№ 118
гр. гр.Н., 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:С.С.Д.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от С.С.Д. Гражданско дело № 20222150100113
по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс
/СК/.
Производството по делото е образувано по исковата молба вх. № 1110/09.02.2022
г. от Р. М. Г., ЕГН **********, в лично качество и в качеството на законен
представител на малолетната М. М. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул.
„П.“ № **, адв. С. К. от БАК, срещу М. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул.
„О.П.“ № *, ет. *, с правно основание чл. 127, ал. 2, чл. 143 и чл. 149 от Семейния
кодекс, с която се иска от съда да предостави на ищцата упражняването на
родителските права спрямо роденото от съвместното съжителство на страните
малолетно дете – М. М. П., родена на **** г., като се определи местоживеенето на
детето да бъде при майката в гр. Н., к.к. С.Б., хотел „В.“; да се определи посоченият в
молбата режим на лични отношения на бащата с детето; да се осъди ответника да
заплаща за малолетното си дете месечна издръжка в размер на 170 лева, считано от
подаване на исковата молба до настъпване на законни основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, така
и издръжка за минало време считано от 09.02.2021 г. до подаване на молбата, в общ
размер на 2040 лева и за периода от 09.02.2021 г. до 08.02.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендират се направените по делото
съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника – адвокат П.Х. от БАК. Излага се становище по
основателността на исковете, като се прави искане, в случай на предоставяне
родителските права на майката, да се посочи конкретен адрес, на който да се определи
местоживеенето на детето, както и да се определи период през лятната ваканция и
установените празници, в който бащата да може да осъществява режим на лични
отношения с детето. Отправя се искане за извършване на още един опит за
установяване местонахождението на ответника и призоваването му в открито съдебно
1
заседание, с цел лични възприятия на решаващия съд за личността му и с оглед най-
добрия интерес на детето.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи. Претендират се направените по делото
съдебни разноски.
Ответникът не се явява, представлява се в проведено по делото открито съдебно
заседание от назначения си особен представител – адв. Х., който взима становище по
хода и съществото на производството, като моли съда да постанови решение в най-
добрия интерес на детето. Моли за присъждане в негова полза на възнаграждение за
положения по делото труд.
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Поморие, ИРМ - Н., редовно уведомена за
делото на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, изпраща представител
за участие в производството. Представя социален доклад за положението на детето.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143 и чл. 149 от
СК.
От представеното по делото удостоверение за раждане серия ПМАР № ******* г.,
издадено въз основа на акт за раждане № ****** г., е видно, че малолетното дете М. М.
П. е родена на **** г., ЕГН **********, с родители: майка – Р. М. Г. и баща – М. ИЛ.
П.. По делото е безспорно, че малолетното дете е родено от съвместното съжителство
на страните, като родителите не са встъпвали в граждански брак. Безспорно е също
така, че родителите са разделени от 08.08.2011 г. и не живеят заедно, като оттогава до
настоящия момент детето е било отглеждано изцяло от майката и в момента живеят
заедно в ателие с адрес: гр. Н., к.к. С.Б., хотел „В.“.
Съдът намира за безспорно по делото и обстоятелството, че след раздялата на
родителите, връзката между бащата и детето е била прекъсната, като бащата се е
виждал с детето си един път за целия период до момента, но не е поддържал контакт с
него или майката, нито по телефон, нито по друг подходящ начин, не е предоставял
средства за издръжката на детето, не е изпращал подаръци или други необходими в
ежедневието вещи за детето.
Ответникът е бил търсен веднъж от ищцата, във връзка с издаването на
международен паспорт на детето, като с помощта на адвокат е бил установен в затвор
на територията на Република България. Съгласно писмо от Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ при Министерство на правосъдието, ответникът не
изтърпява към момента наказание „Лишаване от свобода“, нито е задържан в затворите
и арестите на територията на страната на друго основание в НПК. След изчерпване на
всички средства за установяване местонахождението на ответника му бе назначен
особен представител за целите на производството.
С представения социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
Поморие, ИРМ – Н., се заявява невъзможност за извършване на проучване с участието
на бащата, тъй като същият не е открит на известните му адреси в страната.
Констатирано е, че надзорът и грижите по отношение на детето М. към момента се
осъществяват изцяло от майката, с помощта на бабата по майчина линия – Елена Г..
Заявява се, че детето е в добро общо здраве, с личен лекар д-р Дюлгерова – ОПЛ в гр.
