№ 222
гр. Бургас, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500405 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 678/08.07.2022 год. по гр.д. № 1149/2021 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, на което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка с решение № 879/16.09.2022 год. по гр.д. № 1149/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд, и е изменено в частта за
разноските с определение № 2148/16.09.2022 год. по гр.д. № 1149/2021 год.
по описа на Бургаския окръжен съд,
Е ОСЪДЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес: гр. С., ул. „Граф
Игнатиев“, № 2 да заплати на М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН
********** и З. А. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: г**** и със
съдебен адрес: г******, адв. Н. Д., законна лихва върху дължимото на
всяка една обезщетение от 84 000 лева за претърпени неимуществени вреди-
болки и страдания в резултат на смъртта на тяхната майка А.М. Р., починала
в ПТП на ***** год. за периода 05.06.2020 г.-02.02.2021 г., в размер на 5570
лв., като е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва в
останалата част по размер и период.
ОТХВЪРЛЕНИ СА исковете на М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д.,
ЕГН ********** и З. А. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: ***** и
със съдебен адрес: гр. С., п.к. 1000, ****, адв. Н. Д. срещу ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, е ЕИК *********, с адрес: гр. С., ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет. 4, за
осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума от 66
000 лева, представляваща допълнително обезщетение до пълния размер от
150 000 лева за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в
1
резултат на смъртта на тяхната майка А.М. Р., починала в ПТП на *****г.
ОСЪДЕН Е ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. С., ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна
такса за уважените искове в размер на 680,40 лева.
ОСЪДЕН Е ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. С., ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 да заплати на а. Н. Д., с ЕГН **********, с личен номер на
адвокат от АК-С. **********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 748,59
лева.
ОСЪДЕНИ СА М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН ********** и
З. А. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: ***** и със съдебен адрес:
******, адв. Н. Д., да заплатят поравно на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес:
гр. С., ул. „Граф Игнатиев“ № 2 сумата от 496,43 лева, представляваща
разноски за производството.
Посочено е, че решението е постановено при участието на В. Н. К.,
ЕГН **********, е адрес: гр. К., ул. Освобождение № 1, в качеството му на
трето лице помагач на страната на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
Срещу решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна
жалба от М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН ********** и З. А. Р. ,
ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ******, чрез процесуални
представители адв. Н. Д., адв.Ж. Т. и адв.Г. Р..
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано. Изложени са подробни съображения, че при определяне на
размерите на справедливите обезщетения от по 120 000 лв. за всеки от
ищците, и изводите за дължимите суми след приспадане на вече платените
суми от ответника, и приетото 30 % съпричиняване от страна на пострадалото
лице-майка на ищците, починала при деликт на ***** год., окръжният съд е
допуснал нарушение в преценка на критериите по чл.52 от ЗЗД, която е
направена в противоречие със съдебната практика. Твърди се, че
определеният размер на обезщетенията е занижен с оглед на действителните
морални вреди претърпени от ищците, като не са изследвани задълбочено
критериите по ППВС №4/1968 год.. Твърди се, че не са отчетени
установените по делото качества на личността на починалото лице и
изключителността на отношенията с ищците по отношение на близостта,
любовта, доверието, взаимната отдаденост, привързаност и зависимост, които
превръщат загубата за тях в изключително тежко и непоносимо изживяване.
Твърди се, че при обсъждане на релевантните факти окръжният съд е
игнорирал обстоятелството, че загубата на родител е едно от най-тежките
събития, а смъртта на майката на ищците е нанесла жесток удар върху
тяхната психика и емоции. Твърди се, че не е изследвано в дълбочина
вътрешното проявление на трагичното събитие, изключителният интензитет
на болките и страданията, които не са поправени и не намаляват с времето, и
са установени от свидетелските показания. Твърди се, че окръжният съд не е
дооценил особено близките отношения и силната духовна и емоционална
2
връзка между ищците и тяхната майка, както и, че те са лишени завинаги от
майчина обич и грижи, от закрилата и подкрепата, която майка им им е
осигурявала приживе. Твърди се, че съдът не е направил задълбочен анализ на
вида и обхвата на търпените от ищците морални вреди, като липсва оценъчен
извод за приноса на релевантните факти спрямо вида и обхвата на вредите.
