМЕ,
изготвени от в.л. Б., отговорите от това вещо лице на зададени му в двете с.з.
въпроси, при констатацията, че по грешка вещото лице е вписало за част от
обследваната от него медицинска документация на ищеца, вместо 2018г. като
година на извършените прегледи, 2019г. /виж:
заключение вх.№3626/04.02.19г. на л.79-л.88; заключение вх.№8228/13.03.19г. на
л.109-л.123; протокол от с.з. в частта на л.93гръб-л.96лице; протокол от с.з. в
частта на л.125гръб-л.126гръб/ и показанията, дадени от св.Я.-съпруга на ищеца
в с.з. от 12.02.19г. /виж л.92лице и гръб и л.93лице/, се установи, както
следва:
На 25.06.18г., Р.Я. е бил обслужен
по спешност в ****, въз основа фиш за спешна медицинска помощ –карта №36824,
издадена от Филиал за спешна медицинска помощ- ****, като в картата е вписано,
че : се касае до велосипедист, блъснат от моторист, който не е губил съзнание,
но се оплаква от силна болка в областта на лявото рамо и левия крак; поставена е
диагноза- Контузия на лява раменна става и съмнение за счупване на лява бедрена
кост /виж картата на л.10/.
Според показанията на св.Я., след
като съпругът и бил разкарван на 25.06.18г. около 5 часа от кабинет в кабинет в
болницата в ***, дошъл лекар, който и казал, че на съпруга и трябва да се
направи операция и на рамото, и на крака, тъй като има счупване на ключицата на
лявата ръка и счупване на носещата кост,
като операцията щяла да струва около 3000лв., но те нямали такава сума, поради
което съпругът и бил изписан от болницата с указания да не се движи два, три,
четири месеца, колкото е необходимо и много да се пази, тъй като няма пирон, и
те се прибрали в къщи, където Р. останал неподвижен шест месеца на легло, на
памперс и на подлога, тя го хранела, преди да започне лека полека да става и да
раздвижва и крака, и ръката.Кракът го раздвижвал с нейна помощ и първо вървял с
патерица, както върви и досега, а за ръката правил рехабилитация няколко пъти в
болница, но въпреки това още го боляла и досега, и не можел да я вдига напълно.
През цялото време правили лечение с болкоуспокояващи, защото съпругът и ревял
от болка, бил много депресиран, казвал, че не му се живее и че по-добре било да
са го утрепали, като на психиатър не го е водила, защото плачел и не искал да
го прави на луд, а на ортопед били ходили няколко пъти в ***.
На 03.07.18г., една седмица след
датата на птп, на Р.Я. са били направени по спешност преглед от ортопед-
травматолог, рентгенографии и консултации с хирург, при които са установени
пертрохантерно счупване /счупване на
големия трохантер на лявата бедрена кост, неразместено счупване на големия
туберкулум на лявата раменна кост, оток и значително кръвонасядане на мишницата
към лакътната става, болка при пипане по предно- външната страна на раменната
става, болезнени движения, значително кръвонасядане на кожата на вътрешната
страна на лявото бедро в горната половина. Извършена е имобилизация с Митела,
която касае обездвижване на раменната става, и е издадена платена рецепта /виж
амб. лист на л.11 и обясненията на в.л. Б. в с.з. от 12.02.19г./.
На Р.Я. са били извършени прегледи
от ортопед- травматолог и на: 10.07.18г., за доуточняване на състоянието,
описано такова, както и при прегледа на 03.07.18г., като е изписан аспиран протект и препоръчан покой
/амб. лист на л.12/;
20.07.18г., при който преглед, освен
вече описаното на 03.07.18г., за
обективното състояние е закрепено, че походката е бавна и трудна, че лявата
раменна става е оточна, заедно с горната половина на лявата мишница, че няма
активни движения на лявата раменна става и че е силно ограничена подвижността
на лявата лакътна става, че има голямо подкожно кръвонасядане вече и по
външната повърхност на лявата тазобедрена става и горната половина на лявото
бедро, като лявата тазобедрена става извършва движения в обем от 15% от
нормата, лявата колянна става извършва движения в 30% от нормата. Посочено е,
че му е предложено оперативно лечение за счупването на бедрената кост, след
осигуряване, и тъй като не е осигурен, не е приет в болница, и е дадена
препоръка за контролен преглед след 2 месеца /амб. лист на л.14/;
26.09.18г., поради оплаквания от
болки в ляво рамо и ляв крак, и тъй като не може да вдигне лявата си ръка
нагоре и встрани, като за обективното състояние е отразено, че походката се
осъществява без помощно средство и лявата тазобедрена и колянна става извършват
движения в норма, а лявата раменна става извършва движения в обем само 10% от
нормата. Дадена е препоръка за рехабилитация в болнично заведение и консултация
с невролог за изключване травма на плексуса. В същия ден Р.Я. е консултиран и с
невролог, поради оплаквания от болки и опъване в лявото рамо, изтръпване и
слабост в лявата ръка, боцкане и избледняване в пръстите, силно ограничени и
болезнени движения в лявата раменна става във всички посоки, като обективно е
намерено, че пасивните и активни движения са в пълен обем, сила и скорост, и въз
основа обективната находка, освен отразената от ортопеда основна диагнозна-
счупване на горния край на лявата раменна кост, са записани като придружаващи заболявания- увреждане на левия
лакътен нерв, други увреждания на вътрешния нерв и е предписана физиотерапия
/амб. листове на л.33 и л.34, направление на л.35 и двете етапни епикризи на
л.36 и л.37/.