Н., с поставени задължителни имунизации. Към момента М. посещавала училище в
седми клас в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Свети Влас, като тече подготовката
за кандидатстване в гимназия и средно училище. При изследване на обитаваното от
2
детето жилище е установено, че същото разполага с всичко необходимо за
отглеждането му. По данни на майката е констатирана пълна дезинтересираност на
бащата от отглеждането и възпитанието на детето.
Пред настоящия съд беше проведено изслушване на ищцата по реда на чл. 59, ал.
6 от СК. Същата заявява, че е съжителствала с ответника и общото им дете в имот,
собственост на баща , находящ се в с. Паницово за период от 3 години. Сочи, че на
08.08.2011 г., ответникът излязъл за работа и повече не се прибрал, не вдигал и
телефона си. В последствие се установило, че същият съжителства с друга жена в к.к.
С.Б.. В рамките на изминалите години, твърди, че детето М. се е чувало веднъж с него
по телефона, при което той заявил, че шофира и ще върне обаждането, но не го
направил. Майката заявява, че към момента на раздялата с ответника не е работила, а е
отглеждала детето, което е било на 3 години и се е грижила за домакинството.
Ситуацията я принудила да търси работа, което наложило преместването с детето в
к.к. С.Б., общ. Н.. През 2012 г.-2013 г., ищцата останала без работа и се наложило
подпомагането от социалните служби. Заявява, че към момента, от пет години, живее
с детето в студио в хотел, в който работи сезонно. Извън сезона тя и детето
продължавали да живеят там и да пазят хотелското имущество от посегателства.
Твърди, че изцяло се грижи за детето и неговата издръжка, като помага единствено
майка ѝ.
При изслушването си по реда на чл. 15 от ЗЗДет., детето М. заявява пред съда, че
живее с майка си в хотел в к.к. С.Б., ходи на училище и посещава през почивните дни
баба си в с. Паницево. Сочи, че единствено майка се грижи за нея, като баща си не е
виждала от четиригодишна. От тогава до сега виждала баща си веднъж, като той не я
търсел по никакъв начин. Заявява, че е ученичка в седми клас и смята да кандидатства
в английската гимназия в гр. Б.. Обича да рисува и посещава безвъзмездно уроци по
математика при приятелка на своята майка.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира предявеният от
ищцата иск по чл. 127, ал. 2 от СК за основателен, поради което следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят
заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася по всички тези въпроси. Решението за предоставяне на родителските права
спрямо децата за упражняване от единия родител следва да се основава най-вече на
интересите на децата, а така също следва да се преценяват и родителските качества,
полагането на грижи и уменията за възпитание от родителите, социалното обкръжение
и битовите условия, възрастта на децата, привързаността им с родителите, помощ от
трети лица и др.
В настоящия случай съдът е сезиран с искова претенция по чл. 127, ал. 2 от СК,
предявена от майката. Доколкото ответникът се представлява от особен представител в
настоящото производство, съответно не оспорва твърденията в исковата молба, не
ангажира доказателства в производството, не прави насрещни искания, не посочва
лице за контакт по делото, не изпраща представител и не се явява за изслушване от
съда по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, съдът намира бащата за дезинтересиран от изхода
на делото, като приема за установени като безспорни всички въведени от ищцата
факти и обстоятелства. Съдът отчита факта, че от 2011 г. до настоящия момент
родителските права по отношение на малолетната М. са се упражнявали изключително
и само от майката, подпомагана от своята майка, предвид което водещи при
преценката на съда следва да бъдат най-добрият интерес на детето и запазване на
познатото за него фактическо положение.
3
Според съда, доколкото не могат да се формират впечатления за бащата, и
предвид добрите възпитателски качества на майката, установени от ДСП – Поморие и
непосредствено от съда по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, както и с оглед факта, че именно
тя полага грижи за детето си през последните повече от десет години, родителските
права по отглеждането и възпитанието на детето следва да се предоставят на нея. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че майката е тази която е поемала
издръжката на детето, като към настоящия момент детето се обучава в седми клас и се
подготвя за матура и кандидатстване в гимназия. В тази връзка, не без значение е и
фактът, че детето е с изградена близка връзка на доверие с майката, не е прекъсвало
контакта си с нея, изградило е добри връзки в обграждащата го среда. От друга страна,
по делото се установява, че връзката между детето и бащата е изцяло прекъсната, по
вина на бащата, който се е дезинтересирал и не полага никакви грижи за възпитанието
и отглеждането на детето.