Твърди се несъобразяване с актуалните лимити на отговорността по чл.492 от
КЗ и нивата на застрахователно покритие, липсата на задълбочен анализ в
този смисъл, както и лаконично споменаване на социално-икономическото
състояние в страната към релевантния момент, без реална оценка, която ако
беше направена би обусловила по-висок размер на дължимите обезщетения.
Сочи се, че в решението не е обсъдена инфлацията в страната, която според
цитирана съдебна практика също е относим критерий и следва да бъде
отчетена според официалните статистически данни към момента. В този
смисъл е направено искане, в случай, че съдът прецени, да изиска официални
данни за инфлацията в страна. Твърди се необоснованост на решението
поради липсата на оценъчен извод за приноса на релевантните факти спрямо
вида и обхвата на вредите, както и допуснато съществено процесуално
нарушение чрез отхвърляне на искането направено с исковата молба за
комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза. Твърди се, че
като не е допуснал експертизата съдът е препятствал ищците да докажат
претенциите си в пълен размер. Оспорени са изводите на съда за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат, както и процентът на
съпричиняване, почиващи на заключението на вещото лице по
автотехническата експертиза. Сочи се от една страна, че съдът не следва да
подхожда безкритично към това заключение, а от друга, че обстоятелствата
по заключението не дават основание за извод за съпричиняване, поради което
възражението на ответника в този смисъл е недоказано. Развити са
съображения за неправилност на изводите на съда относно началния момент,
от който се дължи законната лихва, като се твърди, че това е моментът на
уведомяването на гаранционния фонд за претенциите на ищците, до
окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че са дължими и лихви за
забава по чл.497, ал.1 от КЗ, които са различни от законните лихви и следва
да бъдат присъдени отделно, в какъвто смисъл са заявени претенции от
ищците, които са неправилно отхвърлени от окръжния съд. Направено е
искане за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части, за
цялостно уважаване на исковите претенции и за присъждане на пълния
размер на дължимото адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
С мотивирано определение по чл.267 от ГПК въззивният съд е приел, че
окръжният съд не е допуснал нарушение по чл.266, ал.3 от ГПК, поради
което е оставил без уважение направеното с въззивнита жалба
доказателствено искане, за допускане на комплексна съдебна
психологична и психиатрична експертиза, която след събеседване с
ищците да отговори на въпросите: 1. Какви са били психичните и
психологични състояния на ищците към момента на настъпване на
процесното ПТП и как биха се развили същите в бъдеще, а именнно-в посока
на деградация или на подобрение, от гледна точка на индивидуалното им
психично състояние ? 2. Налице ли е промяна в психологичното състояние на
3
ищците след процесното ПТП, в какво се изразява, необходими ли са
медикаменти за лечението им и какви са възгледите за пълното им
възстановяване ?
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. С., ул. „Граф Игнатиев“ № 2, чрез
процесуален представител юрисконсулт Ш., в който са изложени
съображения за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното
решение. Твърди се, че окръжният съд се е съобразил със събраните по делото
доказателства и със съдебната практика, като е определил справедлив размер
на обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди. Сочи се, че
обезщетението не трябва да служи за средство за подобряване на стандарта на
живот на пострадалите лица, а следва да обезвъзмездява действително
претърпените от тях вреди. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Третото лице-помагач на ответника по предявените искове - В. Н. К.,
не е взело становище по подадената въззивна жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
С решението в обжалвананите части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по субективно съединени искове с правни основания чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и по претенции за законна и мораторна лихва.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните чрез
процесуалните си представители поддържат изразените становища, правят
искания за присъждане на съдебните разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Решението на Бургаския окръжен съд по делото е постановено по
исковете на ищците М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН ********** и З.
А. Р., ЕГН **********, срещу ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с ЕИК
*********, с адрес: гр. С., ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4 за осъждане на
ответника да заплати на всяка от ищците по 66 000 лв. - разлика над
платените по 84 000 лв. до претендирания размер от по 150 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
тяхната майка А.М. Р., починала в ПТП на ***** год., ведно със законната
лихва, считано от 14.05.2020 год. /датата на уведомяване на ГФ/, до
окончателното изплащане на сумите, на осн. чл.497,ал.1 т.1 от КЗ-законната
лихва върху общия размер на дължимото обезщетение считано от 05.06.2020
год./денят следващ изтичането на 15 дни от уведомяването на ГФ/, до
окончателното изплащане на вземането, както и съответно: за всеки от
ищците по 6 207,16 лв. – законна лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, върху
платената сума от 84 000 лв. за периода от 14.05.2020 год. до 03.02.2021 год.,
и по 7199,05 лв. – законна лихва по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ върху платената
сума от 84 000 лв. считано от 05.06.2020 год. до 03.02.2021 год., както и
разноските по делото.