Според отговора на в.л. Б., даден в
с.з. от 12.02.19г., установените от невролог при прегледа от 26.09.18г.
придружаващи заболявания- увреждане на левия лакътен нерв, други увреждания на
вътрешния нерв са в пряка причинна връзка с птп от 25.06.18г., макар и да са
констатирани по-късно, тъй като при счупване на костите и преди заздравянето им
не е възможно започването на рехабилитация, та да стане възможно и
диагностицирането на увреждането на нервите в областта на травмата на крайника,
което често се случва при птп, и в кнокретния случай има пряка връзка с
понесеното счупване на лявата раменна кост. Такава пряка причинна връзка е
обоснована в случая и от наличните при прегледа от 20.07.18г. данни, че няма
активни движения на лявата раменна става и че подвижносста на лявата лакътна става
е силно ограничена, а те са индиция за възможна увреда на нервите на лакътната
става, и същата не е по никакъв начин повлияна от обстоятелството, че едва с
извършени на 03.07.18г. рентгенографии е доуточнето, че травмата на лявата раменна става, понесена
при птп, е неразместено счупване, а не „контузия“, каквато диагноза е била
записана във фиша от 25.06.18г. /виж обясненията на в.л. Б. на л.95 лице и
гръб/.
Противно на показанията на св.Я., че
съпругът и провел няколко пъти рехабилитация за ръката, по делото са налични
писмени данни само за едно проведено от него лечение на лява раменна става в
отделението по физикална и рехабилитационна медицина при ****, за времето от
02-09.10.18г., от което Р.Я. е бил изписан с подобрение- при редуциран болков
синдром и подобрена двигателност /подвижност в тази става, с препоръки за
редовен двигателен режим и контрол върху здравното състояние /виж епикризата на
л. 67/.
В подкрепа на показанията на св.Я.,
но само досежно общата продължителност на периода от време, в който съпругът и
се възстановявал след птп, са представените по делото болнични листове,
издавани на Р.Я. във времето от
10.07.18г.-06.12.18г. и от 23.12.18г.-20.02.19г. /виж л.30-л.32, като листовете
на л.13 и л.30 са едни и същи, л.65, л.66, л.70 и л.71/ и двете ЕР /виж л.68 и
л.69/, които са също за временна неработоспособност, но са издадени от ТЕЛК,
доколкото е надхвърлен срока, за който може да се издават болнични листове за
временна неработоспособност от личен лекар и/или от ЛКК /виж обяснение на в.л. Б.
на л.126гръб/.
Що се касае до показанията на св.Я.,
снети в с.з. от 12.02.19г., че съпругът и ходи и до момента с патерица, съдът
не ги цени, доколкото още в листа за амбулаторен преглед на Р.Я. от 26.09.18г.
е посочено, че походката се осъществява без помощни средства и при пълен обем
на движенията в двете стави- лява тазобедрена и лява коленна.