Горните съображения обосновават извод за основателност на предявения от
ищцата иск по чл. 127, ал. 2 от СК, поради което същият следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на претенцията за предоставяне упражняването на
родителските права на майката, на ответника следва да бъде дадена възможност да
поддържа режим на лични отношения с малолетното си дете, тъй като контактите с
бащата са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК, определянето на режима на личните
отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в
които родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго
време. В случая, режимът на лични контакти с детето следва да бъде съобразен с
фактическото положение, а именно - че детето не е контактувало с бащата повече от
десет години, като последният не го търси дори на празници, а към момента не може
да се установи и местопребиваването му.
В тази връзка и с оглед данните по делото за отношенията на детето с баща му и
за осъществяваните до момента между тях лични контакти, съдът намира, че
предложеният от ищцата режим на лични отношения е разширен и не е съобразен с
интересите на детето. Съдът намира за съответен на интересите и нуждите на
малолетното дете следния режим на лични отношения: всяка първа събота от месеца от
10,00 часа до 18,00 часа; винаги, когато е възможно и по желание на детето – по
телефон, електронна поща, скайп или друг подходящ дистанционен начин. През
останалото време бащата също би имал възможност да се вижда с детето си и да
поддържа контакти с него, но това следва да става при съответните договорки между
родителите и разбира се при съгласие на майката, както и при проявена толерантност
от нейна страна. С така определения режим на лични отношения, съдът намира, че
интересите на малолетното дете са защитени в пълен обем, като се държи сметка за
неговото емоционално състояние, физическо и психично здраве, както и за запазване и
разширяване на връзката родител-дете. Доколкото по делото се установява, че М. от
четиригодишна не е виждала и чувала баща си, за изграждането отново на връзка на
близост и доверие между баща и дете биха били необходими постепенни и поетапни
контакти, с цел детето да опознае отново родителя, неговата среда и жилището му.
Едва след успешното установяване на добра връзка между бащата и детето,
преспиването у дома му и прекарването на продължително време в неговото
обкръжение не би крило риск за психическа и емоционална травма у детето. От друга
страна, ограничаване на майката с един по разширен режим на лични отношения на
детето с баща, който до момента не е участвал по никакъв начин в живота му, след
напускането на семейството, е безпредметно и крие риск, при проявено от негова
страна спонтанно желание да прекара време с детето по време на ваканции или
4
празници, да се нарушат предварително направени от майката и детето планове за
пътувания, почивки, обучения и други. От друга страна, видно от всички доказателства
по делото, майката е имала желание да включва бащата във възпитанието и
отглеждането на детето, направила е опити да установи контакт с него, вкл. при
издаване на международен паспорт на детето, предвид което съдът намира, че при
изразено желание за контакт с детето от бащата, би се достигнало до взаимно съгласие
между родителите. Този извод се потвърждава и от изслушването на детето, което
макар и лишено от присъствието на своя баща в живота си, разкри пред съда
положително отношение към него, разказа приятен спомен за прекараното с него време
и видимо не е настройвано негативно от своята майка по отношение на своя баща.
Следва да се отбележи, че всяка промяна във фактическото положение би била
основание за изменение на установения режим на лични отношения, след сезиране на
компетентния съд по местопребиваването на детето.
Като последица от предоставянето на родителските права за упражняване на
единия родител, следва осъждането на другия родител да заплаща за детето месечна
издръжка, поради което претенцията на ищцата Р.Г., в качеството на законен
представител на детето М.П., за заплащане на издръжка по чл. 143, ал. 1 от СК е
доказана в своето основание. Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК,
размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи, като родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за
страната, която към момента е в размер на 710 лева, т.е. минималния размер на
издръжка е 177,50 лева за едно дете.
По отношение размера на необходимата издръжка съдът съобрази нуждите на
детето, възможностите и доходите на двамата родители. По делото не са представени
доказателства за доходите на родителите, но от заявеното от ищцата, същата работи
сезонно в сферата на туристическите услуги. Бащата от своя страна е в работоспособна
възраст, няма данни да има други алиментни задължения към низходящи или
възходящи, няма данни да страда от заболявания, предвид което съдът намира, че
разполага с възможността да реализира минималния за страната доход. В този смисъл,
съдът намира, че с оглед възрастта на детето и възможностите на родителите, за
задоволяване на неговите нужди и потребности е възможна и необходима месечна
издръжка в общ размер от 355 лева, от които 177,50 лева следва да бъдат заплащани от
бащата, а останалите 177,50 лева следва да бъдат осигурявани от майката, която макар
и да полага непосредствените грижи за детето, също следва да участва в неговата
издръжка. Предвид горното, съдът намира, че бащата М.П. следва да заплаща за
малолетното си дете М. месечна издръжка в размер на 177,50 лева, считано от подаване
на исковата молба – 09.02.2022 г., поради което претенцията следва да бъде уважена в
посочения от съда размер, който съвпада със законовия минимум към момента. Съдът
счита, че така определения размер на издръжка е съобразен с нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи.