4
От направените пред окръжния съд възражения, пред настоящия съд
ответникът поддържа възражението за прекомерност на заявения размер на
обезщетенията от по 150 000 лв., като сочи, че справедлив размер на
обезщетенията е определеният от него – по 120 000 лв. за всеки от ищците,
при отчитане на 30 % съпричиняване от страна на пострадалото лице, поради
което изплатеният размер от по 84 000 лв. обезщетява изцяло ищците, а
претенциите им следва да бъдат отхвърлени. Възразено е и по претенциите за
законни лихви, като се сочи, че дължимата законна лихва в случая е една и се
определя по правилата на чл.497 от КЗ.
Третото лице помагач на ответника не е изразило конкретно становище
по основателността на исковете.
Пред първоинстанционния съд и двете страни са ангажирали
доказателства и са направили искания за присъждане на съдебни разноски.
Пред настоящия съд страните не спорят относно основателността на
претенциите на ищците в качеството им на увредени лица но смисъла на чл.
478, ал. 2 от КЗ, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б ”а” от КЗ да получат
обезщетение за неимуществените вреди претърпени от смъртта на тяхната
майка, настъпила при ПТП на ***** год.
По делото е установено, че на ***** г. в гр. К., обл.Б., местността
„П.м.“, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали е настъпило ПТП,
при което при управление на верижен багер с марка „Х.“, модел „Р. 210LC-
7A“, с peг. № *****, за който няма сключен застрахователен договор
„Гражданска отговорност“ от неправоспособен водач - третото лице помагач
на ответника - В. Н. К., е причинена смъртта на А.М. Р.. В деня на инцидента
А.М. Р. и ищцата А. Д. - майка и дъщеря, срещу уговорено възнаграждение
със собственика на пункта - третото лице помагач на ответника - В. К.,
помагали за разчистването в двора на пункта за изкупуване на черни и цветни
метали. При извършването на работата А.М. Р. е прегазена от багера
управляван от третото лице помагач В. Н. К., като по - късно същия ден след
като била откарана в болница, е починала от травмите си. Към момента
безспорно е установено извършването на виновни противоправни действия от
страна на водача на верижния багер, в резултат на което е причинена смъртта
на майката на ищците, като не се оспорват обстоятелствата по чл.45 от ЗЗД,
както и наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника.
За определяне на справедливо обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД, за чиито размер страните
спорят, съгласно трайно установената съдебна практика, следва да се вземат
предвид всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, както и в случай на
причинена смърт - моментът на нейното настъпване, възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди и др. Съгласно трайно
установената практика на ВКС ориентировъчно значение при определяне на
размера на обезщетението имат икономическите условия, както и нивата на
застрахователно покритие, но последните две не са определящи. В горния
смисъл съдът съобрази че лимитът на застрахователна отговорност към
5
момента на ПТП за неимуществени и имуществени вреди е 10 420 000 лв.
Показател за икономическите условия в страната е размерът на минималната
работна заплата, която към момента на ПТП е била 610 лв., а към настоящия
момент е увеличена на 710 лв.
На ***** год., когато е настъпило процесното ПТП в резултат на което е
починала А.М. Р., тя е била на ****, семейна и трудоспособна. Видно от
представеното удостоверение за наследници, починалото лице има шест деца,
между които и ищците по делото - нейни дъщери. Ищците към момента на
смъртта на тяхната майка са били съответно: М. - на *****, А. – на **** и З. –
на ******. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели
Б. и С. – леля и едноутробна сестра на починалата А., се установява, че
въпреки, че всяка от трите дъщери - ищци по делото към момента на
процесното ПТП е имала свое семейство и деца, в голямото си семейство А.