Във връзка с хода на оздравителния и
възстановителния процес от двете травматични увреждания, понесени от Р.Я. при
птп от 25.06.18г., с приетите по делото две заключения на СМЕ и с обясненията
на в.л. Б. по тях се установи още, че:
и двете претърпени счупвания- на ляв
горен и на ляв долен крайник, водят до трайно затрудняване на движенията на
съответните крайници;
времето на обичайния оздравителен
процес, на процеса, в който счупените кости зарастват, възстановява се тяхната
цялост, и за двете претърпени счупвания е 3-4 месеца, при благоприятен ход и
при липса на усложнения в него;
възстановителният за пострадалия от
счупвания на костите период е различен от оздравителния и е по-дълъг, защото е
свързан освен със заздравянето на счупените кости и с възстановяване обема на
движение на крайниците;
продължителността на възстановителния
процес е изцяло поставена в зависимост от поведението на пострадалия, от това,
доколко той изпълнява препоръките, дадени му от рехабилитаторите за
гимнастиката, необходима за раздвижване на крайниците, като в случай, че поради
болка или друг дискомфорт не извършва предписаните му активни движения,
пострадалият може не само да забави възстановителния процес, но може да се
стигне и до това, обемът на движения на счупения крайник така и да не се
възстанови напълно;
конкретно при ищеца, по отношение на
оздравителния процес няма данни за усложнения и за неблагоприятен ход, тъй че
същият следва да е приключил в обичайното време от 3-4месеца, в рамките на
което време е приключил и възстановителния процес за счупения долен крайник,
обемът на движения на който е бил пълен още към 26.09.18г., докато по отношение
на лявата раменна става на ищеца, възстановителният процес и към датата на
последно представената по делото медицинска документация- ЕР на ТЕЛК от **** не
е приключил, тъй като е налична обдукция в движенията до 60%- т.е вдигането на
ръката встрани от тялото, отдолу нагоре до вертикално положение над главата, в
която последна позиция се отчита за пълен обем от 90%, е все още ограничено до
положение, съответно на 2/3 от пълния обем на движението, но като при активно
негово съдействие и спазване на предписания двигателен режим и физиотерапия,
ищецът може да възстанови напълно обема на движение и на този крайник в рамките
на време от 2-3-4- месеца, считано от март 2019г.;
в ортопедията, при счупвания на
кости на раменната става, при които няма разместване на фрагменти, каквото е
било и счупването на лявата раменна става на ищеца, обикновено не се извършват
операции, защото се смята, че травматизмът е по-малък и оздравяването ще стане
по-бързо без оперативна намеса, за разлика от счупванията на бедрените кости,
при които принципът е точно обратен, тъй като бедрената кост е най-голямата и
носеща при движение тежестта на тялото кост, поради което, дори когато се касае
за неразместено нейно счупване, обичайно се предприема операция, с прилагане на
избрана по вид от ортопеда имобилизация /с пирон или с метална плака/, тъй че
зарастването на костта да стане възможно най-бързо, както и да стане възможно
раздвижването на крайника още преди да заздравее напълно костта и да се избегне
атрофия на мускулатурата;
неизвършването на операция на
счупената бедрена кост удължава много във времето оздравителния процес;
и след приключване на оздравителния
процес пострадалият би могъл да изпитва болка при промяна на времето и при
натоварване болки в счупените крайници.
Твърденията на ищеца, че вследствие
на птп е развил страх от автомобили, притеснение и безпокойство при
необходимост от пресичане на път с автомобилно движение и тревожност без видима
причина, че е станал затворен в себе си и вече не излиза, и не се среща с
приятели, не намериха подкрепа в събраните по делото от ищеца гласни
доказателства, поради което съдът счита, че реалното им претърпяване не се
установи в процес, а се установиха само твърденията на ищеца за неимуществени
вреди, изразили се в болки, страдания и битови затруднения и неудобства,
предизвикани от получените при птп счупвания на долен и горен ляв крайник.
3.При приетите за установени в р.ІІ,
т.2 от това решение факти, съдът направи следните правни изводи по съществото
на спора:
3.1. Предявеният иск е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да търси обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ /чл.432,ал.1 от КЗ/. Собственикът и ползвателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, са застраховани лица по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите /чл.477,ал.2 от КЗ/.
Пострадало по смисъла на КЗ е лицето, което е претърпяло телесно увреждане от мпс, а увредено-лицето, включително пострадалото, което има право на обезщетение за вреди, причинени от мпс /чл.478,ал.1 и ал.2 от КЗ/. Застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на Република България съгласно българския закон /чл.480,ал.1,т.1 от КЗ/. Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число велосипедисти, вреди вследствие на използването на моторно превозно средство по време на движение, и конкретно- неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане /чл. 493, ал.1,т.1/.
От събраните доказателства по делото се установи категорично, че ищецът е претърпял телесни увреждания от мпс, вследствие на използването му по време на движение от собственика му, както и че рискът гражданска отговорност към датата на птп за използваното мпс е бил валидно застрахован при ответника.
Спорен с оглед функционалната отговорност на застрахователя и покрития от него риск е единствено фактът възникнала ли е според българското законодателство отговорност за водача на мотоциклетиста, участник в птп, спрямо велосипедиста, като втори участник в същото птп, респективно- възникнало ли е право за велосипедиста, ищец по делото, да получи обезщетение за причинените му при птп телесни увреждания и претърпени във връзка с тях неимуществени вреди, съгласно българското законодателство.
Правната норма, относима към възникване отговорността на застрахованото лице и правото на увреденото лице за получаване на обезщетение в случая е тази на чл.45,ал.1 от ЗЗД и съгласно същата, в тежест на ищеца е било поставено установяване при кумулативна наличност на фактите, че другият участник в птп е осъществил спрямо него деяние /действие или бездействие/, което е противоправно, както и че в пряка причинна връзка с това негово деяние, ищецът е претърпял вреди, като вината се предполага до доказване на противното и презумпцията за нея, установена от чл.45,ал.2 от ЗЗД, е оборима.