Основателна се явява и претенцията по чл. 149 от СК за присъждане на издръжка
за минало време за периода от 09.02.2021 г. до подаването на исковата молба –
08.02.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК, издръжка за минало време може
да се търси най-много до една година преди завеждането на иска. От доказателствата
по делото е безспорно установено, че страните са разделени от 2011 г., като
малолетното дете живее при майката. Установи се също така, че през претендирания
период ответникът не е полагал грижи за детето си, за неговото възпитание и
издръжка. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи изложените в
5
исковата молба твърдения, че бащата не е осигурявал издръжка за детето си за
процесния период, като изводът на съда се подкрепя и от проведените по делото
изслушвания. На основание изложените по-горе съображения относно размера на
дължимата месечна издръжка за детето М., съдът намира претенцията по чл. 149 от СК
за заплащане на издръжка за минало време за основателна и доказана до размера на
177,50 лева на месец, поради което следва да бъде уважена в този размер, съответно за
претендирания годишен период в общ размер от 2130 лева.
С оглед решението на съда по съществото на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на НРС следващата се държавна
такса в размер на 195,40 лева, от които 25 лева – дължими по иска за предоставяне на
родителските права и 170,40 лева - дължими върху размера на присъдената издръжка
за минало и бъдеще време, съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК. Предвид изхода на спора и направеното от ищцата искане за
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
сумата от 400 лева за направените от нея съдебни разноски за заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Доколкото правата на ответника в производството бяха запазени от назначения
му особен представител, на последния следва да бъде определено възнаграждение за
положение от него труд, което да бъде изплатено от бюджета на съда. На основание чл.
47, ал. 6 от ГПК вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определи дължимото на
особения представител възнаграждение в размер от 600 лева. С оглед назначаването на
особен представител на ответника на разноски на бюджета и предвид изхода на делото,
в тежест на ответника следва да се възложи да възстанови заплатеното от съда
възнаграждение за особеното представителство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 127, ал. 2 от СК, Н.ският районен
съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете М. М. П., родена на **** г., ЕГН **********, на майката Р. М. Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „П.“ № **, адв. С. К. от БАК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М. М. П., родена на **** г., ЕГН
**********, при майката Р. М. Г., ЕГН **********, на адреса в гр. Н., к.к. С.Б.,
хотел „В.“.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата М. ИЛ. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. Н., ул. „О.П.“ № *, ет. * и малолетното дете М. М. П., родена
на **** г., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа събота от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа;
- винаги, когато е възможно и по желание на детето – по телефон, електронна
поща, скайп или друг подходящ дистанционен начин.
През останалото време бащата също би имал възможност да се вижда с детето
си и да поддържа контакти с него, но това следва да става при съответните договорки
между родителите и разбира се при съгласие на майката, както и при проявена
толерантност от нейна страна.
6
ОСЪЖДА М. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул. „О.П.“ № *, ет. *, да
заплаща на малолетното си М. М. П., родена на **** г., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Р. М. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 177,50 /сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, считано от
подаване на исковата молба – 09.02.2022 г. до настъпването на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА М. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул. „О.П.“ № *, ет. *, да
заплати на малолетното си М. М. П., родена на **** г., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Р. М. Г., ЕГН **********, издръжка за минало време в
размер на 177,50 /сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева на месец
или в общ размер от 2130 /две хиляди, сто и тридесет/ лева за периода от 09.02.2021
г. до 08.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
09.02.2022 г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул. „О.П.“ № *, ет. *, да
заплати на Р. М. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. Б., ул. „П.“ № **, адв. С.
К. от БАК, сумата от 600 /шестстотин/ лева - направените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА М. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул. „О.П.“ № *, ет. *, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Н.,
сумата от 770,40 /седемстотин и седемдесет лева и четиридесет стотинки/ лева,
представляваща държавна такса по иска за родителски права, държавна такса върху
размера на присъдената издръжка на детето за минало и за бъдеще време, както и
заплатено от бюджета възнаграждение за труда на назначения му в производството
особен представител.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за положения от адвокат П.Х. от БАК труд по
делото, в качеството на особен представител на ответника, в размер на 600
/шестстотин/ лева, което да се изплати от бюджета на съда.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в
която са уважени исковете за издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7