била основната обединяваща фигура. Мъжът на А. - С., често отсъствал, тъй
като работел в С., като тя полагала грижи не само за децата си, но и за
внуците. А. работела сезонно в С.б., а през останалото време - каквото
намери. Помагала на всички в домакинството, готвела, като купувала дрехи,
играчки и друго, което било необходимо. З. и А. живеели със семействата си в
отделни къщи, а останалите членове на фамилията живеели заедно в една
къща, но всички взаимно си помагали и често се събирали. Децата и внуците
търсели съвети от А. и я слушали, тя не оставяла дете без подарък за Коледа,
организирала общи фамилни празненства, а покрай нея цялото семейство
било много сплотено. И трите ищци приели изключително болезнено вестта
за смъртта на майка си. В деня на ПТП тръгнали към болницата за да дарят
кръв, но там разбрали, че А. е починала, което ги шокирало. Всички деца на
починалата, включително и ищците преживели много тежко погребението на
майка си, осъзнавайки, че са я загубили завинаги. След смъртта на А.
семейството вече не е същото, защото майката като обединяващо звено
липсва. Непосредствено след смъртта на А. ищците са били много стресирани
и разтревожени, не можели да приемат загубата на майка си, която била най-
близкия им човек и тяхна подкрепа във всичко, като все не са преодолели
изцяло душевните травми и тъгуват за нея.
Горното сочи, че по делото са установени твърденията на ищците за
съществували приживе между тяхната майка, между тях и техните семейства
разбирателство, привързаност и обич, които за били безвъзвратно изгубени
със смъртта на А. Р.. Смъртта е настъпила в период от живота на А., в който
морално и материално тя е оказвала незаменима подкрепа за всички в
семейството. След смъртта на майка си ищците са преживели типичните за
това събитие болки и страдания.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че за претърпените от
ищците неимуществени вреди под формата на психически и емоционални
болки и страдания от смъртта на тяхната майка, при съблюдаване на
конкретно установените обстоятелства, справедлив размер на обезщетение
е сумата от по 150 000 лв. за всяка от ищците. В такъв размер са били
определени и присъдени обезщетения и на другите деца на починалата А. в
други производства, а производството по гр.д.№1973/2020 год. към момента е
приключило с влязло в сила решение след постановяване на определение
№50617/17.11.2022 год. по гр.д.№2442/2021 год. по описа на ВКС, 2-ро т.о., с
6
което не е допуснато до касационно обжалване решение № 9/12.05.2021 год.
по в.гр.д.№118/2021 год. по описа на Бургаския апелативен съд.
От свидетелските показания на свидетеля Я.К. – син на собственика на
пункта за изкупуване на черни и цветни метали В. К. - управлявал багера към
момента на ПТП, става ясно, че в деня на инцидента А. заедно с дъщеря си А.,
срещу заплащане от страна на В. К., са помагали за разчистване на двора от
малки железа и ламарини. А. и друг път била наемана от баща му да помага и
според свидетеля била предупреждавана да се пази от багера, като добре
знаела как работи той. Свидетелят казал на А. да хвърли една ламарина на
купчината. През това време багерът работел, като с него се прехвърляли
железа от едно място на друго – върху купа. А. взела ламарината и минала зад
багера, но след като я оставила на купа, вместо да се върне по същия
маршрут, решила да мине пред багера. Когато видяла, че стрелата на багера е
максимално изпъната, А. решила да изпревари багера и тръгнала напред, но в
този момент багера също тръгнал напред, без баща му да може да я види и
така станал инцидента.
Вещото лице П. по приетата съдебно-техническа експертиза сочи, че
приближавайки се към купа с метални отпадъци към момента в който багерът
е бил в работен режим, А. е попаднала в работния обсег на машината, като
се е получило съприкосновение между тялото на пострадалата и дясната
верига на багера. Пострадалата е имала възможност да изхвърли ламарината
на разстояние по-голямо от обсега на действия на машината. Вещото лице е
посочило, че пострадалата не е спазила разпоредбите на Кодекса на труда и на
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като не се е погрижила
за здравето и безопасността си, но причините за произшествието са
необозначено място на дейността на багера, неотразена работна зона, при
която да не се допуска навлизането на неоторизиран персонал в зоната на
неговото действие, и непоставена табела „не стой в работната зона на багера“,
които действия е следвало да бъдат извършени от собственика на базата-
лицето което е управлявало машината В. К..