От тези релевантни предпоставки за възникване на отговорността на застрахованото лице и за възникване на правото на ищеца да получи обезщетение за вредите, претърпени от него в пряка причинна връзка със състоялото се на 25.06.18г. птп, ищецът не успя да установи извършено от застрахованото лице противоправно деяние, довело до състояване на птп, а събраните по делото доказателства се оказаха в подкрепа на оспорването, повдигнато от ответника с отговора му, че застрахованият при него водач не е извършил деликт, а до птп се е състояло единствено поради поведението на самия ищец. До този извод съдът стигна, воден от следните конкретни съображения:
Цитираните от ищеца с молбата му от 05.10.18г., като нарушени от застрахованото лице разпоредби на чл.41 и следв. от ЗДвП, съдържат множество правила, касаещи извършване на маневрата „изпреварване“ .
От тях, неотносима към птп от 25.06.18г. е разпоредбата на чл.43а, тъй като касае изпреварване на релсови превозни средства, а никое от ппс, участвали в птп от посочената дата не е такова.
Останалите разпоредби, на чл.41-чл.43вкл., постановяват, че: ппс се изпреварват от лявата им страна /чл.41,ал.1/; че водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво; 2. след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение /чл.42,ал.1/; че водач, който изпреварва, е длъжен:
1.по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство; 2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея; 3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време /чл.42,ал.2/; че
изпреварването на моторни превозни
средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено:1. когато
разстоянието на видимост, ограничено поради характера на пътя или намалено
поради мъгла, снеговалеж и други подобни, е по-малко от необходимото за
изпреварването при избраната скорост на движение; 2. на кръстовище на
равнозначни пътища; 3. на железопътен прелез без бариери; 4. при използване на
пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата пътна лента; 5. пред пешеходна пътека, когато
изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека; 6.
пред и върху сигнализирана пешеходна пътека /чл.43/.
Прочитът им сочи, че смислово, нито една от разпоредбите на отговоря конкретно на онова, което ищецът е твърдял с думи относно механизма, при който се е състояло птп- че след като той е предприел при движение по ул.“***“ маневра „завой наляво за включване в движението по ул.“***“, водачът на ппс, което се движело след него в същата посока, предприел изпреварване, и които твърдения попадат в хипотезата на чл.25, ал.1 от раздел V-Маневри от глава втора-Правила за движение по пътищата на ЗДвП, постановяващ, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Предвид горното, както и предвид показанията на св.Т., че сблъсъкът между него и ищеца се е състоял в същата лента за движение, в която са се движели преди удара един след друг, в една и съща посока, съдът намери, че маневрата, която св.Т. е осъществил, управлявайки мотоциклет, като се е отклонил наляво, за да задмине движещия се пред него, близо до бордюра, в същата лента за движение и в същата посока велосипедист, и да продължи попътното си движение си напред, без да напуска пътната лента, в която се движи, да навлиза изцяло или частично в съседната пътна лента, и като премине покрай движещото се в същата посока ппс да се върне в напуснатата лента, не съставлява „изпреварване“ по смисъла на легалното определение за тази маневра, дадено от чл.41,ал.2 от ЗДвП и че спорът относно правомерното или неправомерно поведение на застрахованото лице в случая следва да се реши при приложение на правилата, установени от чл.25,ал.1 от ЗДвП, а от фактическа страна-от отговора на въпроса кой от двамата участници в птп пръв е предприел съответната маневра, тъй че другият участник в движението да съобрази поведението си с него.
По решаващия от фактическа страна въпрос ищецът не събра никакви доказателства, които да подкрепят твърденията му, че застрахованото лице, което се е движело след него, не съобразило поведението си с предприетия от него завой наляво и вместо да изчака завършването на тази негова маневра, го е блъснало, докато с показанията на св.Т. и заключението на АТЕ се установи, че единствената причина за удара, състоял се между него и ищеца, е била рязката и по никакъв начин непредизвестена за мотоциклетиста като участник в движението маневра завиване наляво, предприета от ищеца в момент, когато св.Т. почти се бил изравнил с пострадалия, и когато за св.Т. не е съществувала каквато и да е възможност да предотврати птп, дори да беще намалил още скоростта на движението си, тъй като е бил само на метър от велосипедиста, както и предприета без преди това ищецът да забележи, че след или покрай него се движи друго ппс и без да подаде предварително ясен сигнал за намеренията си относно маневрата, която счита да извърши.
Независимо от горното, тъй като констатира, че в редица случаи, съдебната практика и по наказателни дела, свързани с птп, и по граждански/търговски дела, свързани с преки искове на увредени лица, които са пострадали като велосипедисти при фактически обстоятелства, донякъде близки на тези по разглеждания от него казус, макар само в един от случаите двамата участници в птп да са били мотоциклетист и велосипедист, а в останалите случаи да се касае до птп с участие на велосипедисти и автомобили /леки или товарни/, е приемала, че маневрата по задминаване на велосипедиста от другото ппс е именно „изпреварване“ и е обсъждала правомерното или неправомерното и извършване през призмата на изискванията, установени от чл.41-чл.43 от ЗДвП, както и защото ищецът е твърдял нарушение на същите тези разпоредби от страна на застрахованото лице, макар и изцяло бланкетно и несъответно на твърдението му, изразено с думи, този състав по-долу излага и съображенията си защо не намира никоя от тези разпоредби да е била нарушена в случая от застрахованото лице.