При анализа на доказателствата, по спорния въпрос за твърдяното от
ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата
А., настоящият съд, както и съдилищата по цитираното вече друго,
приключило производство, водено от други наследници на починалото лице,
приема, че такова не е налице. По делото не са установени конкретни
действия или бездействия на пострадалото лице, с които обективно да е
допринесено за вредоносния резултат. Пострадалото лице не е работило по
трудово правоотношение, не му е провеждан надлежен инструктаж за
безопасност на труда, поради което не може да се счете, че са допуснати
сочените от вещото лице нарушения по КТ и ЗЗБУТ. В случая не е имало
човек, който да насочва неправоспособния водач В. К. при управление на
багера, нито е бил очертан обсега на действие на машината, поради което не
може да се очаква от лицата намиращи се в близост до багера да съблюдават
такъв обсег. В случая от собственика на базата не са изпълнени онези
изисквания за обезопасяване, които ако бяха изпълнени, биха могли да бъдат
ориентир при преценката на поведението на пострадалата, като рисково или
нерисково, но приносът на пострадалото лице не може да се предполага, а
трябва да бъде доказан по несъмнен начин. Такъв принос не е отчетен и от
7
вещото лице, което при посочване на причините за инцидента въобще не
визира поведение на пострадалата. Ето защо не може да се счете, че с
поведението си пострадалата е допринесла за вредите.
Предвид изложеното по-горе не са налице основания за намаляване на
размера на обезщетенията. Не е спорно, че на 03.02.2021 год. по банкови
сметки посочени от ищците ответникът им е превел сумите от по 84 000 лв.-
на всяка ищца, поради което дължима се явява разликата до определения от
съда размер от по 150 000 лв. - т.е. дължима от ответника на ищците е сумата
от по 66 000 лв. за всяка от тях, поради което претенциите за главници са
изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълните им размери.
По въпроса за началния момент, от който се дължи законната лихва,
съдът намира, че съгласно специалната норма на чл.558, ал.1 от КТ, лихвите
за забава се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 от КЗ. В случая
съгласно чл.497, ал.1 ,т.1 от КЗ законните лихви върху главниците се дължат
считано от 05.06.2020 год. – т.е. с изтичането на 15 дни от представянето на
всички доказателства по чл.106, ал.3. Ето защо върху дължимите
неплатени главници от по 66 000 лв. следва да се присъдят законни
лихви считано от 05.06.2020 год., до окончателното им изплащане.
Тъй като част от главниците – по 84 000 лв. са платени на 03.02.2021
год., за периода от 05.06.2020 год. до 02.02.2021 год. върху сумите от по
84 000 лв. са дължими законни лихви в изчислен и присъден от окръжния съд
размер от по 5570 лв., в която част решението не е обжалвано, като в тази част
решението е извън проверката на въззивния съд.
Искането за въззивниците за присъждане на законни лихви върху
дължимите главници, считано от момента на деликта, заявени за първи път с
въззивната жалба, са извън предмета на предявените с исковата молба
претенции и по тях съдът не дължи произнасяне. Претенциите за присъждане
на други лихви, включително по чл.429, ал.3 от КЗ, не кореспондират със
законовите норми регламентиращи отговорността на Гаранционния фонд,
поради което също са неоснователни.
Предвид горното, в частите от обжалваните части, с които окръжният
съд е стигнал до различни от настоящите правни изводи, решението следва да
бъде отменено, като спорът бъде решен по същество по посочения вече
начин, а в останалите части, в които изводите на двете инстанции
съвпадат, решението като правилно, следва да бъде потвърдено.
По въпроса за съдебните разноски:
Извън присъдената от окръжния съд държавна такса, с оглед изхода от
делото ответникът дължи държавна такса върху разликата в обезщетенията, в
размер на общо 7920 лв. за първа инстанция и държавна такса за въззивно
обжалване в размер на общо 3960 лв., която следва да бъде платена по сметка
на Бургаския апелативен съд.
С оглед изхода на делото, за защита пред първата инстанция, извън
присъденото от окръжния съд адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 от
Закона за адвокатурата, в полза на адв.Б. А. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по 2420,51 лв. за всяка от ищците– т.е. сумата от общо
7261,53 лв., която следва да се възложи в тежест на ответника. Сума в същия
8
размер следва да се присъди в полза на адвоката и за защита пред
въззивния съд.
При този извод на делото, при определен от окръжния съд размер на
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и направени разноски за
експертиза от 400 лв., съобразно изхода на делото в полза на ответника е
дължима сумата от по 84,41 лв. за защита срещу претенциите на всяка от
ищците или общо сумата от 253,23 лв., поради което решението следва да
бъде отменено в частта, с която в полза на ответника са присъдени
разноски над 253,23 лв. до размера от 496,43 лв.
На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП за
изготвения отговор на въззивната жалба съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 200 лв. за защита по претенциите на всяка от
ищците – т.е. сумата от общо 600 лв., като съобразно изхода от делото в полза
на ответника следва да се присъди сумата от по 101,29 лв. за защита срещу
претенциите на всяка от ищците или общо сумата от 303,87 лв..
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 678/08.07.2022 год. по гр.д. № 1149/2021 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, на което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка с решение № 879/16.09.2022 год. по гр.д. №
1149/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд и е изменено в частта за
разноските с определение № 2148/16.09.2022 год. по гр.д. № 1149/2021 год.
по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ, с които:
- СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете на М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д.,
ЕГН ********** и З. А. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: ***** и
със съдебен адрес: г******, адв. Н. Д. срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с
адрес: гр. С., ул. „Граф Игнатиев“, № 2, за сумите от по 66 000 лв. /
шестдесет и шест хиляди лева/ за всяка от тях, представляващи част от
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
смъртта на тяхната майка А.М. Р., починала в ПТП на ***** год., явяваща се
разликата над размера на изплатеното обезщетение от по 84 000 лв. за всяка
от ищците до дължимия размер от по 150 000 лв. за всяка от тях, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от по 66 000 лв., считано от
05.06.2020 год. до окончателното им изплащане,
-СА ОСЪДЕНИ М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН ********** и
З. А. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: ***** и със съдебен адрес:
******, адв. Н. Д., да заплатят поравно на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес:
гр. С., ул. „Граф Игнатиев“ № 2 сумата над 253,23 лв. /двеста петдесет и
три лева и двадесет и три стотинки/ до размера от 496,43 лева,
представляваща разноски за производството пред окръжния съд.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес: гр. С., ул. „Граф
9
Игнатиев“, № 2 да заплати на М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН
********** и З. А. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: г**** и със
съдебен адрес: г******, адв. Н. Д., сумите от по 66 000 лв. /шестдесет и
шест хиляди лева/ на всяка от тях, представляващи неизплатена част от
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в
резултат на смъртта на тяхната майка А.М. Р., починала в ПТП на ***** год.,
явяваща се разликата над размера на изплатеното обезщетение от по 84 000
лв. за всяка от ищците, до дължимия размер от по 150 000 лв. за всяка от тях,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от по 66 000 лв.,
считано от 05.06.2020 год. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 678/08.07.2022 год. по гр.д.№
1149/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, на което е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 879/16.09.2022 год. по
гр.д. № 1149/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд и е изменено в
частта за разноските с определение № 2148/16.09.2022 год. по гр.д. №
1149/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ
ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. С., ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд държавна
такса върху присъдената разлика в обезщетенията, в размер на общо 7920 лв.
/седем хиляди деветстотин и двадесет лева/ за първа инстанция и държавна
такса за въззивно обжалване в размер на общо 3960 лв. /три хиляди
деветстотин и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. С., ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 да заплати на адвокат Б. А. А., с ЕГН **********, АК-С., на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от общо 7261,53 лв.
/седем хиляди двеста шестдесет и един лева и петдесет и три стотинки/, за
защита на ищците пред първата инстанция съобразно изхода от делото, както
и сумата от общо 7261,53 лв. /седем хиляди двеста шестдесет и един лева и
петдесет и три стотинки/ – за защита на въззивниците съобразно уважените
части от въззивната жалба.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, А. С. Д., ЕГН ********** и З. А.
Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: ***** и със съдебен адрес: ******,
адв. Н. Д., да заплатят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. С., ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 сумата от общо 303,87 лв. /триста и три лева и осемдесет и
седем стотинки/ - част от юрисконсултско възнаграждение, за защита пред
въззивния съд съобразно неоснователните части от въззивните жалби.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника Гаранционен фонд – С. - В. Н. К. ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11