Доколкото констативният протокол за птп е съставен на 28.06.18г., а описаното в него птп се е състояло на 25.06.18г., очевидно е, че съставителят на документа не е присъствал на мястото на събитието, поради което, в унисон с трайната съдебната практика, този състав споделя довода на ищеца в допълнителната му искова молба, че в частта относно описаните в него причини за птп, относно поведението на двамата участници в птп, макар и да е по естеството си официален удостоверителен документ, констативният протокол няма обвързваща съда материална удостоверителна сила, тъй че причините за птп подлежат на установяване в процеса с всички допустими и необходими за целта доказателствени средства.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, относими към тук обсъжданите правно-релевантни за основателността на иска факти, съдът намери, че:
Показанията на св.С. не могат да се
ценят, а следва да се игнорират изцяло,
доколкото:
Съобщеното от този свидетел, че Р.Я.
бил блъснат, докато пресичал улица „***“ от единия към другия и тротоар,
бутайки велосипеда си, противоречи на твърденията на самия ищец относно
обстоятелствата, че птп се е състояло, докато той е управлявал велосипеда си,
по време на движение, които обстоятелства са потвърдени и с показанията, дадени
от св.Т., другият пряк участник в птп;
Показанията на св.С. са объркани и
вътрешно противоречиви до степен на пълна невъзможност онова, което съобщава,
да е вярно. Конкретно, той сочи, че ищецът бил блъснат, като мотоциклетистът
дошъл зад него, веднага щом слезнал от тротоара на пътното платно, докато стоял
отсреща на улицата, срещу св.С., който по това време тъкмо бил излезнал от
магазина, като инцидентът станал по-близо до другия тротоар, а не до този, на
който св. С. стоял, и заедно с това, че ищецът бил блъснат от мотоциклетист,
който не бил в лентата за движение, в която стоял ищецът, а в лентата за
движение пред магазина, от който излезнал св.С..
С игнориране на показанията на св.С.
относно състояване на птп, съдът не цени
при постановяване на решението си изцяло и изводите по втората хипотеза от първоначалното заключение на АТЕ, която
хипотеза е разработена въз основа на дадените от св.С. показания, че ищецът се
е движел при птп като пешеходец и бутайки велосипеда си, е пресичал пътното
платно.
Съдът цени по отношение механизма на
птп показанията на св.Т., пряк участник в птп, макар да е заинтересуван по
смисъла на чл.172 от ГПК, тъй като показанията му са съответни на твърденията
на самия ищец с едно единствено изключение- кой от двамата от участниците пръв
е предприел извършваната от него маневра, в което отношение си противоречат, както
и защото при изслушването му в с.з., този свидетел остави у съда впечатление на
пълна искреност, отговори на всички зададени му въпроси неуклончиво и пълно,
въпреки че част от отговорите биха могли да имат неблагоприятни за него
последици.
Така, от показанията на св.Т., и тъй
като ищецът при поставена върху него тежест да установи твърдението си, че е
бил блъснат от св.Т., след като вече бил предприел извършване на маневрата
„завой наляво“, не събра доказателства в тази насока, както и като взе предвид
скицата на мястото на птп, съдържаща се в съставения констативен протокол за
птп №12, съдът намери за установен в производството следния механизъм на
състоялото се на 25.06.18г., с участие на ищеца и на св.Т., птп:
Ищецът е управлявал велосипед по
ул./бул.“***“, като се е движел в посока север-юг /от центъра към ***/, а св.Т.
е управлявал мотоциклет МЗ 150 и се е движел в същата посока, както и велосипедистът.
Предвид отразеното в схемата към
констативния протокол за птп, кореспондиращо на твърденията на ищеца, че птп се
е състояло, когато предприел завой наляво за навлизане от ул.“***“ в ул.“***“,
и противно на заключението на АТЕ, че по делото липсват данни за мястото, на
което е настъпил удара между двамата участници- в коя лента, на какво
разстояние от края на пътното платно, съдът приема, че птп се е състояло,
когато и двамата участници в него са достигнали до т-образното кръстовище,
образувано от улиците „***“ и „***“, в зоната на кръстовището, като от двете
улици, с предимство е движението по ул.“***“, предвид наличния за излизащите от
ул.“***“ към ул.“***“ пътен знак за предимство Б2 – Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство;
Предвид отразената на схемата към
констативния протокол в района на кръстовището надлъжна маркировка с единична прекъсната линия, противно на
несигурния спомен на св.Т., че може би маркировката е била непрекъсната, и
противно на изводите на допълнителното заключение, изградени на база на
показанията на св.Т., съдът приема, че надлъжната пътна маркировка в района на
описаното кръстовище е била към датата на птп с единична прекъсната линия, т.е
с наименование и значение, съгласно чл.63,ал.2,т.3 от ППЗДвП, а именно
М3-разрешаваща на ппс да я пресичат и очертаваща пътя с предимство в зоната на
кръстовището, а не съгласно чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДвП, а именно М1- забраняваща
на ппс да я застъпват и пресичат.
В участъка на птп пътното платно е с
ширина 7м. и се състои от две двупосочни ленти за движение, всяка с ширина от
около 3.5м.
Ищецът карал велосипеда си близо до
бордюра и между него и следващия го мотоциклетист нямало други превозни средства, при зона на
видимост от около 100м. Мотоциклетистът карал с около 40км./ч. Забелязал
велосипедиста отдалече /от 60-70м./, когато го застигнал, дал мигач, отнел
малко от скоростта и се изнесъл към средата на платното, за да осигури
отстояние между него и себе си. В момента, когато почти се изравнил с велосипедиста, когато
предната му гума стигнала на около 50см., най-много метър от задната гума на
велосипедиста, последният, без преди това да подаде какъвто и да е сигнал, и
без изобщо да погледне, за да го възприеме, рязко тръгнал да завива, за да
влезе в пресечката на ул.“***“. Въпреки че се опитал да избегне удара, който се
състоял в дясното платно за движение, близо до осовата линия, като в последния
момент се изнесъл встрани, св.Т. не могъл да предотврати сблъсъка, поради
внезапната промяна в траекторията на движение на велосипедиста. При сблъсъка, кормилото
на велосипеда се блъснало отстрани в корема на мотоциклетиста и велосипедистът
паднал, а мотоциклетистът овладял ппс и го спрял в насрещното, в което по това
време нямало движение.
Така, до птп се стигнало единствено поради
това, че в нарушение на изискванията на чл.25,ал.1 от ЗдвП, преди да започне маневрата, да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобрази с
тяхното положение, посока и скорост на движение, велосипедистът е предприел внезапно завиване
наляво, без да съобрази изобщо наличието продължаващия движението си направо мотоциклетист,
в същата лента за движение, покрай него, в момент, когато двамата почти са се изравнили
и в който момент за мотоциклетиста ударът е бил непредотвратим, независимо от
скоростта му на движение, заради близкото разстояние помежду им.
Изводите
на вещото лице по приетите по делото заключения на АТЕ относно извършените от
мотоциклетиста нарушения на правилата за движение не се ценят от съда,
доколкото :
Съставляват
отговори на правни въпроси, които вещото лице не е компетентно да дава;
Изводите
на вещото лице, че до птп се е стигнало вследствие на предприета от
мотоциклетиста в нарушение на правилата за движение маневра „изпреварване“ и
вследствие несъобразяване от мотоциклетиста на наличната на място надлъжна маркировка, при
която на ппс е забранено да я пресичат, застъпват и е забранено изпреварването,
и при която оставането и на двете ппс в една лента за движение не гарантира
безопасно отстояние между тях и може да се окаже предпоставка за птп, както и
че от факта на удара може да се направи извод, че мотоциклетистът не е осигурил
достатъчна дистанция за безопасно извършване на маневрата изпреварване и ако не
беше я предприел, птп нямаше да се състои, не се ценят от съда, като несъответни
и на законовата норма и на установената фактическа обстановка, и като
необосновани, доколкото:
Като
участници в движението, и св.Т., и ищецът е следвало да съобразяват своето
поведение с пътната маркировка в участъка на птп /чл.6,т.1 от ЗДвП/, а като
водачи на ппс- и с общите правила за извършване на маневри, установени от
чл.25-27 от ЗДвП, съответно- с нарочните установени от ЗДвП правила за
извършванена маневрите „изпреварване“ и „завиване наляво“, регламентирани респективно
от чл.41-чл.43а от ЗДвП и чл.36-чл.37 от ЗДвП.
В
случай, че се приеме, противно на онова, което съдът прие от фактическа страна въз
основа схемата в констативния протокол, че към датата на птп наличната надлъжна
пътна маркировка в участъка на птп е била такава от единична непрекъсната
линия-М1, водачите е следвало да спазят забраната на чл.63,ал.1,т.1 от ППЗДвП
да не застъпват и да не пресичат същата.
Пътната
маркировка с единична непрекъсната линия, сама по себе си обаче не създава и
забрана за изпреварване. Забраните за изпреварване се уреждат от ЗДвП с двата
знака В24 и В25, създаващи забрана съответно за изпреварването на автомобили и
мотоциклети с кош, и за изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош от
товарни автомобили с максимално допустима маса над 3.5т. Забрани за
изпреварване се съдържат и във вече цитираната по-горе норма на чл.43 от ЗДвП.
По
делото не бяха събрани данни към датата на птп, в участъка на птп да е имало поставен
някой от описаните два знака, забраняващи изпреварване, но дори такива да е имало,
предприетото от св.Т. движение отляво покрай велосипедиста в същата лента и
посока, не би било в нарушение на техните забрани, доколкото той е управлявал
мотоциклет, а не автомобил, и е изпреварвал не автомобил или мотоциклет с кош,
а велосипед- т.е те биха били неприложими за случая.
Същото
се отнася и до забраните, установени от чл.43 от ЗДвП, доколкото, от една
страна, установените по делото обстоятелства относно механизма на птп не
попадат в нито една от хипотезите по т.1-т.6 от цитираната норма, както и
защото установените такива, че моторист изпреварва велосипедист, попадат под
изключението, при което предвидените в т.1-т.6 забрани са неприложими.
Отделно
от горното, доколкото не се установи преди сблъсъка с ищеца св.Т. да е
застъпвал или пресичал надлъжната маркировъчна линия, или до птп да се е
стигнало поради пресичането или застъпването и от св.Т., то няма как да се
счита и че е налице извършено от него нарушение на установена от маркировката с
единична непрекъсната линия М1 забрана, защото мотоциклетистът се е движел и
първоначално, и след като се е отклонил наляво, за да премине покрай
велосидеписта, все в една и съща лента за движение, и пак в нея се е състоял и
удара между двамата, а велосипедистът е бил онзи, който е предприел действия по
завиване, за да пресече надлъжната маркировка и да влезе в ул.“***“, тъй че той
би бил в нарушение на нейната забрана, ако не беше се състоял сблъсъка му с
мотоциклетиста, когато би я пресекъл.
Изцяло
произволен и необоснован е и изводът, че щом птп се е състояло, то мотоциклетистът
не е осигурил достатъчна дистанция за безопасно извършване на маневрата
изпреварване, защото данни по делото, които да го подкрепят, не са налични, а
се събраха данни, че мотоциклетистът е осигурил отстояние от 1.5м-2м. от
велосипедиста, предприемайки изпреварването му, като законът не установява
конкретно какво трябва да бъде страничното отстояние, а то е оставено на
преценката на извършващите съответната маневра, според участващите в движението
ппс.
Затова съдът счита, че събраните доказателства сочат, че при извършване на маневрата си, застрахованото при ответника лице е спазило
както изискванията на чл.25 и чл.26 от ЗДвП, като: преди да се отклони наляво, встрани по платното за движение, е подало своевременно ясен и достатъчен за възприемане светлинен сигнал, за да предупреди движещите се след него ппс за намеренията си; убедил се е, че няма да създаде опасност за движещия се пред него велосипедист, който е карал близо до бордюра,
така и изискванията на чл.41 и чл.42 от ЗДвП, като преди предприемането и се е убедил, че велосипедистът, когото ще изпреварва, не е подал сигнал за изменение в посоката си на движение наляво, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварването и за заемането на място в пътната лента пред велосипедиста, без да го принуждава да намалява скоростта си и да променя посоката си на движение, а при извършването и е осигурил достатъчно странично отстояние между себе си и велосипедиста,
а предприетата от него маневра не е могла да бъде успешно завършена, с връщане в най-дясната част на платното за движение, в което е следвало да продължи движението си след нея, единствено поради рязката смяна в траекторията на движение на велосипедиста и настъпилия вследствие на нея сблъсък между двамата.
Наистина, ЗДвП изисква от водачите на ппс още, в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението /чл.20,ал.2/, но в случая ищецът е нямал изобщо оплаквания от такова нарушение, а и в процеса се установи категорично, че с каквато и скорост да се е движел, мотоциклетистът не би могъл да спре, защото при възникване на опасността за движението е бил на метър от велосипедиста, а опасната зона, при скорост на движение от 50км/ч е около 33м- т.е и при скорост 30-40км/ч ударът би бил непредотвратим за него, а предотвратимостта му е била изцяло и само във властта на велосипедиста, ищец по делото, тъй че и нейното изискване не може да се намери като приложимо в случая и обосноваващо извършване на деликт от страна на застрахованото лице.
Предвид
гореизложеното съдът намери, че ищецът не установи в процеса птп, при което е
понесъл две телесни увреждания и неимуществени вреди, в пряка причинна връзка с
тях, да се е състояло в резултат на противоправно поведение на застрованото при
ответника лице, а ответникът доказа оспорването, че деликт от страна на
застрахования при него водач няма и че птп е причинено вследствие на
противоправното поведение на самия ищец и по негова вина, като по този начин
успешно обори презумпцията за вина, установена от чл.45,ал.2 от ЗЗД по
отношение на прекия причинител- застраховано при него лице.
Затова
искът на ищеца е неоснователен, тъй като за него не е възникнало право да
получи обезщетение по българското законодателство за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка с двете
счупвания, получени при падането му от велосипеда, след сблъсъка с ппс,
управлявано от застрахованото лице, нито за ответника, негов застраховател, са
се осъществили предпоставките за понасяне на функционалната отговорност, която
по силата на закона носи, при състояване на застрахования при него риск.
3.2. Възраженията на
ответника за съпричиняване и за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение
следва да се оставят без разглеждане по същество, тъй като същите са процесуални
средства за защита срещу основателни искове, при евентуалното установяване на
които да се намали размера на отговорността на ответника, а в случая съдът не
намери основание за понасяне на такава отговорност, тъй че да се произнася и по
въпроси, свързани с размера и.
Отделно от това,
възражението за съпричиняване е повдигнато от самия ответника като евентуално-
в случай, че съдът не зачете възражението му за липса на деликт от страна на
застрахованото при него лице, а съдът уважи това негово възражение и отхвърли
иска, тъй че не е настъпило и процесуалното условие за разглеждането му по
същество.
В частта за
разноските.
Разноски претендират и двете страни, като ответникът търси присъждане на такива, включително адвокатски хонорар с ДДС, с молба вх.№32511/06.11.18г.
С отхвърляне на предявения от ищеца иск, на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, разноски се следват само на ответника.
Ответникът е представил два списъка за разноските си- първият, заведен като молба вх.№32511/06.11.18г. /л.51/, с който претендира присъждане на адвокатски хонорар от 2500лв., без ДДС, като се начисли върху него и ДДС, съгласно пар.2а от Нар. за минималните адвокатски възнаграждения, и втори- материализиран с молба вх.№3255/31.01.19г. /л.74/, за сумата от 150лв.-„такса за СМЕ“.
Ответникът е установил в процеса направата на разноски в размер на общо 2650лв., от които : 2500лв.- заплатен в брой адвокатски хонорар, без ДДС, по договор за правна защита и съдействие /виж л.50/ и 150лв.- внесени с платежен документ от 29.01.19г. /виж л.75/, но от тях, за присъждане му се следват разноски в размер от общо 2620лв., доколкото:
Съгласно Определение №64/09.01.19г. /л.58-л.59/, сумата от 150лв. е била определена от съда като възнаграждение за вещото лице по допуснатата по искане на ищеца СМЕ, като платима и платена от бюджета на съда, на основание чл.83,ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК;
С цитираното определение, в тежест на ответника е поставена тежестта за внос на сумите от: 100лв.- депозит за вещо лице по неговите въпроси в допуснатата по искане и на двете страни първоначална АТЕ; 20лв.- депозит за призоваване на поискания от него при режим на призоваване свидетел. Суми в посочените размери са били изплатени, въз основа на издадени с оглед определението на съда РКО, съответно на вещото лице И. и на св.Т., а остатъкът от внесената от ответника сума от 150лв., в размер на 30лв., е останал неползван по сметката на съда.
Що се касае до претенцията
на ответника за начисление от съда при присъждане на следващите му се в
производството разноски и на ДДС, върху заплатеното му адвокатско
възнаграждение, същата следва да се остави без уважение, защото няма по делото
данни нито упълномощеният от него адвокат да е регистрирано по ЗДДС лице, нито
като регистрирано по ЗДДС лице да е начислил по договора за правна защита и съдействие,
сключен между тях, следващият се за оказаната услуга данък и той да е бил
заплатен от ответника.
Отделно от горното, този състав споделя и становището, застъпено с
Определение № 731/09.10.2014г. на ВКС по ч. гр. д. № 5256/2014 г., III г. о.,че
липсва законово основание с наредба Висшият адвокатски съвет да възлага на
съдилищата да начисляват ДДС, а дори да се сподели обратното, то би ангажирало
съда в случаи, когато следва да определи възнаграждение в хипотезата на
чл.38,ал.2 от ЗА, а не когато такова е било уговорено със сключен между
страните договор за правна защита и съдействие.
Ищецът е бил в хода на
процеса освободен от внос на такси и разноски на основание чл.83,ал.2 от ГПК,
но поради отхвърляне на иска му, не са налице предпоставките на чл.78,ал.6 от ГПК за възлагане на вноса им върху ответника.
Тъй като разноски не се
следват на ищеца с отхвърляне на иска му, не се присъжда и търсеното от адв.Г.
в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА възнаграждение за осъществена в хипотезата на
чл.38,ал.1,т.1 от ЗА безплатна правна помощ на ищеца, тъй като една от
изискуемите кумулативно ппредпоставки на цитираната норма за присъждане на
такова е отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно
правилата на чл.
78 ГПК, а такава отговорност за ответника в случая не е възникнала.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля иска на Р.Т.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.Т.Г., за осъждане на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, да му заплати чрез превод по адвокатска сметка с титуляр пълномощника му по делото адвокат Т.Г.Г., при *** АД, IBAN ***, сумата от 60 000лв., като частичен иск от сумата от 80 000лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие птп, състояло се на 25.06.18г., в ***, причинено от Г.С.Т. при управление на ппс марка М3, модел 150, рег.№РВ **** А, рискът гражданска отговорност за което е бил застрахован към датата на птп при ответното дружество.
Осъжда Р.Т.Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.Т.Г., да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, сумата от 2620- две хиляди шестстотин и двадесет лева- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: